КОСОВО – ЗАПЛАХА ИЛИ ПЛАШИЛО?

февруари 22, 2008 at 4:59 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

22.02.2008 

/Фили/ След като бившата сръбска провинция Косово обяви своята независимост в неделя, още в понеделник двадесет и една страни-членове на Европейския съюз заявиха категорично, че ще признаят новопоявилата се на балканската политическа карта държава. Пет други – Румъния, Словакия, Гърция, Кипър и Испания заеха категорична позиция против признаването на Косово.

България беше единствената европейска държава, която не зае категорично нито едната, нито другата позиция.

На среща на европейските министри на външните работи в Брюксел българският представител Ивайло Калфин каза, че “ще предложи на Министерския съвет да вземе решение за установяване на отношения с властите в Косово”. Той не уточни какъв ще бъде характерът на тези отношения, но, както стана ясно, дори и това няма да се случи веднага, а след неустановен брой  седмици. През този период  “България много внимателно ще следи развитието на ситуацията в Косово и най-вече дали властите там се придържат към поетия ангажимент в декларацията за независимост за спазване на демократичните принципи, зачитане правата на малцинствата и запазване на тяхното културно-историческо наследство”.

Тази позиция веднага бе оценена както от вътрешни, така и от външни наблюдатели като половинчата и неясна. Представители на опозицията в София заявиха, че тя дори е вредна за страната. Според бившия министър-председател Филип Димитров България е трябвало да бъде сред първите, официално признали независимо Косово. Бившият български посланик в Съединените щати Стефан Тафров пък заяви, че “сегашната българска позиция не е много здравословна нито за международния авторитет на страната, нито за информираността на българските граждани”. Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка Вашият коментар

След Путин: ГОЛЕМИЯТ ШЛЕМ ИЗГЛЕЖДА ВСЕ ПО-МАЛЪК

януари 25, 2008 at 6:00 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

25.01.2007 

/Фили/ През седмицата след посещението на руския президент Владимир Путин в София темата “енергетика” вместо да заглъхне, изглежда става все по-актуална за българската общественост.

Този интерес безспорно е свързан с подписаните по време на самото посещение договорености, които до голяма степен ще определят бъдещето на България – и то не само в енергийната сфера – за поне тридесет години напред. Интересът обаче се определя също и от липсата на по-подробна информация за параметрите на договорите, както и от неясната засега реакция на Европейския съюз по темата.

Веднага след посещението на Путин редица западни медии и вътрешни наблюдатели определиха случилото се в София, особено подписването на договора за изграждане на газопровода “Южен поток”, като PR-акция, от която Владимир Путин директно е извлякъл максималните изгоди, а управляващите в България тепърва ще трябва да се преборят, за да превърнат негативите в позитиви. И доказателствата, че това е така, се появиха почти веднага.

Като скачен съд, руският успех в България предопредели и руски успех в Сърбия. Страната се намира в период между двата тура на президентските избори и в създаденото междуцарствие премиерът Воислав Кощуница, който отдавна лобира за руските интереси, побърза да обяви и сръбското обвързване с руския петролен монопол и с бъдещата руска газопреносна мрежа.

В същото време в България управляващите вече цяла седмица отлагат публичното представяне на повече информация за същината на постигнатите в София договорености, което вече започна да предизвиква и по-сериозни обществени протести. За сметка на това те обявяват за пореден път кампания в полза на повторното отваряне на затворените по споразумение с Европейския съюз трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Путин в София: ИМПРЕСИЯ ЗА УПРАВЛЯВАЩИ

януари 18, 2008 at 5:52 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

18.01.2007 

/Фили/ Руският президент Владимир Путин пристигна снощи на официално двудневно посещение в България.

Като повод за визитата се изтъква провеждането на “Година на Русия в България”, свързана със 130-годишнината от Руско-турската война.

В делегацията на руския президент е включен и първият вицепремиер на Русия Дмитрий Медведев, сочен за политически наследник на Владимир Путин. Очаква се той да го смени на президентския пост, след като през март изтече окончателно сегашният втори мандат на Путин. В рамките на посещението Медведев ще има самостоятелна среща с българския президент Георги Първанов.

Програмата на самия Владимир Путин предвижда провеждането на редица политически срещи и участието в културни събития, както и подписването на няколко икономически споразумения, главно в енергийния сектор.

Основните от тях са договорите за изграждането на нефтопровода Бургас-Александруполис и строителството на атомната електроцентрала в Белене. Ден преди началото на посещението българският премиер Сергей Станишев съобщи, че все още не са постигнати окончателни договорености по третия голям енергиен проект, тъй нареченият “Южен поток”, който предвижда доставката на руски газ през България за Западна Европа, така че този договор засега няма да бъде подписан.

Макар управляващите в България да се опитват публично да омаловажат пред българската общественост въпросите, свързани с независимостта на Косово, очаква се това да бъде една от основните теми, поставена за обсъждане от страна на руския президент, включително да се стигне и до опит за оказване на известен натиск. Русия, която подкрепя сръбската позиция на несъгласие с очакваното обявяване на косовската  независимост, отчаяно търси съюзници за своята позиция, от една страна – за да не остане изолирана в големите международни организации, а от друга – за да успее да реализира геостратегическите и икономическите си интереси в региона.    

Така или иначе, по време на втората си визита в страната, която се осъществява пет години след първата, руският президент Владимир Путин бе посрещнат доста по-топло от управляващите и някои граждански организации, но в същото време – доста по-хладно от опозицията и други граждански организации. Основните поводи за техните протести са агресивното имперско поведение на Русия на международната сцена, особено през последните години, прекалената българска енергийна зависимост, както и някои съображения, свързани с опазването на природата и неспазването на основните човешки права по време на управлението на Владимир Путин.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар