Говори Пловдив: АЗ, ГОРКИЯТ ГЛУПАК

ноември 11, 2013 at 7:58 am (Публицистика) (, , , , , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Днес е 10 ноември, граждани.

За тези, които ще четат този текст утре – вчера беше 10 ноември.

А за онези, което ще го четат когато и да било – 10 ноември сякаш беше вчера.

Но на кого му пука!

Така че – няма да разказвам спомени, ще кажа няколко неща, които свързват вчерашния 10 ноември пряко с днешния, неща за светата наивност и грозните разочарования, до които тя води.

Първо, тогава, преди 24 години, бях наивен да мисля, че повече хора в България, отколкото се оказа впоследствие, искрено ненавиждат комунизма и искат тази система да се махне – но се страхуват да го демонстрират открито. Да, наистина, изправени пред очите ми, фактите показваха друго. По онова време живеех в Кърджали, който си беше около 60-70 хиляден град, но от тях, поне през 89-та година, открито на системата се противопоставяхме…..4 души. Поименно – журналистът Пламен Даракчиев, отецът Иван Бонев, лека му пръст, инженерът Благой Калъмов и моя милост. Наистина бяхме толкова малко, че на някакво общоградско събрание Милчо Милчев, един жалък тип, председател на Общинския народен съвет, опита да се пошегува, че, за да изглеждаме повече, накарали сме и жените си да се пишат опозиция. Разбира се, имаше много хора, които ни срещаха по улиците и тайно ни правеха знаци на одобрение, имаше и други, с които си говорехме открито против системата, но те не отърчаваха да ни предадат тутакси на ченгетата, имаше и съвършено обратните случаи. Както и да е. Важното е, че тогава наивно мислех – като се отърват хората от страха, ще пометат самата система, комунисти ще си останат само шепа дебелоглави тъпанари.

Не би! Цели 24 години преход, колко пъти през това време комунистите докарват отново и отново страната до просешка тояга, а всички нас до най-жалкото възможно духовно и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

АЗ ПЪК ИСКАМ ДА МЕ ПОДСЛУШВАТ

март 25, 2009 at 9:51 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

25.03.2009

 

Аз пък искам да ме подслушват – тотално, безконтролно, както се предвижда по новия закон.

Гледам, напоследък отделни граждани, сред които много мои приятели, отделни групи граждани, сред които и много умни хора, дори отделни групи политици от опозицията, сред които много политици от опозицията, не искат да бъдат законово подслушвани. Аз пък искам.

Първо – свикнал съм да ме подслушват. Започнаха още през 81-ва година, когато постъпих във вестник “Нов живот” – Кърджали. Тогава закон нямаше, службите си смятаха, че имат права, без да ги имат по закон, както и досега. И смятаха, че гражданите нямат права, макар гражданите да ги имаха по закон – пак както и досега.

Спрямо мен отначало сякаш го правеха само “за всеки случай”, което бързо стана “във всички случаи”. Да не казвам какво настъпи през 84-85-та, след началото на тъй наречения “възродителен процес”, а още повече – през 88-89-та…..Хеле пък – имаше три дни през горещото лято на 89-та, когато на гости в Кърджали се изтъпани мой братовчед с кола от Франция. Нищо че с нея не караше гнусните попълзновения на никаква империалистическа политика, а най-мирно возеше двете си тригодишни близначки, жената и тъщата…..

Няма да влизам в подробности за по-нататък, само ще кажа, че заради пещерната техника, която използваха и заради некадърното боравене с нея, моите приятели много пъти поставяха под угроза /за да използваме и една хубава руска дума/ предаването на репортажите ми за ВВС. И тъй като радиото не може да ги чака тях да се натуткат, отнесоха доста благословии по телефона, в който си пъхаха ушите. Да ме прости някой, ако тогава съм го наругал невинен. Ама едва ли.

Второ – намирам подслушването за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 5 коментара

Местни избори 2007: ПАК ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТ КЪРДЖАЛИ

март 25, 2008 at 5:06 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

26.07.2007 

/Фили/ Предстоящите през тази есен местни избори в България все повече фокусират вниманието на политическите партии.

Те се възприемат като изключително важни по няколко причини. На първо място  – очаква се да очертаят по-стабилна и предвидима картина на политическия живот в страната за следващия поне двегодишен период, а до голяма степен и да се окажат решаващи за изхода от парламентарните избори през 2009-та година.

Смята се също, че ще дадат отговори на въпросите, свързани с развитието на такива ключови процеси  като: доколко трайно се налага популизма като общ стил на политическия живот, колко дълбоки са корените и какво е бъдещето на изострените напоследък националистически тенденции, дали десницата изобщо има шансове да се изправи на крака и да започне да гради стратегическа визия за развитието си.

Третата причина изглежда по-прозаична и не толкова политическа, но това я прави не по-малко валидна. Тя е свързана с убеждението, че който спечели местните избори, ще получи пряк достъп и до парите от следприсъединителните фондове на Европейския съюз, голяма част от които не минават през държавните институции, а са насочени директно към общините за решаване на различни местни проблеми. На фона на това изострено внимание, напълно разбираемо е, че предизборната ситуация в град като Кърджали например, който е традиционна  конфликтна точка на силно противопоставяне при всички досегашни местни избори, отрано започва да се следи под лупа от наблюдателите. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар