ГЕОРГИ МАРКОВ – СКИТНИК В НЕБЕТО НАД БЪЛГАРИЯ

септември 19, 2008 at 6:35 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

19.09.08

 

/Фили/ На 7 септември се навършиха 30 години от убийството на писателя Георги Марков. В Дорсет, където той е погребан, на гроба му се появиха бели, зелени и червени цветя, символично поставени обаче не от официален български представител, а от  жена му Анабел и дъщеря му Александра-Райна.

Гадаенето по символи е сложна наука, но всеки може да се досети какво в случая означават цветовете на българското национално знаме върху гроба на писателя, убит от бившите български тайни служби. Защото е видно, че официална София поне от три десетилетия насам предпочита да се държи, сякаш Георги Марков не е съществувал и приема случилото се с него само като досадна пречка за “добрия” имидж на страната, а не като ключов знак за престъпността на комунистическия режим и възможност за пречистване на обществото с разкриване на истината за живота и смъртта на писателя. Както и с евентуално признание за стойностите на творчеството му, разбира се.

Георги Марков е роден през 1929 година в Княжево. На 19 години се разболява от туберкулоза и по време на дългия си престой в санаториуми, прави и първите си литературни опити. До 1969 година е автор на няколко прозаични книги, както и на пиеси, повечето спрени от цензурата. През 69-та година, след спиране на пиесата “Аз бях той”, Георги Марков напуска България. Установява се първоначално в Италия с идеята да се завърне в страната, когато шумотевицата около пиесата отмине, но през 71-ва година властите не подновяват международния му поспорт и по този начин практически го изпращат в изгнание. За сметка на това обаче го осъждат като невъзвръщенец на шест и половина години затвор. Марков се установява в Лондон и започва работа в Българската редакция на ВВС, прави и литературен пробив в британските театрални среди. От 75-та до 78-ма година той пише своите “Задочни репортажи за България”, които са истински удар в сърцето на комунистическия режим в България. Излъчвани по радио “Свободна Европа”, те се възприемат като сериозна заплаха от комунистическата върхушка и нейните слуги от Държавна сигурност, което води и до ликвидирането му през 1978 година. На моста “Ватерло” в Лондон, близо до централата на ВВС, Марков получава сачма с рицин в крака и няколко дни по-късно умира от отровата. Делото за това убийство още не е приключило, а частична светлина върху него бе хвърлена едва преди броени дни. В резултат на упорита битка, включително съдебна, която журналистът от вестник “Дневник” Христо Христов води от години, той получи достъп до досието на предполагаемия убиец на Георги Марков, които хвърлят светлина върху участието в това престъпление на българската Държавна сигурност и съветското КГБ. Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 3 коментара

КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ БАТАШКОТО КЛАНЕ?

декември 17, 2007 at 8:21 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

04.05.2007 

/Фили/ Какво е общото между една картина, един исторически мит и едно научно изследване? Общото е, че, поставени в определена връзка помежду си, през последните дни в България те доведоха до сериозно раздвижване на различни обществени пластове – като се започне от тъй наречените “обикновени” хора, мине се през политическите и научните среди и се стигне дори до представители на бившите специални служби.

Картината е на един полски художник – Антони Пиотровски, рисувана е в края на 19 век и се казва “Баташкото клане”. В момента е собственост на българската Национална галерия за чуждестранно изкуство.

Историческият мит е този за баташкото клане. И тъй като думата “мит” е прекалено многопластова и се използва по един начин например в литературата, по друг – в историческата наука, по трети – в политическата практика, по четвърти е вградена в масовото съзнание, то точно тази дума стана нещо като център на възникналите спорове. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 7 коментара