АЗ ПЪК ИСКАМ ДА МЕ ПОДСЛУШВАТ

март 25, 2009 at 9:51 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

25.03.2009

 

Аз пък искам да ме подслушват – тотално, безконтролно, както се предвижда по новия закон.

Гледам, напоследък отделни граждани, сред които много мои приятели, отделни групи граждани, сред които и много умни хора, дори отделни групи политици от опозицията, сред които много политици от опозицията, не искат да бъдат законово подслушвани. Аз пък искам.

Първо – свикнал съм да ме подслушват. Започнаха още през 81-ва година, когато постъпих във вестник “Нов живот” – Кърджали. Тогава закон нямаше, службите си смятаха, че имат права, без да ги имат по закон, както и досега. И смятаха, че гражданите нямат права, макар гражданите да ги имаха по закон – пак както и досега.

Спрямо мен отначало сякаш го правеха само “за всеки случай”, което бързо стана “във всички случаи”. Да не казвам какво настъпи през 84-85-та, след началото на тъй наречения “възродителен процес”, а още повече – през 88-89-та…..Хеле пък – имаше три дни през горещото лято на 89-та, когато на гости в Кърджали се изтъпани мой братовчед с кола от Франция. Нищо че с нея не караше гнусните попълзновения на никаква империалистическа политика, а най-мирно возеше двете си тригодишни близначки, жената и тъщата…..

Няма да влизам в подробности за по-нататък, само ще кажа, че заради пещерната техника, която използваха и заради некадърното боравене с нея, моите приятели много пъти поставяха под угроза /за да използваме и една хубава руска дума/ предаването на репортажите ми за ВВС. И тъй като радиото не може да ги чака тях да се натуткат, отнесоха доста благословии по телефона, в който си пъхаха ушите. Да ме прости някой, ако тогава съм го наругал невинен. Ама едва ли.

Второ – намирам подслушването за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 5 коментара

УСМИВКАТА НА ИЗЧЕЗВАЩИЯ КОТАРАК

ноември 20, 2007 at 10:02 am (Стари неща) (, , , , , )

 Със закриването на Българската редакция на ВВС позиции губи не толкова Великобритания, колкото демократичният процес в България, а оттам и демократичният свят изобщо

За втори път през последните шестдесет години британската външна политика изоставя България в ръцете на руската имперска политика 

Пламен Асенов 

23.10.2005 

Непубликувано 

Когато преди години Луис Карол описа усмивката, която остава единственото нещо от изчезващия котарак, той изгради една наистина абсурдна, но някак добродушно абсурдна сцена. Може би известният като гениален писател английски математик и любител на Алисите си е давал сметка, че в абсурдния свят – веднъж създаден – започват да важат същите правила, както в реалния т.е. появяват се антиподите. Така или иначе обаче той не е отворил и дума за това, че усмивките могат не само да остават след, но и да се  появяват преди котараците. А тогава сцената вече изглежда далеч не добродушна, а хищна.

Закриването на Българската редакция на ВВС в момента се явява всъщност като пресечна точка на такива вектори на абсурда. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар