Путин в София: ИМПРЕСИЯ ЗА УПРАВЛЯВАЩИ

януари 18, 2008 at 5:52 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

18.01.2007 

/Фили/ Руският президент Владимир Путин пристигна снощи на официално двудневно посещение в България.

Като повод за визитата се изтъква провеждането на “Година на Русия в България”, свързана със 130-годишнината от Руско-турската война.

В делегацията на руския президент е включен и първият вицепремиер на Русия Дмитрий Медведев, сочен за политически наследник на Владимир Путин. Очаква се той да го смени на президентския пост, след като през март изтече окончателно сегашният втори мандат на Путин. В рамките на посещението Медведев ще има самостоятелна среща с българския президент Георги Първанов.

Програмата на самия Владимир Путин предвижда провеждането на редица политически срещи и участието в културни събития, както и подписването на няколко икономически споразумения, главно в енергийния сектор.

Основните от тях са договорите за изграждането на нефтопровода Бургас-Александруполис и строителството на атомната електроцентрала в Белене. Ден преди началото на посещението българският премиер Сергей Станишев съобщи, че все още не са постигнати окончателни договорености по третия голям енергиен проект, тъй нареченият “Южен поток”, който предвижда доставката на руски газ през България за Западна Европа, така че този договор засега няма да бъде подписан.

Макар управляващите в България да се опитват публично да омаловажат пред българската общественост въпросите, свързани с независимостта на Косово, очаква се това да бъде една от основните теми, поставена за обсъждане от страна на руския президент, включително да се стигне и до опит за оказване на известен натиск. Русия, която подкрепя сръбската позиция на несъгласие с очакваното обявяване на косовската  независимост, отчаяно търси съюзници за своята позиция, от една страна – за да не остане изолирана в големите международни организации, а от друга – за да успее да реализира геостратегическите и икономическите си интереси в региона.    

Така или иначе, по време на втората си визита в страната, която се осъществява пет години след първата, руският президент Владимир Путин бе посрещнат доста по-топло от управляващите и някои граждански организации, но в същото време – доста по-хладно от опозицията и други граждански организации. Основните поводи за техните протести са агресивното имперско поведение на Русия на международната сцена, особено през последните години, прекалената българска енергийна зависимост, както и някои съображения, свързани с опазването на природата и неспазването на основните човешки права по време на управлението на Владимир Путин.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

НЕФТОПРОВОД ИЛИ НЕФТА – С КОФИ

ноември 28, 2007 at 3:49 pm (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

02.02.2007 

/Фили/ Един от основните акценти през изминалата седмица в България отново, както често напоследък, беше свързан със събития и въпроси от сферата на енергетиката. Пред финализиране е сделката за изграждане на нефтопровода Бургас-Александруполис, тристранен проект за пренос на руски нефт, в който участват България, Гърция и Русия. Очаква се на седми февруари в Бургас договорът да бъде подписан на експертно ниво, въпреки някои неясни и спорни въпроси, които продължават да съществуват.

В сряда в Скопие пък вече беше подписан договор за строителството на друг нефтопровод през територията на България, през който ще се пренася каспийски нефт от Бургас през Македония до албанското пристанище Вльора. Проектът е част от системата за осигуряване на европейската енергийна независимост  и е силно подкрепян от Съединените щати.

Междувременно все по-сериозно и настойчиво България поставя въпроса за евентуалното повторно отваряне на закритите по споразумение с Европейския съюз трети и четвърти блок  от атомната централа в Козлодуй. Това става като се търси подкрепа от засегнати поради намаления български енергиен износ балкански страни и въпреки неколкократните напомняния от ЕС, че подобно развитие е невъзможно. 

– Пламен, за последния месец вече два пъти говорим на теми, свързани с енергетиката. Защо според теб точно те се оказват на преден план в първите седмици след присъединяването на България към Евросъюза?  

– Всъщност, Фили, смятам че от една страна може да се мисли за някакво случайно съвпадение във времето, доколкото и изграждането на двата нефтопровода, и повторното откриване на реакторите в Козлодуй са въпроси, които съществуват отдавна. Някой би могъл да каже дори, че те доста се провлачиха във времето, но сега изглежда идва момента да намерят окончателно решение. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар