Говори Пловдив: БУДА-ЛИ?

февруари 11, 2013 at 7:57 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

В цялата история около „Буда” нещо не ми се връзва, граждани, нещо изобщо не ми се връзва.

Това, че имаме премиер, дето е /бил?/ в така нареченото МВР както преди, така и след промените, е ясно. Всички знаят, че от Системата никой никога не излиза, защото, дори да искаш да излезеш, тя не те пуска и обратно – дори да излезеш, всъщност никога не я напускаш. Както се твърди – `щото сърцето и душата ти остават там…..и други подобни глупости.

Това, че имаме премиер, който през повечето време, независимо дали формално е вън или вътре в МВР, работи с единия крак отсам, а с другия оттатък закона, също е ясно. Всички знаят, че преди 10 ноември Системата вършеше или поне прикриваше престъпленията на комунистическия режим, `щото беше щит и меч на Партията. Не ме кълнете, че се подигравам на доблестните разузнавачи, така си беше, те сами така си викаха – щит и меч…..ега ти…..После пък създадените от самата Система групировки бяха използвани, пак от самата нея, за различни – групови и лични – цели, включително политическо и икономическо саботиране на тъй наречения „демократичен преход”. Тоест, групировките на практика са едно и също със Системата. И обратно.

Това, че имаме премиер, за когото през годините различни източници, български и чуждестранни, изнасяха данни, че е забъркан в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

Перспективите пред десницата: СТАДО СЛОНОВЕ ИЛИ РАЗГОВОР ЗА ЦЕННОСТИТЕ

декември 20, 2007 at 7:19 am (Стари неща) (, , , , , , , , , , )

 Способността да се говори за ценностите и на тази база да се прави политика е основна характеристика на европейската десница, която липсва на българската 

Пламен АСЕНОВ

 януари 2006, публикувано в „Сега“ 

В момента българската десница прилича на онзи ученик на Буда, който заминавал на дълъг път. На раздяла Учителят му казал: “Ще бъда винаги до теб и ще ти помагам да преодолееш опасностите”. Ученикът тръгнал с вяра, а когато най-после се върнал, бил целият натрошен и едва излекуван от тежки травми. Обвинил директно Учителя, че го е излъгал и не го е спасил от стадо слонове, които препускали по пътеката на джунглата. “А пред стадото имаше ли човек, който тичаше и викаше нещо?” – попитал Буда. “Имаше” – отвърнал ученикът. “И какво викаше човекът?” – попитал Буда. “Викаше – пазете се в името на Буда” – отговорил ученикът. “А ти защо не го послуша?” 

Така, шестнадесет години след началото на прехода, в България десницата се намира – цялата потрошена сякаш от стадо слонове – в ситуация доста идентична на ситуацията, в която се намираше новосъздаденият СДС през 1989 година  поне що се отнася до основния въпрос – какво да се прави. И фактът, че преди време Ленин по ленински експлоатира този класически въпрос, не го прави по-малко актуален. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар