ДАНС – КЪДЕ ОТИВАШ МОЖЕ БИ?

октомври 30, 2009 at 4:57 am (1) (, , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

30.10.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

/Фили/ В България цялостната дейност и съществуването изобщо на Държавната агенция за национална сигурност са поставени под въпрос, след като в края на миналата седмица избухна скандал, свързан с изчезването и появата на секретен доклад на контраразузнавателната служба.

Номерираният екземпляр от доклада, който е бил пратен през миналата година до премиера Сергей Станишев, в събота се оказа в ръцете на сегашния премиер Бойко Борисов. Той го получи обаче не от секретната каса на Министерския съвет или от архива на ДАНС, където всъщност би трябвало да е върнат, а от “лоялен гражданин”. Лоялният гражданин пък се оказа Алексей Петров, известен като бивш престъпен бос, впоследствие “осветен” като дълбоко законспириран човек на спецслужбите в българския престъпен свят и след осветяването назначен за съветник на Петко Сертов, бившия директор на контраразузнавателната служба. И досега остава неизвестно как и защо докладът е попаднал у Алексей Петров, който не би трябвало да има достъп до него, защо изобщо е занесен на премиера Борисов и как само два дни по-късно почти целият му текст се появи в Интернет.

Първоначално министър-председателят Бойко Борисов обвини директно предшественика си Станишев, че е изнесъл доклада, за да предупреди някои от засегнатите в него хора, но след като Станишев бе разпитан в прокуратурата, смекчи тона и сведе обвиненията си само до неправилно боравене с класифицирана информация. Борисов смекчи до голяма степен гледната си точка и за бъдещето на ДАНС, която в момента очевидно е силно разтресена от вътрешни конфликти, както и за съдбата на бившия директор Петко Сертов, назначен за български консул в Атина.

Междувременно обаче се оказа, че секретните доклади на ДАНС, пратени до бившия премиер и впоследствие изчезнали от кабинета му, са поне девет. Самият Станишев твърди, Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 1 коментар

АТЕЛИЕ „ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ“ – КУРС ПО ЖУРНАЛИСТИКА И ЛИТЕРАТУРА

септември 1, 2009 at 11:25 am (1) (, , , , , , )

Продуцентска къща ECLIPSE PRODUCTIONS – Пловдив 

                                ОРГАНИЗИРА 

                    АТЕЛИЕ – ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ

        /за ученици на гимназиална възраст и студенти/ 

Ателието сформира четири работни групи: 

журналистика за ученици – от 1 октомври 2009 до 30 юни 2010 г.

– журналистика за студенти – от 1 ноември 2009 до 31 май 2010 г.

литература за ученици – от 1 октомври 2009 до 30 юни 2010 г.

литература за студенти – от 1 ноември 2009 до 31 май 2010 г. 

Максималният брой участници в една група е 6 души. Групите се събират в творческа обстановка и работят два пъти седмично по 2 астрономически часа. Цена – 5 лв. на час. 

Ателието дава възможност на хора, които имат сериозен интерес към занимания с журналистика и литература, да се запознаят с основите и спецификата на творческото писане в съответната сфера, да получат практически опит и експертна помощ в своите първи, втори или трети стъпки, да развият и започнат да реализират специалните си умения.

Освен дискусии и практическа работа с текстове, програмата по журналистика включва  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ – НОВИЯТ МИ БЛОГ ЗА ЛИТЕРАТУРА И КУЛТУРА

юни 1, 2009 at 6:47 am (1)

Пламен Асенов 

01.06.2009 

За създаване на по-голяма прегледност в хаотичния свят наоколо, реших да отделя литературните от журналистическите си текстове в нов блог. Името му е ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ и до него може да се стигне лесно по няколко начина:

– през блогрол-а на този блог

– ако в Гугъл напишете Оксиморонният свят

– или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Освен мои книги или части от тях, в него ще публикувам също текстове на приятели, които според мен си струва да бъдат прочетени, както и материали за интересни културни явления, събития и хора извън литературата.

Готов съм да публикувам също и текстове на напълно непознати за мен хора, стига да преценя, че си струва да бъдат публикувани. За целта можете да предложите свой текст или добра идея на адресите в Контакт.

Постоянна връзка Вашият коментар

ПЪРВАНОВ ДА СИ ХОДИ СЪЩО – 26

март 2, 2009 at 12:16 pm (1) (, , , , , )

 

Пламен Асенов

 

02.03.2009

 

/Освен псевдосоциалистическото-псевдолиберално правителство, което трябваше отдавна да си е отишло, защото е спирачка по европейския цивилизационен път на България, президентът Първанов трябва да си ходи също. Всеки ден до свалянето, до подаването на оставка, до изтичане на мандата му или до реализацията на някое от предвидените по Конституция крайни събития, свързани с невмъзможност от негова страна да изпълнява функциите си, ще посочвам тук различни основания защо това трябва да се случи./

 

Президентът Георги Първанов трябва да си ходи, защото Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КРИЗАТА СВЪРШИ – ДА ЖИВЕЕ КРИЗАТА! А МОЖЕ БИ ДА НЕ ЖИВЕЕ!

януари 23, 2009 at 4:56 am (1) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

23.01.2009

 

/Фили/ Газовата криза, предизвикана от спирането на доставките на природен газ от Русия за Европа, засега приключи. По общо признание България се оказа най-силно засегната. Отчита се, че преките загуби за бизнеса са 180 милиона лева или около 90 милиона евро. Недоставеното количество природен газ е близо 124 млн. кубически метра. Все още не е ясно дали, как и от кого ще се търсят компенсации за тези загуби, защото не е ясно доколко реално отговорни са дъщерните компании на “Газпром”, с които всъщност са подписани българските договори.

Междувременно обаче се смята, че цялостното развитие на събитията, свързани с газовата криза, реакциите на българските политици, най-вече управляващите, както и решенията, взети през последните двадесетина дни, ще имат сериозно отражение както върху вътрешния политически и икономически живот на страната, така и в нейните международни отношения.

На българския политически екран сред главните “герои” на кризисния период се оказа министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Първоначално той се опита да успокои общественото мнение с тезата, че България ще издържи чак до пролетта на собствени газови резерви. Веднага след това обаче призна, че тези резерви всъщност не са за три месеца, а за двадесетина дни. После започна да напада открито Украйна като виновник за спирането на газовите доставки, за да стигне по-късно до прозрението, че и Украйна и Русия са еднакво виновни. Или еднакво невинни. Триумфално обяви, че България ще започне да получава газ от Гърция и Румъния, но на другия ден се оказа, че българската газопроводна мрежа не е свързана с тази на съседите. Междувременно Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ПОЕЗИЯТА КАТО СЛУЧКА

ноември 25, 2008 at 4:14 pm (1)

Поканени сте да разгледате фотоалбума на Eclipse: Пламен Асенов

По време на представянето на книгата ми „Зодиак на смъртта“ вчера в Пловдив, приятелят ми Дамян Серкеджиев си нямаше друга работа, та направи маса снимки, които сега можете да видите.

Пламен Асенов
Пловдив –
24.11.2008
от Eclipse
Представяне на книгата му „Зодиак на смъртта“
Ако това съобщение не се показва правилно на екрана ви, копирайте и поставете следната връзка в адресното поле на браузъра си:
http://picasaweb.google.bg/serkedjiev/lPqUcD

Постоянна връзка Вашият коментар

Пламен Асенов – ЗОДИАК НА СМЪРТТА

ноември 4, 2008 at 7:25 am (1) (, , , , , )

korica-zodiak1

 

Излезе новата ми книга поезия – “Зодиак на смъртта”.

Колкото и да съм скромен, не мога да не призная, че освен като текст, тя стана страхотна като оформление и цялостна визия /макар че поради моята пълна техническа неграмотност, по корицата, която съм сложил тук, в блога, това не си личи добре/. А иначе заслугата е на издателство “Жанет 45” и на големия пловдивски художник, приятеля Румен Жеков.

Книгата всъщност за мен не е нова, писал съм я в продължение на 13-14 години – от 1989 до към 2002 г. “Зодиак” е своеобразно продължение и развитие на темите и поетичните техники от първата ми книга “Стихотворения”. Сведущи смятат, че стиховете в нея звучат странно и необичайно от гледна точка на българската поетична традиция, но тъй като не знаят към коя традиция да ги отнесат, наричат това “творческо търсене”.

И аз съм съгласен с тях. Защото, в края на краищата – не сме на този свят само да лапаме пържоли, а и да търсим себе си.

 

Ще илюстрирам цялата работа с едно стихотворение, което се казва “Рабиндранат Тагор се моли на Бога в Лондон”. Дванадесетте стихотворения от заглавния цикъл “Зодиак на смъртта” също могат да се изровят някъде из блога ми. А за да се прочетат останалите, човек трябва да прескочи до най-близката или до най-любимата си книжарница и да попита.

 

 

РАБИНДРАНАТ ТАГОР СЕ МОЛИ НА БОГА В ЛОНДОН

 

      Както и да се наричаш, не преставам да те виждам

всеки път, щом те погледна. Аз съм крехката тръстика

през която преминава светлината като мисъл.

   И косата ми е дълга – крайчетата и потапям

в някаква река течаща през средата на живота

и достигаща до края. Сякаш ти си я създал когато

си решил, че да създаваш, е единственото нещо.

   И ръцете ми докосват всичко свързано със тебе

всеки път, щом ги протегна. Не от липсата на думи

се страхувам да ти кажа как във мене се наричаш,

а от липсата на мене, щом съм свещ, която гасне

в твоите ръце без пламък.

 

   През очите ми се вижда стръкчето трева

зелено от земята до небето. Неговият цвят ми

стига да позная, че в живота мисълта не се загубва

както слънцето на залез – само вечно се повтаря.

   Някъде отвъд изглежда съществуват други мерки – по-големи

или пък по-малки, или просто няма нищо. Твойта светлина обаче

преминава през нещата в този свят и се завръща,

за да продължи да свети докогато съществуваш.

   Откогато съществувам, думите, с които пазя

равновесие в живота, идват винаги когато

се опитам да ги кажа. Моля те, не ги забравяй,

както не забравяш нищо.

 

   Падам като нощна пеперуда в обятията на

голямата ти книга. Моите криле са страници,

които знаеш наизуст и нищо интересно

няма в тях, освен че си ги писал.

   Преди да ги затвориш, ще си спомня

как някога разбрах, че съществувам:

в една река, от светлина облян, аз те видях

в лицето ми загледан, чух моя глас от тебе

да излиза и още продължавам да го чувам.

   Сега спокойно продължи нататък през стройните

редици на живота и на смъртта или каквото има още.

Творението рядко осъзнава, че е създадено,

за да създава, но, както и да те наричам,

аз ще остана винаги при теб

като прашец по пръстите залепнал.

 

Постоянна връзка Вашият коментар

ЧУДОВИЩА, КОИТО ПРЕДСТОЯТ

октомври 26, 2008 at 11:25 am (1) (, , , , , )

    На 30 октомври от 18 часа в културен център “Тракарт” – Пловдив ще се представи първата книга на Красимира Стоева “Снежните пясъци на Хира”.

 

ЧУДОВИЩА, КОИТО ПРЕДСТОЯТ

 

Пламен Асенов

 

Когато преди няколко години прочетох първите разкази на Краси, си казах – това момиче може да пише. Има още какво да учи, но може да пише. Умее да държи разказа, както се казва. Сюжетите и са фантастични, но не измислени,  в смисъл – не нагласени. Героите се срещат, но не защото тя иска да се срещнат, а защото така трябва. И други разни неща си помислих, а, доколкото си спомням, повечето от тях казах и на нея.

Сега чета първата книга на Краси – “Снежните пясъци на Хира” и си давам сметка, че съм бил прав. Но не това е важното.

Важното е, че Краси вече е поела по пътя, по който няма връщане, път, който е труден не защото е само с една посока – нагоре, а защото гъмжи от зрими и незрими чудовища. Литературни, имам предвид. Понякога те са под формата на съблазни, понякога са под формата на изчадия, понякога дори са под формата на нещо несъществуващо, но това не променя целта им – да те отвлекат в храстите, да те разсеят с красива пеперуда по странична пътека или да те накарат да кривнеш по нов, обещаващ път, докато накрая разбереш, че си изпуснал главния. Надявам се, че Краси ще успее не само да срещне всичките чудовища, но и напълно ще намери себе си в борбата с тях. В тази борба тя е сама. Ние можем само да се радваме на резултата.

 

 

За Краси

 

Красимира Стоева е родена на 24 май 1984 година в Пловдив.

Завършила е eзикова гимназия “Иван Вазов” с френски и руски език. Бакалавър е по Социология. Учи журналистика и магистратура “Бизнес комуникации и връзки с обществеността” в ПУ “Паисий Хилендарски”. 

През 2005 година печели литературна стипендия на издателство “Пигмалион”. През 2006 и 2007 година печели награди за проза в конкурса на вестник “Пловдивски Университет”. Ръкописът и “Магия за начинаещи” получава номинация в Националния конкурс на ИК “Хермес” – 2007 година за първа книга на автор до 25 години. През 2008 година печели наградата “Младо пловдивско дарование” в националния конкурс “Огънят на Орфей”, както и награда в националния конкурс “Фантастично изкуство – Бургас, 2008”.

Разказът й “Отвъд портата” е отличен с трета награда в конкурса “Аргус – фантастика през 100 очи” и е включен в антологията “Знойни хоризонти”. Разказът й “Камък с цвят на мечти” е включен в Годишник за фантастично изкуство “Ваяния 2007”.

Член е на поетическа академия “Добромир Тонев” в гр. Пловдив. Участва с три разказа в сборника “Бялата градина”, издаден през 2007 година.

През 2008 година излиза първата й книга – сборникът с фантастични разкази и новели “Снежните пясъци на Хира”.

 

 

 

 Раказ

 

ОТВЪД ПОРТАТА

 

Не съм сигурен дали светлината е прекалено ярка или мракът твърде непрогледен. Не мога да определя разликата. Нямам сетива. Всичко е в съзнанието ми. Усещам единствено мислите си. И спомените…

 

Портата бе невзрачна. На пръв поглед приличаше на обикновена врата – със същите размери и форма, чисто бяла, почти сливаща се със светлите тапети. Особеното й беше, че от другата страна нямаше помещение. Беше монтирана във външна стена и всъщност уж би трябвало да свързва стаята с празното пространство на нивото на третия етаж, право в короните на няколко вечнозелени дървета. Никой не знаеше накъде води Портата. Поне никой от нас – обикновените жители на Острова – тези, които все още не бяха преминали или никога нямаше да преминат.

Толкова бях съсредоточен в съзерцание на стената, че не чух първия въпрос. Наложи се стоящият срещу мен Отговорник да го повтори.

– Ти си Сам, по-малкия син на Архитекта Джордж, нали?

– Да.

– На колко години си?

– След три месеца ще стана на седемнайсет.

– С какво смяташ да се занимаваш, ако не успееш да се справиш тук?

– Вероятно със строителство, като баща ми – предположих аз.

– Обичаш ли живота на Острова? Харесва ли ти тук?

– Е, не се оплаквам… Обичам да гледам океана, да се разхождам в парка…

– А какво е най-голямото ти желание? – продължи той с равен глас.

Задаваше въпросите спокойно и с леко отегчение, но в тона му нямаше раздразнение или нетърпение. Вероятно това бяха обичайните фрази, с които се обръщаше към всеки посетител, който се опитваше да успее още от първия път. Замислих се за миг и плъзнах поглед по останалите мъже. Всички бяха преминали четиридесетте, но никой от тях не можеше да се нарече наистина стар. Изглеждаха в разцвета на силите си, интелигентни хора със сериозни лица, проницателни погледи и трезва преценка. Въпреки това се бяха провалили, а аз самият все още имах шанс да успея.

– Най-голямото ми желание е да премина през Портата – отвърнах спокойно.

Щеше ми се да мога да кажа нещо по-оригинално, но именно за това се намирах там.

– Защо искаш да преминеш? – зададе следващия си въпрос мъжът. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КОТКА ОКОЛО ГОРЕЩ БЪЛГАРСКИ ДАНС-ЪР

септември 29, 2008 at 9:12 am (1) (, , , , , , )

Пламен Асенов

29.09.08

 

Онова около ДАНС вече така се оплеска, че ако го предложиш дори на гладна улична котка, тя само ще го помирише и ще се отдръпне с възмутено изражение.

Изстрелването наоколо на малки, контролирани гафчета, които да прикрият големия гаф, метод на службите, който понякога върши работа, този път очевидно не свърши. Ракетата май удари хеликоптера право в перката и перката го разнесе.

От страната на свободното слово, САЩ, премиерът Сергей Станишев не коментира последното най-важно събитие – дивашкото нападение над журналиста Огнян Стефанов, което фокусира в себе си както съществуващите в България заплахи за свободата на словото и изобщо за гражданските права, така и неспособността на държавата да се справи с проблема. Не, вместо това той се включи в кампанията за отвличане на общественото внимание, като доразви вече частично лансираната теория, че случващото се всъщност е атака срещу самата ДАНС.

Защо? Защото ДАНС тъкмо започвала да става опасна. И за кого започвала да става опасна? Не за свободното слово, ами за един корумпиран заместник-областен управител и за един заместник-директор на спортна агенция, които съдът пусна или предстои да пусне по живо, по здраво. Също и в самата ДАНС имало някакви неназовани врагове, които пък отвътре се опитвали да рушат авторитета на Агенцията, като съзнателно  слухтели незаконно около депутатски телефонни разговори.

Но истинската цел на враговете били не толкова депутатските разговори, колкото един от самите врагове, на име Владимир Писанчев, да бъде разкрит като подслушвач, отстранен, а може би и осъден за незаконни действия, като по този йезуитски начин се разруши авторитета на ДАНС. И се натрие носа лично на шефа на Агенцията Петко Сертов, който напоследък дори е под натиск да му бъде осъществен нещо като парламентарен контрол. Сякаш депутатите, дори онези от мнозинството, не знаят, че лично според премиера, Петко Сертов “е един от най-почтените хора и никога не би използвал тази служба за политически цели”. И защо е такъв Петко Сертов? Ами защото премиерът казва, че е такъв…..

Да, обаче междувременно пък Владимир Писанчев казва, че за всичките си действия, включително за ползването на разпечатки на депутатски телефонни разговори той притежава съответните документирани разрешения от шефа си Петко Сертов. И сега имаме думата на премиера, срещу думата на подслушвача. На кого ще повярват народните представители, ако случайно вземат, та извикат пред парламентарната комисия въпросния Писанчев? А на кого ще повярват, ако Писанчев наистина извади документи и ги размаха?

Или може би играта е още по-сложна?

Че подслушването на депутати е фойерверк около историята с Огнян Стефанов, е ясно за мнозина. Но нищо чудно покрай това някой да се опитва да спечели бонус, като се отърве от един неудобен човек, наречен Владимир Писанчев.

Това в никакъв случай не е опит за защита на Писанчев, а чиста хипотеза. Тя е породена от информацията, прокраднала се май единствено в Медиапул, че преди това, като служител на контраразузнаването, Владимир Писанчев е работил ПО руско направление. Така че въпросът е – какво е работил в действителност, дали е работил ЗА руското “направление” в България или е работил ПРОТИВ него. Също – дали е продължил дейността си в която и да е от двете посоки вече като шеф на отдел “Вътрешна сигурност” в самата ДАНС. От отговора на този въпрос зависи развитието на хипотезата. От друга страна отговорът на този въпрос сякаш вече се очертава, но ще стане напълно ясен и без някой да го каже с думи, като се види как в близките дни ще се развият събитията около Владимир Писанчев.

Така или иначе, цялата работа може да продължи да се заплита още и още, до безкрай. Или докато на българина така му писне, че си каже – абе, изпуснах му безкрая кой е добър и кой – лош, и вземе, та с възмутено изражение изхвърли цялата работа на котката. И си влезе в къщи да гледа мене си, без да види, че котката също придобива възмутено изражение, докато обикаля дебнешком покрай цялата работа.

 

 

Постоянна връзка 1 коментар

Из „Диалози“: ГЯВОЛИ И ЯНГЕЛИ

май 6, 2008 at 9:32 am (1) (, , , , )

 

На Дамян – с янгелска усмивка

 

Гявол интензивно се почеса по задника. Не обичаше този жест, но винаги го използваше в трудни ситуации.

 

Не обичаше и секса. Такова изявление той не би направил пред широка публика и при нормални обстоятелства. Но сега обстоятелствата не бяха нормални. А публиката беше твърде тясна.

 

Състоеше се от смирен Янгел, който го спря на улицата и изрази молба. След което душата на Гявол се загърчи.

 

– Бих искал да ме изчукаш, моля! – те винаги казваха “моля” и гледаха с невинни янгелски очи. И пърхаха с клепачи.

 

И тогава Гявол се почеса по задника и произнесе онези думи – че не обича…..  

 

Въпреки че ги произнесе, нямаше предвид точно това, което думите значат, защото не би било истина, а истината, както е известно, е  негова втора природа. След секса. Имаше предвид, че не обича  п р о ц е д у р и т е,  свързани със секса, многобройните и твърде сложни процедури, които…..

 

Гявол е същество с 12 различни полови системи, които определят неговите 12  сексуални същности. Освен традиционните – мъж, жена, хермафродит – има и  неща, които му позволяват да изчуква поцинкована ламарина, лист хартия, изобщо – тънки и плоски повърхности. Притежава също инструментариум за въртящи се изчадия – машинни лагери, барабани на перални при центрофугиране и други ротори. Понякога се впуска в приключения с мебелни и архитектурни конструкции, а най-голямата му гордост е свързана с набези в университетските среди, където се срещат изключително чудновати сексуални обекти.

 

Така че на Гявол му се носи славата, че би могъл да прави секс на практика с всичко съществуващо. И че обича да го прави. Само че не и с Янгел. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ИВАН, СТЪПИЛ В НЕБЕТО

април 12, 2008 at 11:10 am (1) (, , , , )

Иван Тотев – изложба скулптура и рисунка

Галерия „L’UNION“ – Пловдив, ул. „Криволак“ 5 /намира се в подножието на Стария град/

 

 

/Никой няма да сгреши, ако отиде да види страхотната изложба на скулптора и приятел Иван Тотев. Тук представям само част от неговите нови неща, както и текста, който написах за откриването на изложбата./

 

Пламен Асенов

 

Човек твърде често се замисля за налудничави неща. Например – защо, въпреки че краката му са различни, чорапите са еднакви. Или – как едър бял мъж от чист арийски произход успява да заблуди целия свят, че е черен негър. И така да заеме поста губернатор на Калифорния.

Твърде рядко обаче човек се замисля за стойностите на истинското изкуство и какво значи то за живота около нас и за живота вътре в нас. Подобно поведение е донякъде разбираемо, защото истинското изкуство е сложно нещо. При всички случаи – доста по-сложно от приготвянето на бъркани яйца. Освен това се среща рядко, а по кафенета не ходи изобщо, така че на моменти се налага да го търсиш специално и то на места, където не предлагат нищо съществено за пиене.

Един статистик забелязал, че напредничавите хора от малките градове искат да се преместят в Пловдив най-вече заради пълноценния културен живот, който могат да водят тук. Но когато проучил работата, установил, че след преместването 99,99 на сто от тях напълно забравят този аргумент и се отдават на други изтънчени удоволствия. Оставащата стотна от процента се формира само от нещо, което се нарича Стефчо и ходи по изложби, за да събира автографи. Та искам да кажа, че в действителност хората рядко търсят начин да се отъркат о истинското изкуство.

Трябва да си призная, че и аз не съм от големите търсачи. Причините са няколко. От една страна ме е страх, защото истинското изкуство понякога поражда в душата ми непознати чудовища. Или непознати копнежи – не знам кое от двете е по-страшно. От друга страна се опасявам, че като видя нещо истинско, мога и да не го позная. А като не го позная – да изтърся някакви думи, твърде неподходящи за изтърсване точно пред олтара на музите. Така че отдавна съм избрал стратегията вместо да ходя по сокаците на Стария град в трескаво търсене, да се сприятелявам с творци, които правят истинско изкуство и така да разбирам кое как става в тази материя и защо.

Случаят с Иван Тотев, чиято изложба ни е събрала днес тук, е малко по-особен. Особен е с това, че той е първият такъв творец, който ми падна в лапите. След като тази година прави петдесет, значи трябва да е било преди повече от тридесет години. Изглежда съм имал страхотен нюх, защото по това време той самият не знаеше, че е голям скулптор, а и досега скромничи по въпроса, макар вътре в себе си да знае. Както знаят и мнозина от нас.

Та тогава слушахме в големи количества албуми като “Стената” на Пинк Флойд и “Тайният живот на растенията” на Стиви Уондър. Той живееше в шестоъгълна стая и майка му, леля Мария, Бог да я прости, ни изкушаваше със страхотни манджи и сладки сладкиши. Иван се интересуваше какво мисля аз за писането и как се прави то, а аз се интересувах какво мисли той за рисуването и скулптурата. Тъй като съм напълно сакат в ръцете, дълбоко в себе си и досега не мога да повярвам, че на нормален човек този вид занимания му идват съвсем естествено изотвътре. Но както и да е, ключовата дума тук е, че по това време мислехме много и много говорехме за нещата.

От ранния Тотев си спомням рисунките, които правеше още като ученик, а после, преди университета, един цикъл живописни работи, в които използва пясъчна фактура и някакви други неща – вероятно остатъци от екзотичните манджи, които той също се беше научил да готви. Струва ми се, че бяха интересни картини, макар леко декоративни. Имах в къщи две-три от тях, но по време на развода първата ми жена не призна, че са подарени точно на мен и си ги прибра. Сигурно и досега събират прах на някакъв таван, иначе след време можех да си преживея спокойно и добре старините, като ги продам на полудели от страст колекционери.

След това Иван стана скулптор. Но няма да ви отегчавам с подробности за пътя, който той измина оттогава насам. И да искам, не мога, защото този вид пътища се извървяват в самота, а най-често и в мрак, където чуждо око не може да проникне.

Само искам да ви приканя да погледнете Иван, който стърчи до мен. Не знам вие какво виждате, но аз виждам един човек, твърде здраво стъпил на земята, макар винаги да е твърдял, че не е дюстабанлия. А сега погледнете скулптурите и рисунките, които днес ни представя. Вижте ги, защото те са съвсем нови, правени са специално за тази изложба и освен това могат да ни кажат важни неща – и за него и за себе си.

Независимо дали имат много или нямат никакви крака, скулптурите на Иван Тотев, също като него, винаги изглеждат здраво стъпили на земята. Ако човек наистина ги погледне обаче, ще види тайнствените измерения, които ги правят и здраво стъпили на небето.

Традиционната представа за скулптура очаква да види обем насред нищото. Или обем, обгърнат от нищото. В пластиките на Иван Тотев обемът е обгърнал нищото. То прозира през тежестта на метала, бори се за правото да съществува – в борба без победители и победени. Така се ражда драматизъм, неизбежен когато крилото служи за опора, а преплетените в съдбовен сблъсък или съдбовна  любов ръце служат за полет. Но драматизмът е стаен и ненатрапчив – вижда се само ако гледаш. Или ако погалиш скулптурата, за да усетиш как точно нищото е повело пръстите на твореца към сътворението.

Ако бях критик, можех да ви споделям съкровените си наблюдения за скулптурите на Иван Тотев до припадък. Например щях да кажа, че онази работа там, “Борбата на Яков с ангела”, която взема темата си от познатата библейска история, в ръцете на майстора се е превърнала във вселенска метафора не само за това как човек употребява, включително за богоборство, божественото си право на избор, но и за това как надделява над себе си чрез оцеляване. Можех даже да ви покажа и кои точно скулптурни деформации или други технически похвати в работата ме навеждат на подобна дълбока мисъл.

Щях да ви обясня също как по-строгата геометричност на “Възкресение” контрастира на обикновената представа за възкресението като нещо кръгло и ни подготвя за изненадващото откритие, към което ни води автора – че човешкият път към отвъдното не е занимание самотно, а се нуждае от протегната братска ръка.

Или просто щях да се загледам в прибрания корем и в странната, като спазъм, извивка на гърба на бронзовия бик там и може би всички щяха да ме последват, за да видят това, което аз виждам в него – един любовен бик, един свободен бик, един бик, за който точно в този момент няма никакво значение дали смъртта е безсмъртна или не.

Но тъй като не съм критик, предпочитам да се придържам към простите неща – както казал онзи, който измислил първо социализма, а после и Трабантчето.

Затова само ще добавя в заключение, че за мен скулптурите на Иван са тайнство, без което моят свят пак щеше да съществува, но изобщо нямаше да бъде същия. Това, разбира се, не може да служи като аргумент пред хората, способни да разграфяват таблици и да класифицират в тях художниците като големи и малки, значими и незначими, като такива от национална, европейска или световна величина. Вероятно се досещате къде аз бих поставил Иван Тотев в подобни таблици. И най-вече – за какво бих похарчил голямата част от парите си, ако имах пари. Пък след това той ще почерпи едно вино, защото истинските творци така правят.

 

 

  

Постоянна връзка Вашият коментар