Малки истории за велики европейци: ШЕЛИНГ И БОРБАТА ЗА ТЪЖДЕСТВОТО НА АБСОЛЮТА

декември 6, 2019 at 1:54 pm (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

Не е трудно да си приятел с Гьоте, Хегел, Хьолдерлин, Новалис, Шилер, Фихте, братя Шлегел – трябва само да си най-умният немски философи на име Фридрих Шелинг.

В началото на немската класическа философия е Кант, идват Фихте, Шелинг и Хегел. Кант казва: „Предметите трябва да се съобразяват с познанието, не обратно”. Но не абсолютизира той, а Фихте, според когото „абсолютното Аз” е дейност. А Шелинг слага нещата на мястото им в своята „Система на трансценденталния идеализъм”. Тя се появява през 1800, на границата между просвещенския ХVІІІ-ти и индустриалния ХІХ век. Шелинг е роден през 1775 в Леонберг, на 15 учи в университета в Тюбинген и дели стая с Хьолдерлин и Хегел. После три години пътува из Германия, слуша лекции по химия и биология, но и по изкуство – две отправни точки за опита му философски да свърже Природата и Творчеството в Абсолют. В Дрезден се сприятелява с бащите на немския романтизъм Новалис и братята Шлегел, както и с бъдещата си жена Каролине, тогава съпруга на Август Шлегел. Гьоте го кани за професор в университета в Йена. Шелинг е на 23, но е толкова умен, че трудно понася хора, равни му в мисленето, така че бързо създава приятелства и бързо печели врагове. Още повече се сближава само с Хегел и го измъква от философското небитие, като му урежда място в Йена. През 1800-та излиза „Система на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЗА ДА ДОКАЖЕ, ЧЕ НЕ Е В МОЗЪЧНА СМЪРТ, НАТО ТРЯБВА ДА ПОСОЧИ КАТО ОСНОВЕН ВРАГ РУСИЯ

декември 4, 2019 at 11:28 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-za-da-dokazhe-che-ne-v-mozachna-smart-nato-tryabva-da-posochi-kato-osnoven-vrag-rusiya

Срещата на върха в Лондон, с която се отбелязва почтената вече възраст от 70 години на НАТО, безспорно е тема на седмицата за онези, чиито мозъци не са закърнели от русоляви предразсъдъци.

Преди много, много години, в една наистина далечна Галактика, наречена „родна българска казарма”, бяхме се наслушали на заплахи как ей сега гърците и турците, най-близките до нас членове на НАТО, ще ни нападнат, за да ни вземат реколтата, да ни изнасилят жените и най-важното – с мъчения да премахнат любимия социализъм от душите и сърцата ни. А, като войници на Партията и Държавата, ние, 18-годишните пикльовци, дори с цената на живота си, трябва храбро да удържим само няколко часа, докато братушките направят десант и дойдат да ни спасят.

В този опус за наивници на тъпата, но може би заради това ефективна комунистическа пропаганда, се наблягаше най-много на две неща – на турците и на братушките. Сещате се защо – едните са ни вечни врагове, другите – вечни приятели и спасители.

Тогава НАТО беше Главен враг и знаете ли каква мечта беше влизането на България в Алианса за някои от нас, които живяха половината си живот в реалния социализъм с безчовечно лице?

Тайна мечта беше. Непроизносима и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: ДЖЕФРИ ЧОСЪР – И АНГЛИЯ ВЕЧЕ ИМА ЛИТЕРАТУРА

декември 2, 2019 at 7:30 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

„Когато той се роди, Англия имаше език, след като умря, тя вече имаше и литература”. Всеки писател би искал да чуе това за себе си, но само на един е дадено – Джефри Чосър.

„И тръгнаха от Норфолк и от Съри/към древната обител в Кентърбъри”. В деня вторник, 16 април, започват прочутите „Кентърбърийски разкази” на Чосър, приживе известен повече като светски човек и дипломат, отколкото като велик поет, който издига високо английската литература. Англия до към ХІV век е по-скоро френска провинция – езикът на двора е френски, книгите са на френски и латински, английският е за простолюдието. Средноанглийски е езикът, на който героите на Чосър разказват своите истории, докато са на поклонническо пътешествие до катедралата в Кентърбъри, най-значимият религиозен и духовен център в страната. Чосър подбира хора с различни професии, социален статус, образователно ниво, събира ги в страноприемница край пътя и ги оставя да разговарят – а те като на изповед разкриват себе си и света около себе си. Картината е доста пълна, а книгата – безсмъртна. Джефри Чосър, „бащата на английската литература”, е роден в Лондон, около 1340. „Чосър” идва от френски и означава „обущар”. Но семейството е богато, Джефри получава добро образование по езици и философия, а като тийнейджър става паж на графиня Елизабет де Бърг, съпруга на Лайънел Антверпенски, херцог Кларънс, втори син на крал Едуард ІІІ. С него заминава за континента, участва в обсадата на Реймс и е пленен. Самият крал се включва в приятелската група, която събира солидната сума от 16 лири, за да плати искания от французите откуп. Чосър се връща като герой, учи право и през 1366 се жени за Филипа Роет, рицарска дъщеря и придворна дама. През 1367 той е вече официално член на кралския двор, пътува с мисии в Европа, познава се лично с Бокачо и Петрарка. Заради заслуги, през 1374 получава щедра награда от крала – „галон вино дневно до края на живота му”. Да уточним – към 4.5 литра. Дневно. Цял живот Чосър служи на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: КАРЛ ЦАЙС, ЧОВЕКЪТ, ПО-ГОЛЯМ ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ МЕЧТИ

декември 1, 2019 at 8:18 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов

Има велики хора, които не са измислили нищо, но са създали много и един от тях е Карл Цайс. Да, казваме на очилата „цайси”, но да не забравяме – контактни лещи, фотографски обективи, телескопи, микроскопи, оптични мерници. Карл Цайс е механик от Ваймар, чието име е синоним на прецизност, упоритост, въображение, красота и ефективност.

Той е роден през 1816 и от малък има интерес към техниката. Чиракува при прочут механик и учи в университета в Йена, където през 1846 отваря работилница с магазин. Там конструира, произвежда и ремонтира  инструменти, свързани с физиката и химията, продава микроскопи, телескопи, термометри и други устройства. Печалбите растат, но Цайс живее скромно, а средствата инвестира в бизнеса. Е, малко и в хобитата си – градинарство и книги. Големият пробив е през 1857, когато Цайс създава „Станд 1”, първият микроскоп с комбинирани обектив и окуляр.

Малко по-късно той има вече десетки работници, известен е в цяла Европа и продава хилядния микроскоп. Но колко произвежда, без да продаде? Знае се, че инспектира лично всичко произведено и разбива негодното с чук. И – да, Цайс е успешен, но не е щастлив, защото работи по метода проба-грешка. Продукцията е непредвидима, всеки микроскоп е уникат, защото никой не може предварително да изчисли качествата на лещите и да ги произведе по изисквания. Решението е просто, ако си Карл Цайс да се сетиш – отиваш в университета в Йена и привличаш най-умния професор, 26-годишния Ернст Абе. Абе вече има теория за оптиката на микроскопа, доразвива я и скоро предприятието на Цайс е единственото в света, чиито микроскопи са с изчислени предварително качества. Заради това постижение науката ликува. Цайс и Абе също, но пак се препъват в проблем с качеството. Сега пък не може да се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: ВАЦЛАВ ХАВЕЛ, МЯРКАТА ЗА МОРАЛЕН АВТОРИТЕТ

ноември 30, 2019 at 8:33 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов

Пражкото летище се казва „Вацлав Хавел”. Ако Чехия имаше космодрум – и той щеше да носи името на прочутия драматург, дисидент, затворник на комунистическия режим, демократ по натура, президент на Чехия по съдба и нормален човек с любов в сърцето.

Детството на Вацлав е пълно с любов, която после става самота: „Оттам идва чувството ми за абсурд, за отстраненост от света и малко страх от неизвестното.“ Когато е на 8, идват комунистите. Юношата учи вечерно, после е сценичен работник и кара задочно театрален факултет. През 1953 „Градинско парти” е поставена в поредица за театъра на абсурда, през 68-ма „Меморандум” е в The Public Theater в Ню Йорк – славата на Хавел по света расте, но пиесите му са забранени в родината. „Длъжни сме да опитваме да променим нещата, тези, които казват, че отделният човек не може да промени нищо, само си търсят извинение” – смята Хавел. През 68-ма е изхвърлен от театъра, става хамалин в пивоварна и там се ражда пиесата ”Аудиенция”. Работник и началник се напиват до синьо и началникът признава, че трябва да пише доноси за работника. Абсурдът е, когато той предлага работникът сам да си пише доносите. Някои живяхме в това, Хавел го описа истински. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

малки истории за велики европейци: ЕНРИКО ФЕРМИ, КОЙТО РАЗДЕЛИ АТОМА

ноември 29, 2019 at 10:33 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

Енрико Ферми, роден през 1901. Като деца той и брат му конструират играчки, но брат му умира и, затворен в себе си, Енрико се вглъбява в науката. Според изпитващия в Скуола нормале в Пиза, есето му е за докторска дисертация. После в един предговор Ферми за първи път отбелязва проблема с огромната енергия, която би се освободила при ядрена реакция. Експериментира с атомни ядра и създава теорията за бета-разпада, при който атакуваното ядро отделя не само електрон, а и неутрино. Масата на тази частица е толкова малка, че за да уловите неутрино, ви трябва оловна стена, дебела 1 светлинна година. През 1938 откритията му носят Нобел за физика.

Ферми е член на фашистката партия, но е противник на режима, а с антиеврейското законодателство в Италия е и лично засегнат – любимата му Лаура и част от сътрудниците му са евреи. Затова от Стокхолм семейството тръгва за САЩ. Там Ферми прави първият опит за делене на атомното ядро и пръв предупреждава военните за опасностите, свързани с ядрената енергия. През 1942 Ферми конструира първия работещ ядрен реактор в света – Chicago Pile 1. Той е част от проекта „Манхатън” и когато реакторът тръгва, без да избухне, офицер се обажда на Джеймс Конан, председател на Националния комитет за отбранителни изследвания: „Джим, нашият италиански навигатор току-що се приземи в новия свят”. През 44-та Ферми е в Лос Аламос за първия тест с ядрена бомба и идва с шепа листчета, в опит да изчисли мощността ѝ. Как става изчислението с Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: ДЖЕЙМС УАТ, ГЕНИЯТ НА ПРАКТИЧЕСКОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

ноември 28, 2019 at 7:24 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

Времето, означено с 8.17, е нищо – но не и според онези, чиито влак тръгва тогава. И Олдъс Хъксли пише за шотландския изобретател Джеймс Уат: „С изобретяването на локомотива, Уат и Стивънсън частично изобретиха и времето.”

И до днес мнозина смятат, че Уат изобретява парната машина. Не, тя е на Томас Нюкомен, а 50 години по-късно Уат разглежда Нюкоменов двигател и после създава своя, който е в основата на индустриалната революция. През 1763 той е техник в университета в Глазгоу. Когато поправя истински Нюкоменов двигател, установява, че и след ремонта ефективността му е нищожна и парата отива в свирката. Уат разбира, че тя отива главно за загряване на цилиндъра, вместо да се преобразува в механична сила. Две години по-късно, той се сеща, че парата и буталото трябва да са в различни камери с еднаква температура. Гениално, но сега пък никой не може да създаде толкова прецизни цилиндър и бутало, колкото са необходими. Проблемът е решен след 10 години и през 1776 първите двигатели на Уат са внедрени. Те имат само възвратно-постъпателно движение, използват се в минната промишленост, високи са 7 метра и цилиндърът е с диаметър 1.30 м. Ефективността им обаче е висока и патентът започва да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: СТРАТЕГИЧЕСКОТО ПАРТНЬОРСТВО СЪС САЩ – ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ, ДА ВИДИМ РЕАЛИЗАЦИЯТА

ноември 27, 2019 at 10:31 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-strategicheskoto-partnyorstvo-sas-sasht-dobri-namereniya-da-vidim-realizatsiyata

Доналд Тръмп и Бойко Борисов се срещнаха в Белия дом. Засега имаме подписан съвместен документ с пожелания и разпространена от посолството на САЩ „Рамка за стратегическо партньорство с България”, която на практика повтаря в по-стегната форма съдържанието на документа от срещата.

Като цяло нещата изглеждат добре, доколкото в документите са набелязани мерки, които всеки нормален българин би искал да види реализирани, за да се събуди заспалият напоследък напредък на страната ни в посока на нейното собствено демократично развитие и съюзническата активност в рамките на ЕС и НАТО.

Какво става ясно засега? Казвам „засега”, защото истинската яснота ще дойде в близък и средносрочен план, като видим реалните действия и от двете страни, които стоят зад декларираните намерения.

Аз лично бих искал да видя наистина повече ангажимент – както изглежда, че се предвижда – от страна на Съединените щати към развитията в България, защото в продължение на дълги години, поне от 2001 насам, нещата в това отношение бяха оставени малко или много на самотек. И така се стигна до някои неразумни политически прояви от наша страна – например да се държим, сякаш сме не Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: МАЙКА ТЕРЕЗА – АНГЕЛ ОТ НЕБЕТО ИЛИ АНГЕЛ ОТ АДА

ноември 26, 2019 at 12:58 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

За едни тя е „майка”, за други – „мащеха”, но всеки се сеща за кого говорим, щом чуе името Майка Тереза. Въпросът „как да обичаме Бога” я мъчи цял живот.

Отговорът зависи от тайната смес между музиката в душата и думите в разума. В песента „Благословената Майка Тереза от Калкута”, се пее за католическата монахиня, създала „Мисионери на милосърдието”, орден, който се грижи за най-бедните, болните и умиращите по света. Но наистина ли се грижи или буквално ги изпраща в царството на смъртта, както твърдят критици като британецът Кристофър Хитчънс. Във филма му „Ангел от ада” писателката Мери Лаудън, доброволец в приюта „Дом на умиращия”, споделя: „Това са две стаи с 50-60 мъже в едната, 50-60 жени в другата, те умират, не получават медицинска помощ, не получават болкоуспокоителни….. Запитах се – какъв е смисълът”. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: ГЕОРГИОС СЕФЕРИС, НАЙ-ПОЕТИЧНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ

ноември 25, 2019 at 7:12 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

„Чувствам, че самият аз съм едно противоречие” – с тези думи през 1963 Георгиос Сеферис получава Нобел за литература. „Сега, когато никой не знае вече/кого ще убие и как ще свърши,/вземи със себе си детето, което видя светлината/под листите на онзи там чинар,/и научи го да изучава внимателно дърветата”.

Това е „Астианакс” в превод на Стефан Гечев. А нобеловата реч на Сеферис е озаглавена „Езикът и чудовището” и в нея той посочва онова, което е едновременно извън и вътре тези две страховити реалии: „Трябва да търсим човека, където и да се намира той.” Човекът, да, човекът е нещото. Пък и кой ли друг може да се обърне към Бога с думи като тези: „Мечтите ни/като игличките на пиниите след вчерашния дъжд/събрани пред вратата на къщата, излишни,/искат да изградят една кула, която се руши”. Йоргос Сифериадис е роден през 1900 година край Смирна /Измир/ – близо до местата, където се развиват много от онези митологии, за които поетът пише цял живот. Това е на хвърлей от Троя, на пътя, по който минават корабите на Одисей, това е сърцето на свят, изтъкан от лазурно небе, лазурно море и лазурни хора, в който Сеферис, като истински Одисей, успява да се върне много по-късно. Първо семейството се мести в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

СВЕТЛИНА ПРОСВЕТНА ИЛИ ЗА ПРЕМИЕРАТА НА „ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ“ В СОФИЯ

ноември 22, 2019 at 8:08 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

Възвисяваща душата ми премиера на „Великите европейци” се получи вчера в София. Поканени и непоканени лично от мен, дойдоха много хора от истинския интелектуален елит на България и, слава Богу, нито един от онази измислена тълпа, дето се развява из политиката и телевизиите, за да дрънка глупости.

Благодаря и на едните, и на другите!

Дойдоха много хора, които изобщо не познавам и които ме стоплиха с най-човешките възможни думи – слушам предаването, нямам търпение да прочета книгата! Без тези люде за мен нищо нямаше да има смисъл.

Дойдоха много приятели, с които напоследък се виждам доста рядко заради почти принудителното ми отшелничество в Пловдив. Искам те по-често да са до мен. Знам, и те са много заети, с каквото са заети – ама искам.

Столична библиотека! Какво да кажа за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: БСП ЩЕ СЕ РАЗПАДНЕ, КОГАТО СТАНЕ НЕПОТРЕБНА ЗА КРЕМЪЛ

ноември 20, 2019 at 9:45 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-bsp-shte-se-razpadne-kogato-stane-nepotrebna-za-kremal

Добре, де, вече няма да ги наричам „идиоти”.

Аз обикновено използвам думата в класическия древногръцки политически смисъл, не в медицинския, но някои несведущи или по-деликатни читатели все пак се стряскат и ме набеждават за грубиян. Затова оттук насетне ще викам на идиотите „интелектуално вдлъбнати”. А може и „умствени недорасляци”. Или дори – „мозъчно невинни”.

Е, не, чак пък невинни не са, нали? Като говорим за принцовете, принцесите и малките принцчета от БСП, няма как да се поставят те в едно изречение с думата „невинни” и между двете да възникне положителна конотация.

Доказа го прекрасно и последният техен форум, на който българските леви комунисти, както може да се преведе изразът „тесни социалисти”, се изпокараха до смърт по повод поредната си изборна загуба, „задълбоченият анализ”, който трябва да се направи във връзка с нея и мерките, които трябва да се вземат, за да се обърнат утре, на следващите избори, нещата в тяхна полза.

Милите ми интелектуално вдлъбнати, те май наистина не си дават сметка, че от известно време насам на всички избори се бият не за сърцата и душите на електората, не срещу някакъв реален политически противник, не дори срещу собствените си простотии и предразсъдъци – а срещу самата история, която здраво ги дърпа към своето прочуто бунище. В директен, а не във философски смисъл. За пеша ги е хванала, сурка ги по земята и в един момент все пак ще ги довлачи до там, където им е мястото.

Трябва да признаем на българските червенотиквеничковчета едно единствено качество – че са упорити. Бих казал – упорити като магарета или дори – чугунени глави, но нека днес сме по-деликатни, те още са в траур след Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »