De Profundis: ЩЕ АРЕСТУВА ЛИ БЪЛГАРИЯ ПУТИН, АКО СЛУЧАЙНО ДОЙДЕ ТУК

март 22, 2023 at 12:18 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-shte-arestuva-li-balgariya-putin-ako-sluchayno-doyde-tuk

Путин, Вл. Вл., президент на Московия, официално е обявен от Международния наказателен съд в Хага за издирване като военнопрестъпник.

Путин, Вл. Вл., президент на Московия, официално е обявен от Международния наказателен съд в Хага за издирване като военнопрестъпник.

Путин, Вл. Вл., президент на Московия, официално е обявен от Международния наказателен съд в Хага за издирване като военнопрестъпник.

Извинете за повторенията, но всяко правителство, включително българското, плюс българският президент, имат право да научат благата вест. Както и всеки нормален човек има пълното право да се наслади на една от малкото наистина добри новини, появили се в последно време.

Наред с новините за храброто и умно поведение на украинците във войната срещу москалите, плюс онези за втвърденото западно единство към агресивните източни орки, решението на МНС е част от ефекта на затягащата се примка. То значи, че бункерите, където се укрива хероят Путин дори в мирно за самата Московия време, стават все по-тесни за душата и ума му, макар още да са достатъчно просторни за деформираното му от отровата на престъпленията, злобата и лъжите тяло.

Като научи новината, близкото обкръжение на Путин веднага изтрещя.

Тъй нареченият Следствен комитет в Москва например веднага нарече заповедта за арест „незаконна“, защото била нарушавала…..“руското законодателство“.

Ма нали се сещате, че такъв филм няма. Първо, чак толкова странно животно като „руско законодателство“ не съществува, това е прост оксиморон, който служи само за пропаганда. Иначе в Московията законни са само три неща – да пиеш водка, да биеш жената и да умреш за императора с песен на уста, всичко друго може да ти докара арест, ако не и направо лагер. Питайте Навални.

Второ, дори ей така, само за спорта, да се приемем, че заповедта за ареста на Путин е незаконна по „руското законодателство“, това пак няма никакво значение, защото МНС в Хага не се води по руското, а по международното законодателство за военните престъпления.

И трето, отвличането на деца, откъсването им от родители и родина, гаврата с тях, си е особено гнусно криминално престъпление по всяко законодателство, дори на онези държави, които са извън юрисдикцията на МНС. А в случая гражданското престъпление „отвличане на деца“, извършено от москалите по заръка на Путин, става „военно престъпление“ заради мащаба и защото е по време на война, с участието на окупационната за Украйна московска армия. 

Чувал съм, граждани, че в затвора дори закоравелите убийци не понасят и наказват типове, които посягат на най-беззащитните и се гаврят с тях. Така че Путин да внимава, след като бъде осъден, с кого ще попадне в една килия.

Другият изтрещял по темата беше Марийка Захарова, която каза, че решенията на МНС са „нищожни и безполезни в Русия“.

Ами така си е, ние го знаем, не се съмняваме в това. Само че тук проблемът не е какво тези решения значат в Русия, а какво значат в останалия свят.

Конкретно значат, че издирваният като военнопрестъпник Путин не може да пътува в 123 държави – а ако отиде в някоя от тях, ще бъде веднага арестуван. Или поне така е по правилата на международния договор за създаване на съда в Хага, който тези страни са подписали.

И като казвам това, внезапно у мен възниква налудничав въпрос – какво ще прави България, която е подписала споразумението за МНС, ако в този момент президентът на Московия случайно реши да ни посети като жест на добра воля. Или с друга цел, например – да си нагледа газопровода, който му построихме с пари от нашия джоб, да раздаде ордени и да вдъхне кураж на хранените си хора в България, за да продължат да го подкрепят, колкото и мръсна война да води, такива ми ти неща.

Въпросът става още по-актуален на фона на наглото послание, което във вторник тъй нареченият „български президент“, лицето Румен Радев, отправи и към ЕС, и към България: „България няма да предостави изтребители, ракетни комплекси или танкове на Украйна, докато управлява служебното правителство“.

Явно твърде много му е дошла на човека новината за обявеното международно търсене на Путин като военнопрестъпник и може би го е накарала да драйфа от страх в банята, затова се фръцна и намери начин веднага да отвърне на удара по метода, известен като „къде го чукаш, къде се пука“.

С това кратко изявление Радев всъщност каза на ЕС – гледайте си работата и правете каквото щете, аз вече не съм европеец и натовец, а открито заставам на страната на Путин, нищо, че го наричате престъпник. На България и българите пък каза – не ме интересувате, не ми мука за онова, което наричате национален интерес, не ми пука за онова, което наричате Конституция, не ми пука за онова, което наричате „разделение на властите“, плюя на всичко и заставам зад Путин и неговите интереси, поне докато, чрез „моя“ служебен кабинет, управлявам еднолично тази страна.

Този тип видимо подлежи на импийчмънт, а институцията „служебно правителство“ подлежи на изтриване от Конституцията. Това трябваше да заявят ПП и ДБ в декларацията си по повод наглите изявления на Радев, не просто да викат: „Остро се противопоставяме на поредния опит на Румен Радев…..дрън-дрън“.

В случая „дрън-дрън“ е сложено за краткост, а не от пренебрежение. Всички знаем какво то съдържа и всичко е правилно – но по случая има нужда не просто от остра реакция, а от създаване на силен вътрешно политически фронт срещу Радев и Ко.

Крайно време е антиевропейските сили да престанат да управляват европейска България!

Но да се върнем на темата за Путин. Е, граждани, как мислите – ще разреши ли гореспоменатото лице Румен Радев, което напоследък се изживява като едно малко българско Дуче, да бъде арестуван военният престъпник Вл. Вл. Путин на българска територия и откаран в Хага или няма да разреши. Ще издаде ли главният прокурор разпореждане за такъв арест. Ще посмее ли вътрешният министър да изпрати полиция, която да извлече с белезници от хотела височайшата московска особа и да я тикне в ареста при дървениците.

Ах, че лесна загадка!

Слава Богу само, че Путин няма да дойде точно тук точно в този момент, иначе пак ще оцапаме българското дупе, още преди да успеем дори да кажем думата „дупе“.

Има обаче и друг важен въпрос – къде реално може да отиде Путин в тази ситуация, без риск да го арестуват и закарат в Хага. По логика може да отиде на посещение в Израел и САЩ, които са извън юрисдикцията на МНС. Само че малко се съмнявам това да е неговото желание. Пък и дали те ще го приемат, дали ще искат да си цапат ръцете, като се ръкуват с него.

Още повече не се знае дали на бърза ръка Тел Авив и Вашингтон няма да заработят в синхрон с МНС, да навлекат на Путин раиран костюм и да му сложат букаи, докато го транспортират до Хага.

Така че на императора му остават само две държави, където може да бъде спокоен – Китай и Судан. Дали ще ходи на политически посещения или просто по някое време ще избяга от правосъдието в тези страни – да му е честит богатият избор.

Така е по логика, макар че китайците не са известни като особено добри домакини за провалени диктатори, те предпочитат да извличат полза от тях, докато са на власт, не да ги спасяват, когато се срутят, каквото е неизбежното бъдеще на Путин.

В този смисъл, посещението на китайския президент Си в Москва, което съвпадна със заповедта на МНС в Хага за арест на московския президент, може би означава точно това – още малко хляб има в теб, засега ще продължим да те използваме, но не си добре дошъл на наша земя – по този начин ти ще използваш нас като параван пред света, а ние не искаме това да се случва.  

Третият изтрещял в ситуацията с международната заповед за арест на Путин беше – очаквано – Дмитрий Медведев. Тоя шут направо се оля, като заплаши МНС в Хага с ракетен удар. „Напълно възможно е да си представим целенасочено използване на хиперзвукова ракета „Оникс“ от руски кораб в Северно море срещу сградата на съда в Хага“ – изтъкна този съсъд на руската тъпота.

Да, напълно е възможно. И аз веднага си го представих – ако не избухне заради дефекти още при изстрелването, ракетата ще бъде свалена над морето, корабът ще бъде потопен в морето, а самият Медведев ще се събуди, защото краката му са отвити и, кой знае как – мокри. Може би поради многото морета в главата му.

Кретенът май изобщо не си дава сметка за две важни неща. Първо, че Хага е не просто територия на НАТО, а едно от сърцата на западната цивилизация и ответният удар ще бъде страховит. И второ – че самата сграда на МНС в Хага няма никакво значение, тя е просто символ на истинското международно право. А символите не могат да бъдат унищожавани с ракети.

Така или иначе, граждани, колкото и да съм доволен от издадената от МНС заповед за арест на Путин като военнопрестъпник, силно ме гложди друг въпрос – кога подобни заповеди ще се появят и за престъпниците от неговото обкръжение.

Не трябваше ли досега – заради кланетата в Буча и на други места в Украйна – да ги има за военния министър Шойгу, за командващите московските войски в Украйна, за преките ръководители и изпълнителите на зверствата.

Пригожин докога ще се измъква? Той и армията му вече бяха обявени за терористична и престъпна организация в Украйна и САЩ, време е да се каже официално от голям орган на международното право, че той и вълците му, освен дето Бог ще ги съди, няма да се измъкнат и от земното справедливо наказание за делата си.

А за Сергей Лавров какво да кажем? Този изпечен лъжец и нагъл манипулатор трябва ли да остане на свобода?

Да, вероятно той никога не е участвал лично в конкретна престъпна дейност на бойното поле. Но той е един от основните стълбове на хибридната пропагандна война, която Московия води срещу целия цивилизован свят. Това е военно престъпление от новата информационна епоха, то е непознато доскоро и вероятно за него още няма създадено законодателство. Но ето добър повод да се сътвори такова, иначе рискуваме московският д-р Гьобелс да се измъкне от правосъдието – а ние не искаме това.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Реклама

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ТЕЖКИ КОТВИ, КОИТО НИ ДЪРПАТ КЪМ ДЪНОТО

март 18, 2023 at 11:22 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-tezhki-kotvi-ni-darpat-kam-danoto-no-mezhdunarodniyat-nakazatelen-sad-iska-arest-na-putin

Днес, граждани, ще се произнеса по различни теми – много се събраха, а време отделно да се коментират няма. И като нормален човек, ще започна не с политика, а със светска тема.

Честито на Христо Грозев и неговия екип за „Оскар“-а! Това е малък жест, само знак за възхищението на мнозина за фантастичната журналистическа работа, която вършат те. И се надявам да продължат да я вършат, въпреки кръвожадната мутра на Путин, която ги преследва съвсем не като на кино. Пазете се, момчета и момичета!

Да, Путин също трябва да се пази, щото заповедта за неговия арест му като военен престъпник от Международния наказателен съд не е шега работа. Веднага не, но един ден призовкарят на МНС неизбежно ще потропа на вратата на бункера му и тогава ще е време за екзистенциално решение – да се гръмна или да се обеся, за да не ме пипнат и светът да не ме види по телевизора толкова жалък, колкото наистина съм.

Не знам за вас, граждани, но за мен тази заповед е добрата новина не на седмицата, а сигурно на месеца.

Само дето Марийка Захарова прави въртели, вика – ние не признаваме тази заповед. Ма моме, дали я признавате или не, няма никакво значение, вие в случая сте откъм е…та страна – каквото и да кажете, звучи като жалко мяукане.

В подобна ситуация, може би дори и по-лоша, изпаднаха сега и нашенските велики путинофили и крайни миролюбци. Те вече няма как да заблудят когото и да било, дори себе си, че се борят за мир, като подкрепят военния престъпник Владимир Путин. Няма как! 

Е, добре де, обещах поне в началото на този текст да няма политика, а то пак излезе политика. Но съвсем малко, де.  

Обаче да се върнем на „Оскар“-ите…..Въпреки седемте награди на „Всичко навсякъде наведнъж“, той не се намазва на малкия пръст на „Баншите от Инишерин“. Гледах и двата филма, единият – поне първите десетина минути, които издържах.

Ако говорим за истинско изкуство, те не бива да се сравняват. Единият е псевдо политически коректна история за корейски емигранти, с дъщеря лесбийка, чието гадже пък е „бяла“, но и „наполовина мексиканка“ – за повече коректност. Ако имаше осиновено момче негърче, леко умствено недоразвито, но склонно към политическа активност за опазване на околната среда, нещо като мъжки вариант на Грета Тунберг, филмът цена нямаше да има за левичарите от всички световни университети.  

Докато „Баншите…..“ е наистина епична филмова психодрама с елементи на черен хумор, снимана в най-добрите традиции на истинското кино. Актьорите са фантастични, декорът е фантастичен, историята е фантастична.

Какво да кажа, граждани, пореден пример как тъй наречената политическа коректност се отразява върху мисленето ни, руши представата за действителността и ни кара да живеем в измислена реалност. В стратегически план, това няма да свърши добре за човешкия род, помнете ми думата!

Докато сме още в Щатите, да кажа, че Тръмп пак се изказа като тъпак – за да направи сделка за мир с Русия, щял бил да даде на руснаците част от Украйна.

Ало, мистър фалирал бизнесмен и провален президент! Как ще даваш на някого нещо, което не е твое, бе! Как ще харизваш един народ и една държава на някого, само защото той ги бил искал. Ми ако утре Путин поиска обратно Аляска, щото някога е била руска? И нея ли Тръмп би му дал, за да го укроти.

Гиди тояга. Или психиатрия. Ама руска психиатрия, дето лекуват с тояги.

Руснаците пък трябва да бъдат настанени в украинска психиатрия – така избесняха от желанието на Зеленски да прекръсти официално Русия на Московия. Марийка Запарова веднага удари гъза в тавана и се разкрещя: „Това доказва опитите за създаване на анти-Русия“. Не, моме, доказва само, че в исторически план Киевска Рус е единствената Рус, а по-късно престижното име е откраднато от завистливото Московско княжество, чиято столица е построена сред блато. Москалите, както им викаше Вайда, може и да не знаят тази история, защото учебниците им лъжат, но цял свят я знае. Друг е въпросът, че светът доскоро се правеше на разсеян и така в името на мира си докара зловеща война – точно както стана навремето с Хитлер.

Като казах Хитлер, та се сетих за евреите. И безкрайната тема за тяхното спасяване или унищожаване.

За жалост, въпросът изби право в центъра на актуалната политика – в отношенията между Македония и България, които и без това не са цвете за мирисане. Президентът Стево Пендаревски поиска България да се извини за унищожаването на около 7 хиляди македонски евреи. Не, не каза – българските политици да се извинят за действията на предишните български политици, а излезе, сякаш всички българи трябва да се извинят, като преди това се почувстват виновни.

Да ви кажа честно, граждани, това с извиненията по принцип прескача мярката на нормалното. Наскоро премиерът на Нидерландия ходи по някакви бивши колонии да се извинява за дела отпреди 300 – 400 години. Сега пък се иска аз като българин да се чувствам виновен, че преди 80 години българските политици са извършили нещо, което е довело до погубване на хиляди хора.

Не искам да се чувствам виновен, както не се чувствам виновен за тъй наречения „възродителен процес“, извършен от престъпната комунистическа власт в България, срещу който се противих. Та по подобен начин стоят нещата и с еврейския въпрос. 

В такива истории добре трябва да се знаят фактите, защото всичко е много сложно, има факти и факти – и не трябва да се изтъкват едните за сметка на другите.

Ситуацията с онези над 11 000 евреи от „новите български територии“, изпратени в лагерите на смъртта, е точно такава. Да, факт е, че България администрира окупираните от Германия земи в Беломорието, Македония и Пиротско, макар че те са „обещани“ на страната, а не са ú предадени с договор, както Добруджа. Факт е, че българската администрация по тези земи извършва основната работа по логистиката за изселването на евреите към нацистките лагери. Факт е, че това става по договор, подписан от Теодор Данекер и Александър Белев и одобрен от кабинета на Богдан Филов. Факт е, че български войници, наред с германски, охраняват конвоите с натъпканите в тях хора. С други думи – тогавашната българска държава има определена вина за случилото се, която не може и не бива да се отрича, тя е съучастник на германците в зловещия им общ европейски план за унищожаването на евреите.

Но има и още няколко факта, които поне трябва да се знаят, когато се обсъждат тези трагични събития. Факт е, че българското гражданско общество реално не знае какво става в „новите територии“ – така че то практически не може да се намеси, както се намесва малко по-късно и спасява евреите от „старите територии“. Факт е, че по места, в самите „нови територии“, няма гласове на местни хора в защита на евреите. И ако предположим, че е, защото хората са притиснати от окупаторите, то какво да кажем за партизанските отряди. Нито комунистическите или националистическите партизани в Гърция, нито комунистическите партизани в България, нито силната партизанска армия на Тито, която действа в бивша Югославия, включително Македония, не си мърдат пръста, за да освободят нещастните хора, карани като добитък на заколение.

Някой ще каже – вероятно не знаят какво става или нямат сили да се противопоставят на охраната на влаковете. Глупости на търкалета. Според свидетелствата на Израел Исак Мезан и Самуел Бенун, евреи от Пловдив, които през 1943 са в българските „трудови групи” и работят по разширяване на ж.п. линиите в района на с. Долна Градешница, конвоите с евреи минават край тях „със скорост колкото човешки ход”. Охраната е изключително рехава, те им хвърлят хляб, а веднъж Самуел дори се качва на задната платформа на такъв влак и пътува 5-6 километра, до лагера на съседната „трудова група”. И в същото време, пак според техните свидетелства, трудовите групи имат преки връзки с комунистически партизани, така че те знаят какво става. Но – никаква реакция. Нищо.

Какво да ви кажа, граждани – дори съюзническата авиация не пуска нито една бомба върху линиите на смъртоносните маршрути. Евреите от Беломорието и Македония са изоставени от всички – и малко по-късно душите и телата им отлитат като дим през комините.

Та такива ми ти сложни работи, драги Стево! Само напомням обаче тези важни факта, изобщо не искам тук да спекулирам по темата „вина“ или „невинност“ на България и българите. Още повече, какво да ви кажа – аз харесвам и уважавам евреите. Тези надарени хора, които са само 0,2 на сто от човечеството, са спечелили над 20 на сто от Нобеловите награди, дори само това стига, за да съм респектиран от интелекта и таланта им. Но бих искал да знам истината за тяхната съдба, а не да чувам да се използва за аргумент само онази половина от фактите, която „ни“ устройва политически в момента.

Много гневна май стана тая филипика в защита на истината като истина, но далеч по-спокойно ще се произнеса по темата, която иначе е голям и болезнен трън в задника на българското общество – МОЧА и премахването на грозния московски паметник от центъра на окупираната от московците София.

Да направиш паметник на окупатора само по себе си е повод за психиатрична диагноза, а, по логика, ако махнем паметника, тоест, дразнителя, може най-после да се отървем и от онази част от манталитета си спрямо Москва, която ни пречи.  

Така че призивът ми към софийските общинари е – махнете го, бе, не взимайте само решения, които няма да бъдат изпълнени, просто една нощ вземете властта от самите себе си, качете се на булдозерите и го махнете. Ще видите как хората с радост ще ви изберат за още един мандат през есента.

И не забравяйте две неща. Първо, че премахването на МОЧА е дело от истински български интерес, второ – че кондукторката Елеонора Митрофанова реално нищо не може да направи по въпроса, освен да се пени.

Но подозирам, че няма да стане така и бутането на паметника ще отнеме нови 30 години, колкото време мина от първото – още неизпълнено – решение на софийските общинари. То „делото“ за атентата на летище „Сарафово“ се проточи 11 години, макар от първите часове да беше ясно, че е работа на терористите от „Хизбула“, какво остава за паметника на любимия на целия български народ окупатор.  

Иронично го казвам, но и сериозно – турците например не са ни така любим окупатор.

И е факт, че някои в България твърдят, че биха си откъснали едната ръка, за да защитят руския интерес. Видяхме ги онзи ден в центъра на София с плакати за „неутралитет“. Не догледах само дали изпълзяха, за да подкрепят манипулацията на президента Румен Радев, че „България прави всичко, за да избегне въвличането в поредната война“ или обратно – че той изплю мантрата си, вдъхновен от тяхната простотия.

Но всъщност, граждани, няма значение кое е първичното – важното е, че наличието на подобни отявлени типове, които служат на москалите в България, нещо повече, ключовите позиции, които заемат в политиката и други сфери на обществения живот, са още една тежка котва, която отдавна ни дърпа към дъното.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НЕ ПРЕГОВОРИ С ПУТИН, А УСЛОВИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ПОСТАВЯТ НА РУСИЯ

март 9, 2023 at 1:57 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ne-pregovori-s-putin-a-usloviya-tryabva-da-se-postavyat-na-rusiya

Трябва, граждани, най-после да махнем от националния си календар „празникът“, който се пада на 3 март. И не само защото се използва от поклонници на Сталин и Путин като повод за показно веене на руски знамена в европейска България, тоест, за пряка руска пропаганда, чиста отрова за душата и разума човешки. Не, трябва да го махнем по най-логичната логика – защото на този ден през 1878 всъщност нищо не става.  

Подписан е някакъв договор, който, по Бисмарк, „за Русия струва по-малко от хартията си“. Но в случая струва точно толкова малко и за другите участници в забавлението – не само Турция и България, а и европейските велики сили.  

Като човек с диплома по абсурда и житейските следствия от него, мога да кажа, че народ, който празнува сътворяването на едното нищо, е обречен завинаги да ходи с празна глава и да бърка в празен джоб.

Но да оставим мъртвите празници да погребат сами себе си и да поговорим за живите хора – например Путин и стадото му, които искат да погребат всички нас. Вече се разбра окончателно, че споменатото стадо всъщност не е от хора, а от животни. И нямам предвид – в езоповски смисъл, като животни от басня, а буквално.

Сам Путин е заразена от бяс хиена. Той е подъл, страхлив и жалък. В КГБ е обучен да лъже откровено, докато те гледа открито с воднистите си очи. Научен е да напада, чак когато жертвата се изтощи, а преди това да я подвежда към по-бързото изтощение. Научен е да бъде търпелив и да чака своя момент. Научен е да се храни с мърша и да пие вода от най-отровни извори, но, въпреки това, да не се заразява от тежки болести като божия съвест, човешки срам, съчувствие към ближния и съобразяване с истината.

На всичкото отгоре, това животно, макар грозно като смъртта, много харесва само себе си и, ако беше човек, можехме да кажем, че огромното му его е израснало до тежък Наполеонов комплекс.

Онзи ден например някой, който в Русия още минава за журналист, попита вожда на кого трябва да вярва за това дали руските войници в Украйна са добре оборудвани, както твърди военното министерство, или зле, както твърдят самите войници. А Путин безцеремонно заяви – трябва да вярвате само на мен. По този начин не отговори на въпроса, просто използва случая, за да подчертае кой е единствената инстанция, от която низхожда върховната истина за простолюдието отдолу.

Голям гений, няма що. Този комплекс явно е нагазил Путин твърде тежко, дори като за представите на руската психиатрия, която от край време лекува подобни наполеончета с глад, клизми три пъти на ден и ледена вода от маркуча на двора. Подозирам, че някои руски психиатри вече жаждат да излекуват самовлюбената хиена Путин по този високо професионален начин, но не могат да го докопат. Засега. Но ако един ден им падне в ръчичките, ще го излекуват, помнете ми думата.

Освен ако преди това не го излекуват неговите хранени хора, пардон, хиени от стадото, което е далеч по-вероятен сценарий при очертаващата се руска катастрофа в Украйна. Тези мършояди също са обладани от типичната руска бесовщина, но дори на тях пораженията, нанесени на Русия от бясната хиена Путин, май им идват в повече.

Не му идва в повече обаче на животното, маскирано като руски външен министър и наречено за кодош Сергей Лавров. Един вид – Сергей, увенчан с лавър. Или Лавърът на сергейщината – така също би могло да се тълкува.

Така или иначе, този класически лъжец е истински тапир, ако съдим по дебелокожието на професионалните му изяви. Наскоро, по време на срещата на Г-20 в Индия, той съвсем сериозно тръгна да обяснява на колегите си от най-напредналите страни в света, че не Русия е започнала мръсната война в Украйна, а Западът, като използвал Украйна за маша, нападнал бил Русия.

И последва гръмовен смях. С отделни остатъчни кикотения после. Да, колегите му външни министри се заляха от смях, буквално. Те иначе са сериозни и обучени на куртоазия мъже, подобно поведение от тяхна страна може да не е съвсем в крак с любезностите на дипломатическия етикет – но как да се въздържиш, като чуеш някакъв тапир да ти представя толкова откровени нелепици като светата истина.

А Лавров какво, ще попита някой, смути ли се от предизвикания безпощаден присмех? Ами как ще се смути, бе, хора, нали затова казвам, че въпросното животно е обикновен дебелокож тапир.

Напоследък все повече харесвам, граждани, кученцата от онези дребни породи, дето приличат повече на мишки, треперят като ходят и от сто метра те лаят пискливо, та чак се давят. Правят го, за да разбереш, че нарушаваш личното им пространство и той, звярът, може да те ухапе. А после, когато съвсем наближиш, млъкват, шмугват се в краката на господаря си, подвиват опашка и треперят два пъти по-силно.

Е, познахте, става дума за животното Дмитрий Медведев, бивш руски президент, бивш руски премиер, сега зам.-шеф на Руския съвет за национална сигурност. Какво повече да кажа – кученце. Сладичко, служи на задни лапи, когато се поиска това от него и, ако няма пряка опасност – неистово лае наляво и надясно, за да се докаже като фактор. Макар всички да знаят, че не е, никога не е бил и никога няма да бъде.

В московската менажерия обаче виждам и две други интересни животни, граждани – две смешни маймуни, мъжка и женска, от вида, познат като павиан. Имам предвид тандема „говорители“ на Кремъл и Външно министерство – Песков и Захарова.

Сред най-смешните външни черти на тези павиани са забележителните им червени задници, които неизбежно лъсват и предават четата, дори когато е скрита в храстите на лъжливото си слово.

Но има и още смешки с тях. И истини. Ето какво пише например в сайта miau.bg за характера на тези животни: „Наклонността на павианите към измама и лукавство е вродена. Те напълно се припокриват с човешкото поведение при такива черти на характера. Разбирането, че алфа-мъжкарят защитава първо групата, е мит. Много често той първи се скрива на сигурно място. Когато са недоволни, тези примати изливат гнева си отдолу нагоре – най-често страда онзи, който е най-малко виновен.“

Е, кое тук не се отнася пряко за Песков и Захарова?

А какво да кажем за вълка Пригожин, който онзи ден каза, че цялата руска кампания в Украйна се крепи на неговата армия „Вагнер“ и ако тя се оттегли от Бахмут, следва паническо отстъпление на Красная, дето е и Непобедимая в сънищата си.

Всъщност подозирам, че казаното от Пригожин е истина, въпросът е защо Свободният свят досега остави тази „армия“ – престъпна, чисто терористична организация,  да се развие толкова. Както и самият Путин защо я остави, след като знае, че един такъв неконтролируем вълк спокойно може да го захапе за вратлето и да стисне зъбки. Дори лекичко стига.

Но, честно казано, цялата тази руска политическа менажерия, граждани, не е толкова смешна, а жалка. И опасна, разбира се, но преди всичко жалка.

Има обаче един голям въпрос и той е свързан с плановете на Запада за развитието на нещата. Онзи ден германският канцлер Олаф Шолц ме хвърли в известен размисъл. От една страна, той правилно потвърди подкрепата за Украйна с финансови, хуманитарни и военни средства. Също правилно добави, че Западът няма да взима каквито и да е решения без Украйна, включително за евентуално започване на мирни преговори, както и че Путин трябва да се изтегли от Украйна, защото империалистическата му агресия няма да постигне успех.

От друга страна обаче, накрая Шолц добави капката катран в кацата с мед – каза, че изтеглянето на Путин е „основата за преговори“.

Грешка, г-н Шолц! Какви ти тук преговори! С тези хора, пардон, с гореописаните животни, не може и не трябва да се преговаря, късно е, либе, за китка. Време те да бъдат физически обуздани, изолирани в специални помещения, за да не сеят зарази и да им се диктуват условия, които да изпълняват безусловно.

Какви ти преговори, това е все едно след ВСВ съюзниците да бяха преговаряли с Хитлер, за да се види как той гледа на възможността да остане на власт, като се съгласи занапред да заживее в мир и съгласие с околните народи.  

Изтеглянето на Путинската армия от Украйна е само първа стъпка от условията, които трябва да бъдат продиктувани отсега на Кремъл, за да знаят там как ще свърши всичко. Русия трябва да плати репарации за възстановяването на Украйна, да се изтегли от всички окупирани територии и на други съседни държави като Молдова или Грузия, да бъде ядрено разоръжена, а руската армия и военна промишленост да се поставят под дългосрочен пряк контрол. Руските военно-престъпници, начело с Путин, трябва да бъдат съдени от международен трибунал, а техните помощници на по-ниските нива – лустрирани. Трябва да бъде силно ограничен достъпът на руски граждани до западните държави и забранено руснаци да развиват какъвто и да било бизнес на Запад.

Това са само малка част от мерките, с които Свободният свят отсега трябва да се подготви за следвоенния период. За съжаление, нашите политици продължават да не мислят в перспектива, а вървят след събитията. Те проспаха Беслан, проспаха Грузия, проспаха Сирия, проспаха Крим, страхувам се да не вземат сега да проспят и Украйна, ако Путин им замаже очите с някой хиенски ход за заблуда на врага. На такива работи ги учат в КГБ.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De profundis: КИТАЙСКИЯТ ПЛАН ЗА СПАСЯВАНЕ НА РУСИЯ НЯМА ДА СПАСИ РУСИЯ

март 1, 2023 at 12:27 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-kitayskiyat-plan-za-spasyavane-na-rusiya-nyama-da-spasi-rusiya

Китай ще спасява световния мир в Украйна с план от 12 точки.

Напънала се планината и родила мишка. Не знам дали тази поговорка е китайска, но тя съвършено точно описва истинската стойност на политическите мераци на Пекин утре да се събуди в ролята на главен световен миролюбец и да грабне Нобеловата награда из под носа на Зеленски.

Ех, мечти – колко трудно се формулират, а колко лесно ги съсипват разни хлевоусти коментатори.

„Можеха да спрат още на първата точка“ – коментира китайските усилия Джейк Съливан, съветник по въпросите на сигурността на президента Джо Байдън.

Логично, първата точка от великия план е „зачитане суверенитета на всички страни“ и – да, тя е условие, което Русия трябва непременно да изпълни, като се изтегли изцяло от украинска земя, включително от Крим, за да има каквито и да било разговори по-нататък. Защото даже китайците знаят, че точно Русия безцеремонно нахлу в Украйна, а не обратно, че Русия не зачита украинския суверенитет, а трябва веднага да започне да го зачита.

Знаят, но се правят на неразбрали. Ако съдим по следващите точки, не точно това имат предвид и не точно заради това излизат със своя „мирен план“. Тяхната идея, кой знае защо, е насочена към обратното – да спасят Русия, да накарат светът да зачита нейния суверенитет, като я остави на мира да си спечели войната. Да, щом започнем да четем плана на китайката, така излиза.

Макар да звучат различно една от друга, следващите точки са прицелени в една и съща мишена, доколкото смисълът им е еднакъв: „Светът да свали санкциите срещу Русия, щото много я мъчат!“ После: „Спрете най-после с гадните санкции, в мирния свят не се прави така!“ След това: „Ако не махнете санкциите срещу Русия, Путин няма как да се разгърне и да спре войната в момента, когато реши да я спре!“ А заедно пък всички китайски точки могат да се разчетат като призив: „Не само санкциите трябва да се махнат, но и Украйна да вземе да клекне на руснаците най-после, че да настане мир и братска обич по света!“

Прекрасен китайски план, няма що. Умен и съдържателен. Сигурен съм, че под него би се подписал дори българският президент Румен Радев. Така че разбираемо руснаците, в лицето на говорителя Дмитрий Песков, побързаха да заявят, че планът трябва да бъде „задълбочено анализиран“ и Кремъл вече го разглежда с „голямо внимание“.

Ами да, и аз да бях на тяхно място, и аз внимателно щях да го разглеждам, за да го разбера. Ако си тъп като кремълски галош, няма друг начин. Щото иначе за нормалния разум китайският план е ясен още на първо четене.

Тц, и този път няма да им стане играта на китайците с Нобел-а за мир.

Обаче като се вгледах добре, граждани, забелязах, че покрай тази история нещо ми се губи и то е – малко китайска мъдрост и далновидност. Къде отлетя онзи древен талант ла се управлява векове наред Поднебесната, като се вижда червеният жребец, скрит в бялата кобила?

Запитах се, защо комунистическата китайска империя не може да роди нов Конфуций и Лао Дзъ, които да разберат елементарното – че стратегическият интерес на Китай е агресивната Русия на северната му граница да се разпадне на малки парчета, с които ще се работи много по-лесно и ефективно, отколкото с големия, подъл, имперски амбициран Кремъл. Затова, вместо да опитва под маската на миролюбец да помага на пропадащата в Ада Русия, добре би било Китай да направи обратното – да помогне на Украйна за победата, например да гласува в ООН против мръсната война на Москва, да се откаже от плановете си да помага на руските убийци с оръжие, да окаже натиск по своя линия върху Путин за цялостно и безвъзвратно изтегляне от Украйна.

Запитах се – защо ли комунистически Китай не прави всички тези разумни и полезни за световния мир стъпки и разбрах, че всъщност не се питам, а си отговарям чрез този въпрос.

Защото кога и в кой свят комунизмът е родил просперираща държава, в която хората живеят доволни и щастливи, по света я уважават и зачитат заради нейната умна и морална позиция, заради реалната, а не измислената тежест в международните дела, не заради нейните оръжия и непредсказуеми лудости. Няма такава комунистическа държава. Защо очакваме Китай да бъде изключение – само заради опита в последните десетилетия да мимикрира икономически и да се прави на капиталист ли.

Не знам, като гледам поведението на Пекин напоследък – с ескалиращата военна заплаха срещу Тайван, с позициите по различни световни теми, сега с „мирния план“ за Украйна, имам чувството, че икономическата мимикрия в страната започва да изчерпва политическото търпение на висшето китайско комунистическо ръководство. И нищо чудно то скоро да поиска по-голям дял от печалбата на назначените китайски „бизнесмени“, които тънат в разкош, вместо в партийна скромност. А после и цялата печалба да си поиска.

Да кажем отсега и съвсем ясно – каквито и ходове да предприеме, Китай няма да спаси Русия от зловещо поражение, след което москалите, воглаве с кумира си Путин, ще бъдат изритани право там, където се чува само плач и скърцане със зъби.

Още по-малко пък другите руски съюзници ще спасят Кремъл от срутване. Преброихме пълната колекция от кремълски зайци на последния вот в ООН, когато гласуваха против резолюцията за изтегляне на Русия от Украйна. Освен самата Русия и вечното руско магаре Беларус, в списъка с противниците на изтеглянето са Северна Корея, Мали, Никарагуа, Сирия и Еритрея. Да, все напредничави страни, в които хората добруват и са дарени от Господ с разум, добра воля, тежест в международните дела и талант за творчество и развитие.
Да му е честита на Путин подкрепата на цялата тази прогресивна световна общественост!

Въпреки всичко обаче, Путин като навит с пружина продължава бълнува за победата на руското оръжие и как ще накаже лошия Запад, дето, видите ли колко противно – не продава оръжията си на Украйна, а направо ги подарява. С което всъщност става истински съ-участник в конфликта. Виж, ако ги продаваше, нямаше да е съ-участник, а обикновен търговец на смърт.

Очевидно мозъкът на Путин е така устроен, та изобщо не може да разбере как така някой ще прави нещо, без да извлече пряка полза от него, как ще го прави не заради пари, власт или други печалби, а заради такива несъществуващи в руския свят неща като принципи, морал, свобода, истина, човешки права.

За подобни тежки медицински случаи на умствена и морална повреда, граждани, има една прекрасна руска дума – сумашедший, в превод – луд, отдалечил се от ума, „сошëл с ума“.

Да, Путин е луд, а лудостта му е следствие от конкретна болест – руската бесовщина, изтънко и подробно описана от Достоевски. Както и друг път съм казвал, в подобни случаи, за да не се мъчи животното и да се спасят всички други от зараза с бяс, има само едно лечение и то е еднократно и окончателно.

Сигурен съм, че, както прогнозира онзи ден и украинският президент Зеленски, това лечение неизбежно ще споходи Путин. Ще го излекуват самите негови хранени хора, защото е твърде голяма заплаха за самите тях. Вместо да си харчат крадените пари, те вече очакват да бъдат изправени пред международен съд, обвинени в геноцид, военни и други престъпления, за които се полагат конкретни наказания. А в затвора не можеш да харчиш на воля – колкото и затворите на гнилия Запад да са слаба работа пред руските каторги от ГУЛАГ.

Да, в руските висши кръгове май остават все по-малко откровените глупаци като бившия президент Медведев, сега зам.-председател на руския Съвет за сигурност, които подтичват край Путин и подвикват грозни заплахи към Запада. Скоро например Медведев авторитетно обясни, че Русия трябва да оттласне по-далеч от себе си границите на Полша, през които струи заплахата на Запада.

Ами да, типично за един кретен да не се сети, че като превземе Полша, Русия ще започне да усеща заплаха от Запада през границата на Германия. Тогава ще трябва и нея да превземе. А ако превземе и Германия…..

Така де, нали ви казах – пълен кретен.
Тоя същият пак дрънка и заплахата с ядреното оръжие, като мъдро заяви, че оръжейните доставки на Запада за Украйна „създават риск от глобална ядрена катастрофа“.

Винаги съм се чудил, граждани, как някои хора да говорят така, сякаш Вселената ще се самосезира по даден въпрос, а техният гъз, нищо, че е насран, си остава чистичък. Та в случая – Медведев не казва директно, че помощта на Запада за Украйна може да скъса слабите нерви на Русия и тя да посегне към ракетите, което да доведе до  катастрофа. Не, според него катастрофата ще се случи от самосебе си, само заради вината на Запада и Русия няма да има никакво отношение.
Гиди елементарни комунистически пропагандисти!

Но, слава, Богу, по-голямата част от света вече не им се връзва на москалите, останаха им верни само такива папагали като нашенските русофили – Радев, БСП и другите, които, когато и да ги пратиш на екскурзия в мъртвите сибирски полета, винаги ще е късно.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: РУМЕН РАДЕВ ДА СИ ХОДИ, ЗАЩОТО Е ВРЕДЕН ЗА БЪЛГАРИЯ

февруари 23, 2023 at 8:29 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-rumen-radev-da-si-hodi-zashtoto-e-vreden-za-balgariya

Крайно време е Румен Радев да си ходи.

На село или в Сибир, или където ще, но да се маха от българското президентство, защото за мандат и половина оцапа не само лицето на институцията, а и лицата на всички българи по начин, по който никой друг политик не си е позволявал досега да ги цапа.

Ако някой се чуди какви пък чак толкова са греховете на Радев – много са, но няма да изброявам всички, само ще обобщя базисния проблем – българските национални интереси и интересите на Румен Радев съществуват в две различни вселени, дори не паралелни. Затова той – щях да кажа „води“, не, не води, а тласка – страната в лоша посока. Не в грешна, в лоша. Дори отвратителна.

За да сме съвсем наясно – глобално погледнато, реалният български национален интерес изисква максимална интеграция на България в ЕС и НАТО.

Това е единственият начин, по който ние можем не само да преодолеем видимото си икономическо и обществено изоставане от другите европейски народи, а евентуално да преодолеем и отвратителния си байганьовски манталитет, като постепенно станем по-свободни, по-умни, по-човечни, по-усмихнати, по-спокойни.

Дори ще прескоча неписаната граница на политическото мълчание по темата, като кажа, че нашият интерес изисква не хлабава европейска конфедерация, а силна федерация, тоест – колкото може повече централизация на самия ЕС, колкото може повече ние „да се разтворим“ в Европа.

Страни като Полша, Унгария или Чехия може да нямат нужда от това, на тях и сегашната централизация понякога им идва много. Но нас, българите, както изглежда, някой трябва да ни хване здраво за ръчичка и да ни води като слепец в правилната посока, докато свикнем да се движим нататък.

В този смисъл, пълна лъжа са руските пропагандни внушения, че някой от Брюксел или Вашингтон управлява България и постоянно ни натиска да правим не онова, което искаме, а онова, което те искат. Напротив, ЕС и НАТО са твърде деликатни и, от моя гледна точка – за съжаление, не си позволяват да прилага по-сериозни мерки, за да ни вкарат в правия път. И да ни държат там, де, щото ние винаги сме готови да кривнем из сокаците.

Интересът на Румен Радев е точно обратен на дълбоката европейска интеграция на България, затова той не само говори неща, които противоречат на българския интерес, но и реално дърпа страната назад и надолу.

Ама искаме да влезем в Шенген. Абе искаме, ама не съвсем. Щото ако наистина искахме, досега щяхме да сме влезли. И през последните две години, откак управлява директно под маската на служебните си правителства, Радев е един от основните, преки или косвени, виновници за стопирането на движението ни към Шенген.

Само това да беше проблемът, пак трябваше да си ходи – ама не си ходи!

Да, искали сме били да влезем в Еврозоната. Ами – не, не щем. И то не заради такива като Рубльов, които събират помощи в евро, за да подкрепят подписката си срещу еврото, а заради такива „истински патриоти“ като Радев. Влизането в Еврозоната означава не само облекчаване на търговията и пряко подобряване на икономическото развитие на България, но и до голяма степен край на удобните за задкулисието практики – пране на мръсни пари, печалби от контрабанда и продажби на забранени стоки, такива ми ти дела, които сегашното задкулисие наследи пряко от бившето задкулисие на комунистическата Държавна сигурност.

Влизането в Еврозоната, както и в Шенген, значи също допълнително откъсване на България от руската орбита – нещо, което Москва не иска да допусне, а българските продажни русофилски кръгове, колкото и понякога активно да се драчат един с друг, като цяло дори не искат да си помислят подобно развитие. 

Е, как задкулисието ще допусне да му се случат такива лоши работи? И то съответно използва Радев като инструмент, за да забави процесите на задълбочена европейска интеграция максимално или изобщо да ги спре. Да, Радев от доста време е единствената практически работеща власт в страната и само той може да го стори.

От своя страна пък Радев използва задкулисието, за да държи българската политика и цялото българско общество в атомизирано състояние – без адекватни политически партии и нормален политически процес, без основни институции като Парламент и редовно правителство. Това е хаос, но хаос, увенчан със самия него на президентския трон.

Не разбирам хората, които не разбират, че Румен Радев е основният проблем на България вече от доста време. Не е Бойко Борисов, Борисов беше, Борисов е вече отдавна извън властта, Борисов е минало,  макар че той самият още не си дава сметка за това. И макар че някои още продължават да пищят: Борисов това, Борисов онова.

И по този повод ще ви кажа, граждани, една истинска история. По време на Втората световна война шведската писателка Астрид Линдгрен работи в отдела за цензуриране на писмата. И там, далеч преди да стане публично известно, тя научава за ужасите на концлагерите и е разтърсена. Но все пак пише: „Ако наистина трябва да избирам между двамата диктатори, предпочитам цял живот да слушам „Лили Марлен“, отколкото да чувам как сталинските пълчища маршируват по улиците“.

Това е история отпреди времето на тъй наречената „политическа коректност“, ако сега някой си позволи да каже, че Сталин, съответно – Путин, е по-лош от Хитлер, бива заклеймен от всички левичарско-русофилски кръгове, а Фейсбук направо го изтрива като враг.   

Но дадох примера заради друго. За да кажа, че аз не понасям и никога не съм понасял политиката нито на Борисов, нито на Радев, но ако трябва принудително да избирам между двамата, бих избрал Борисов. Да, те и двамата са някакви недостатъчно умни и политически абсолютно неопитни хорица, оказали се по една или друга случайност или приумица на Съдбата, на върха на държавното управление.

И двамата обаче имат някои забележителни качества. Имат например /анти/ морална гъвкавост, която им позволява да обяснят и дори да оправдаят, поне в собствените си очи, сътворените от самите тях управленски безобразия. Имат силна андрешковска способност да защитават собствения си интерес и да го реализират в подходящия момент с всички подръчни средства, независимо, че после нещата може да станат по-лоши. За другите. Имат удивителната способност да се вкопчват във властта и да я упражняват до край, сякаш са чели „Принцът“ на Макиавели, без да са го чели. Доста еднакви са.

Разликата е, че Борисов все пак притежава някакво, макар ужасно, чувство за хумор, докато Радев на мястото, отредено от природата за съсъд на чувството за хумор, притежава само нещо ужасно.

Имам предвид – ужасно като последствия за всички нас, българите. Например защото до последната секунда не беше ясно дали Румен Радев е поканен за срещата на 9 лидери от Източна Европа с Байдън във Варшава. Помним как предшественикът му Георги Първанов бе практически изцяло изолиран от съюзниците ни и как това бе проблем не за него лично, а за България. Та изглежда сме на път и Радев да бъде пъхнат в кьошето на свободния свят заради позицията си по повод руската агресия в Украйна и призивите му Киев да се предаде на руснаците. Това не са позиции на България, но той ги представя като такива. И хората отвън така възприемат нещата – нали ние сами сме си избрали този президент, даже втори път. А и не сме го изритали от поста след многото щети, които нанесе на страната.

Ето как стигнахме и до втория важен въпрос – не само дали и защо Радев трябва да си ходи, но как.

Опциите са три – улична метла, импийчмънт и подаване на оставка. Третото отпада по презумпция – хора като него никога не намират в себе си морал, за да подадат оставка, дори ако са независими. А когато са зависими пък – не могат да предадат господарите си, като изоставят поста, на който са назначени и захвърлят черните си дела недовършени.

Първата опция – улична метла да измете Радев от президентството, би била най-доброто и демократично средство за справяне с проблема, но и това няма да стане. Както знаем, българското гражданско общество, доколкото го имаше в първите години след „избухването на демокрацията“, отдавна вече се стопи в небитието. Няма кой да излезе да протестира активно пред президентството, няма кой да замеря сградата с домати и картофи, няма кой да направи денонощен флаш моб или гладна стачка с искане Радев да се маха.

Да, онези, дето преди две години му целуваха ръка, сега са ужасени, но полза няма – машината е задвижена и ни управлява един не просто некадърен президент, но и президент, който използва буквата на Конституцията, за да наруши тотално духа на същата тази Конституция.

Третата опция е партиите най-после да разберат на какво ги обрича политическата игра на президента, да се стреснат и да намерят в себе си сили, за да сътрудничат и да стигнат до импийчмънт.

Мога да се обзаложа обаче, че и това няма да се случи. Въпреки гръмките изявления на Кирил Петков, че коалицията ПП – ДБ ще има над 130 депутати, това няма как да стане. А и да има как, те пак трябва да търсят още партньори, защото доста повече подкрепа трябва, за да успее процедурата по законово отстраняване на Радев. А изобщо не съм сигурен, че в ПП и ДБ има политическа воля както за неговото махане, така и за търсене на партньори изобщо.

С други думи, граждани, каквото и да ни струва това в политически и морален план, ще трябва вероятно още известно време – до края на втория мандат – да търпим неприятната воня на президентската камила, вързана на „Дондуков“ 2. Лошата новина е, че търпим тази воня не докато ние яздим камилата, а докато тя язди нас.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: АХ, КОНГРЕС НА БСП – ДО ПЪЛНА ПОБЕДА НА КОМУНИЗМА

февруари 15, 2023 at 9:30 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ah-kongres-na-bsp-do-palna-pobeda-na-komunizma

БСП имали конгрес, преминал с много ахкане и охкане.

Пак ли? Напоследък тия хора конгресите май за нищо ги нямат. Отдавна им загубих бройката, но предполагам, че този е номер 786 или нещо такова.

Голяма демонстрация на демократизъм демонстрират нашите чичкови червенотиквеничковчета по този начин, няма що. Те, защото са социалисти – нищо, че всъщност са си комунисти и в червата – никога не забравят да свикат своите по-широки народни маси, за да подкрепят решенията, взети от най-тесните народни маси на партийния връх.

А, стига, бе, направо някой ще вземе да им повярва на демократизма и да ги заобича за /винаги/ предстоящите избори!

Ама този път конгресът на БСП бил специален, защото на него имало истински опит за преврат срещу сегашното партийно ръководство. Обаче то пък от своя страна не просто сразило превратаджиите, а продължило смело и последователно да следва правилната партийна линия.

Да, най-вече, като взело изумително важното за дневния ред на българското общество решение – комунистите по села и паланки да се борят самоотвержено и до пълна победа на комунизма срещу подмолното внедряване на джендърите в българското училище от страна на гнилия Запад.

Ах, тези джендъри. Почти като ах, този нагъл джаз. Или като ах, този комунистически бяс.

Лично аз, граждани, виждам подмолни джендъри да има най-вече в българската енергетика, не в училището. И ги виждам тези джендъри като комунисти-пиявици, залепили се на енергийното гърло на България, както е ясно и от последните откровения по закона Магнитски.

Да, там става дума не за някакви зловещи пичове с цици, които цицат нашите енергийни пари и продават българската енергетика на Русия, а за хора като другаря Р. Овч. и Ко – уж нормални хора и мъжки момчета. Поне по външни полови белези, де.

Ах, пък другарят Овч., направо да го ожалиш как нямал в офшорни сметки ония 5 милиона, дето му се приписват от гадните американци, а карал старините си само на едната пенсия. Трябва да се внимава с подобни горчиви оплаквания обаче, защото ако се прескочи границата, може на бял свят да се появят не само обвиненията, а и доказателствата за тях.

А другарят Николай Малинов пък вика, че приема за чест да попадне в американския списък по закона Магнитски според логиката, че, щом враговете му го плюят, значи е на прав път.

Ах, истински херой на честта и доблестта! Ах, не думай, че ще се пръсна от смях!

Тоя нещо се е объркал – такава логика няма. Или поне такава нормална логика няма. Не може даден приличен човек да се гордее с храчката, която сам е изплюл на ревера си. Защото връзките с Русия, заради които Малинов е санкциониран, са точно това – неизтриваемо мръсно петно.

Друг е въпросът, че този тип досега трябваше десет пъти да бъде осъден по обвиненията за шпионство в полза на Русия, които са му повдигнати, но изглежда в България има сили, които го пазят неосъден. И го държат отвън, с цел да продължава да мъти обществената вода и частните глави на хората.

Дали тези сили са политически, дали са финансови, дали са свързани с обикновена или с политическа корупция, дали са само вътрешни или са външни плюс вътрешни, които слугуват на външните – аз няма как да знам със сигурност. Имам подозрения, но нямам черно на бяло.

В държавата обаче има органи, които би трябвало да знаят. И други, които би трябвало не само да знаят, но и да вземат мерки, ако първите се правят, че не знаят. И така нататък – до онзи безкрай, където пак нищо няма да се случи.

Е, това беше малко лирическо отклонение на тема „опасни джендъри“, но да се върнем към суровия реализъм на поредния комунистическия конгрес.

Доколкото разбирам, тия помежду се делят на какви ли не по какви ли не показатели. Имало било, научаваме се, правоверни социалисти, социал-либерали, нео-либерали и други тути-кванти. Имало било сред тях по-русофилски настроени и по-малко русофилски настроени. Имало било честни хора и нечестни хора. Имало било идеалисти и прагматици.

Боже, Боже, колко мъка има на тоя свят! И в тази партия.

Не се ловете на подобни въдици, граждани, никакви нюанси няма между тези типове, всичките са от едно и също тесто замесени и в една фурна опечени.

Дали в домашните им крамоли ще надделее Корнелия Нинова, Сергей Станишев или някой друг, няма никакво значение за българския политически живот като цяло, БСП ще продължава да е все същата отдадена на Москва и на личните властови и финансови апетити на върхушката си партия. Няма друго при тях, всичко останало – идеология, морал, политически принципи, всичко е камуфлаж, опит на партията-джендър БСП да опакова ташаците си в женски дрехи, прическа, грим и да си направи пластични операции, които да заблудят невинното гражданство.

Ах, и цици да си създаде, с които да привлича политическите мухи.

В този смисъл – конгресът на БСП беше смешен. Както и в много други смисли. Най-смешно ми стана обаче, когато чух Корнелия Нинова да заявява, че с президента Радев имали били чисто идеологически, а не някакви си други различия – например кой повече и по-чевръсто да услужи на Москва, кой чии електорат да открадне и други подобни.

Ах, и аз, горкият, доверявам се и вече няколко дни си блъскам главата да разбера какви точно са идеологическите различия между БСП и Румен Радев.

Видно е, че нямат нещо различно в отношението си на сляпо подчинение на Москва и опита за налагане и поддържане на руските интереси в България. В това отношение между тях може да има нюанси, може да има борба за това кой е по-русофил и кой по-малко, но не и базисно различие.

Няма различия в отношението им към подкрепата за Украйна – и БСП, и Румен Радев са категорично против и с всички сили пречат на България да изпълни своя морален дълг към страдащите, грозно атакувани хора в Украйна, както и своя съюзнически дълг в рамките на свободния свят.

Какви са идеологическите различия, за които говори Нинова, свързани с ЕС и НАТО? Никакви. И БСП и Радев едва търпят членството в тях, макар по малко различен начин. ЕС го търпят по-лесно, защото Брюксел постоянно ни налива едни пари, които трябва да се откраднат. А ако ние не ги откраднем, ще ги открадне някой друг.

Докато службата в НАТО им е тежка. И комунистите, и президентът на мига биха се отказали от нея, ако не беше…..парадоксално, но – руският интерес.

Да, ние още сме в НАТО, защото Русия има нужда от нас като Троянски кон вътре – било да шпионстваме, било да мътим водата на общите решения, било да имаме висока трибуна, от която да лансираме хибридните тези на московската пропаганда.    

Не виждам да има също идеологическо различие между Нинова и Радев по отношение на желанието за максимална държавна намеса в икономиката и частните дела на българите. Те са си плюли в устата по теми като „силна държава“, регулации на пазара, подкрепа на монополизма, щедро харчене на общи пари /доколкото едно от малкото неща, които комунистите наистина знаят със сигурност, е, че колкото повече харчат, толкова повече влиза в техния джоб/.

Така че къде са тук идеологическите различия? Няма ги. Напротив, има не само общи интереси и визии, но и общи начини, по които БСП и президентът реализират целите си – основно чрез лъжи, манипулации, корумпиране, изнудване, обругаване, забрани на различията и стимулиране на еднаквостта.

Ако тези типове можеха да обуят всички ни с еднакви ботуши, граждани, и да ни накарат да маршируваме всеки ден пред трибуната, на която са застанали и приветливо ни махат с ръчичка или просто размахват партизанско юмруче, щяха да го направят на мига. Мечтата им е това наше минало да стане тяхно бъдеще, за това работят.

Е, да, често работят поотделно и понякога се цакат взаимно – но то е точно, защото са еднакви.

Накрая да кажа, че аз всъщност съм доволен от скандалите, опитите за преврат в чаша вода и всичко останало, случилото се на поредното комунистическо сборище, наречено „конгрес“. Това означава, че БСП все по-стремглаво лети по наклонената плоскост към блатото и реката на забравата, а това вдъхва оптимизъм – може би все пак ще доживея да видя реалния разпад на тази изключително вредна за България партия, разпад, който трябваше да се случи още вчера, миналата седмица, миналия месец или преди 34 години.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: СРАМНАТА РУСКА БОЛЕСТ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИЦИ

февруари 8, 2023 at 11:59 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-sramnata-ruska-bolest-po-evropeyskite-polititsi

С голямо съжаление забелязвам, граждани, че някои европейци, включително политици на високи постове, са пипнали срамната руска болест.

Симптомите ú са дрънкане на лъжи, а често и откровени глупости, но винаги в руска полза; пълзене на колене пред Государя Императора Московский, дори когато него го няма наоколо, за да види и награди кученцето; целуване на ръка, крак или ботуш на Путин, Лавров или някой друг от престъпната имперска свита, такива обикновени човещинки.

Лошата новина в случая е, че заразените, вместо да започнат веднага да се лекуват от руската чума, изглежда се радват да боледуват от нея и настойчиво опитват да заразят и други. Да заразят всички.

Пари ли получават за това, някакво перверзно удоволствие ли изпитват, завладени са от пълна мизантропия и съзнателно искат да унищожат нормалния свят ли – не знам, а и не ме интересуват жалките им мотиви. Важното е, че подобни типове трябва веднага да бъдат разобличавани, а по възможност – и изолирани на място самотно, за да не пръскат отровата си.

Да започнем от една втрещяваща случка. Матиас Варниг, бивш шеф на бившия вече „Северен поток 2“, освен агент на Щази и пръв приятел с Путин, е женен за рускиня. Това не е изненада. Но тази рускиня до миналата година била лют противник на Путин и кремълската върхушка, защото правилно смятала, че те водят страната към катастрофа. Дори се твърди, че преди последното ходене на Варниг в Москва, му казала: „Нали знаеш, че отиваш да се срещнеш с убиец?“

Когато през февруари 2022 обаче Русия подло атакува Украйна, започна да избива мирни граждани и да разрушава методично страната, същата тази рускиня изведнъж обръща палачинката и започва да подкрепя Путин. Защо ли? Казва, че не може да си представи Русия да бъде победена, затова трябва да подкрепи войната.

Не можела да си представи, моля ви се!

Коя Русия, бе, моме – онази бандитска терористична организация, която на държавно ниво заплашва и тормози целия свят, включително с ядрено оръжие. Онази Русия, за която човешкият живот – и на своите, и на чуждите – не струва пукната пара. Онази Русия, в която хората не са се отървали от крепостническия манталитет вече над 150 години, след като уж е премахнато крепостничеството. А може би свинската Русия, която се търкаля пияна в тлъстата кал по селата, която се образова в килийните си училища главно в омраза към другите хора и човечеството като цяло, която се лекува с методи от 19 век, но преди новата ера. Или с Русия, която праща жените си да проституират, после ги бие, че проституират, а накрая пропива парите им, получени от проституцията и плаче от „мъка“. Или поради широката руска душа, кой знае.

А може би все пак става дума за една измислена Русия – онази на духа, красотата, културата и цивилизацията?

Така и не разбрах, коя от всичките Русии подкрепя девойката, но съм сигурен, че тази подкрепа е плод на патология, не на мислене.

Но да оставим руснаците да се давят в собствения си сос, нас ни интересуват повече истинските европейски граждани, които също са скочили в този сос без бански.

Според информация на руския Център за изследване на корупцията и организираната престъпност, публикувана в базирания в Рига руски сайт „Медуза“, поне от 2014 насам някаква руска уж неправителствена агенция е „работила с проруски европейски политици с цел да се лобира пред ЕС и националните правителства идеята за отмяна на санкциите срещу Русия“.
Мерси, тази идея си я знаем и без лобиране – но тя няма да се реализира и с лобиране. Е, нищо от това, те си лобират – ако мине, където мине, колкото мине и прочие руски песни от съветско време. 

Та в списъка с видни европейци – лобисти на руския интерес, се мъдри и името на Румен Гечев, велик икономист и политик от БСП, един от преките виновници за икономическата катастрофа на България през 1996 – 1997 година.

Какво да ви кажа, граждани, освен да напомня старата мъдрост, че когато си тъп, то е завинаги. И ето, въпросните руснаци са толкова тъпи, че са главили за лобист срещу руските санкции един от най-провалените тукашни политици изобщо, човек, който, ако ми каже, че вън слънце грее, ще отида да погледна специално, да не би да се е объркал нарочно.

Подозирам, че и в другите европейски държави качеството на лобистите срещу санкциите е подобно, просто защото никой нормален, разумен и честен човек, пък бил той и европейски политик, няма да се хване да подскача в ритъма на казачока. Ще го направят само някакви политически импотенти, на които много им се иска, но не могат. Имам предвид – не могат  да танцуват европейски политически валс, вие какво си помислихте. 

Доколкото разбирам обаче, въпросният списък като цяло съдържа хора от по-ниските политически нива, онези от най-високите вероятно дори не се вписват в списъци, а имената им просто се помнят.

Не е трудно – например ето ви името на Виктор Орбан. Всички го знаят – унгарският премиер, който отдавна мъти европейската вода, но от времето на руската атака срещу Украйна стана още по-активен. Този човек е известен с това, че вече сътвори толкова бели в полето на Евросъюза, та дори умният агент Николай не може да измисли оправдания за всички.

Онзи ден Орбан за пореден път уж призова за мир в Украйна, но рецептата за мира, която се опита да пробута, е взета сякаш от Евангелието на Дявола. Орбан определи Украйна като „земя на никого“ и мъдро посъветва: „Украйна да се предаде, за да започнат мирни преговори!“

Така ли? Украйна трябва да се предаде и да се остави в лапите на руснаците. И защо?

Товарищ Орбан, да попитам нещо просто – предадоха ли се унгарците през 1956 или се бунтуваха срещу руската чума? Предадоха ли се Лайош Кошут и Шандор Петьофи през 1848 на Хабсбургите. Предаде ли се преди 1100 години крал Ищван пред вътрешните и външните врагове или намери начин да поведе Унгария към бъдещето и да се превърне в Св. Стефан.

А може би, товарищ Орбан, не знаете отговорите на тези въпроси. И най-вероятно не сте били през 1983 в централния парк на Будапеща да слушате рок-операта „Ищван, кралят“ на Левенте Сьорийни по текст на Янош Броди. Питам не просто защото операта тогава предизвика истински фурор, а защото размахания спомен за националната независимост и вековната гордост на унгарците беше истинска храчка в лицето на хищната съветска империя.

А сега – унгарски съвет: „Украйна да се предаде!“

Жалка работа, Орбан. Жалка и отвратителна.
Не е само Орбан обаче. Тъкмо в началото на тази година Хърватия влезе едновременно в Шенген и Еврозоната, появи се хърватският президент Зоран Малинович да развали доброто впечатление, като изръси безцеремонно: „Крим никога повече няма да бъде Украйна“. С други думи – Крим е руски.

Голям порок, няма що. Тоя е като кибик на таблите, дето коментира играта, без да я разбира и в някакъв момент задължително го бият, защото им писва от агресивната му некадърност.

Крим Е Украйна, Малинович!

Така е по всички международни договори и документи, включително подписани от Русия. А и от Хърватия. Друг е въпросът, че Украйна отдавна трябваше да изрита от Крим руския черноморски флот и да си вземе полуострова, а не да го оставя в лапите на ненаситната империя. И трябваше също Украйна много по-рано, още заедно с Литва,, Латвия и Естония, да се ориентира плътно към Запада. Тогава, в началото и средата на 90-те, Русия беше слаба и щеше да се примири, нямаше къде да мръдне. Самият Запад също трябваше да бъде далеч по-активен в тази посока, но не беше по едно или друго съображение…..

Така че – грешки много, но никой нормален европейски политик не бива да си позволява да пророкува такива глупости като „Крим е руски“, защото това не само не е истина, но и откровено работи в полза на руската  пропаганда.

Като казвам всичко това, граждани, давам си сметка, че Русия наистина „притежава“ европейски политици, привлечени по един или друг начин, които ползва като пионки в руската хибридна война срещу ЕС – може пък някоя да произведе царица, нали.

И сега очаквам следващият, който ще се изплющи на европейската сцена в руска полза, да бъде българският президент Румен Радев. Най-късно на 3 март го очаквам, но може и по-рано – например за годишнината от началото на руската агресия в Украйна. Какъв по-добър повод за един истински европейски миролюбец да се застъпи за свещената руска кауза – победа срещу целия свят.

 Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПП и ДБ – ДУМИТЕ СА ЛЕСНИ, АДЕКВАТНИТЕ ДЕЙСТВИЯ СА ТРУДНИ

януари 31, 2023 at 11:02 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-pp-i-db-dumite-sa-lesni-adekvatnite-deystviya-sa-trudni

ПП и ДБ се канят да се явят заедно и на извънредните парламентарни, и на местните избори през тази година.

Много зряло, похвално начинание, на фона на всички простотии, които се вихрят в България през последните години, най-вече – на очевидната неспособност партиите да мислят за каквото и да било друго, освен за своите лични кукли и парцали. Умението не просто да проведеш диалог с друга партия и да намериш общите допирни точки, а и да работиш съвместно с нея в реална политическа ситуация, на избори, е дефицитна стока в българската политика изобщо. И ако ПП и ДБ успеят да изработят тази стока и да я извадят на политическия пазар, той наистина ще се обогати.

В цялата ситуация обаче има много неща, които смущават и водят – поне мен ме водят – до лесни въпроси с трудни отговори.

Като начало – темата за политическата форма, която ще има това „обединение“. Имам предвид факта, че двете партии /за по-прегледно спестявам постоянното напомняне, че ДБ сама по себе си е коалиция и я приемам за единен политически субект – б.а./ не са еднакви по характер. Ако трябва да ги класифицирам политически, макар с цялата условност на тези характеристики, ще кажа, че ДБ са нещо като либерален ляво-центристки проект, а ПП е всеядна популистка формация, готова  – с оглед на конкретната ситуация и в името на властта – да сподели и практикува от левичарски социални политики, през либерални обществени визии, до понякога внезапно избликващи десни думи и дела. Впрочем, доколкото знам, то такъв е и съставът на тази партия – карашък от сталинисти и путинисти, до нормални десни хора. Как живеят заедно не ми е ясно, но го правят.

Какъв хибрид обаче ще се роди от годежа между ПП и ДБ? Дали той ще е достатъчно жизнен и политически адекватен, та да привлече допълнителна обществена подкрепа за новия проект или ще е хаос от добри и лоши стъпки, които ще оставят у публиката представата за нестроен хор, в който единият глас пее против другия, не заедно с него.

Това наистина ми се струва най-важният въпрос и неслучайно Кирил Петков побърза с опита да му отговори, преди нещата дори да започнат да се случват. Онзи ден той недвусмислено заяви: „Започва дясното обединение на добрите сили, процесът ще е като лавина!“

Добър отговор в пропаганден план, но отвсякъде сух. Е, не съвсем отвсякъде. Ако това е утеха, в изречението има една вярна дума – „процес“. Факт е, че предстоящото сътрудничество ще бъде „процес“, но всички други думи в изказването на Петков са повече или по-малко изсмукани от пръстите.

Да започнем с думата „започва“. Ами нищо още не започва, налице имаме изложени намерения, вероятно в главите на лидерите от двете страни има някакви планове за това как намеренията ще се реализират, но всичко още е само на думи. Ставащото в момента повече прилича на сондиране на общественото мнение, отколкото на реални стъпки. Докато започне процесът, има да се случат още доста формални и неформални неща, които ще откроят и неговото бъдеще. А времето до 2 април не е много.

Думата „дясното“. Както казах по-горе, най-многото, което може да се приеме като адекватна политическа ориентация на двете формации е нещо ляво-центристко. Ако те бяха истински десни партии, досега много неща през последните години в България щяха да се случат доста по-различно, отколкото реално се случиха.

Да започнем оттам, че никоя от тях дори нямаше да помисли да има каквото и да било общо с вдигнатото партизанско юмруче на Румен Радев. И нямаше да си позволи да влиза в коалиция с БСП, която винаги е била, е, и ще бъде проблем за България, не решение. И нямаше изобщо да се чудим дали и как да дадем оръжие на Украйна, без да дадем оръжие на Украйна.

Да не изброявам повече, че ще натежи. Така че десни в този случай са само десните уши на партийните лидери, които трябва да са зачервени от срам, че сътвориха разни такива недесни неща. Но като продължават да не са наясно със себе си, със собствената си политическа ориентация, те заблуждават и публиката. Друга тема е, че на общия ултралевичарски фон в страната, дори нещо ляво-центристко като тях може да звучи дясно – просто защото по-дясно от него няма.
Третата дума от изявлението на Петков е „обединение“. Доколкото разбирам, в случая все пак не се предвижда обединение между формациите, а коалиционен формат за съвместно явяване на изборите. Нека бъдем максимално прецизни – коалиция и обединение не са едно и също.

Следващите думи обаче са още по-интересни, Петков говори за „добрите сили“, които се обединяват. Ами, честно казано, това ми прилича на самохвалството на Сидеров, ВМРО и другите тути-кванти, дето наричат себе си „патриоти“. И ние ги оставихме да ни вкарат в капана – те са патриоти, а ние, останалите, защото не гласуваме за тях и не сме съгласни с тъпата им политика, не сме патриоти, а идиоти. Предатели сме даже, ако питате Дребнорублев.

Та и в този случай прозира подобно внушение – ПП и ДБ са добрите сили, а ако аз не гласувам за тях или дори леко не съм съгласен с политиката им, значи по презумпция съм от „лошите“.  

Айде по-полека с етикетите, така не става – затова и няма да стане!

А ако тези момчета продължат да се хвалят сами, и аз ще продължа винаги да им припомням,  че не те, а само политическата публика може да отсъди дали са добрите, лошите или никой на квадрат. Иначе думите им са като халосни патрони – гърмят, но само стряскат дивеча и ловецът след време става за смях на зайците.

След това в изявлението си Кирил Петков вече съвсем се развихря с твърдението, че процесът на обединение ще бъде като лавина. Тук вече зинах.

Добре, „процес“ ще бъде, но идеята за лавината направо изби скиорите. Първо, нищо не е започнало, за да слагаме толкова голям тиган на печката. Второ, ако Петков, Иванов и Ко сами се надъхват по този начин, бъркат. Трето, ако пък някои пишман-социолози ги лъжат за предстоящата лавина, а те им вярват, бъркат още повече. Защото това ще бъде не толкова умно политическо поведение, колкото история за телефонни измамници и наивни бабички, дето ги замерят с хилядарки от терасата.

И четвърто – стои важният въпрос дали самият факт на „обединение“ на ПП и ДБ ще им донесе наистина сериозни политически дивиденти, отвъд механичния сбор на гласовете, които ги подкрепят.

Честно казано, съмнявам се, че онези гласоподаватели, които се смятат или минават за десни, но досега не са гласували за нито една от двете формации, ще посегнат този път, само защото са се обединили. Къде е новото качество в това обединение, което да ги привлече.

Да, важен въпрос е откъде ПП и ДБ ще привлекат допълнителна подкрепа, за да се стигне до истинска „лавина“, извън действието „събиране на пръсти“. Още повече, струва ми се, че в случая дори механичният сбор е под въпрос. Защото сред хората, които са гласували досега за някоя от двете партии, вероятно ще има такива, които са против обединението и ще се отдръпнат. 

Да, нищо чудно да излезе истина казаното от Атанас Атанасов: „Обединени, ще сме първа политическа сила.“ Но какво от това, след като конфигурацията в Парламента най-вероятно ще е много подобна на днешната. Казват също – ще получим първия мандат. Но пак – какво от това. Да не би да се е появил на терена нов политически играч, с когото е реалистично ПП и ДБ да си партнират, независимо с кой мандат? Да не би отсега до април ГЕРБ, ДПС, БСП или някой от другите да станат по-приемливи като партньори? Или ако се набутат в Парламента зомбитата от НДСВ и „новото ляво обединение“ около старите леви муцуни, те ще са подходящи за коалиция?

Защото не вярвам лидерите на ПП и ДБ наистина да вярват, че ще имат мнозинство за самостоятелно управление. Това би било огромна самозаблуда. А ако наистина си фантазират нещо подобно – да спрат навреме. Такава фантазия е вредна, тя е плод на наивност, породена е от прекален егоцентризъм и популистки волунтаризъм. В реалната политика подобни неща се наказват сурово.

Другото, което в момента сякаш не отчитат лидерите на ПП и ДБ в желанието си за обединение, е новото ниво на противопоставяне, с което ще се сблъскат. Това също трябва да се има предвид, когато се кроят планове за „лавина“. Всички останали партии, къде координирано, къде поотделно, ще започнат да играят срещу тях много по-активно, а вероятно и ще гракнат по-грубо, отколкото досега.

Нещо повече, пак много по-активно, отколкото досега, ще се включи и президентът Румен Радев. Да, можем да оценяваме политиката му като некадърна и дори вредна за България, но истината е, че той още има достатъчно влияние сред онази полумъртва маса от полупразни мозъци, която оформя голямото електорално мнозинство.

С други думи, „обединените“ ПП и ДБ ще трябва да се бият едновременно на няколко фронта, а те, за съжаление, нямат достатъчно политически опит и медийно влияние, за да го правят адекватно.

С тези думи обаче не искам да кажа, че те не трябва да се обединяват. Напротив – трябва. Само че трябва емоционално да са по-трезви и да имат предвид поне някои от тези препъни камъни, за да не кажат после – ами не бяхме наясно с тежестта на проблемите и дълбочината на бездната, срещу която ще се изправим.

Не ми се ще после да чувам подобни оправдания, защото като се е хванал на това хоро, човек предварително трябва да знае, че думите са лесни, адекватните действия са трудни.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: БЪЛГАРИЯ – РУСИЯ: МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА ВОДИ ДО ТЯХНОТО ЗАКОЛЕНИЕ

януари 24, 2023 at 9:43 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-balgariya-rusiya-malchanieto-na-agnetata-vodi-do-tyahnoto-zakolenie

Не знам още колко можем да се давим, граждани, в собствения си сос, но изглежда консервата е не само дълбока, но и магическа – всеки път, щом нагълтаме много гадост, появява се още повече от нея.   

Един читав българин – Христо Грозев, разкри, че през 2016 срещу България е готвен руски преврат, който, „по една случайност“, не се е състоял. Няма да коментирам самите подробности, които се появиха, искам обаче малко да поразсъждаваме върху някои развития, свързани с това. 
Първо, дори онези български медии, които съобщиха казаното от Христо, го направиха с половин уста – просто сбит преразказ и толкоз. Никой не би истинска тревога, както би трябвало. Никой не извади допълнителна информация по случая, за да знаем от какво и как да се пазим. Никой не предупреди, че станалото преди 9 години винаги може да се повтори – и превратът този път да успее – докато българските политици се държат спрямо Русия като страхливи мерзавци. Никой не взе информацията като  повод за кампания, в която ясно и последователно да обясни на широката публика защо Русия е основна заплаха за България, основна спирачка за икономическото и общественото ни развитие, основно препятствие за истинското ни европейско настояще и бъдеще.

Второ – това мълчание завладя не само медиите, а и политиците. Защо Бойко Борисов не излезе да каже нещо, което отдавна се подозира – че точно заради пряката руска заплаха през онази година промени политиката си на 180 градуса и, вместо да спира руския газ, както правеше дотогава, им построи тръба с парите на българския данъкоплатец. Като придружи процеса с много метани и теманета пред Императора и Империята.

Защо „десните“ и „европейски“ политици от ДБ и ПП не използваха адекватно информацията на Грозев за реализация на български и европейски политически цели. Защо президентът Румен Радев мълчи като да не казвам какво и се прави, че някой друг, а не милата на сърцето му Русия, пак е пръднала в българския трамвай.  

Трето, защо „правоохранителната“ и „правораздавателната“ система тук още тогава не разкриха истината и не информираха официално българската общественост за пряката руска заплаха. Та нали за това сме ги назначили и за това им плащаме тлъстите заплати на тия типове. А и това всъщност – според неписания, но съществуващ Обществен договор – е единствената работа, която имат – да ни пазят от опасностите. Което включва и необходимостта да се дава информация за самите опасности.

Четвърто – някой да разбра каква е съдбата на основните „превратаджии“? Защо те не са в съда, в затвора или на друго топло място, където би трябвало да бъдат, след като преди това са разкрили пред съответните власти истинския обхват и глъбините на дяволските руски козни.

Не, няма да стане нищо от това, което би станало в Полша, Чехия или която и да било нормална европейска страна.

Ето защо няма да ни пуснат в Шенген. Не заради конкретния начин, по който не можем да опазим от собствената си алчност, корупция и некадърност външната граница на Евросъюза, а заради конкретния начин, по който пълзим пред Русия.

Ето защо няма да ни пуснат и в Еврозоната – те там руски рубли и руски рубладжии не щат, а ний…..ний май друго не можем да предложим.

Звучи ви обидно за България и българите ли? Искате доказателства ли? Ами ето ви ги – като кажеш НДСВ и доказателствата вече са тук. Но не, ще продължа, не мога да се въздържа да не цитирам великия мислител Минчо Спасов, който закова основния принцип на българската политика, както Кант закова категоричния императив: „България трябва да се отнася със страх и уважение към Русия“.

Така ли? С уважение, че Русия нападна Украйна, зъби се на цялата демократична общност и изнудва целия свят с използването на ядрени оръжия. Мно-о-о-о-го голям повод за уважение, няма що. Или ще ги уважаваме заради убийствата, мародерствата и изнасилванията на цивилни, които са единственият начин за водене на война, познат на храбрата Червена армия. Или заради изкуството на лъжата, наглостта и изнудването, практикувани всекидневно от най-високите руски политически фактори. 

А страхът – ами просто трябва да се страхуваме. Длъжни сме. Обречени сме. Веднъж, защото така трябва да прави всеки руски крепостен и втори път, защото иначе Русия ще нападне и нас. Или ще ни врътне кранчето за газа. Или ще ни прати още един Симеончо да ни спретне още едно НДСВ, което да ни разбърка политическата система и мозъците по простия метод „говорене на глупости“.

Малей-й-й-й, виж ти доказано провалените политици като Минчо Спасов какви велики мислители можели да бъдат. И защо не, това, което се случва в момента с тях, ако не се сещате, е опит за възкръсване, а той дава нови сили. Нали знаем колко опасно може да бъде едно зомби.

А много зомбита могат да направят огромна беля. И Спасов дори алегорично посочва в коя посока се целят той и компанията му от оживели политически трупове. „Ние не принадлежим на Атлантическия и Северния океан, затова не трябва да мислим, че сме веднъж завинаги в тях“ – каза тоз накапан с руски квас европеец. Като намекна, че щом прясно възкръсналото НДСВ дойде на власт, то ще промени българската политика изцяло, включително като ни извади от НАТО.

А от ЕС? Ще ни извадят ли също или там ще стоим, щото много пари дават ония глупаци, бе! И не знаят как ние можем сръчно да си ги харчим.

Как умеят да сънуват еротични еврови банкноти някои избрани люде, избрани за политици заради високия ум и дълбоката чест, които притежават – направо съм учуден от таланта им.

Добре, де, Минчо Спасов и НДСВ са отдавна бита карта и никога няма пак да стъпят в реалната власт, колкото и да се пъчат. Или да се мажат с червено червило. Но какво да кажем за действащия президент Румен Радев, който опитва да ни убеди в абсурдната теза, че като не даваме оръжия на Украйна, се борим за мир.

Честно, не мога да кажа нищо добро за този човек, затова не бих искал да казвам нищо – обаче той ме принуждава.

Не можеш за конфликт, в който Голиат провежда геноцид спрямо мирните украински граждани, да твърдиш, че ще се увеличат жертвите сред тях, ако подадеш камъче за прашката на Давид, който ги защитава, като се противопоставя на гиганта. Няма нормален разум, който може да приеме подобна логика, защото тя директно казва на жертвите – нямате шанс, не се противете, предайте се на милостта на агресора.

Смятам, че онзи, който лансира подобна теза, не е разумен човек. Нито е морален човек. Нито е човек, който говори истината. Нито е някой, загрижен за мира, а единствено за каузата на Голиат.

Но не само – този същият неразумен, неморален и неискрен човек, опитва да излъже всички българи, като им внушава, че каузата на Голият е справедлива и той ще победи. Докато истината е съвсем различна. Тя е точно обратна и не мога да разбера докога в България ще търпим откровената защита на руските интереси, които откровено противоречат на българските. Да беше някак леко завоалирано, а то е видимо като гол гъз насред площада.

В Щатите обявиха ЧВК „Вагнер“ за  престъпна и терористична организация.

Тук цяла Русия трябва със закон да бъде обявена за престъпна и терористична. Това е единственият начин, по който слугите на Империята, вместо заради това да получават повече власт, ще започнат да си получават заслуженото.

 Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ТРЕТИ МАНДАТ С РУМЕН РАДЕВ – ВЪЗМОЖНО НАЙ-ДЪЛГО И НАЙ-ДЪЛБОКО В РУСКАТА ОРБИТА

януари 18, 2023 at 11:44 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-treti-mandat-s-rumen-radev-vazmozhno-nay-dalgo-i-nay-dalboko-v-ruskata-orbita

Разправят, че когато в понеделник президентът Румен Радев даряваше Корнелия Нинова с голям букет червени рози при връчването на мандата, тя имала чувството, че я рита отзад.

Ще ми се да е така, защото всеки удар по БСП, независимо откъде идва и колко ги боли, е полезен за България. Но аз не вярвам на версията, че с даването на мандата Радев направи зло на Нинова, че стимулира допълнително напрежение в редиците на БСП, защото този мандат няма да се реализира.

Напротив, морковът на властта, колкото и хипотетично да се ветрее под носовете на чичковите червенотиквеничковчета, ще ги сплоти. А ако някой откаже да се сплоти, Нинова ще го насмете и ще го обвини за провала. Знаем как става, били сме свидетели  доста пъти. И не само при Нинова, а и при всички бивши лидери на левицата.

Не смятам също, че с връчването на мандата точно на БСП, Радев настъпи за четвърти път мотиката, тоест, че сгреши, както твърдят други.

Сгрешил бил от гледна точка на националния интерес, защото страната имала била нужда от редовно правителство, а ако би бил дал мандата на ДБ, или дори на БВ, той щял бил да се бил реализирал.  

И къде пише, че на Радев му пука за националния интерес? Колко още наивници останаха в тази трагична наша земя?

Не, Радев със сигурност не сгреши, обратно, реализира перфектно зловещия си план – по всякакъв начин да държи страната възможно най-дълго и възможно най-дълбоко в руската орбита.

Как? Ами не виждате ли, толкова е просто – каквото и да стане в сегашния случай, то няма да е полезно за България, но ще е полезно за самия Радев и за Русия.

Ако третият мандат не бъде реализиран, както е най-реалистично да се очаква, неговото служебно правителство – дали същото, начело с Гълъб, или друго, начело с друг Гълъб – ще продължи да мърсува с националния ни интерес в руска полза. Ако мандатът пък случайно вземе, та се реализира, с БСП начело, евентуалното следващо редовно правителство също ще продължи да мърсува с българския национален интерес в руска полза.

Защото в това отношение разлика във визиите на Радев и Нинова няма никаква. И неслучайно ден преди връчването на мандата Йотова каза, че той ще бъде даден на партия, която ще води политика, най-близка до тази на служебното правителство, тоест, до самия Радев. Ами ето я партията –  БСП.

Интересите им са едни и същи. Радев, миролюбивият военен пилот, нарича партиите, гласували да се даде военна помощ за Украйна, „войнолюбци“. Нинова пък по този повод става единственият политик, който не се гнуси от руската банда на копейките и внася заедно с тях искане Конституционният съд да се произнесе, че това решение е незаконно.

Няма съмнение, че дълбоките проруски корени на Радев и Нинова са абсолютно едни и същи, те мислят еднакво и действат в синхрон, а че от време на време между тях уж прехвърчат искри, то е по някакви текущи, тактически въпроси, дребни семейни кавги. Но разрив няма, не се заблуждавайте.

Все пак, реалният интерес на Румен Радев е правителство да няма и той да продължи да управлява еднолично, както практически го прави вече две години. А вероятно ще продължи и още нататък, ако се реализира правилната прогноза на Христо Иванов, че и след изборите през април няма да може да се състави кабинет.

Радев иска да управлява колкото може по-дълго, а има пред себе си и жив пример с Орбан. Неслучайно онзи ден президентът изплю едно голямо камъче, което отдавна му се върти в устата, като каза, че с Унгария имаме много сходни визии по ред европейски въпроси.

Не, бе, г-н президент, вие имате сходни визии и то не с Унгария, а с Орбан, ние нямаме такива. Освен това, вашите са сходни не по някакви си европейски теми, а само по кучешкото служене на Русия и единодушието в посока да се били махнели европейските санкции срещу Москва, защото те били вредели на ЕС. По това наистина сте дупе и гащи с Орбан. Но иначе не сте толкова еднакви като мислене, като политици, като европейско присъствие и тежест.  

Така или иначе, казахме, интересът на Радев е редовно правителство в България да няма, защото ако има, дори то да е на БСП, може случайно да сбърка нещо и, току-виж, България се окаже в Шенген. Или в Еврозоната. Или и в двете.

А това би било убийствено за руските интереси. То не само ще ни сближи още повече с Европа и ще направи България по-привлекателна за чужди инвестиции, които няма да са руски, защото няма как да бъдат руски.

Еврозоната ще направи невъзможна – или поне изключително трудна – руската задача да се корумпира всичко и всички, ще затрудни трупането и прането на мръсни пари, ще изчисти въпросите около това дали и доколко България наистина спазва европейските санкции срещу Русия и други терористични режими по света.

Шенген пък не само ще подпомогне и качи на ново ниво търговските ни отношения с другите европейски страни, ще спести разходи и време от висене по митници и граници, но ще подпомогне според мен най-важното – всеки българин да „почувства“ по-добре своята Европа. Или да почувства Европа за „своя“, както искате го приемете. Говоря за нуждата много повече българи да прескочат границата между пасивното задоволство от формалното членство в ЕС и динамичната лична привързаност към естествения ни цивилизационен център, за начина, по който, с разум и чувство, от „европейски граждани“ ставаме „истински европейци“. 

А това е най-опасното нещо за руския интерес, защото ще намалее онази безмозъчна маса неплатени, но изключително „полезни идиоти“ в България, оттам – и влиянието на платените по един или друг начин от Русия „полезни идиоти“.

Странно нещо е политиката, в нея често става така – всички знаят, че някой лъже, та се къса, но те пък се скъсват да се правят, че му вярват. В България поне е така и тази седмица пак го видяхме с очите си. При връчването на третия мандат, президентът Румен Радев обясни, че го дава на БСП, защото тя има най-голям шанс за съставяне на кабинет.

Чиста лъжа, нали сте съгласни. Първо, защото вече видяхме при трите предишни опита, че БСП няма нито сили нито шанс да го направи. Второ, защото, както вече обясних, интересът на самия президент не е да се състави редовен кабинет, а да не се състави. И трето, защото левицата в момента няма с кого реално да си партнира. Тя вече е в непримирим конфликт дори с предишните си партньори от ПП и ДБ по теми като хартиената бюлетина и помощта за Украйна.

А без тях с кого ще реализира мандата – с ГЕРБ и ДПС ли. Щото политическият компот, наречен „Български възход“, както и новите им, по руска линия близки на сърцето партньори от „Възраждане“, не стигат. И не стават. И е даже срамно да имаш каквито и да било връзки с партия като тях изобщо.

И така, президентът знае прекрасно, че БСП няма шанс да реализира мандата, но публично обявява, че го връчва, защото БСП има шанс. Значи лъже. Но защо другите се правят, че му вярват и му уйдисват на гайдата, а ПП и ДБ май дори се канят да отидат на инициираните от Нинова разговори.

Защо ще ходите, бе?

Нямате ли малко политически срам! Или малко политически разум, за да разберете най-после, че БСП, заедно с президента Румен Радев, е част от проблема, не част от решението.

О, знам, ПП и ДБ са тласкани от неистовата жажда да се сговорят с някого, за да махнат главния прокурор Гешев и да направят някакви – незнайно какви – „реформи“ в България.

Похвално намерение, но в случая, както вече имахме възможности да се убедим по време на съвместното им, макар кратко, управление, желанието е далеч повече от възможностите. За такава промяна е необходимо конституционно мнозинство и истинската задача на тези две партии е да работят за създаването му, а не да участват като фон в някакви президентско-комунистически схеми.

Дори напротив, смятам, че за намиране на въпросното конституционно мнозинство, освен промяна в съдебната система, трябва да се предложат две супер актуални задачи, по които да се постигне договорка – импийчмънт на президента Румен Радев като първо, обединяващо партньорите действие, и задължително после премахване на институцията „служебно правителство“.

Както виждаме, тази институция дава възможност даден/всеки президент законно да получи и упражнява еднолично цялата власт в България, без по Конституция да има право на това. Оказа се, че служебното правителство е капан, заложен от Великото народно събрание, който щраква чак сега, над 30 години след промените. Можеше и никога да не влезе в работа този капан, но ето, че влезе – това се казва стратегическо мислене.

Добре, да ви кажа накрая, граждани, че ситуацията сега е зле, но ще става още по-зле. Така че, ако трябва да ви посъветвам нещо, то е – махнете се от България. А онези, които не могат по една или друга причина – да бъдат граждански и политически по-активни, за да се променят нещата тук към по-добро.

Защото с такива като Румен Радев начело и с раздаване на мандати за БСП, това няма как да стане. Затова и няма да стане.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ТРЕТИЯТ МАНДАТ – РЕВОЛЮЦИЯ, ШАНС ИЛИ НЕЩО КАТО НИЩО НА СВЕТА

януари 13, 2023 at 9:52 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-tretiya-mandat-revolyutsiya-shans-ili-neshto-kato-nishto-na-sveta

Голямо квакане, голямо мрънкане, големи кандърми и накрая – голям праз! Първият мандат това, вторият – онова, третият – еди какво си…..А после избори и старата песен на нов глас.

Едните подкрепят световната революция в българската политика, но само ако стартира от Каспичан. Другите скромно искат само местна революция, обаче извършена задължително от честни хора като тях. Третите подкрепят финансова революция и строг контрол върху управлението на Солунската митница, но само по времето, когато я управлява някой друг, не те самите. А четвъртите не казват какво подкрепят, защото всъщност не знаят какво подкрепят – докато накрая се оказва, че подкрепят точно онова, което изобщо не е за подкрепяне.

Малко взе да ми писва, граждани, от селски номера.

Всички сегашни уж политици викат – искаме правителство и работещ Парламент, без тях сме загинали не само ние лично, но и вие, цяла България, нападната от проблеми, дето не могат да се решат без правителство и работещ Парламент. Затова като вземем мандата, ще работим усилено и сговорчиво, ще предложим диалог, ще формулираме гениални приоритети, около които истинското реформаторско мнозинство ще може да се обедини и да избие рибата.

А после никой не избива рибата поради няколко важни причини.

Първо, защото всички сегашни политици наистина са „уж политици“. Те не могат да работят усилено, защото веднага ще ги заболи кръстът. Не могат да работят и сговорчиво, защото смятат, че сговорчивостта в политиката е измислена от и за глупаците.

Второ, защото тяхната представа за диалог е като във великия филм за Ботьов – двама души, които гледат в различни посоки и подхвърлят реплики, които нямат нищо общо помежду си.

Трето, представата им за истински приоритет е свързана с комисиона, далавера, печалба, кинти, кяр, нещо в джобчето, врабче в ръката или както искате го кажете. А в това няма и не може да има нищо гениално, напротив, толкова е елементарно, че чак боли като го гледаш на живо.

И четвърто – в страната няма „истинско реформаторско мнозинство“, така че как то ще се обедини.

Не виждам реформаторски настроено мнозинство в ГЕРБ, вика онзи ден Владислав Панев от ДБ. И аз не виждам. Обаче аз и в ДБ не виждам реформаторско мнозинство, а той очевидно вижда, за да говори така поучително.

Така че е добре първо да уточни Панев по какви критерии различава реформаторско от нереформаторско мнозинство. И второ – да каже кой го е назначил за главен съдия по реформаторските мнозинства в България. Защото иначе цялата работа остава в сферата на празните дрънканици.

Десислава Атанасова от ГЕРБ пък откровеничи – ГЕРБ няма да подкрепи правителство на ДБ, ако в него участва и ПП. А ДПС може ли да участва? Или БСП? Пак опираме до там – какви са критериите, по които партиите си избират партньорите в българската политика.

После, „ново 20“ – Христо Иванов заговори за създаване на „технически“ кабинет, като противоречията се „поставят в скоби“, а пред скобите се постигне разбирателство по 5 приоритета – Шенген, Еврозоната, съдебната реформа, Плана за възстановяване и модернизация на българската армия.

Тези 5 точки изглеждат малко по-конкретни от онези 4 на ПП, но за сметка на това са хаотична смес от текущи и стратегически цели.

По Шенген, Еврозоната и Плана за възстановяване няма какво да се обединяваме, тези неща са толкова еднозначно необходими на България, че всеки мислещ и нормален човек отдавна вече би трябвало да е обединен около тях.

Реформа на правосъдната система – да, това правилно е сред основните политически цели, но имам две съображения по темата. Първо, тя трябва да е съпроводена и от реформа в правоохранителната система, тоест, в МВР и специалните служби – иначе страната ще продължи да върви на куц крак. И второ – за истинска такава реформа трябва да се бръкне дълбоко в Конституцията, а не е ясно откъде ще се вземе подкрепата за това.  
Армейската модернизация също е важна, но тя включва задълбочаване на интеграцията ни с НАТО и не просто още малко откъсване от Русия, а истинско скъсване с Москва. Е? Да питам или да не питам как ще стане това, след като политиците ни са затънали до гуша ако не в готовност да сътрудничат с Русия, то в страхове какво ще каже Русия, ако ние направим еди какво си.

Нито един български политик в момента от парламентарно представените партии не е готов като Стамболов да каже – Русия да си дрънка каквото ще, ние ще си правим, каквото нам е изгодно.     

На всичкото отгоре, погледнато по от високо, имам чувството, че говорим за някакъв „нероден Петко“, тоест, за напълно безсмислено дърлене. Защото – да преценим реално какви са шансовете другарят Румен Радев да даде третия мандат точно на ДБ, та вече започнаха големите сметки и разпределяне на куклите и парцалите.

Някои викат – ще го даде, защото това е национално отговорното поведение, само така може страната да има работещ кабинет и да поеме въздух.

Наивници! Той ако президентът Румен Радев беше национално отговорен политик, ако действително искаше страната да има правителство и да диша въздух, нямаше да играе игричките в полза на Русия, които играе в момента. И нямаше отстрани да се наслаждава на пълното безсилие на политиците и кашата в политиката.

Така че според мен той няма да даде мандата на ДБ.

Но добре, де, да си представим все пак, че го даде – с кого ДБ ще си партнира? С ГЕРБ, както разбрахме – няма, защото те не са реформаторски настроени. С ПП – да, биха могли, но вече се видя при втория мандат, че комбинацията само от ДБ и ПП не работи. С ПП и БСП? Пак не става – не само заради недостига на депутатски бройки, а и защото демократите и комунистите най-после схванаха, че са в два различни лагера, условно казано – на войнолюбците и миролюбците.

Ха-ха! Но в случая се смея на това, че „най-после“ го разбраха, не на нещо друго.

Ако на ДБ за всеки правилен извод им трябва толкова политическо време, колкото похарчиха сега, за да разберат, че с комунист, дори в рокля, не бива да се прегръщаш и целуваш, то жална ни майка, ако тези хора хванат да ни управляват.

Добре, а какво да мислим за комбинацията на ДБ с ПП и ДПС? Ами не става. Отвътре не става и отвън не става.

С „Възраждане“ също не става, а да кажа на Христо Иванов отсега, че с БВ на Стефан Янев става, но става още по-малко, отколкото с всички останали. Тия като политическа позиция са ситуирани точно между БСП и „Възраждане“, като политическо мислене – в началната епоха на българските неандерталци, а като политически принципи – в епохата на съветските динозаври.   

Чисто теоретично – на кого тогава президентът може да даде третия мандат, за да се случи най-после нещо по-различно от нови избори?

И чисто теоретично, и чисто практически – няма на кого.

Добре, на кого тогава изобщо ще даде мандата, което, така или иначе е длъжен да направи?

Някои казват – на БСП, като продължение на войната му с Корнелия Нинова, защото тя стяга конгрес.

Много умна мисъл, толкова, че не разбирам логиката в нея. Аз поне доколкото знам от опит, когато видят пред себе си моркова на властта, комунистите зацепват погледа в една точка и така се сплотяват, че започват да пращят. Тоест, да се даде мандата на БСП според мен би било добре за Нинова, не зле. Но може и да греша.

Обаче има и въпрос – защо бе вкаран в Парламента Стефан Янев, ако не като патерица на Румен Радев, на която той да се опре в такива моменти. А и Янев е „ново“ лице в политиката, с „чисти“ ръце, говори за разбирателство и постоянно изразява готовност да служи. Да, нали негова беше безсмъртната идея да бъде сътворено правителство, начело с всички парламентарно представени партии. Така де, с участието на всички…..

Какъв внезапен проблясък, какъв творчески порив, каква жертвоготовност – да дадеш мандата си на всички останали.

Голяма простотия, няма що! Ще ми се да кажа на себе си – я стига кретенизми, но не мога, длъжен съм да кажа друго – че според мен третият мандат най-вероятно ще бъде връчен именно на Стефан Янев.

Боряна Димитрова вика, че има шанс 10 процента да стане правителство с третия мандат. Щедро момиче е тя. Аз пък викам, граждани – стягайте се за нови избори през април. И за още едни наесен с бодра песен. Да, тогава, заедно с местните избори, наистина може да се стигне до някакво разместване на политическите пластове.

Но може и да не се стигне.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ДА ВНИМАВАМЕ СЛЕД ПУТИН ДА НЕ ДОЙДЕ КУРОВ

януари 4, 2023 at 11:52 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-da-vnimavame-sled-putin-da-ne-doyde-kurov

Точно преди Нова година, Владимир Путин и Сергей Шойгу се заклеха с думи прости, че победата във войната срещу Украйна ще бъде за Русия.

Няма да бъде!

И не само защото – в името на мира и спокойствието по целия свят – не бива да бъде. А и защото няма как да бъде, теоретически и практически няма как да се случи. Защото това е само пропаганда, а дори споменатите двама военно- и мирно-престъпници знаят, прекрасно, че от комбинацията между щедро и прясно печатани рубли, неспособност да се произведе и един пирон, тъпи и крадливи командири, плюс мъртви войници, победа не се ражда, раждат се руини.

Тя Русия неслучайно се състои предимно от руини. Руските села и градове, с малки показни изключения, са руини. Руските производствени възможности са руини. Руската култура е руина. Руският спорт – да не говорим. Руският ум и духовност са руини от натрупани една върху друга през векове тъпота, лъжи и робско подчинение.

И, знаете ли какво? Вече не ми пука дори за тъй наречените „обикновени“ руснаци, човешката маса, за която по принцип се смята, че е невинна, а само лошите управници са виновни за бедите, които Русия носи на себе си, на света и най-вече – на Европа.

Питайте германците невинни ли са техните баби и дядовци за Хитлер и нацизма.  

И знаете ли защо не ми пука вече за „обикновените“ невинни руснаци? Защото те раждат ужасните си управници, отглеждат ги и ги възпитават такива, каквито са, като на такива им мълчат и им се подчиняват. Дори ги подкрепят в престъпленията – мълчаливо или гласно – както е с мръсната война на Путин срещу Украйна.

Да, хиляди мъже избягаха от служба в руската армия, но питайте ги директно и те с ръка на сърцето масово ще кажат, че Крим е руски. Няма да им мигне окото. Не се и сещат, че някъде на този свят има нещо, наречено „международно законодателство“; има споразумения, които Русия е подписала и трябва да спазва; има ООН, където отговорите на въпроса „чии е Крим“, а също – чии са Донбас, Луганск и другите „нови руски територии“, са съвсем ясни.

За тези „обикновени“ руснаци, точно както и за техните управници, ООН и другите тинтири-минтири съществуват, само ако са изгодни за руската имперска кауза и доколкото защитават руските имперски интереси. Иначе не съществуват.

Много голям руски мислител е също Евгений Пригожин, шефът на частната Путинова армия „Вагнер“. По време на посещение в моргата на връх Новата година той изръсва знаменитата фраза: „Момчета, честита Нова година, каквато е, такава!“

Да, вероятно го казва на персонала на моргата, не на мъртвите си войници – но сякаш не си дава сметка, че в този момент Вселената го е хванала за топките и ги стиска със страшна сила, така че пред света думите му звучат като цинична утеха за мъртвите. Е, аз харесвам черен хумор, но този тип наистина ме изненада с думите си. И изобщо с идеята да посети точно моргата в празничната нощ. Мащабно мислене, нали?

И веднага си представих новата комедия „Особености на руските морги“.

Изобщо не ме изненада с цинизма си обаче Кикимора Митрофанова, назначена от Кремъл за руски генерал-губернатор в България и, кой знае защо, още неизгонена от официална София заради това, че години наред се държи точно като руски генерал-губернатор. Българското гражданско общество ясно каза думата си по темата и продължава да я казва всеки път, щом онази изръси поредната имперска идиотщина – но, виж, българското гражданско управление мълчи.

Може би защото не е гражданско. Или защото не е българско. Или дори защото не е управление, а само обикновено подразделение на някоя руска специална служба.

Извикана да даде обяснения в МВнР как така и откъде накъде българският журналист Христо Грозев е обявен за издирване по член от руския НК, Митрофанова първо каза, че не знае защо, а после, в опит за сарказъм, добави, че всъщност няма нищо страшно за човека, защото това е само начин Русия да покаже, че не иска да бъде посещавана от Грозев. И че ако той си ходи мирен по света, никой няма да го пипне с пръст.

Че тя не знае нищо за обвинението, мога да ú повярвам Такива като нея са просто квадратни, празни пощенски кутии, предназначени да прилагат стриктно указанията на „Центъра“ и да не мърдат крачка в страни. Няма нужда Кикимора да знае подробности по дадена тайна операция, защото така „Центърът“ рискува операцията да престане да бъде тайна.

За другото обаче не ú вярвам, защото лъже. Както е добре известно, Христо Грозев има черен печат за влизане в Русия още от 2016 и няма защо да бъде обявяван за издирване, ако целта е просто да не го допуснат на руска територия. А и не е сигурно, че той самият би искал да отиде там, тъй като в момента може да върши работата си по-добре отвън, отколкото отвътре.

Още по-опашата лъжа е, че няма да го пипнат с пръст. Ще го пипнат и още как – стига да им падне случай. Така че неуважаемата Кикимора да ги разправя тези на гаргите. Или на старата ми шапка, все едно.

Руснаците имат прекалено много поводи да се зъбят на Христо, затова му се зъбят. Но те, както винаги, показват изключителна тъпота и некадърност да се справят с какъвто и да било проблем, освен чрез насилие и репресия. Надявам се само, че той самият наистина познава достатъчно добре техния подъл нрав и склонност към гадости, така че няма да им направи удоволствието да го докопат.

Чудя се обаче защо досега Христо не е заявил публично, че руският НК е престъпен документ, който няма никаква правна стойност. Не само в Нормалния свят, но и в една хипотетична полу нормална Русия. И че подобно обвинение, свързано вероятно с по-мащабна руска тайна операция срещу него и организацията му, е чест, не срам, за всеки нормален, мислещ и морален човек. Още повече, за журналист, който изпълнява своя така простичък и така сложен дълг – да търси и казва истината.

Да, за Христо съм сигурен, че прави точно това – но не съм сигурен за някои руски колеги, които сега живеят на Запад с ореола на „дисиденти“ спрямо режима на Путин.

Какво казва например пред CNN разследващият журналист Андрей Солдатов. За него 24 февруари, когато Русия нападна Украйна, е денят Х, денят, в който той и приятелите му отбелязват „края на Русия“. „Изведнъж всичко, в което още вярвахме, беше компрометирано“ – казва той.

Моля? Гражданино журналист, извинете, но чак на 24 февруари 2022 ли разбрахте, че всичко в Русия е компрометирано? Дотогава имаше неща, в които вярвахте? Вярвахте в тях дори след анекса на Крим, след свалянето на малайзийския самолет, след войната срещу Грузия, след войната срещу Чечения, след убийството на Анна Политковская и Борис Немцов, след Беслан и другите мръсни операции на режима…..още вярвахте. И в какво по-точно?

Но ето, Андрей Солдатов обяснява в какво: „Беше ужасно да се живее при Путин и беше много далеч от идеята за демокрация, но все пак имахме установени институции, които почти бяхме приели за даденост, че ще съществуват, независимо от всичко – и изведнъж всичко се срина“.

Честно, граждани, малко ме е срам да наричам този човек колега, аз не бих го пуснал да се изкаже по Фейсбук, те го правят герой по CNN.

Извинете, Солдатов, наистина ли до онзи ден вярвахте в институции като руската Държавна дума или Главна прокуратура? В тяхната независимост от режима и специалните служби, в тяхната грижа за законите и справедливостта. Или вярвахте в президентската и премиерската институция, които Путин и Медведев си прехвърляха през годините един на друг като сапунче в банята.

А, стига, бе – наистина голяма трябва да е вярата ви!

Има, разбира се, и руснаци, които отдавна се борят не само срещу режима на Путин, но и срещу вековната закостенялост на руския „народ“, срещу неговата готовност да се самозалъгва, да не различава доброто от злото, да смята простотията за своя мисия и желанието да определя живота на другите – за свое право. Тези хора трябва да бъдат подкрепяни по всякакъв начин – нещо, за което, впрочем, Западът не прави достатъчно в сегашната ситуация.

Но, моля колегите журналисти на Запад – не произвеждайте от всеки руснак, избягал сега от режима, изкуствен герой. По този начин ще постигнете само един ефект – пак ще сте силно изненадани, щом утре, след като Путин си отиде, на неговото място дойде някой Куров, наметнал агнешка кожа, под която продължава с вълчите дела.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »