De Profundis: ЗАЩО ГЕРДЖИКОВ И ПАНОВ СЕ СТРАХУВАТ ДА ОПРЕДЕЛЯТ РАДЕВ, КАНДИДАТА НА ТЪМНИТЕ СИЛИ, ЗА СВОЙ ОСНОВЕН ОПОНЕНТ

октомври 13, 2021 at 1:11 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-zashto-gerdzhikov-i-panov-se-strahuvat-da-opredelyat-radev-kandidatat-na-tamnite-sili-za-svoy-osnoven-oponent

Лошата новина, граждани, е, че нещо започва да ми понамирисва цялата работа откъм двамата кандидати за президент от демократичния спектър – Анастас Герджиков и Лозан Панов. Вече две седмици, откак имената им са известни и те, заради потенциала, който носят, бяха приветствани от нормалните хора като отдавна чакан нов полъх в българската политика, затлачена от безобразията на разни безобразници. Но, за съжаление, през тези две седмици от самите тях не произлезе нищо по-хубаво от имената им.

Критиките ми са в три направления. Първо, не виждам и не чувам те – не с половин уста, а отчетливо и ясно – да определят Румен Радев, кандидата на тъмните сили, за свой основен опонент. Не виждам някой да е започнал реална битка срещу него, нито чувам изходните позиции, от които ще се води тя. И Герджиков, и Панов, се сучат по темата, въртят се като дервиши в някакви оплетени полуаргументи, полуреплики и много се чудя защо – не знаят как се прави ли, не могат ли, никой не им казва ли.

За капак на цялата работа, съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов, партията, която подкрепи официално Лозан Панов, онзи ден направи немислимото, като заяви: „Нашите колективни органи ще решат кого ще подкрепим на балотаж между Румен Радев и Анастас Герджиков“.

Какво, тепърва ще решат? И това, според Иванов, е някакъв вид избор – да се отвори широко вратата за десни хора, официално да гласуват за левия кандидат.

На всичкото отгоре, Иванов отново потвърди и позицията си, че никакво сътрудничество не може да има в бъдещия Парламент с ГЕРБ и ДПС.

Добре, бе, майна, съгласих се, с тях не може – обаче с БСП може, така ли? С БСП?

И защо – защото Корнелия Нинова е по-умна, по-диалогична и по-европейски ориентирана от Станишев и другите тути-кванти от червената банда? Защото партията се извини за престъпленията си от сто години насам, включително съветизацията на страната и всички други беди, които докара на хората през комунистическата диктатура? Защото се извини също – а може би дори е изначално невинна – за масовото етническо прочистване, ехидно наречено „възродителен процес“? Защото няма нищо общо с реализацията на напълно криминалния български „преход“?

Трябва да се съгласите, граждани – точно така излиза от думите на Христо Иванов и точно това значи неговата готовност да сътрудничи с червения дявол. Честно казано, ако Лозан Панов споделя подобни възгледи, жална ни майка на всички, които го припознаваме и ще го изберем като демократичен кандидат.

Така или иначе обаче, важното в случая е друго – че докато и Герджиков, и Панов, плюс хората около тях, се помотват с леки, но напълно безсмислени взаимни пререкания, Румен Радев върви из страната и си върши кандидат-президентската работа необезпокояван от основните си съперници.

Второто направление в критиката ми за досегашното поведение на Анастас Герджиков и Лозан Панов, е свързано с факта, че между тях прехвърчат нежелателни искри – засега леки, но кой знае те какъв огън могат да запалят.

Веднага, след като Анастас Герджиков каза, че, ако не стигне до балотаж, той лично би подкрепил Лозан Панов за втория тур, Панов пък даде да се разбере, че той не би отвърнал със същото. Това изобщо не прозвуча като джентълменско поведение на политик, който си дава ясна сметка за ситуацията, в която се намира не само той, а и цялата страна – а оттам, не си дава ясна сметка и за отговорностите, които поема. 

И пак да попитам – защо е всичко това? Защото Герджиков е подкрепен от ГЕРБ ли? Ами нали той, също като самия Панов, е издигнат всъщност от инициативен комитет и, също като самия Панов, държи да бъде разглеждан като независим от партиите, които го подкрепят. А и да не би Христо Иванов да не беше министър на Бойко Борисов – какво се правим на ощипани госпожици.

Или може би трябва да чуем онези приказки на Лозан Панов, според които, като участник навремето в партия „Новото време“, Герджиков всъщност е свързан с ДПС. Може и да има такова нещо, но, поне в момента, няма никакви доказателства за подобна връзка и тя звучи като изсмукана от пръстите.

В известен смисъл, ако погледнем чисто политологически, обяснението за това поведение на Лозан Панов е ясно – той не може да измести Румен Радев от това да стигне до балотаж, защото двамата играят с различни електорални отбори. Но, за да се добере до второто място на първия тур, трябва – и смята, че може – да измести Анастас Герджиков, с който, общо взето, имат доста смесена електорална периферия.

Но това са сметки без кръчмар, защото, докато се бият помежду си, двамата демократични кандидати ще се смразят, ще смразят и отношенията между своите избиратели и ще се лишат от така необходимата допълнителна подкрепа, за да бъде победен Румен Радев на втория тур. А това в момента е най-големият общ интерес за всички български граждани, дори за онези, които не знаят или не смятат, че е така. 

Третото направление на критиката ми е за цялостното поведение на Герджиков и Панов. Досега те и двамата не са демонстрирали на дело, че притежават онази диалогичност, за която иначе охотно говорят и с която смятат да обединят хората. И двамата не са показали, че „в няколко деня, тайно и полека“, могат да се превърнат от интелигентни специалисти и администратори в интелигентни политици. Още имам усещането, че те се чувстват в политическото поле точно като патета в кълчища.

Не съм чул също никой от тях да открои поне три водещи идеи, на които ще подчинят активността си като президенти. Лозан Панов е затънал до шия в темата за съдебната реформа и приказва за нея, каквото и друго да го питат. Имам чувството, че пружината му по тази тема е леко пренавита, защото иначе би трябвало да си дава сметка, че като президент той лично може да свърши доста малко по тази реформа, ако няма подходящото мнозинство в Парламента. А за повечето елементи от реформата „подходящо мнозинство“ означава „подходящо за промяна на Конституцията“.

На всичкото отгоре и за слепите е ясно, че щом коалицията на Христо Иванов, която подкрепя Панов, влезе в съглашение с БСП и откритите или прикрити левичари от останалите „партии на промяната“, съвсем никаква съдебна реформа няма да се състои. Че тя ако столетницата я искаше, щеше отдавна да я направи. А малолетните партийки наоколо пък не могат – и пак няма да могат – да се разберат дори за цената на паламентарните кюфтета, какво остава за съдебна реформа.

По подобен начин Анастас Герджиков все повече затъва в обяснения за смисъла на хипотетичното „обединение“ за което се държи упорито още отначало. Последно се оказа, че то ще е обединение не на всички с всички, а на много хора около някакви каузи.

Добре, де – какви са каузите? Това питам. Те трябваше веднага да станат достояние на обществото, за да има то време да ги приеме, да свикне с тях, да ги обсъди по своите вътрешни механизми и вече към края на кампанията да реши – дали ще се обедини или няма да се обедини около тях.

Но каузите засега си остават неизвестни.

Ще ми се да кажа и няколко думи за третия кандидат-президент от демократичния спектър, който се появи – Горан Благоев. Той е издигнат от коалицията „Национално обединение на десницата“. Коалицията е достатъчно малка, за да не се тревожат другите основни кандидати, но кандидатурата на Горан е достатъчно добра – поне на първо четене – за да послужи като спасителна лодка на онези демократично настроени избиратели, които в следващия месец евентуално ще се разочароват и от Герджиков, и от Панов.

Каквото и да се случи занапред обаче, утехата е, че този път наистина имаме възможност да избираме както трябва – не най-малкото зло, а най-доброто, което ни се предлага на политическия пазар, колкото и то да е колебливо, а понякога и спорно.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: УВАЖАЕМИ ГЕРДЖИКОВ И ПАНОВ, НЕ СЕ НАПАДАЙТЕ ВЗАИМНО

октомври 6, 2021 at 11:18 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-uvazhaemi-gerdzhikov-i-panov-ne-se-napadayte-vzaimno

Дойде време, граждани, като избиратели в една демократична европейска страна, ние с вас все пак да имаме някакъв реален избор.

Това стана възможно с включването в президентската надпревара на ректора на Софийския университет Анастас Герджиков и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.

По този начин политическата система в България спира, поне засега, да подскача само на куция си ляв крак и намира нови опори. Дали и доколко те са истински или са само временни патерици, ще се разбере по-нататък, от делата им, ако някой измежду двамата спечели надпреварата и стане президент. В момента обаче е важен само фактът, че те са на политическия терен и се включват в играта.  

Специално да отбележа обаче – казаното се отнася наистина само до ситуацията около президентските избори. За съжаление, появата на нови възможности за избор не засяга парламентарния вот. Там задънената улица продължава да си е също толкова задънена, колкото беше през април и юли. А появата на уж нов играч в лицето на ППВ, Партия Петков-Василев, казва следното: „Да, имаме нов играч, обаче пак нямаме истинска алтернатива.“

Но това е само приписка в полето, да се върнем на президентския вот и видим как стоят нещата там.

Румен Радев никак не е доволен от реалната конкуренция, която този път застана срещу него. Това пролича веднага от трескавите и доста глупави изказвания, които направиха съветникът му Александър Маринов и вицепрезидентът Илиана Йотова, още с номинацията на Герджиков.

Маринов например обяви, че това не е истина и той лично не вярва Герджиков да застане зад „кауза пердута“. Каза го часове, след като самия ректор потвърди кандидатурата си. Йотова пък разви концепцията, че битката не е „генерал срещу интелектуалец“, защото и един генерал, каза тя, може да бъде интелектуалец. Не, бе, не може. Не и в България по времето на комунизма, който продължава да диша в армията – също в полицията и други институции – на уж посткомунистическото ни общество.

Сам Румен Радев също се включи в хора на глупавите приказки, като през кандидатурата на Анастас Герджиков опита отново да уязви основния си съперник Бойко Борисов, който в случая май го надигра. „Както миналия път се скри под полата на Цачева, сега Борисов се крие под тогата на ректора“ – образно се изказа. Куршумът му обаче отиде напразно, никой не му обърна внимание, защото всички са наясно, че в тази ситуация не Борисов е реалният проблем на Радев, а Герджиков.  

Така или иначе обаче, отдавна не бях виждал някой толкова силно да подскача и да бие гъза в тавана от яд. А може би и от отчаяние.

Да, хората на Радев май очакваха откъм ГЕРБ срещу тях да се изправи някоя нова Цецка Цачева, която да направи победата им гръмка и сладка. Не би, Герджиков е висока топка, до чиито връх льотчикът не може да се добере, дори да подкара нагоре стария си руски МИГ.

Това е добре, така става, като се забрани на типове като генерала от КГБ Леонид Решетников да влиза в страната, за да не мъти водата тук. Миналия път той я размъти, но Митрофанова сега не успя да изиграе картите както трябва и вероятно здраво ще ѝ набиват канчето в Кремъл, ако българите не преизберат техния човек.

Още повече, от гледна точка на сегашния президент и неговите кукловоди, ситуацията стана съвсем неовладяема с изгрева и на Лозан Панов като нов политически играч. Той е човек, който през годините вече се е сблъсквал с Румен Радев, така че знае срещу какво зло се изправя, поне донякъде. И вероятно има известни защитни сили срещу него – да се надяваме.
Но нека погледнем ситуацията по-отвисоко и видим каква конфигурация се получи на терена на президентските избори и съответно – да опитаме да си представим как могат да се развият нещата.

Румен Радев вече окончателно стои в ляво, независимо иска ли това или не. Той май си представяше силно да надгражда подкрепата, която ще получи основно от БСП, като вземе гласове и от доста по-широк спектър избиратели. С появата на Герджиков и Панов обаче, това няма как да стане. И няма да стане.

В случая е важно също да се отбележи, че и всички партии, които официално подкрепят кандидатурата на Радев, също вече са ясно ситуирани в левия спектър. За Мая Манолова и без това е ясно, но Слави Трифонов, а дори и уж по-сериозните Петков и Василев, които брътвиха и продължават да брътвят нещо за своята „дясност“, вече лъснаха като тиган на месечина в цялата се „червеност“. Няма как да мимикрират повече и да подлъгват публиката.

Анастас Герджиков отчетливо се настанява някъде в политическия център. Не е случайно, че той постоянно говори за „обединение“, а и слоганът на кампанията му е такъв – „Наистина обединени“.
Аз лично смятам това за голяма грешка, не можеш да обединяваш всички – убиеца с жертвата, престъпника с честния и нормален човек и т.н. Как ще ги обединиш и накъде ще ги поведеш – към светлото бъдеще. Тук щабът на професора трябваше малко повече да помисли и той да заговори например за „възстановяване на демократичния диалог“. Или да хвърли мост към най-ентусиазираното и добро време за българската политика, като каже, че потвърждава цивилизационния избор на страната и ще работи усилено – в света на новите предизвикателства – да достигнем и ново ниво в това отношение.  

Защото общите приказки за всеобщо обединение, освен всичко друго, демонстрират и готовност за политическа всеядност, типична за онези, които се определят като центристи. Това показва и склонност към популизъм, като в случая с Герджиков надеждата е, че той като личност и интелект е по-събран, няма да прескочи границата и популизмът му няма да е краен, като се превърне в нагаждане.

Така или иначе, Анастас Герджиков разчита основно на твърдите гласове на ГЕРБ, които никак не са малко, на част от академичните кръгове, където има авторитет, плюс немалка периферия от хора, които не искат Радев, но не знаят кого искат. Ако си изиграе правилно картите по време на кампанията, той може да привлече доста гласове от прочутата „партия на негласуващите“.

Кандидатурата на Лозан Панов пък възражда надеждите на типично десния избирател, че не всичко в тази страна е мъртво и че в тъй наречената „градска десница“ още може да има проблясъци на здрав разум и добър политически инстинкт. В инициативния комитет на Панов, поне от тези, които познавам лично, има доста хора, които през годините са доказали и с думи, и с дела, че не просто се представят за десни, а мислят и действат като такива.

Точно заради това се надявам съвсем скоро Лозан Панов, човека, когото те издигнаха, да заговори не само за необходимостта от съдебна реформа. Да, тя е адски нужна, но той сам като президент не може да я извърши, ако няма и в Парламента силна дясна партия, която да реализира добрите му идеи – с левичарите, които пак ще се настанят там, няма да стане работата.

Иначе очакваната твърда подкрепа за Лозан Панов от страна на ДБ не е чак толкова голяма, тъй като самата коалиция се върти между 10 и 15 процента от гласовете на парламентарните избори. В същото време обаче, новата надежда, която споменах, че той вдъхва, може да изведе до урните много десни избиратели, които дълги години стояха встрани от политиката. Те бяха принудени да се оттеглят в нещо като вътрешно изгнание,  отвратени от неспособността на десните политици да водят диалог помежду си, да се държат като хора със здрав разум и добри идеи за развитието на страната.

Според мен най-доброто развитие на самите президентски избори е Румен Радев да се провали още на първия тур и да има балотаж между Герджиков и Панов. Това обаче почти сто процента няма да стане, така че стигаме до реалистичното очакване – балотаж между Радев и някой от другите двама.

Подобно развитие съдържа в себе си много сериозна възможност Радев да загуби и да бъде изритан в небитието на политиката, откъдето дойде и където му е мястото.  

За да се стигне дотам обаче е необходимо да се реализира нещо много важно – двамата демократични кандидати – Герджиков и Панов, да не се нападат един друг по време на предизборната кампания. Ако не могат да си подхвърлят топката и да направят Румен Радев сандър, то поне да не се нападат, за да може онзи от тях, който стигне до втория тур, да получи възможно най-голяма подкрепа от гласовете на другия. Да, през кампанията всички трябва да знаят и помнят, че най-главната задача е да се изрита кандидатът на тъмните сили Румен Радев от властта, вторичен е въпросът кой точно от другите двама ще седне на президентския стол.

Е, в личен план, а и за щабовете на двамата кандидати, този въпрос не изглежда вторичен – но общият интерес на демократична и европейска България казва друго. А понякога заради това е необходима /само/жертва.

Така че – уважаеми Анастас Герджиков и Лозан Панов, не се нападайте!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: РУСКАТА АТАКА СРЕЩУ БЪЛГАРСКА МЕДИЯ – НЯМА ЛИ НЯКОЙ ВСЕ ПАК ДА ГЪКНЕ

септември 29, 2021 at 10:49 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ruskata-ataka-sreshtu-balgarska-mediya-nyama-li-nyakoy-vse-pak-da-gakne

Доживяхме, граждани, руското посолство в София, което по дефиниция е поделение за специални операции от хибридната война на Москва срещу демократичния свят, да определя коя новина в европейска България е фалшива и коя – не. Да бие червени печати и да раздава оценки за независими български медии, сякаш те са техните подопечни руски зависими медии.

Да, винаги съм подозирал, че, освен красива жена, посланик Елеонора Митрофанова е и твърде умна – а сега имаме доказателство. Щом нейните хора са толкова умни, че сочат сайта Фактор.бг като най-русофобски, значи тя, техният началник, трябва да е още по-умна. Това се нарича логика. И тя съществува, нищо, че е измислена на Запад.  

Ма най-коленопреклонно молим, Сударня, направете и следващата стъпка – обадете се на президента Радев, той пък да се обади на вътрешния министър Рашков, а той пък да прати кварталния собственоръчно да арестува сайта Фактор.бг и да го окове на електронния позорен стълб пред районното. А публиката да минава под строй и да му дърпа ушите за назидание – непослушен сайт такъв!

Ето как трябва да се постъпва с всички наглеци, дето си смучат от пръста и пишат текстове с антируско съдържание, вместо кротко да получават парички от руското посолство и да пишат текстове с красиво проруско съдържание. Защото то къде ще му излезе краят, ако се описва всяка идиотщина, сътворена от руските дипломати по света – шпионството им, провалите и некадърността, господарското им държане спрямо местните племена, безпардонният начин, по който погазват законите и правилата…..

Представяте ли си? Хората по цял ден ще трябва да четат новини само за руските магарии, а това е неприятно, дори леко потискащо. Най-малкото защото тогава, вместо всички люде да заобичат Русия, както се полага на най-голямата и агресивна страна в света, всички ще вземат да я намразят. Имам предвид – да я намразят още повече от сега. Или дори по-лошо – ще вземат да ѝ се присмиват.

Но имаме важен въпрос – защо руската амбасада тук си позволява не само безцеремонно да съди, а и в каруцарски стил да обижда една от наистина много малкото независими български медии. И ако си отворим очите, за да погледнем какво става наоколо, веднага ще разберем защо.

Съвсем просто е – защото нищо не става.

Първо, външно министерство, което е призвано – не, а направо задължено, да си каже думата, когато някое чуждо посолство започне да се разпорежда в България, сякаш си е у дома, мълчи.

Дали е чуло то за случая, при който, заради описание на пътен инцидент с участието на /избягал от инцидента/ руски дипломат, сайтът Фактор е руган и нападан? Не знам, но ако не е чуло, значи трябва да си отпуши ушите, за да чува и да си отвори очите, за да чете. Дали е чуло, обмислило е цялата история и е решило нарочно да си мълчи? Ако е такъв случаят, какви са основанията – да не би характерът и мащабът на инцидента да не са достатъчно важни? Да не би служебният външен министър да не намира в себе си сили да проговори по случая, щом трябва да каже нещо, което няма да се хареса на руснаците? Или пък министърът  е искал да говори, но се е намесил горен фактор, който е спрял порива му? Ако е така – кой е факторът?

На практика същите въпроси важат и по отношение активността, пардон,  пълната пасивност по темата, и на МВР.

Всички са наясно, че министър Бойко Рашков, прочут като смел борец за промени, които законово и технологично няма как да реализира, би могъл веднага да излезе с пълната информацията, която потвърждава правотата на сайта Фактор.бг. В края на краищата, документите са налице в министерството – протоколи, показания, може би снимки от камери в района на инцидента.

А ако ги няма, защото по случайност са изчезнали, тогава вече разговорът става друг.

Но, така или иначе, Рашков и неговите хора мълчат вече трети месец. Очевидно не искат да си развалят рахатя с руското посолство, предпочитат да арестуват дребния хулиган Мартин Заимов, за да угодят на руския интерес, отколкото в български интерес да извадят документи, които ще жегнат руснаците.

Не иска МВР да си разваля рахатя също с патрона на сегашното служебно правителство, президента Румен Радев, когото дори западните медии понякога наричат „проруския президент на България“. Чудя се защо ли?

Но, да, Радев би бил наистина ужасен, ако, точно преди да го изберат наште хора, които искрено и лично обичат наште хора, той се озове насред инцидент, който засяга интересите на наште хора и те вземат, та му скръцнат със зъби.

Ах, недей, че съм още мома свенлива, нищо, че съм без кюлоти!

А ДАНС, те нямат ли нещо да кажат по случая. Може би в колата на посолството да се е возил някой руски шпионин, та затова шофьорът да е изчезнал яко дим, без да си остави визитката на пострадалия човек. Или може руснаците да са прекарвали „Новичок“-а, останал им от опита за атентат срещу Гебрев. Или оръжие, дрога…..Кой знае?

Не знам кой знае, но знам кой би трябвало да знае. Обаче и той мълчи.

А в тази история най-оглушително според мен е мълчанието на всички български медии – с изключение на Юлиана Методиева и сайта „Маргиналия“.

Абе, колеги, освен че голяма част от вас нямат професионални умения и професионална чест, нямате ли поне инстинкт за самосъхранение? Не си ли давате сметка, че когато едно чуждо и враждебно – чуждо и враждебно не само като националност, а и като манталитет, нагласи и интереси – посолство се зъби и разпорежда безцеремонно в собствената ви медийна територия, нещата са отишли твърде далеч. Не разбирате ли, че в душите ви вилнее автоцензура под формата на политически страх и журналистическа некадърност, че мълчанието ви всъщност не е обикновена предпазливост, а абсолютно излишно и вредно подмазване на една тъмна и недемократична сила, че поведението ви, освен всичко друго, е проява и на пълно безхаберие за българския интерес и българското достойнство изобщо.

И още малко за медиите. Вместо да ви обиждам – което би трябвало да направя, но не искам – ще ви разкажа поучителна история. Преди години питах един стар и мъдър арменец дали когато комунистите започнаха тъй наречения „възродителен процес“ срещу турците, арменците се зарадваха. А той – хем се зарадвахме, хем се уплашихме. Защо, бе, нали мразите турците? Ами защото ние щяхме да сме следващите.

Не знам дали няма да е много нахално, но да попитам и какво каза или направи по случая представителството на ЕК в София. В края на краищата, борбата с руските хакерски атаки, руската хибридна война и фалшивите новини като нейно оръжие, е силен европейски приоритет напоследък. Затова съм изненадан от мълчанието по случай, в който основният създател и разпространител на фалшиви новини обвинява, напълно голословно,  добросъвестна европейска медия в създаването и разпространението им.

Какво може да се направи, ще попита някой. Ами, след като не можем да вържем по една газена тенекия на всички руски дипломати и да ги подгоним отвъд границата, а тенекиите да трещят отзад, както съветваше Алеко по друг повод, то единственото, което ни остава като общество, институции и хора, е да се противопоставяме ясно и категорично всеки път, щом руснаците опитат да размахват пръст.

Да, те нямат задръжки и вероятно скоро ще се преситим от техните простотии. Но дори тогава не трябва да спираме, те това чакат – да се уморим, да ни стане безразлична темата, да започнем да се съмняваме в собствената си правота. Чакат го, за да го използват в своя изгода. Винаги така правят.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПРОЕКТЪТ НА ПЕТКОВ И ВАСИЛЕВ ЩЕ РАЗМЪТИ ВОДАТА, НЯМА ДА Я ИЗБИСТРИ

септември 22, 2021 at 12:05 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-proektat-na-petkov-i-vasilev-shte-razmati-politicheskata-voda-vmesto-da-ya-izbistri

Веднъж великият физик Нилс Бор се оплаква, че пише статия, но не знае как да завърши едно изречение, а великият физик Пол Дирак безцеремонно го пуска по пързалката: „Мен още в училище са ме учили да не започвам изречение, ако не знам как ще го завърша“.

Та и с новия проект на бившите Румен Радеви служебни министри Кирил Петков и Асен Василев така – още с първите думи, с които прекрачват границата, те показват, че не знаят как тяхното политическо изречение ще завърши.

За разлика от тях обаче, аз знам, че резултатът няма да е добър, поне не за политическия ни живот като цяло, чиято вода ще се размъти още повече, вместо да се избистри. И няма да е добър също за гражданите, които жаждат промяна. Дотолкова я жаждат, та веднага подкрепят онзи, който я обещае, без дори да разберат кой е той, за какво точно се бори и знае ли как ще го постигне.   
Първото нещо, което направо се набива на очи от новия „проект“ на Петков и Василев, е категоричното им твърдение, че за тях няма ляво, няма дясно, има само почтени хора, с които искат да работят и непочтени, с които не искат. И само с това изречение те вече направиха два огромни гафа.

Първо, доказаха, че са част от статуквото на популизма, което в България се оформи преди 21 години, с връщането на Симеон и парадоксалното му превъплъщение от цар в премиер. За това статукво политическото и политиката сами по себе си, тоест, базисни неща като придържане към идеологически принципи, нямат значение. Значение има личната харизма и добрата воля. Да „даваш“ на хората, а не да разчиташ на техните инициативи и възможности. Да властваш, а не да управляваш.

Да сте чули, граждани, някога някой наистина велик политици да е споделил идиотщината, че трябва да загърбим политическите си различия и да се обединим. Чърчил, Тачър, Аденауер, Кол, Рейгън – кой? Не сте чули, няма и да чуете, ще го чуете само от хора пълни лаици с непомерни амбиции за власт като Симеон, Румен Радев, разни знайни и незнайни „протестъри“. А сега и от тези двамата.   

Може би Петков и Василев не го съзнават, защото са голи и боси в тази игра – но това не ги оправдава, като не знаят, да се научат. Да се научат например, че популизмът, основан на заличаването на идеологическите различия, задължително води към някаква форма на диктатура, тирания, комунизъм, национал-социализъм и прочие. Няма празно, това е като природен закон – случва се винаги, щом превърнеш хората с общи интереси, обединени в демократични партии, в еднородна човешка маса, която крещи по площадите имената на лидерите.

С формулата „няма ляво, няма дясно“ пряко е свързана и другата лансирана от П и В идея – как с десни мерки в икономиката ще се постигнат леви цели. Да, и аз веднъж опитах да обуя дясната обувка на левия крак, обаче походката ми никак не се подобри от това. Така че ако хората повярват на този слон в хладилника, само ще се докаже версията на червения проф. Иво Христов, че 80 на сто от българите са идиоти.

Вторият гаф на Петков и Василев в случая е, че тия двамцата започнаха да делят останалите на „почтени“ и „непочтени“, още преди сами да са влезли в политиката, какво остава – да са станали реален фактор в нея.

Важният въпрос е, почтени трябва да бъдем спрямо какво – спрямо библейския морал? Спрямо морала на Викторианската епоха? Спрямо морала на строителя на комунизма? Или спрямо техните собствени, на П и В, представи за морал? Те може да са честни и почтени хора, дори вярвам в това, доколкото няма доказателства за обратното, но не значи, че имат право да раздават индулгенции или да издават присъди.

А ако смятат да го правят, поне да опишат в един ферман представите си за почтеност и да го заковат на високата порта, за да разберем и ние, обикновените хора, към какво да се придържаме. Иначе излиза, че те ще ни съдят в морално отношение, а ние няма да знаем законите, по които го правят. Тази ситуация също е до болка позната – питайте Франц Кафка. А може и Джордж Оруел.

Номерът с почтеността е същият ПР, който по-рано разиграха пишман националистите, като започнаха да си викат „патриоти“. Медиите го подеха и го превърнаха в етикет за хора като Сидеров, Каракачанов и прочие, да им прости Господ. А аз често се стрясках, че не съм дорасъл до патриот и за малко да ги помоля да ме признаят. Сега същата работа – очевидно трябва да се запиша в новата партия „Продължаваме промяната“ или ППП, за да бъда признат за почтен човек.

Не мога обаче да се запиша. И не само заради споменатите вече съображения, има и още. Да помислим само върху новото партийно име – „Продължаваме промяната“. Първо, то не е като Нова левица, Нова десница, Консервативна партия и други названия, традиционно ориентирани според политическия профил, обратно, вписва се точно в популистката тенденция на новото време – „НДСВее на бял кон“, „Изправи се, бе, задник!“, „Има толкова народи по света“ и други подобни, които целят не да разкрият, а максимално да прикрият политическата същност на дадена партия. Или поне на нейната върхушка.

И второ, това партийно име у мен веднага възбуди важен въпрос. Преди 50 години в махалата щях да попитам директно – кога тези момчета станаха цигани, кога им почерня гъзът. Но сега съм вече политически коректен и ще се придържам към приличието – кога те успяха да започнат някаква промяна, та сега я продължават?

Аз от техните действия някаква съществена промяна не съм забелязал да се случва. Пък и е логично – те изкараха като служебни министри 4 месеца, а това време стига само донякъде да се ориентираш в обстановката, не и да захванеш дълбоки реформи. Да не говорим, че такива реформи стават само със сериозни законови промени, а през това време почти нямаше действащ Парламент.

С което стигаме до въпроса – защо ме работят, като няма да могат да ме изработят. А отговорът е прост – защото ако мен не могат, мнозина други ще могат.

Минаваме още малко нататък, към други основания за сериозни съмнения, които ми дава дори само досега известното около партията „Петков – Василев“ или ППВ, както ми се струва, че е по-точно да се нарича.

Начело на проблемите е Румен Радев, разбира се. Ама не, те двамата нямат никаква връзка с Радев, натърти в един текст иначе уважаваният от мен философ Калин Янакиев.

Но не обясни как така човек, който няма връзка с президента, се съгласява да стане негов министър. Как твърди, че го харесва като политик. Как бърза да даде дума, че ще го подкрепи на президентските избори, когато сам още е нулев политически фактор. Как ходи такъв човек при „Екогласност“ да ги къса от БСП, като ползва политическа подкрепа от президентския съветник Николай Копринков. Как упорито мълчи по теми като Русия, руски интереси в България и руските корупционни практики, които властват не само в енергетиката, а и в цялата ни икономика.

Как ще я сложат Петков и Василев тази икономика в рамките на почтеността – нали ще се сблъскат с интересите на Кремъл и цялата пропутинска банда в България, която е доказала, че знае да играе мръсно. А тези двамата ще им се противопоставят ефективно с оръжието на почтеността?

Партиите-носител, с които П и В влизат в политиката, също не предизвикват възторг. Като имена те са така подбрани, че да внушават проевропейска и дясна ориентация, но манджата, която ни се пробутва, е твърде съмнителна. „Волт“, колкото и да се представят за част от някакъв общ европейски политически проект, до вчера бяха в коалиция с Мая Манолова, което веднага ме натъжава и ме кара да си изпера чорапите, за да не са чак толкова кърваво червени.  

Още по-фрапантна стъпка изглежда залогът на някаква регионална бургаска формация, наречена „Средна европейска класа“. Досега в дългия път към властта тези хорица не само са били в коалиция с ВМРО, но и в изборните си участия залагат на „известни“ имена от хайлайфа като ракети-носители. Що не са се кръстили примерно „Политика с джуки“, вместо „Средна европейска класа“, за мен остава напълно неясно. А защо са се кръстили и „Средна европейска класа“, също е напълно неясно.

А какво да кажем за забележителния факт, че ПР на новата ППВ осигурява не друг, а фамозната Диана Дамянова, ПР на „Лукойл“, фирма, известна с това, че дълги години генерира печалби, без да плаща данък „Печалба“ и едва тази година реши да се отчете. Близка е Дамянова също с Валентин Златев, който пък, освен голям петролен магнат, беше и човек от компанията за карти на Бойко Борисов. Така че спрямо електората, който ще бъде привлечен, песничката за почтеността на новите български политици Кирил Петков и Асен Василев, повече ми прилича на песничката за зайченцето бяло, дето цял ден си играло с една сърничка.

Но в неприличната конотация на текста.

Ами жалко – и този път няма да стане работата.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ВТОРИ МАНДАТ ЗА РУМЕН РАДЕВ Е ПЪТ КЪМ ПЪЛНОТО ПОЛИТИЧЕСКО ПРОПАДАНЕ НА БЪЛГАРИЯ

септември 15, 2021 at 8:50 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-vtori-mandat-za-rumen-radev-e-pat-kam-palnoto-politichesko-propadane-na-balgariya

В България да станеш президент е лесно, има не един, а няколко начина – ако Москва те одобри, ако ДПС те подкрепи, ако простият народ масово те признае за достатъчно прост или ако си доказан от небесата светец.

Не, това последното май няма да сработи. То не само не е доказано от практиката, но и явно изисква много повече морал, отколкото е допустимо за президентите по наше време. И по нашите географски ширини. Изисква също и крилца, с които да пърхаш при необходимост.

Така или иначе, два месеца преди предстоящия президентски вот, ние, българите, пак сме в особена ситуация – не бихме искали да знаем имената на вече известните кандидати за президентския пост, а онези, които бихме искали да знаем, не ни ги казват.

И веднага чувам обвинения в необективност, придружени с възражения – ако наистина е по-добре да не знаем имената на ММА-боеца Стъки или на азбукарската поетеса Цвета Кирилова, то защо пък да не щем да знаем името на кандидата Румен Радев, най-големият мераклия за втори мандат в света.

С Радев нещата са малко по-особени, граждани. Преди пет години той, вероятно за по-сигурно, бе избран чрез комбиниране на трите гореописани начина – и Москва го одобри, и ДПС го подкрепи, и простият народ го призна за достатъчно прост. А за всеки случай и ГЕРБ издигнаха срещу него напълно неизбираемата Цецка Цачева – нарочно, както стана ясно от признанията на Бойко Борисов.

Може би той и до днес се хапе по гъза за тази проява на политическа щедрост. Но може и да не се хапе, а вътрешно да се радва, че не скърши хатъра на руснаците и им поднесе победата на тепсия, защото иначе щяха да го изритат от властта не през 2021, а доста по-рано.

Не знам, пък и не ме интересува, Борисов да си бере гайлето за тази постъпка пред Свети Петър, ние нашето гайле вече предостатъчно го набрахме, дори само като гледаме през ден физиономията на Радев, която все по-безпощадно се обръща във физиономията на Живков, да цъфти по телевизора и да ни поучава – било с думи прости, било със заканително вдигнато по партизански юмруче.

Така или иначе, факт е, че Радев вече има доста подкрепа. Първо – от Москва. Даден бе ясен знак за това под формата на дружно посещение на опера със съветския посланик, другарката Митрофанова. Тя, операта, е занимание интимно, там може човек да позадреме, ако му стане скучно, да попръцне, ако на обед се е натъпкал с бобец. И, особено ако си президент, трябва да си наистина дупе и гащи с даден човек, за да го допуснеш в ложата си, отвъд линията на междудържавния протокол. 

Второ, подкрепа има Радев от БСП, ИТН и ИБНИ. От БСП – разбираемо, той се доказа през годините като борец за няколко важни техни каузи: че Крим е руски, че трябва да паднат европейските санкции срещу Москва, че в никакъв случай не трябва България да заменя руските изтребители с американски, че Бойко Борисов трябва да бъде публично бит с тояги, защото е грабнал кокала и не дава малко да гризнем и ние, горките, че, независимо от всичко, ще ни даде третият мандат, за да си направим политически ПР, такива ми ти работи.

ИБНИ не е ясно защо подкрепят Румен Радев. Може би защото изглежда красавец в очите на някои „лидери“ там, може би защото той ги създаде направо от мъгливото нищо на протеста, може би защото са слепи и глухи. Не знам, бе, граждани, честно.

За разлика от подкрепата на ИТН, чиито основания бяха ясно формулирани от самия Вожд и Учител. Той каза, че Румен Радев най-добре пасва на фигурата, която ИТН си представят за български президент. Разбира се, бат Слави забрави да уточни с кого го сравнява, за да разбере, че най-много пасва, след като не е известно името на нито един друг по-сериозен кандидат. Но това са дребни парадокси за ИТН в сравнение с другите чудеса, които натвориха само за няколко месеца.

Много се говори и за евентуалното включване на служебните министри Кирил Петков и  Асен Василев в политиката. Очаква се сега те да подкрепят Радев на президентските избори, а после Радев да подкрепи тях – било като база за бъдещия си политически проект, било направо като водещо присъствие в утрешната редовна власт.

Тези сметки са малко без кръчмар. Първо, Петков и Василев се представят за десни хора, но доказателство за обратното е дори само фактът, че са служебни министри на Радев. Той безсрамно призна неотдавна, че се интересува само от левия избирател – а истински десни хора не биха преглътнали да са пионки в ръцете на такъв тип. Второ, в БСП вече зрее недоволство, че евентуалният проект на Петков ще отклони техни избиратели от правия път, а това е повод за напрежения, включително с президента. И трето, не е сигурно, че след парламентарните избори през есента ще има редовно правителство, сигурно е по-скоро обратното. Орелът, ракът и щуката, които видяхме да теглят политическата каруца на всички възможни посоки, ще потретят упражнението, защото нравите им са такива. И интересите. И противоречията между тях.

Така че – толкова за Румен Радев, той има шансове да повтори мандата, но може и да бъде бит, ако срещу него се появи читав човек, който изведнъж събуди спящите хора с десни нагласи. Въпросът е откъде ще се вземе той и кой ще го издигне.

Доволен съм от факта, че Петър Стоянов, чието име се завъртя вече в руската рулетка, отказа да има нещо общо, само щяха да се размият нещата. Да, той е фигура с голям политически багаж, но както положителен, така и отрицателен. Стоянов е човекът, който изрече знаменитата фраза за НАТО и ЕС като „цивилизационен избор на България“, който докара в София Бил Клинтън, който направи много, за да се приемат Европейската рамкова конвенция за малцинствата и други важни документи.

В същото време той носи и големи грехове – не направи нищо за истинското реформиране на спецслужбите и за разчистване на проруския, тъмно червен армейски генералитет, влезе в открита конфронтация с правителството на СДС и лично с премиера Иван Костов, показа се слаб политически играч, като застана начело на вече разпадналото се СДС, а така нанесе последен удар върху и без това трудното за сглобяване дясно пространство и отвори портата пред популизма на Борисов и ГЕРБ. Така че старата харизма на Петър Стоянов отдавна вече не съществува и ако наистина искат да спечелят, ГЕРБ трябва да изберат кандидат с нова харизма.

Някои смятат за грешка възможността ДПС да издигнат свой кандидат за президент, но всъщност не е. Те вече заявиха, че ще направят всичко възможно Румен Радев да не бъде избран и като цяло това е добра новина. Със собствен кандидат, който така или иначе няма как да стигне дори до втори тур, ДПС ще мобилизират електората си, а на балотажа това може да се окаже много полезно за съперника на Радев.

Дали този съперник ще бъде издигнат от ГЕРБ или от ДБ – това са двете опции, които остават. Само че аз в момента не бих се обзаложил, че ДБ са толкова дълбоко настроени срещу Румен Радев, та да предприемат ефективна стъпка срещу него. Подозирам, че, за да умият очите на електората си, те ще издигнат собствен кандидат, но ще подберат някой неизбираем, тоест, ще изиграят нещо като номера на Борисов с Цачева или на Костов с Неделчо Беронов през 2006.

Подозирам, казвам, дано не стане така. Защото иначе може да се окаже, че на евентуалния балотаж ще отиде човекът на ГЕРБ, а това, при сегашната ситуация, дава допълнителни шансове на Румен Радев да бъде преизбран и България да продължи ентусиазирано по пътя на пълното политическо пропадане.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.еюhttps://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ХИАЛУРОН ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА – ДАНО ПОМОГНЕ

септември 8, 2021 at 12:03 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-hialuron-za-balgarskata-politika-dano-pomogne

Някои по делата ще ги познаете, други – по рекламите.

И като съдя по рекламите, модерното чудо, което оправя всичко, се нарича „хиалурон“. Този пенкилер се изсипва щедро в козметика и лекарства, за да се ползва максимално широко – от бездните на домакинството, до бездните на Космоса. Както изглежда, той няма проблем да ви заглади и косъма и напуканите пети, да ви опъне бръчките и изчисти от стрии женските дупета, да затвори рани или да отвори мозъци. Четох за един, който патентовал килимче, летящо с тайна горивна смес на основата на хиалурон. И за друг, който смята да спре високата раждаемост сред китайците чрез добавяне на хиалурон за повече удоволствие в гумичките, които те иначе не ползват, въпреки строгите предписания на Китайската комунистическа партия. 

Та ето защо мисля, граждани, че не е лошо да налеем малко хиалурон и в българската политическа система, ей така, експериментално – може пък да се вразумят онези, дето сами се рекламират с гордото име „политици“, а всъщност, като погледнеш делата им, се оказват обикновени задници, независимо дали мъжки или женски. И предлагам да сторим вливането с най-голямата възможна инжекция или по някакъв още по-средновековен метод за повече ефективност.

Иначе се вижда, че каруцата на светлото българско бъдеще съвсем откровено се е насочила към дерето. Ето ви за пример поредната порция разправия между бившия премиер Бойко Борисов и сегашния президент Румен Радев. Всъщност, да има разправии между тях, е нормално – интересите им са различни, позициите им са различни, опитът им в политиката е различен. Различна е обаче и позицията, от който изхождат, и която прави цялата работа крива.

Имам предвид фактът, че Борисов сега е обикновен политик, който може да говори каквото си иска, включително да каже истината, която всички и без това знаят – че президентът създава хаос и напрежение в българския политически живот, за да постигне личните си цели. Примерите са много, но според мен е достатъчно само да напомним героичното му изказване неотдавна в Раковски: „Що се отнася до тревогите на левите хора, които се опасяват да не бъде предадена тяхната надежда, искам да заявя, че не аз съм човекът, който ще ви предаде. За себе си гарантирам!“

О, да, с това очевидно Румен Радев гарантира, че напълно е способен да предаде десните хора, но левите – не, в никакъв случай. А той не беше ли затова президент, за да се занимава с интереса на всички хора в тази страна.

И точно защото президентът всъщност не е политик, а държавник от най-чист вид, той би трябвало да гледа отвисоко на приказки като тези на Бойко Борисов и да се държи достойно. Но не би. Може би би могъл, ако приказките не бяха истина, но в случая,            вместо хладнокръвие, Румен Радев, очевидно вбесен, веднага започна да дрънка големи глупости за това как единствените важни думи на Борисов са онези, които той ще каже пред следващия главен прокурор.

Нерде Ямбол, нерде Стамбул? И още няколко важни неща по темата. Първо, до следващия главен прокурор има да изтече още мандат на този, а дали тогава Радев ще продължава да е президент, та да се наслади отблизо на картинката? Все пак – избори идват и изобщо не е сигурно, че лявата подкрепа ще му стигне.

Второ, ако този главен прокурор не се е задействал срещу Борисов, защо следващият непременно ще се задейства? Ама, казват, Гешев е от борисовото котило, затова няма с пръст да пипне бившия премиер. Да, може да е от борисовото котило, но не е всевластен. Поне по Конституция, ако има достатъчно данни за извършено престъпление, той трябва да задейства хората си. Тоест, стигаме до питането – направил ли си е труда президентът, който при това би трябвало да има много информация, да подаде адекватен сигнал срещу Борисов до сегашния главен прокурор, за да предизвика конкретни действия.

И трето, президентът в случая прави лъжливи внушения, макар прекрасно да знае, че Бойко Борисов няма да отговаря нито пред този, нито пред който и да било от следващите главни прокурори. От една страна, защото в българската политика е в сила принципа „гарван гарвану око не вади“, тоест, има силна традиция да се отправят подобни закани, но не и да се предприемат реални действия. А от друга страна – защото на главните прокурори просто не им е работата да разпитват лично когото и да било, те само координират действията на поверената им прокуратура.

Така или иначе обаче, това е дребен скандал в периферията на политиката. Според мен много по-скандално е изказването на президента Румен Радев вечерта на Съединението в Пловдив. „Ключът е в духа на Съединението, в чувството, че сме един народ. Чувство, което с времето бе ерозирано от идеологически, котерийни, класови и други деления, които днес възпират нашия ход напред“.

Да, на пръв поглед това изказване не се различава много от стандартните глупости, които на всеки подобен празник дрънкат всички български политици – за единство, за силна държава, за сплотеност на народа. Но да разчетем по-внимателно думите на Радев, които всъщност съдържат силно недоволство, ако не и конкретен призив, за промяна на самата демократична система.

Първо, той вероятно лъже, защото би трябвало да знае прекрасно, че конкретната ситуация, в която от доста време се намира българското общество, не е ситуацията като да сме един народ.

Аз например не съм от един народ нито със самия него, нито с Корнелия Нинова, нито със Светлана Шаренкова и много други. Просто не бих могъл да бъда от един народ с хора, за които интересите на Русия стоят по-високо от интересите на България. Също не съм от един народ с онези, които слушат Слави, Азис и цялата чалга кохорта, като друсат кючеци цяла нощ, а после разправят, че мразят турци и цигани, но обичат българската култура. Не съм от един народ с онези, които паркират на тротоара пред гаража си, а после кълнат общината, че не е оправила плочките и се спъват.

И много още типове има, които не са от моя народ, мистър президент! Те и никога няма да станат, няма да изпитам чувство за общност с тях, независимо какви тъпи призиви ще ми отправят политиците.

Още по-интересен обаче е следващият извод, който прави Румен Радев в обединителното си изказване – че чувството за общност е ерозирано от „идеологически, котерийни, класови и други деления“.

Ах, моля ви, голямо престъпление е в демократичното общество да имаме идеологически различия, а не всички като един да се строим зад идеологията на Румен Радев – нещо, което няма как да стане, дори да знаехме каква всъщност е неговата идеология.

Що се отнася до котерийните интереси – техен основен носител тук още от началото на промените, ако приемем това време за някакъв вододел, са хората на БСП и уж бившата Държавна сигурност. Достатъчно е само да погледнем списъка с убитите шефове на противоречащи си групировки и други бандити през всички преходни години, да видим от кои отдели на ДС произхождат и с кои политици от БСП бяха свързани, и ще разберем за какво точно иде реч. Така че, Ел Президенте, айде да не се правим на невинни, след като сме отгледани, издигнати и подкрепени от същото това котило.

Най-смешно обаче ми дойде откритието на Румен Радев за класовото делене като бич за единството на българското общество. Да, истина е, че в света на модерните технологии класовите различия все повече се заглаждат, но това е само в някои отношения, те няма как да изчезнат напълно, защото е естествено състояние за всяко общество да има вътрешни йерархични нива, иначе то се превръща в аморфна маса, послушна на вожда и учителя.

Впрочем, точно на това намирисва цялата работа с въпросното изказване на Румен Радев, то пращи от желание всички да се обединят около него, вожда. Същото искаше и Симеон преди 20 години, но него, донякъде поне, мога да го разбера – внушените му глупости за царственост и прочие, буквално изискват всички да го харесват и следват. Докато в случая с Радев и настояването му за всеобщо обединение се връщаме към идеята да реализираме или нещо нацистко или нещо комунистическо.

Мерси, това вече го живяхме, няма да стане!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЗА ТРЕТИЯ МАНДАТ, ЧЕТВЪРТИТЕ ИЗБОРИ И МНОГОТО ПОЛИТИЧЕСКИ НЕГОДНИЦИ

август 25, 2021 at 10:46 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-za-tretiya-mandat-chetvartite-izbori-i-mnogoto-politicheski-negodnitsi

„Парламентарните избори ще бъдат през ноември“ – каза председателят на Народното събрание Ива Митева.

С други думи – тази година ноември ще цъфне като април. И ще ни изпържи като юли. В други месеци няма да се превъплъти, защото само три пъти ще бъдем призовани до урните като граждани на демократична страна. Стига толкоз, де, и без това счупихме всички рекорди.

Така че следващият вот ще е ча-а-а-к февруари – март догодина. Щото нали се сещаме, че на това пусто българско политическо поле, в което щъкат само разни негодници, а не истински политически алтернативи, резултатите и от ноемврийския вот няма да са особено различни от досегашните два.

Да се отбележи обаче, че казвам „негодници“ не в смисъла, в който думата е популярна – синоним на лоши хора, събрани в банди, които тормозят народонаселението и понякога дори се сбиват яко помежду си. Те нашите тъй наречени политици не, че не правят и такива отговорни работи, но все пак използвам думата в класическия смисъл – за обозначаване на хора, негодни за дадена истинска, почтена работа, в случая – за управление на държавата.

Но може и да не се стигне до трети и четвърти избори, де, ако съдим по окуражителните думи на Николай Хаджигенов. Онзи ден той, без капчица смущение, изтърси: „Шансовете за правителство, реализирано с третия мандат, са добри, но това трябва да се случи публично и ясно“.

Умен човек е този Хаджигенов – цяла България търси тези шансове, а той, току-що пръкнал се в политиката, огледа се и веднага ги намери. Вярно, не ни каза точно къде са скрити и как се стига до тях, доколкото мантрата „публично и ясно“ има стойност по-малка от тази на старата ми шапка.  

От друга страна обаче напълно разбирам ентусиазма на човека – та той е член на нещото, което самò се възхвалява като политическа партия, доброволно нарекла се „Изправи се еди що си!“

Както се знае, за по-ефективно изправяне някои предпочитат „Виагра“, но щом Манолова и Ко са решили, че при тях ще стане с обикновени словесни призиви, няма лошо, да си вярват. Само да не ни карат и ние да им вярваме, както всъщност се мъчат.

Да, в тази партия не само Хаджигенов сънува розови сънища. Имам чувството, че всички там групово са слънчасали по партийна линия.

Другарката Мая Манолова например също е голям ентусиаст относно третия мандат, даже скрои пъклен план в цели три стъпки как мандатът да бъде отговорно реализиран. От партия „Изправи се без виагра“, разбира се. Както каза тя: „Време е за политическо лидерство“. И всички разбраха, че иска мандата, даже БСП го разбра и се противопостави, защото БСП също иска да се докопа до правото на третия. В средновековен смисъл, ако ме разбирате – в брачната нощ правото на първия принадлежи на феодала, после на съпруга, а чак след това на любовника-минизингер. 

Много се смях на този Манолов план, граждани. То бива, бива негодност за фасулска работа като политиката, ама това минава всякакви граници.

Първата стъпка, предвидена от пчеличката Мая, е до петък, когато мандатът трябва да все пак да бъде връчен, да се проведат консултации между „партиите извън ГЕРБ и ДПС и да вземат решение на кой политически субект да бъде даден третия мандат“.

Това нещо намирисва на поне на три миризливи неща заедно. Първо, то е откровен призив за нарушаване на Конституцията, доколкото тя предвижда президентът – и само той – да вземе въпросното решение в съответствие със своите виждания или предпочитания. Да, дори не е длъжен да обяснява мотивите си защо дава мандата на този, а не на другия.

Втората воня, която се носи от първата стъпка на Мая, е свързана с въпроса – защо ГЕРБ и ДПС са изключени от бъдещата управленска компания, а БСП не е. Да не би случайно да съм пропуснал момента, когато БСП е доказала, че не е партия на статуквото, дори партия – създател на статуквото, некадърна, но корумпирана, партия, която по време на прехода колкото пъти дойде на власт, толкова пъти вкарва българската каруца в калната канавка. Но може и да са го доказали, пък аз съм го проспал. Или Манолова го е сънувала.

Дори не питам в този случай как десният борец за свобода и демокрация Христо Иванов ще седне на една маса да обсъжда с БСП общо правителство, независимо от пищималчето, с което ще поприкрият срамотиите си за пред публиката – дали ще го нарекат експертно, временно, кабинет на националното спасение или на костенурките нинджа. Не питам, защото Иванов сам каза, че няма проблем и е готов да участва в правителство заедно с БСП, стига само реформите да тръгнат.

Извинявайте, граждани, имам издадена една книга, която се нарича „Оксиморонният свят“ и тя е пълна с абсурдни истории, считам се за нещо като експерт по темата. Но такъв оксиморон – да поставиш БСП и реформи в едно изречение с положителна конотация помежду им – дори моят развинтен мозък не може да сътвори. Нищо, де, има се хора за всичко.

Втората стъпка за съставянето на общо правителство, предвидена от Мая Манолова е „да се уточнят приоритетите и сроковете, в които ще се вземат решения на административно ниво и в законодателен план“. Това означава парламентът отсега да каже на бъдещото правителство какво да прави, в какви срокове и по какви теми – действие, което също е противоконституционно, защото така Парламентът започва да управлява директно, тоест, превръща се в Конвент. Айде няма нужда! За какво е тогава цялата главоблъсканица за съставяне на кабинет, който да взима отговорни решения, често в кризисна среда и значи – експресни, само Мая може да обясни. Обаче пък за сметка на това тя не обяснява.

Третата предвидена от нея стъпка е „определяне на персонален състав на правителството, в което категорично не би трябвало да има партийни фигури“.

Ех, мъка! Ами откъде в тази страна ще се намерят толкова непартийни фигури, колкото им трябват, при това от сой, такива, които да са и водещи експерти в съответната сфера, за да не правят поне много бели, а дори евентуално да раздвижат българското блато с някоя и друга реформа?

В това отношение имам дръзко предложение, макар да знам, че няма да мине. Идеята не е особено оригинална, но сега е точното време да се лансира – да поканим отбор кадърни европейци за министри. Например за икономиката можем да дръпнем поляка Балцерович, за отбраната – датчанина Расмусен или някой друг бивш генерален секретар на НАТО, за вътрешните работи да вземем британката Джуди Денч, позната като М от филмите за Бонд. Хем по този начин и женската квота ще запълним.

Само, заклевам ви, за премиер да не каним Меркел. Това ще ми дойде в повече, особено след като я видях на крака при Путин в Москва да му прави ПР и как се хили доволно, сякаш той ѝ подарява не букет рози, а отговорен, добре платен пост в „Газпром“.

Изключително интересни обаче за мен бяха и някои твърде дълбокомислени умотворения, с които Мая опакова букета си от три стъпки. Как ви звучи например заклинанието, че за съставянето на правителство трябва да има „разговор и разбирателство между партиите“, а също – да се положат „максимални усилия“. На мен ми звучи като проява на пълно щастие поради внезапното изнамиране на топлата вода от нейна страна.

А какво ще кажете за това: „Хората искат някой да се заеме с неотложните теми, да преведе България през кризите, които ще дойдат“. Тук имам само две бележки – че кризите няма тепърва да дойдат, а вече са дошли, и че точно Мая и другите политически негодници около нея ни вкараха в тази каша, като казваха, че все някак ще се оправят, а сега пищят, че не могат да се оправят. Ами – да се оправят, аз повече акъл от този, който вече дадох, няма да им давам.

Най-забавно обаче звучи страстният призив, който Манолова отправи към българската политическа класа – или поне към онази част от нея, който сама се брои за „партии на промяната“: „Партийците да не мислят за своите интереси и да не правят тънки партийни сметки, а да помислят за народа!“ 

Ама да, бе, партийците тъкмо се чудеха какво ли трябва да правят и ето, че Мая ги светна. А те веднага подемат нейния призив, тутакси загърбват мене си и вместо това се замислят за народа, за обикновените хора, за техните дертове и грижи. Да, виждам ги вече как тръгват като апостоли по села и паланки да раздават пари от джоба си, да утешават вдовиците и сираците, да лекуват болните…..

Толкова политическа простотия, събрана само в едно изречение, признавам, отдавна не бях чувал.

А не отдавна бях пък виждал толкова политическа простотия, събрана само на едно място – върху снимката, която изобразява един уж български президент на Шипка, щастлив в ръцете на две същества от друг свят – една русофилска кикимора и една руска баба Яга. Дори не искам да споменавам имената им, за да не викам дявола в колибата си. Признавам обаче, че онзи в техните обятия веднага ми заприлича на Иванушка Глупакът. Само че преди да стане умен – и без никакви шансове да стане умен, докато се води по акъла на двете кляфки. 

 Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ТЕРОРИЗМЪТ СПЕЧЕЛИ ГОЛЯМА ПОБЕДА СРЕЩУ СВОБОДАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА, НО НЕ ОСТАВЯЙТЕ СЛАВИ ДА ДАВА АКЪЛ ЗА АФГАНИСТАН

август 18, 2021 at 8:11 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

След 20 почти кръгли години битка, тероризмът, тоест, светът на Злото, простотията и склонността към диктатура от една страна, чиято опора е склонността към подчинение в човешките души от друга, спечели голяма победа срещу света на Доброто, демокрацията, свободата и човешките права.

Талибаните са в Кабул.

Афганистан е далече и за някои този факт не изглежда чак толкова страшен сам по себе си. Но е адски страшен, защото талибаните са в Кабул, след като близо 20 години там, уж за да променят нещата към по-добро, бяха разположени американски и натовски войници, лекари и администрация, хора от целия свободен свят. И нищо.

След всички жертви, след всички похарчени милиарди, след всички надежди, ако щете, че принципите на демокрацията ще надделеят в душите на местните и те ще стъпят на собствените си крака, за да се защитават и развиват – нищо.

„Дадохме им всякаква възможност да определят своето бъдеще. Не можахме да им дадем воля да се борят за това бъдеще“ – съвсем правилно констатира американският президент Джо Байдън по повод изтеглянето от Афганистан.

И е прав. 300-хилядната афганистанска армия, въоръжена и обучавана от най-добрите световни инструктори, дори не си мръдна пръста, за да се противопостави на няколко колони раздрънкани автомобили, пълни с безразборно накачени по тях бандити, дрогирани с макови производни и опростена докрай религия, стиснали в ръка любимия на всички терористи по всички земни кълбета руски автомат „Калашников“ в ръка.

Тези типове сега ще управляват в Кабул и ние, както и самите афганистанци, отдавна знаем какво може да се очаква от това – пълно забулване на жените, забрана на телевизия и интернет, задължителна молитва по пет пъти на ден, вместо задължително образование, пребиване с камъни на прелюбодейците и всеки друг неприятен или неудобен, унищожени паметници на световното културно наследство, както и останалите гадости, които вече сме виждали в талибанско изпълнение.

По този повод съществува въпрос. Много голям и съдържателен въпрос. Кому к..а търсеха там войниците на демокрацията цели 20 години?

Пак Байдън сега изведнъж призна, че „мисията е била да се заловят тези, които са виновни за атентатите на 11 септември 2001 и да не се позволи използването на Афганистан като база за нови нападения“. „Изграждането на обединена централизирана демокрация не е било цел“ – добави той.

Така ли? А кой, по дяволите, тръгна да я изгражда – извънземните?

Естествено, че мисията започна като удар срещу едно от световните терористични гнезда. И това беше правилно. Така и трябваше да си остане обаче.

Защото има нещо, което е не просто логично, а е категорично доказано както от опита на американците във Виетнам, така и от опита на руснаците в същия този Афганистан – срещу партизанска война и терористични клетки не можеш да се биеш и да победиш с редовна армия, колкото тя да е голяма и технологично напреднала. Не можеш, бе, не става – и затова няма смисъл.

Такава война се води със средства, които са същите или поне много подобни на онези, които противникът използва. В нашия случай – с малки отряди от специални части, които нанасят точни и ефективни удари в съответните болезнени за противника места. Те  може на моменти да имат някаква подкрепа от въздуха, но нищо повече не е нужно.

Другото изключително важно нещо в подобна битка е да спечелиш информационното пространство, да работиш именно „за душите“ на хората. Това може да се прави отстрани и отдалече, то не струва скъпо и не е изобщо опасно, защото няма нужда да изпращаш в чревото адово всякакви специалисти, а накрая да ги изтеглиш, като оставиш не само у тях, а и у целия свят, горчивото усещане за провал на демокрацията.  

Не знам за вас, но на мен ми се повръща от представата как празнуват сега в Москва и Пекин. И как съответните специалисти там вече подробно изучават случилото се, за да го използват при необходимост. А още повече ми се повръща, като чувам как руската пропаганда се смее ехидно?

Демократичният свят трябва да извлече много важни уроци от случилото се в Афганистан и то веднага.

Първо, трябва да се сетим, че победата на талибаните скоро ще бъде последвана от нова силна вълна терористични атаки срещу свободния свят и да вземем мерки. Какви мерки ли? Ами например – да забравим мно-о-о-о-го демократичния принцип, че терористите също са хора и имат права. Това не е вярно. Те са животни, които искат да разрушат нашата цивилизация, да избият колкото може повече от нас, а на останалите да наложат собствените си дивашки закони и представи за света.

Второ, трябва изключително силно, ако не и напълно, да ограничим достъпа до нашия свят на хора от страни като Афганистан и прочие.

Трето, като цяло свободният свят трябва малко да се оттегли от пряката и дългосрочна намеса в световните дела. Това означава, че, без да се капсулира напълно, трябва да се позатвори в себе си и да се позанимае със собственото си развитие и собствената си устойчивост.

В това отношение имаме всъщност прекрасния пример на Израел, който десетилетия наред успява не просто да оцелее в една изцяло враждебна среда, но и да процъфтява. В известен смисъл картинката е проста за обяснение. Какво правят израелците? Занимават се със себе си, строят, мислят и печелят, но когато бъдат предизвикани по какъвто и да било начин, на секундата нанасят тежък обратен удар – било с ракети, било с изтребители, било с дългата ръка на „Мосад“.

Това се нарича самозащита – и демокрацията има страхотна нужда да научи своите уроци по самозащита. Ние прекалено много свалихме гарда и се разголихме до степен всеки да се чувства готов да ни удари, защото знае, че много трудно ще му отвърнем, ако изобщо го направим. Май прекалено се доверихме на човешката природа и решихме, че щом вкусят само малко парченце от свободата, хората ще отхвърлят оковите и ще станат братя.

Ами да бъдем реалисти – няма такова нещо, хората, дошли от къде ли не специално в Европа, гледат себе си и ако могат да измъкнат от нас нещо, добре. За целта разиграват дори сценки и измислят различни форми на изнудване, а стигат и до там да поставят условия, например – в не знам си коя детска градина да не се готви свинско, защото това противоречи на религиозните права на мюсюлманските деца.

Да, а в същото време тези хора изобщо не се интересуват от нашата демокрация, на тях не им пука за нея, те си живеят според собствените правила, не спазват нашите закони, пред идеята да работят предпочитат идеята да си почиват и да се забавляват, докато ние ги храним и, бъдете сигурни, вечер под юргана ни се надсмиват за тази простотия. Не е теория, нали, виждаме всичко това с очите си в съответните квартали в Брюксел, Париж, Лондон, навсякъде.

Не, не казвам да се мразят „другите“ – освен, разбира се, онези, които мразят нас и искат да ни унищожат – но трябва да се научим да се пазим. Да пазим включително онези права и свободи, които сме постигнали с толкова кръв и пот.

Не бива да забравяме примера на Чърчил, който години наред настояваше Британия да се подготви за опасността от Хитлер, но никой не му обръщаше внимание. А накрая все пак се оказа, че именно той е призван да спаси демокрацията. Не бива да забравяме също примера на Тачър и Рейгън, които се противопоставиха решително на комунистическата зараза.

Така се защитава демокрацията – а не с призиви към мигрантите да дойдат в Германия, като за целта прегазят половин Източна Европа. И не с вайкане – ама сега какво ще правим с правата на горките терористи, отвлечени от гадните американци, затворени и разпитвани в базата „Гуантанамо“.

Колкото до връзката на България със случилото се в Афганистан, ще напомня, че въпросът изобщо не е само за мигрантите, които евентуално ще се появят на нашата граница, а е много по-дълбок и същностен. Всъщност всичко, казано дотук, се отнася и за нас, ние сме част от свободния свят и не можем да пренебрегваме своите задължения по неговата защита.

Само – моля, не оставяйте Слави Трифонов да става основен говорител и да дава акъл какво трябва и какво не трябва да правят българското правителство и българското общество по темата Афганистан, както се опитва. Нали вече видяхме, че този човек, дори когато има запасани чифт пищови отпред, отзад лъщи като току-що калайдисана тава, защото гъзът на мисълта му е напълно гол.

 Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ВОЙНАТА НА ТАРАЛЕЖИТЕ ИЛИ ЗАЩО СМЕ В ТРАПА, КОЙТО САМИ ИЗКОПАХМЕ

август 11, 2021 at 11:18 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-voynata-na-taralezhite-ili-zashto-sme-v-trapa-koyto-sami-si-izkopahme

Разни таралежи се таралежат по телевизорите. От време на време гледам по малко – по много не е здравословно, така че лекарите са ми забранили – и ту се смея, ту плача.

Първо, смея се на таралежите, защото ги виждам колко са смешни.

Единият, дето Слави го гласи за държавен вожд на каишка, бил учил в не знам си кой  престижен австрийски университет. Абе, всъщност – не точно бил учил, а бил ходил там като стипендиант да чете в местната библиотека подходяща литература за дипломната си работа.

Ами с това по принцип не се фукаш особено, бе, г-н небъдещ премиер. На жена ми като докторант ѝ предлагаха стипендия за 6 месеца в Холандия мисля, ама тя отказа. Будала, трябваше да отиде и после да твърди, че е завършила в Амстердам.

Другият, бях изненадан да чуя, говори за себе си в царско множествено число: Той има доверието на Вожда, Той няма да предаде четата, Той е от не знам си къв храбър род и други подобни. Освен това изпада в особено подозрителен възторг винаги, когато спомене себе си, своите минали и бъдещи чутовни дела.

Сигурно мнозина не помнят, но така преди 25 години говореше един политически клоун, наречен Жорж Ганчев. Не искам да му местя кокалите, но тогава човекът беше използван от кукловодите, за да разсейва народната мисъл в правилната за кукловодите посока. Сега каква е целта на занятието с този, не е още съвсем ясно.

Той щял да става вътрешен министър, правосъден министър и какъв ли не още. Ами да става, поводите за кодош в тази страна никога не трябва да свършват, щото иначе ще вземем като общество да се развием в някоя правилна посока, а тогава кукловодите какво ще правят, гопрките. Не, че опасността от това е прекалено голяма, де, но такава винаги съществува в една страна, пълна с дървени глави – никога не знаеш някой Вуте с какво може да те изненада.

Смешен е също и онзи таралеж, дето, кой знае защо, му викат Тошко. Той говори така, сякаш знае всичко, а за онова, което не знае – никой няма право да го пита. И също за онова, за което не иска да бъде питан. Всъщност, като се погледнат нещата по-отблизо, човек разбира, че никой няма право да пита Тошко за каквото и да било, освен за онова, което той благоволява да иска да каже. И което казва, дори без да е питан.

Много умно, много демократично, много диалогично, много принципно и много политически издържано е това поведение, направо в най-добрите български традиции. Ашколсун, машалла, аферим, бе, чоджум! /Така де, да дадем и ний доказателство, че чужди езици назнайваме, щом шоумените подбират господа министърите по езиците им, могат и нас да подберат за висока държавна служба./

Но да се върнем на Тошко. Като го гледам как се държи и като го слушам как говори, мислех, че е голям началник, а той бил просто зам.-шеф на партията със смешното име „Има такъв народ“. А представяте ли си какъв гръмовержец е шефът му?

Ама сигурно си го представяте. Той по телевизора не се явява, щото така му се иска, обаче от време на време пуска по някоя смешка във Фейсбуката. Последно например каза, че всички останали партии са предатели, защото най-вероломно не искат да правят онова, което той каже.

Не знам как на нормален човек, особено такъв, който напира да се занимава с политика в дадена демократична страна, му хрумва да се държи по този начин, но съм сигурен, че човекът не е изкарал дори кратък курс по политология, но може би е намерил на тавана трудовете на Ленин и Сталин, та от тях да е възприел принципа, че той самият винаги има право, а останалите да го духат, дори ако има опасност да го издухат.

Като говоря за смешни таралежи обаче, не трябва да пропускам онези, които вече цял месец гледат в устата и чинно чакат какво гореописаните ще съчинят и ще им предложат. Нещо повече – гънат се около тях и подвикват: ами помислете и за нас, не ни оставяйте, не клатете лодката, ако искате да ви помогнем да я тикате и други подобни.

Направо ми се къса сърцето за тях. Разумните хора отдавна, още от първия опит през април, а други още от началото на протестите през миналата година, отчетоха, че с тези хора работата няма да стане, защото, независимо, че са събрани в тъй наречените „партии на промяната“, те не могат да променят нищо, дори себе си. Имам предвид – не могат да променят навиците си да говорят политически глупости с такъв апломб и блясък в очите, сякаш не говорят политически глупости; да се бият с книжни тигри, докато книжните тигри ги победят; да фантазират вихрено, дори когато реалността ги удря през пръстите. Просто не знаят как се прави това.

Така че като видя Манолова, Дончева, Хаджигенов, Иванов и другите да се вайкат по телевизора заради пълното политическо пренебрежение, което демонстрират към тях не само Слави, а и неговите гавази, ми става смешно.

Съжалявам да го кажа, но така ми идва отвътре. Не, всъщност излъгах – не съжалявам!

Тази страна напълно заслужава себе си. Тези политици са такива, каквито „народът“ е излъчил изсред себе си и е пратил на жълтите павета да го представляват. Те са точно такива, каквито хората са ги избрали и могат точно толкова, колкото избирателите им очакват от тях.

Майната им!

А няколко думи за БСП и нейното участие във войната на таралежите за това кой повече глупости ще надрънка няма ли да има – ще попита някой. Ами да, ще има. БСП, оказа се, е еманацията на цялата българска политика, квинтесенцията на всичко, което се случва в България напоследък, мръсната пяна, която избива отново на повърхността, щом пуснеш вентилатора в кенефа.

Слави отговорно, пред френски вестник, заяви неотдавна, че неговите идоли в политиката са Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. В самия връх се е прицелил, няма що, за малко даже да го заобичам като брат, защото и аз мисля, че тази двоица трябва да търсим за пример.

Но не, оказва се, че Слави само се докарва пред някаква хипотетична публика като мен – иначе нямаше с охота да се сговаря за сътрудничество с БСП и да приема като свои нам си колко от техните политики. Рейгън и Тачър никога не биха си плюли на суратя, като се сговорят с комунистите, обратно, те направиха всичко възможно да ги притиснат в ъгъла и да ги изчегъртат от световната политика. Това не става като се прегръщаш с тях.

За пчеличката Мая и Поразяващата уста Дончева подобна прегръдка е по-разбираема, все пак, били са сред вождовете на тази партия и не се срамуват от това. Какво да кажем обаче за готовността на „десни“ хора като министър Христо и генерал Наско да седнат на една трапеза с комунистите? Ами по-добре нищо да не казваме, а? Защото ако кажем каквото и да било, ще ги обидим, а така ще обидим и себе си, хората, които ги избират и им възлагат надежди.   

И накрая, но, както гласи клишето – не на последно място – смешни са ми таралежите, дето по разни телевизии задават развълнувани въпроси на всички дотук споменати.

Да, знам какво е нивото на журналистиката в милата ни Рòдина, знам че тук всеки, който се покаже веднъж по телевизора става звезда, а онзи, който се показва всеки ден, е цяло съзвездие. Но изглежда съм непоправим оптимист – всеки път, щом погледна екрана, очаквам да чуя умен въпрос, да видя достойно поведение, да попадна на поне един читав човек, който е изучил занаята от нулата, знае как се правят нещата и му стиска да ги направи.

Не би. Онова, което виждам, ме хвърля в потрес. Разни кифли, дето изобщо не знаят за какво става дума, стоят пред микрофона, само за да може Тошко Африкански да си упражнява иронията и да изглежда велик на техния фон – нищо, че те имат джуки и цици, а той няма.

Други пък, защото така са ги учили и толкова могат, се надпреварват да подават реплики на новото политическо началство, за да може то спокойно да разясни на електората великите си идеи за това как великите му идеи ще станат достояние на всички, веднага щом великите идеи се зародят в главата на новото политическо началство. 

Но най-лоша е третата категория таралежи в журналистиката – онези, които знаят правилните въпроси, но не ги задават. Има и такива, малко са, но ги има.

Както казах, всички тези ме разсмиват неистово всеки път, щом ги погледна. Лошото е друго – че същите тези ме и разплакват неистово.

И то по същите причини, поради които ме разсмиват.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ОТИВАМЕ В ПЪКЛОТО, А ВСИЧКИ СИ ТРАЯТ ЗА КОЛЕКТИВНАТА ВИНА НА ТЪЙ НАРЕЧЕНИЯ „НАРОД“

август 4, 2021 at 8:32 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-otivame-v-pakloto-a-vsichki-si-trayat-za-kolektivnata-vina-na-tay-narecheniya-narod

Не мога да разбера защо в България се обсъжда текущата политика, сякаш става дума за нещо истинско, нещо сериозно, нещо нормално. Защо никой не излезе да каже, че кралят е гол, че шутът е тъп, че придворните са идиоти, а слугите са некадърни и крадливи.

Какво имам предвид ли? Ами да започнем оттам, че самото съществуване на „партия“ „Има такъв народ“ е доказателство, че такъв народ няма.

Това беше първият вариант за името на този нов „политически проект“ и съдът трябваше да остави нещата така, а не да иска смяна на името. Тогава може би „народът“ все пак щеше да усети, че го пускат по пързалката на сарказма и нямаше да подкрепи този последен писък на политическата мода в и без това обруления от популизъм и некадърност български обществен живот. 

Не, наистина няма такъв народ по света, който да подкрепи такава „партия“ – просто защото тя не съществува фактически, а само виртуално. И защото да си политически „лидер“ не означава да се криеш по кьошетата, а да излезеш отпред и да водиш.

Защо всички някак си траят и не коментират колективната вина на тъй наречения „народ“ за ситуацията, в която сме накиснати. И не говоря само за политическата ситуация, макар че тя най-лесно се вижда на повърхността, говоря за ситуацията във всички сфери – като започнеш от образованието, което произвежда около 50 на сто функционално неграмотни с дипломи, та стигнеш до „бизнеса“, който предпочита да се придържа най-вече към печалбите от държавни поръчки и европейски фондове, а не толкова от прилагане на принципите на капитализма и свободния пазар.

Голямата част от този „народ“ през последните повече от 30 години, вместо заедно със свободата да вдиша демократичните и пазарните механизми и да тръгне да се развива, както правят хората в Полша например, постоянно избира разни политически мошеници да го управляват – като започнеш с комунистите, минеш през царя и царедворците, продължиш през отровната тройна комбинация на вече споменатите с ДПС, през дивия популизъм на борисовото „аз съм прост и вий сте прости, затова така добре се разбираме“, та стигнеш до сегашния учиндолски хибрид от наглост, простотия, празнодумство и хвалипръцковщина, представян за по-благозвучно като партия на промяната.

Някак не ми се струва редно да избираш през годините всичко това, да повтаряш грешна преценка след грешна преценка, да се вкарваш сам все по-дълбоко в кашата на абсурда и после да се хвалиш, че си „народ“.

„Не сме народ, не сме народ, а мърша!“ – както прозорливо писа дядо Славейков още през 1875.

Е, някои казват, че срещу народ не се говори, даже някой от големите български писатели – Радичков ли, Емилиян Станев ли беше – го написа. Народът бил винаги прав, та затова трябва да му мълчим. Съжалявам, гълъбчета, но е време „простият народ“ да чуе умните сред него какво говорят, иначе всички отиваме в пъклото и един ден ще се събудим преродени на дъното на консерва копърка.

Засега – толкоз за народа. А сега малко и за неговите „лидери“.

Слави Трифонов може да се прави на умен, но не е – в политически смисъл на думата. Имам само един простичък въпрос към него – как, щом не е нито депутат, нито премиер, нито президент, нито заема какъвто и да било друг държавен пост, освен лидер на някаква хипотетична партия, съставена очевидно само от него и Тошко Африкански, ще контролира хората си във властта и ще прокарва реформаторската политика, която твърди, че иска да прокарва.

Как? В Полша Качински се опита, но видя, че съвсем отстрани не става и се записа вицепремиер. Така хем стои на втори план, хем контролира всичко. А нашият български юнак не е по-голям политик от Качински, та да се надява, че ще успее в тази тънка материя.

Какво ще стане например, ако някой министър откаже да слуша божествения глас свише и започне да прави каквото си е наумил или каквото му диктуват негови собствени кукловоди, Слави какво – ще го извика на приятелски разговор в телевизионното студио и с думи прости ще му обърне погледа в правилната посока, ще го вкара в правия път, така ли? Или ще му прати мутри да го пребият с бухалки и да го изхвърлят от министерското кресло?

А какво ще стане, ако самият премиер изведнъж схване, че реалната власт в държавата всъщност е в неговите собствени ръце и никакъв задкулисен партиен лидер не може да му каже „копче“, тоест, ако се еманципира от своя политически създател?

Подозирам, че точно затова Слави си избира всички премиери по един и същи модел – хора като Луната, които нямат собствена светлина, а светят с отразена. И най-вероятно – такива, които, пак като Луната, имат тъмна страна. Тя е ключът към тяхната зависимост, защото лесно може да бъде осветена.

С други думи, Слави предлага на българското общество да го управляват пудели. Как изобщо от уж най-интелигентната дясна формация „Да, България“ биха могли да се съгласят някаква напълно одиозна фигура да върши предстоящите велики реформи в страната, за които те самите вопият, не е ясно. Аз не бих го приел, но – хора разни. А и се знае, че близостта на властта, застанала току пред очите ти, рязко променя нормалната човешка психика и мислене.

Но нека кажем и няколко по-конкретни думи за фигурата на бъдещия премиер, който ИТН официално предложи. Честно, не ми стига умът да си представя как, ако искаш да се занимаваш с политика, отиваш на кастинг в шоу, което съчетава опитите за хумор с чалгата и женските прелести. И ще седнеш сериозно да обсъждаш възгледите си с телевизионен водещ, който обещава да те вкара в политиката. Ами ти да не си балерина или плеймейтка с джуки, бе, г-н бъдещ политик?

Как става тази работа, къде е личната визия на истинския политик, къде е дългият път от политическите низини до политическите върхове, през който трупаш опит, къде е времето да изградиш солидна политическа биография и да „продадеш“ политическото си лице, така че да стане разпознаваемо в обществото.   

Не, в нашия случай всичко е обърнато с краката нагоре. И после е обърнато още веднъж, пак с краката нагоре.

Така просто не се прави, това е като някаква детска градина, в която госпожата те изпитва дали знаеш технологията за пишкане на гърне – как би го направил, ако ти махнат памперса.

Освен това бях силно изненадан да разбира, че бъдещият ни премиер е женен за „поетеса“, както е представена навсякъде съпругата му. И тъй като все пак малко разбирам от тази странна и красива материя, порових да прочета нейни стихове.

Извинете, но човек, който римува „съвпадение“ със „спасение“ и „потвърждение“, не е поет. И също „любов“ с „покров“. А и каквото друго да вземеш като пример от тези девичи поетични опити, доказва все същото – че тези „стихове“, макар да не са чалга, защото поне съдържанието им не е просташко и агресивно, все пак са псевдо поезия и покойният Любо Левчев или много се е объркал, когато им е дал висока оценка, или е имал друга причина да го направи. Не знам каква, но и едва ли точно това има значение.

Има значение обаче друго – евентуалният бъдещ премиер Пламен Николов явно харесва псевдо поезията на жена си, след като дори с ентусиазъм я превежда на английски. А да не можеш да различиш истинско стихотворение от сурогатно, поне от моя гледна точка, е огромен кусур за всеки интелигентен човек. Или за всеки премиер, който не е изцяло технократ, а публично твърди, че се е докоснал до духовността.

Всичко, казано дотук, а и още много, натрупано в кашата на последните динамични политически дни, ме води към мисълта, че, меко казано, нищо добро не ни очаква в близък и средносрочен план. Голяма изненада, няма що – след като същия извод повтарям в почти всеки текст от лятото на миналата година.

Докога ли? И защо ли?

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НЕ Е „ЛЕТЯЩИЯТ ЦИРК“ НА МОНТИ ПАЙТЪН, А НА БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ

юли 15, 2021 at 11:50 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ne-e-letyashtiyat-tsirk-na-monti-paytan-a-na-balgarskite-izbori

„Летящият цирк“ на Монти Пайтън ряпа да яде в сравнение с летящия политически цирк на българските избори, техните резултати и действията, които следват.

Браво, Слави, браво, Трифонов! Какво друго да каже човек на победителите, които взеха 24 процента от 38 процента гласувалите, тоест, около 9.5 от общия брой избиратели, и на базата на този страхотен успех се готвят за две неща едновременно – или да ни управляват с правителство на малцинството, или да ни вкарат в трети парламентарен вот за една година, което ще е нов български рекорд, доколкото знам.  

По-лесно ми изглежда да се случи второто. Правителството на малцинството е трудна работа, защото това значи постоянни преговори и постоянно плащане: значи, че за всеки глас подкрепа се дават я постове за родата, я парченце от митница, я политически бартер „подкрепа за подкрепа“; значи, че след всяко общо действие следва делба на плячката; значи, че за всеки партньор трябва да се изработи и гласува закон или законови промени, които да нахранят неговите хора, дори това понякога да противоречи на интересите на някои от нашите хора.  

Ама нали Слави твърди, че в такива лоши практики не участва от принципни съображения, даже срещу такива лоши практики се бори цял живот – значи няма да направи кабинет на малцинството. Освен ако не възприеме стратегията да обещава, без да дава – но този номер бързо ще се изтърка и скоро ще се събудим с: Добрутро, Минке, Одрин падна!

Освен това обаче, много се чудя и как някои парламентарни партии като „Демократична България“ например биха подкрепили кабинет, начело с Никито Василев.

Ники Василев, сериозно? Същото Ники, дето беше юпи на царя, по чието време някои хора, например младият царедворец Пеевски, наляха бая солидни основи на личното си влияние и благоденствие. И чието правителство не крадеше на дребно – от тая митница или оная по малко, от тоя бизнес или оня, а работеше на едро – срещаше се лично на разни яхти с блаженопочившия по-късно Иван Тодоров – Доктора, който, доколкото помня, май беше гара разпределителна за всички пари от всички наркотици тук. „Царският“ кабинет правеше също сделки с държавния дълг, отупа праха от дълбоко замразения проект за руската ядрена централа в Белене, прах, който още ни люти в очите. И други подобни. Или безподобни.

А за капак, въпросното Ники след това самоотвержено стана министър и в правителството на червения лидер Сергей Станишев, правителство, заради чиито гигантски мошеничества ЕС спря парите от европейските фондове за България. Представяте ли си колко явно е било всичко и колко пъти са се молили куртоазните европейци на нашите мошеници да спрат да крадат толкова ачик, преди да посегнат към най-силното оръжие – замразяването на фондовете.

Така, де, за същото Ники говорим, дето в тези кабинети г-н министър е бил – проверих няколко пъти, защото отначало не можех да повярвам, че прогресивен човек като Слави Трифонов, който, на всичкото отгоре, по „царско“ време вече уж имаше очи за политиката, ще се върже на светлата биография на въпросния човек.

Ето защо съвсем разбираемо ми прозвуча, че, в момента, в който видя името на Никито Василев за премиер, моят приятел Методи Андреев моментални изпищя на умряло: „Гражданите, които протестираха срещу правителството на Бойко Борисов, бяха подло измамени с предложенията на Слави Трифонов за премиер и министри“.

Ми да беше ми повярвал, бе, Методи, на онова, дето го пиша вече цяла година, тогава нямаше да си изненадан, а подготвен, щеше да избегнеш стреса и образуването на нерви. Със или без стрес обаче, мандалото лопна и сме натъпкани в собствения си лют сос от две еднакво лоши опции – това правителство като правителство на малцинството или нови предсрочни избори.

И тъй като на мен по-вероятно ми изглежда думкането на тъпана с надпис „правителство на малцинството“ от страна на ИТН да е политическа уйдурма, не е зле отсега да се готвим за трети рекорден парламентарен вот наесен. Заедно с президентския. Вотове, кжоито ще минат не само с бодра песен, а и с името на президента Румен Радев на уста, човекът, който тогава ще изглежда наистина като единствен остров на стабилност и политическа приемственост в България. Всичко друго ще се разпертушини на червени, зелени и сини кварки и ще се крие по ъглите на парламента, за да получи кокалче от Господаря.
Но, все пак, не само с лоши новини свързвам тези избори и резултатите от тях, граждани, има и добри. Например – ще имаме мъж и жена астронавти. Плюс македонец. За мъжа и жената разбирам, ще си направим първата космическа двойка и тя ще ни дари с първото космическо бебе. Така ще ударим в земята американците, руснаците и дори китайците.  

Но македонецът откъде възникна и защо ще го пращаме ние в Космоса, Бога ми, не разбирам.

За утеха може би – в ЕС не даваме, ама за Космоса сме щедри. Или за назидание – вие ни викате фашистички окупатори, но ние ви обичаме искрено, както големият брат обича играчките на малкото. А може пък идеята за македонец в Космоса да е просто сюжет за нова чалга, чиито развеселяващ ефект сценаристите на шоуто пробват в публичното пространство, преди да съчинят текста докрай.

Добра новина от изборите е също продължаващото пропадане на БСП надолу по стълбата, която – тях специално – вече никога няма да отведе нагоре; оставането извън Парламента на ония, дето се величаят като „патриоти“, а се държат като задници; фактът, че далеч под чертата останаха партиите на двамата прочути обвиняеми – Васил Божков и Николай Малинов.

В същото време има няколко нещица около изборите, които за не знам коя поредна година ме терзаят. Коленопреклонно моля депутатите от следващото Народно събрание да си вземат бележка и да намерят консенсус, за да поправят тези безумни идиотщини.

Да започнем от нелепата разпоредба да не се продава алкохол в изборния ден. Оказва се, че в деня на финала на европейското човек не може да си купи 2 бири, представяте ли си, граждани, каква мъка. Ама какво ви питам, и вие сте го изживели.

Някой ще каже – да си се заредил предварително. Ами не бих могъл, драги ми умнико, моят мозък, който мнозина считат поне за умерено нормален, не работи така. Аз никога не бих се сетил, че е възможно подобна идиотска забрана да съществува, така че тя ме изненадва година след година.

Не, че малкото квартално магазинче не ми решава конкретния проблем с бирата – то има оборот да прави, за да оцелее, а не да уйдисва на нечия глупост. Но истинският проблем е не в самата бира, а в това, че законодателят мисли за мен като за отчаяно пиянде, което само чака денят на вота, за да се налюска в седем сутринта и да отиде да пее „Македонско девойче“ в училищния двор, като по този начин попречи на нормалния ход на демократичния изборен процес.

Ала, политиците, вземете се в ръце, де! Значи можете да ми се доверите да гласувам за вас, а не можете да ми се доверите, че няма да се напия като донски казак…..

Втората идиотщина, която трябва веднага да се премахне, е забраната да се публикува информация от паралелното преброяване на изборите в реално време. Това води само до едно единствено нещо – размърдване на заспали мозъци, за да се измислят кой от кой по-причудлива форма за завоалиране на резултатите. Защото дори умният български парламент не може да гъкне срещу това, че някой към 13.00 часа сочи ценовите промени на зеленчуковия пазар в проценти.

Изводът е, че колкото по-интересни  и изобретателни са използваните от медиите прикрития, толкова по-тъпи изглеждат законодателите, които не махат забраната. А и тук, както и в случая с алкохола, става дума за вбесяващо и отвратително отношение на недоверие на депутатите към избирателите. С други думи, и този закон е направен по тертипа на повечето закони в България – не за общия случай, а за изключенията, направен е със заложена презумпция, че хората са крадци, мошеници, престъпници от всякакъв род и цвят, плюс малоумници.

И третият проблем, който ме яде по време на избори, не е свързан със забрана, а с простотия и непрофесионализъм от страна на медиите. Вместо да си седят на задниците и да анализират ставащото в реално време, те търчат всяка изборна сутрин с микрофон в ръка, преследват разни политически „лидери“, докато гласува пред самата урна и тръпнат да чуят какво онези ще кажат.

Точно там ли очаквате Доган или Нинова да изръсят голямата новина, бе, колеги? Или да ви разкрият слабото място на змея, който яде девойки и европейски фондове, че по-лесно да го убиете? Толкова години вече следя избори, никога не съм чувал дори най-умният политически лидер да каже нещо повече от това – гласувах за доброто бъдеще на България, което може да ви бъде докарано само от нашата партия.

Някой да е чул някога нещо друго? Някой? Не, обаче до късния следобед медиите ни мъчат с тези измъчени мъдрости. Време е да се сложи край.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ИЗБОРИ ДО ДУПКА В МОЗЪЦИТЕ

юли 9, 2021 at 10:12 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-izbori-do-dupka-v-mozatsite

Пак идват избори.

Нещо напоследък взе да ми се гади леко от тях. Но не защото пак идват, а защото има опасност да ни продупчат мозъците.

Иначе изборите са положително явление, те са горивото на демокрацията и дават възможност тя да се движи напред. Поне напред – ако не и нагоре едновременно с това, както по-често става в нормалния свят.

В личен план пък изборите са миг на екзистенциална концентрация. Решението, което трябва да вземеш, може да те подтикне да започнеш да взимаш решения и по други важни въпроси, не само да лежиш на изтръпнала кълка и да викаш – държавата не ме храни. То може също да ти помогне да стигнеш до прозрението, че, за да вземеш решение по каквато и да било тема в живота, трябва да си добре информиран, да разбираш изобщо за какво става дума, иначе работата е като да сънуваш, че героично покоряваш Северния полюс, а като се събудиш, да установяваш, че просто краката ти са отвити.

Казаното означава, че ми се гади не от изборите като такива, а от изборите в България през тази година. И в предишни, де, но в тази особено. Причината е проста – не е налице адекватен избор, който да отключи описаните мисловни процеси.   

Нали знаете, граждани, че ние само условно, за нуждите на всекидневието, наричаме позицията „или-или“ избор. Тя реално не е. Питайте някой осъден на смърт какво предпочита – да го обесят или да го убият на електрическия стол.

Да, на по-ниски нива е сериозна дилема дали да купиш тези хубави обувки или онези хубави обувки, ако подлото ти бедно гадже не може да си позволи и двата чифта. Но ако трябва да избираш между обувки и лекарства за детето, нещата стават други.

По принцип се смята, че трябват поне три опции, за да бъде изборът истински. Парадоксът на вота през тази година в България обаче е, че нямаме опция дори за неистински избор от типа „или-или“. Нямаме нищо, никакъв шанс да се измъкнем от онова, което ще щракне веднага, щом види, че сме паднали в него. Дотам сме се докарали!

Но да разгледаме основните политически играчи, като започнем с опцията ГЕРБ.

Моля? ГЕРБ и „опция“ в едно и също изречение и с положителна конотация между тях? Партията, която изобщо не биваше да се създава, камо ли да идва на власт, а какво остава да стои на върха на политиката 10 години. Писал съм го още когато ГЕРБ беше създадена, писал съм го и когато дойде на власт, писал съм го и когато стоеше там. Не се хваля, само напомням, че това стана благодарение на голяма част от онези, които сега вопият страстно срещу ГЕРБ, те я подкрепяха на избори и участваха в нейни правителства.  

Правеха го, въпреки че е ясно – ГЕРБ доразвива политическата катастрофа, започнала с управлението на Симеон Сакскобургготски. Не, че преди това политиката цъфтеше – но имаше шанс нещата да се подобрят, да се структурира по-силно гражданско общество, партиите да не се разпасват, а с едното око да гледат към политическите принципи, медиите да не затънат в продажност и непрофесионализъм до такава степен…..всичко това накуп и още много. Но не би – и не ни е някой друг виновен, сами си го направихме.  

Помните ли с какъв ентусиазъм „народът посрещна царя“? Д, със същия, с който после избираше Борисов. Така че не извънземните докараха „феномена ГЕРБ“, който бил въвел и издигнал корупцията в България до най-високи върхове.
Глупости на търкалета – системата на корупция в България е заложена още от преди промените, а след това от нея се възползваха всички партии, които управляваха през годините, включително ГЕРБ. Разликата е, че преди това корупцията беше по-споделена, имаше някоя Солунска митница и за опозицията, независимо от нейния цвят.

Луканов постави основите с хартията за в. „Демокрация“, но ярък пример за системата на споделяне са „експертният“ кабинет на Димитър Попов и разбойническото – но в полза на широк кръг интереси – правителство на Любен Беров. За кабинета Виденов не се разбра дали беше изключително некадърен, та забърка батака или просто гледаше да краде само за себе си – но предизвика всички останали заедно да го свалят.

А какво да кажем за управлението на СДС – дали то не делеше контрабандните канали, създадени и поддържани от бившата ДС, с хора на ДС? Разбира се, уникалното ниво на споделена политическа корупция дойде с управлението на тъй наречения „цар“. Първо и той а-ха да посегне само за себе си и бързо да го изритат, но май го посъветваха и скоро сподели благините с БСП и ДПС. А кво повече му трябва на един уважаващ себе си политик в България, освен малко власт и пълен джоб с пари.

На този фон Борисов и ГЕРБ просто отвориха прекалено голяма уста и спряха да дават достъп до ресурс на когото и да било, освен на своите хора. Нещо повече, те посегнаха на бизнеса на разни недосегаеми, което вече пък отвори ада. Да, БСП можеше да кара още години в опозиция и да се руши отвътре, но хора като Божков не могат. 

При всички случаи обаче, за ГЕРБ не може да се гласува. А какво да кажем за втората „сила“, която пак напъва да е първа, макар да се видя, че и за десета не става – ИТН. Ами нищо няма да кажем, няма какво да се каже. Начинът, по който тя изобщо се държи в политическото поле, казва достатъчно. Казва например, че на онзи, който гласува за ИТН, чавка му е изпила акъла. Или чалга беше, не съм сигурен. А в по-теоретичен план, самото съществуване на партията подкрепя философското прозрение, че ако една сложна система съдържа вентилатор, то лайното винаги го уцелва.

БСП като трета политическа сила е смешно явление. Имам предвид – наистина забавно. Те, горките социалисти, имат две опции – или пак да грабнат пушките, да станат шумкари и да крадат кашкавал от мандрите, или да се готвят за четвърто място при следващ вот.

Жалкото е, че не осъзнават това и се пъчат пред обществото, че разширяват влиянието си, докато всъщност правят жалки коалиции със самите себе си. Да, прегръдката между Румен Петков и Корнелия Нинова може да роди много неща – от малки водки до големи дела. Но после като се събудят…..

ДПС – как да гласуваш за тях, това е въпросът. Или пък не е чак толкова хамлетовска дилемата, а доста по-просташка?

Ако човек е истински политически опортюнист, отдавна би трябвало да гласува само за ДПС. Тя е най-стабилната българска партия от три десетилетия насам и ще продължи да бъде, докато Ахмед Доган поиска. Или докато Аллах случайно не му бутне керемида на главата. ДПС е практически вечен балансьор в Парламента, често е във властта, но без да носи пряка отговорност за нея, а, дори в опозиция, държи сериозни икономически канали и осигурява своята върхушка, включително по места.

Само че какво правиш, ако не си истински политически опортюнист, а си падаш малко романтик, как да гласуваш за споменатата върхушка, която е напълно безпринципна и винаги готова да предаде и продаде дори собствения си електорат.

Коалицията „Демократична България“ между какво и какво е коалиция? Това първо. Две перца от тъй наречената „градска десница“ се съешават – смешно и жалко, също като коалицията на БСП със самата себе си.  

Второ, не може Христо Иванов, който е бил министър на Борисов и е пляскан по врата от него, сега да скача срещу Борисов и да вика „дръжте тирана“.

Трето, не може Иванов и Атанасов да лъжат хората, че са десни, а в същото време да плетат кошницата на Румен Радев и дори да декларират, че са готови да влязат в съюз с БСП, само ГЕРБ да бъде смачкан.

И още много други неща не може – обаче очевидно може. Ами така е, щом има кой да им вярва, те пък що да не се възползват.

А какво да кажем за Мая Манолова и нейната формация, чието име подобава повече на комсомолски почин, отколкото на сериозна политическа партия. Помним Мая като първа комунистка да се кланя на червените бандити, които в Жабокрек убиват невъоръжени и болни немски войници. Помним нейната роля в аферата Костинброд. Помним как застана на амбразурата и призна, че е предложила Пеевски за шеф на ДАНС. Какво повече ви трябва, бе, хора, за да спрете да гласувате за нея. Да припомним ли и как невинно посети Васил Божков – да побъбрят по женски, нищо друго. Ами стига, де, съпикясайте се в електоралната си щедрост към подобни политически кокони!

И накрая, но не на последно място, с шанс да влезе в парламента, идва новата коалиция – ВМРО, НФСБ и „Воля“. На тия „патриоти“, както сами се величаят, калта някак отвътре им избива, затова предназначението им е да мътят политическите глави и води. Трябва да признаем, че много години добре се справят.

Който иска – да гласува за тях, но да знае, че след това ще започне да страда от хълцане и нощно напикаване, магарицата му ще роди трикрако пърле, а нивата му ще се превърне в танков полигон на руската армия.

Но ето, като не можем, граждани, на предстоящите избори да гласуваме за всички тези партии, какво ни остава? Две прекрасни опции – партия „Българско лято“ на обвиняемия за 19 тежки престъпления Васил Божков, който се укрива в Дубай или партия „Възраждане на Отечеството“ на обвинения за шпионаж в полза на Русия Николай Малинов, който се укрива в Москва.

Да ни е честита предстоящата победа!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »