De Profundis: ДУМА НА СЕДМИЦАТА – НЕВРОХИРУРГИЯ, ЦИНИЗЪМ И ДРУГИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

декември 7, 2022 at 11:59 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-duma-na-sedmitsata-nevrohirurgiya-tsinizam-i-drugi-predlozheniya

Искате ли днес да играем на думи?

Дума на седмицата според мен е „неврохирургия“. Да, заради специалността на проф. Николай Габровски, обявен за кандидат-премиер от ГЕРБ.

Като чета визитката му, човекът изглежда безупречен в професионално отношение. И започвам, както мнозина други, да се чудя – защо зарязва истинския живот и работа, за да влезе в измислената българска политика, която ще го оцапа. Или поне ще му сервира толкова горчилка, че и каца с мед после няма да му помогне да я преодолее.

И то вече започна. Някои наблюдатели веднага описаха Николай Габровски като кукла на конци в ръцете на Борисов, а други – като търсач на славата, макар кратка. А има и заявка на ПП, БСП, ДБ и „Възраждане“, че с Габровски или с магаре-кандидат, няма да подкрепят правителство на ГЕРБ. Оттам нататък опции не останаха, така че човекът ще трябва да пие една студена вода и да забрави краткото си политическо битие възможно най-скоро, за да не му трепери ръката при операция.  

Всъщност, реално не знам защо Габровски пое този ангажимент, а и не искам да гадая. Негово си е решението, той си знае.

Другото, което се питам обаче, е защо изобщо е склонен да влезе в политиката и то на ветровития премиерски пост, след като няма и грам политически опит. Отговорът му, доколкото прочетох, гласи, че иска като консенсусна личност и професионалист, еднакво отдалечен от всички партии, да даде възможност за диалог и нов тон в политиката.

Похвално! Поне така звучи. Но толкова наивно, че веднага личи как популизмът, настанен трайно в българската политика през последните 20 години, вече е увредил мозъците дори на нормални и интелигентни хора. Сам Габровски веднага го потвърди с великата фраза, че „чисто политическото говорене не води до нищо“.

Не мога да се примиря, граждани, с факта, че българите бяха така гнусно излъгани и тази илюзия се подхранва, вирее и развива толкова дълго. Вместо да се придържат все по-здраво към чисто политическите принципи, практики и говорене, масово хората тук дрънкат глупости и формират нелепи очаквания как нещо извън политиката ще спаси политиката от батака, в който е затънала.

Това е пълен нонсенс, но е вече мантра. И не разбирам защо никой не си дава сметка, че точно неполитическото говорене и поведение нанасят огромните щети на политическия български живот, а оттам – на цялото общество.

Нормалното е партиите да имат принципи и да се придържат към тях. Така основните насоки на думите и действията им са предвидими и хората се ориентират по-добре дали да заложат на десните, които, чрез свободната инициатива и пазар трупат пари, или на левите, които щедро харчат натрупаните пари, като ограничават свободите, за сметка на централизацията. Всичко друго в тази базисна схема, са допълнителни наслагвания, включително решенията по сложни въпроси като война и мир, джендър или неджендър, екология и прочие.

А идеята как всички партии се прегръщат и управляват в някакъв сговор, е не просто тъпа, тя се пробутва съзнателно с цел да ни увреди – и лично, и като общество. Онези, които дърпат конците, прекрасно знаят, че да се отказваме от „политическото“, докато правим „политика“, значи да чакаме вятърът да движи моторната лодка. Затова и халът ни е вечно да се чудим защо не ги стигаме другите бивши комунистически страни. Ами няма как да стане, като се отказваме от правенето на истинска политика.

Добре, но дори в тази ситуация, все пак виждам пролука, възможност Габровски да успее – и тя е точно в думата „неврохирургия“.

Да си представим, че като кандидат-премиер той покани партиите да се обединят около една основна цел – силно развитие на българската неврохирургия, която бързо да достигне световно ниво. Да, партиите вероятно ще кажат, че идеята е глупава, откъде накъде пред такива сложни предизвикателства ще се занимаваме с развитие на някаква си неврохирургия. Но в случая те ще бъдат глупавите.

Помислете, граждани! Неврохирургията е сложна дейност, машините за нея не можем да купим от Русия, само от нашите евро-атлантически партньори. Не можем в Русия да обучаваме специалисти неврохирурзи, само на Запад. Водещите изследвания се правят пак там, лекарствата, които са необходими, се произвеждат там. А това може да засили дори връзката ни с Украйна – ще приемем на лечение украинци, пострадали от руската агресия, които имат нужда от съответната операция, ще пращаме на специализация в украински болници български студенти и лекари неврохирурзи. И прочие.

Тоест, за да изпълни Габровски основната цел на управлението си, ще трябва да работи за засилване на връзките с партньорите ни от Европа, САЩ и целия Свободен свят, като остави на втори или трети план, отношенията с Русия. Което е една от целите на занятието, особено на фона на Радев и Ко, които сътвориха толкова бели за България в руска полза, че дори вече им се губи бройката.

Още нещо важно. За реализация на всичко, изброено по-горе, България ще се нуждае от повече пари, а те ще дойдат само с нормална дясна политика – намаляване на данъци, държавни регулации и администрация, развитие на свободния пазар, бързи и дълбоки реформи, включително в МВР, специалните служби и съдебната система, което пък значи намаляване на престъпността, корупцията и ръст на чужди инвестиции.

Така  че – да живее неврохирургията! Тя наистина може да се използва като фокус, през който да се прокарат – и решат – голяма част от основните предизвикателства пред България.  

Могат, но няма да стане. Първо, Николай Габровски, като човек без опит в политиката, едва ли ще се сети за тази опция. А дори този текст да го подсети, едва ли ще посмее да лансира толкова екзотична идея. Второ – „здравите сили“ няма да го оставят да направи десен завой към евроатлантизма и нормалността, което автоматично значи и откъсване от Русия. Имам предвид които все повече се групират около президента Румен Радев и работят за това България максимално дълго да остане в калта.

Тяхната дума – и това е другата дума на седмицата – е „цинизъм“. Да, тя е иманентна характеристика на самите тези типове и всички го знаем. Но не това имам предвид, а факта, че като „цинизъм“ Радев определи отказа на Нидерландия да ни пусне в Шенген. „Вместо европейска солидарност, България получава цинизъм“ – каза той. И даде тон на открита и безумна антиевропейска кампания в страната, нещо за което той и кликата му отдавна чакат удобен момент.

Вътрешният министър Иван Демерджиев поде опорката с думите „вместо европейска солидарност“, но замести „цинизъм“ с „получаваме пренебрежение и дискриминация“. Побърза да се включи и вицепрезидентът Илиана Йотова: „Нидерландия направи най-добрия коледен подарък на тези, които не искат силна Европа“. И доволно потри ръце.

Забелязахте ли това издайническо „за тези“, вместо „за онези“. Знае Йотова кои са „тези“, как няма да знае, нали точно тя и хората около нея не искат силна Европа и от години работят за да я отслабят. Затова сега те веднага разпознаха коледния подарък и му се зарадваха.  

Накрая пък се изказа и най-големият мъдрец от президентската кохорта – Стефан Янев. Него, граждани, наистина няма кой да го надмине по дълбочина на мисълта. Неотдавна направи заявка, че с третия мандат, ако му се връчи, иска да създаде правителство с участието на всички парламентарни партии. Гений!

Сега пък предложи в ЕС занапред България да блокира всички инициативи на Нидерландия.

Но какво става, ако Нидерландия предложи да ЕС ни отпусне едни пари без пари, както обикновено прави, а ние вземем, та блокираме предложението. Или май тук изобщо не мислим за пари, а за самолети – как да откажем досадното предложение Нидерландия да ни даде безплатни Ф-16, ако дадем нашите дърти и безполезни МИГ-ове на Украйна. Така, де, като истински генерал със зелени чорапи и червено сърце, Стефан Янев мисли само за военни работи. И за доброто на България.

Щеше ми се да поговорим за още някои важни думи, граждани. Например за думата Макрон, дето е яко загрижен за „сигурността на Русия“. Като падне от власт, този тип ще гледа като внезапно насрано дете още по-трогателно от мама Меркел. Можеше и думата „Лукойл“ да обсъдим – да попитаме например защо руската рафинерия купува „евтино“ руски нефт по 80 долара на барел, а цената му на международния пазар е 65. Или можехме да обсъдим „тавана на цените“ за този петрол и дали заради него няма да видим как „Лукой“ най-после се изнася от страната ни. И си отнася обратно в Русия корупцията, негативното политическо влияние и последните парчета искрена българска любов към руските рубли.

Но не, граждани, стига толкова за днес. Докторите са ми забранили да се изнервям, за да не вдигам кръвното. Всъщност са ми забранили да вдигам нещо по-тежко от халба бира или мно-о-о-го лека жена. Съветът им е добър, така че – до другата седмица.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: