ЗАЩО В БЪЛГАРИЯ 2+2 Е РАВНО НА ТОЛКОВА – И САМО НА ТОЛКОВА – КОЛКОТО КАЖЕ МОСКВА

август 17, 2022 at 10:08 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-zashto-v-balgariya-2-2-e-ravno-na-tolkova-i-samo-na-tolkova-kolkoto-kazhe-moskva

Знаете ли на колко е равно 2+2, граждани?

Не, не бързайте да отговаряте – 4. Спрете за секунда и изчакайте да видите какво ще кажат първо политиците, за които гласувате досега и ще гласувате на предстоящите извънредни избори.

„Ще ви кажа, когато му дойде времето“ – това е доста добър отговор, нали. Умерен, леко предпазлив, но и внушителен, изпълнен с достойнство. Внушава например, че човекът знае отговора, но през времето, докато му дойде времето, допълнително ще проучи нещата, може да се допита до специалисти, изобщо – че когато му дойде времето, трябва да очаквате от него нещо наистина солидно като резултат.

Лошото на този подход е, че времето му никога не идва.

Той бе изобилно практикуван от Симеон, когото спокойно можем да наречем „бащата на българския политически популизъм“, но го изповядваше страстно и Бойко Борисов по време на своето управление.

Даже той измисли и изключително интересен вариант – по три пъти на ден да дава различни отговори, та всеки човек от ошашавената публика да си намери подходящ според своя вкус. Короната на тази политика беше недвусмисленото признание: „Аз съм прост и вий сте прости, затова толкова добре се разбираме“.

Абе, май не е толкова прост той. Дълго време успяваше да служи на много господари и да прави политически пируети между Меркел и Путин, без да падне – или поне не твърде болезнено – и от двата стола.  

„Ще съберем нашето висше управително тяло и ще вземем решение“. Този отговор на въпроса за стойността на 2+2 много го обичам. Той показва, че вашата любима партия е наистина демократична. И, както обикновено в подобни общности, всеки има мнение, което трябва да бъде – и ще бъде – зачетено. Така че може да се очакват интересни отговори, в зависимост от това дали решенията се взимат с обикновено мнозинство или на принципа на най-малкото общо кратно.

Ако повечето хора в управителното тяло са на мнение, че 2+2 е равно на 5, то това се приема без колебание от форума и се зачита като колективна воля – всички са длъжни да се съобразяват с него, докато не се вземе друго решение по въпроса, а ако има опозиция, тя се изключва от партията.

Ако подходът пък е да се съберат стойностите на всички отговори и се разделят на броя присъстващи, се получават истински изненади – 4 ½, 8 без 20, 10 литра ракия и други екзотични отговори.  

Най-често съм чувал колективното решение да се търси от БСП. Всеки от тях поотделно е некадърен да се намери задника с две ръце, но като колектив са винаги твърде наясно къде са заровени парите на държавата и колко от тях могат да откраднат пълноценно, без да ги хванат. Или поне – преди да ги хванат и изхвърлят от властта.

Напоследък няколко  пъти чувам също, че в ДБ редовно се допитват до управителните си тела, но не съм попадал на случай, когато от това е произлязло нещо добро. Защото идеята да се коалираш с БСП например, да не си активен по темата „оръжия на Украйна“, да не настояваш, а да се снишаваш за изгонването на руския генерал-губернатор от София, не са читави. Напротив, те показват най-лошото лице на българската десница, доколкото изобщо можем да оценяваме ДБ като дясна формация, каквато те имат претенции да са.

В България има също и много политици, които без колебание отговарят, че тук 2+2 е равно на толкова – и само на толкова – колкото каже Москва. И че това е единствената форма на здрав, истински български патриотизъм, която има право да вирее по нашите земи.

В случая не говоря само за хора като Рубльов, а и за такива като върховния му български патрон Радев. 2+2 служебни правителства вече прави този човек и при всички се повтаря същата схема – отбой от Европа, НАТО и демократичния свят, завой към Русия, корупцията с руските енергоносители, плюс опит за навлизане колкото може по-дълбоко в територията на едноличната власт.

Вижте само какво пъшкане и гънене настана сега по газовата тема. Тия птици от ятото гълъбово нарочно пуснаха питомното да подивее – моментално забавиха интерконектора с Гърция и поискаха да се разсрочи договора за 7 танкера американски втечнен газ.  

В същото време посегнаха тепърва да опитомяват дивото, като „хвърлиха големи усилия“, за да подготвят конкурс за доставка на газ. И тъй като, разбира се, не са вписали вътре, че заради неизрядното си поведение като доставчик, както и заради мръсната война на Русия срещу Украйна, „Газпром“ и неговите посредници са изключени от конкурса, сега са клекнали и чакат „Газпром“ да им нареди при какви условия да му подарят отново българската газова система.

„Може да говорим с „Газпром“, може и да не говорим“ – утешава ни някакъв умник от „Булгаргаз“. Той и Адам можеше да такова Ева, ама можеше и да не я такова, обаче все пак я такова, нали. 

Да ви кажа, граждани, тия типове, които ни управляват в момента, воглаве с патрона им Румен Радев, просто се правят на велики и ни пробутват огромни глупости. Те нямат нито време, нито сили, нито компетентност да оправят нещо реално в държавата, да свършат нещо полезно, да проведат реформи или каквото и било добро да сътворят. 

Но и не това е целта им. Целта им е да сътворят максимално зло, да разбият малкото работещи неща, да поставят нови разделителни линии и да върнат България максимално към хаоса, което значи – към лесната управляемост в интерес на Русия.

В този смисъл, реалният сбор на  2+2 за деянията на Радев и Ко, отсега мога да кажа, е отрицателно число – минус 100, минус 1000, не знам, зависи колко глупости ще съумеят да реализират.  

А какво да кажем за онези, които заявяват, че по принцип стойността на 2+2 е относителна и не може да се намери рационален отговор на този въпрос.

Чух го в прав текст онзи ден от Асен Василев и малко ми падна ченето. „Вторият разлом, който не сме изживели, е „за и срещу“ Русия“ – заявява Василев в интервю за Дойче веле“ и добавя: „На този втори разлом според мен няма как да му се намери рационално решение, защото прилича на харесването и нехаресването между хората. Затова тук не трябва да говорим за Русия въобще, дори не за Путин, а за конкретни практики, които вредят на България, каквито са, да кажем, корупцията и пропагандата.“

Това, граждани, дали е същият човек, който съвсем скоро сподели направеното от него изключително правилно откритие, че корупцията в България е плод на руската политика и отношенията с Русия, а ако искаме да решим този проблем, трябва да пренаредим изцяло тези отношения.

Вчера така – а днес сякаш продължаваме да си играем на детска градина, която не разбира няколко елементарни неща.

Първо, когато простотията се обедини с продажността и двете заедно застанат срещу истината, това не означава, че стойността им на обществения кантар се изравнява с тази на истината.

Второ, да си в позиция „за и срещу Русия“ не е като да хвърли зарове и да възприемеш каквото се падне, истинската позиция се базира на информация, история, политически и други реалности. Това, че в България всички тези реалности се прехвърлят изкуствено в сферата на психологията и опират до „харесвам“, „не харесвам“, само показва как не се правят нещата в политиката. И като цяло не е трудно да се преодолее този подход, ако няма такива, които съзнателно го налагат.

Трето, когато говориш за негативните ефекти от руската политика в България, да отказваш да коментираш „Русия изобщо“, както и Путин в частност, означава, че не знаеш какво правиш и съответно – няма как да постигнеш съществени резултати, а ще работиш само на парче, като следваш събитията, вместо стратегически да ги предвиждаш и управляваш.

Ако не си изясниш и не разкриеш пред публиката механизмите, по които руската корупция е станала българска корупция през годините и десетилетията назад, каква корупция ще бориш? Ако не познаваш похватите на руската пропаганда и нейното развитие през последните поне стотина години, каква пропаганда ще бориш и какво контра пропаганда ще противопоставиш?

Съжалявам, граждани, но както стоят нещата в момента, давам си сметка, че и тази година на 2 октомври ще бъда изправен пред сериозната дилема за кого да гласувам и дали да гласувам изобщо. Как пък никой политик досега не каза простичкото 4.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: