De Profundis: ИЗПАРЯВА ЛИ СЕ ЕНТУСИАЗМЪТ НА ЗАПАДА ДА ПОМАГА НА УКРАЙНА

юни 1, 2022 at 11:20 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-izparyava-li-se-entusiazmat-na-zapada-da-pomaga-na-ukrayna

Изпарява ли се лека-полека ентусиазмът на Запада да помага на Украйна в битката срещу Империята на Злото?

На повърхността може би изглежда, че още не – но със сигурност има признаци за подобно развитие. А ако появата им зачести и те се превърнат в трайна тенденция на шикалкавене, да не говорим за пълно зарязване на Украйна да се оправя сама, това би било сред най-катастрофалните развития, които световната политика познава изобщо. И силен удар с дългосрочни последици върху самия Свободен свят.

Последният от тези признаци, за които говоря, беше отказът на американския президент Джо Байдън да достави на Украйна така необходимите за победата над руските орки ракети с голям обсег. „Няма да пратим на Украйна ракетни системи, които могат да поразяват цели на територията на Русия“ – каза американският президент.

С това решение той тръгна по наклонената плоскост и ако продължи така, скоро ще настигне по пързалката на малоумието такива титани на международната политика като Тръмп и Обама. Тези двамата, с пълната си некадърност, бездействие и представяне на желаното за действително, съучастваха толкова години на Путин, че дадоха възможност на кремълското джудже да се почувства като голям господар. Дадоха му време да се подготви и да предизвика Запада с война в сърцето на Европа. И с откровени заплахи, че ще атакува и целия останал свят, ако не му върви по гайдата.

А Байдън, който от началото на руската агресия се държеше що-годе прилично, онзи ден изплесна. Аргументът, че с далекобойни ракети украинците могат да поразяват цели на територията на Русия, затова няма да ги получат, е толкова тъп, че който го е измислил, трябва да получи Нобел за простотия. А мога и да цитирам самия руски външен министър Сергей Лавров, който по друг повод каза нещо, което много пасва на решението на Байдън: „Такава позиция не е много добре интелектуално мотивирана“.

Първо, както е ясно от картата, и сега украинците могат да атакуват руска територия. Те могат да стрелят по Империята на Злото дори с автомат „Калашников“ или с гаубица от Втората световна война, да замерят руснаците отвъд с яйца и гнили домати, или да им пикаят на територията, ако искат.

Второ, омразата на Путин към САЩ и Запада не се влияе от това колко дългобойни са оръжията, дадени на Украйна. Тази омраза е фундаментална, безкрайна и животинска, тя не е свързана с размисъл за обувки, например – о, да, 43 номер може, 47 – не, щото с тях повече ще боли като ме ритнат.  

Смятате ли, граждани, че Путин отмерва омразата си според това дали оръжията за Киев, стигат или не стигат руската територия. Това е аргумент, достоен за българския президент Радев, не за американския президент, който и да е той.

Трето, да не би заплахите за „ескалация на конфликта“, които Лавров отправи към Запада, ако даде далекобойни оръжия на Киев, да са уплашили някоя гарга в Белия дом?

Може – ама сериозно ли? Наистина ли някой ще се съобрази с поредните брътвежи на този палячо, лъжец и пропагандист на путинизма. Не помните ли всичките му досегашни лъжи, които го превръщат в най-дългоносия Пинокио на света? Не помните ли заканите му? Нито една от тях не се реализира, само стана повод за ескалация на заканите.

В основата на цялата работа е разбирането на нещо съвършено просто – преди войната Украйна нямаше никакви сериозни оръжия, само стари руски таралясници, но това не я спаси от зверствата на орките? Затова логично, Киев, който в момента наистина защитава целия Свободен свят, трябва без увъртания да получи максимално добри и ефективни оръжия, за да се прекърши бързо и, надявам се, този път – завинаги, гръбнака на руските мераци за световно господство.

Да, ама как ще стане това,  след като не само американският президент не дава нужните оръжия на храбра Украйна, а и германският канцлер Шолц е раздвоен по темата. Морално и етично раздвоен – забележете.

„Доставката на тежки оръжия за Украйна повдига трудни политически и етични въпроси, които трябва да бъдат обсъдени“ – твърди Шолц. И добавя: „Става дума за това дали насилието може да се победи с насилие или е възможно да се постигне мир без оръжие“.

Тоя или е изперкал, граждани, или се прави на философа Имануел Кант, като се кани да надгради неговия „морален императив“ със свои думи.  

Извинете, но ще го кажа директно – тези абсурдни думи на Шолц са думи на кретен. И изводите, до които той евентуално ще стигне след предстоящото дълго обмисляне, ще бъдат изводи на кретен. Гаранция, защото това е принцип не просто в системата на философията, но и в системата на самата Вселена – от нещо за ядене винаги ще направиш лайно, но от лайно не можеш да направиш нещо за ядене. Поне не такова, което става за сервиране на гостите.

В ултра левичарските си философски напъни, другарят Шолц май забравя, че ако някой човек убие друг, полицията го арестува, а съдът го тиква в затвора. И това е насилие над горкия човек – той не иска нито да бъде арестуван, нито осъден, иска да прави каквото си иска. А фактът, че наказанието е в името на закона и чрез закона, абстрактно погледнато, не прави насилието по-малко насилие. Така че доза насилие срещу насилника трябва да се използва, иначе всички ще станем жертва на принципа на джунглата – силният побеждава.  

Колкото до втората част от философския напън на Шолц – дали е възможно да има мир без оръжие, това отдавна е ясно. Да, може – но не и с Русия. Неуважаеми Шолц, не щете да слушате такива като мен, но чуйте поне великия си предшественик, канцлера Бисмарк – за Русия договорите, които подписва, струват по-малко от самата хартия, на която са написани. А представете си колко струват за Кремъл празните разсъждения на западни политици на морално-етични теми.  

Дори и да не чуят самия Бисмарк обаче, Шолц и останалите политически сульовци, които наводниха напоследък Европа, би трябвало да се сещат, че, както всяко общество се пази от криминалния убиец, така и обществото на Свободния свят трябва да се предпази от политико-криминалния убиец Путин, цялата негова шайка, плюс „невинния руски народ“, който ги подкрепя искрено и лично.  

Не си ли дават сметка мухливите левичари на върха в ЕС, че, след атаката срещу Украйна,  въпросът е: Или ние – Путин, или той – нас. Средно положение няма. Няма милост от негова страна. Няма съобразяване с морални принципи, човешки закони или страх от божие наказание. Няма вече Русия на „кооперативния“ Горбачов или „добричкия“ Елцин.

Вместо това, чувам да се подвиква на висок глас, че ЕС е почти изчерпал възможностите за санкции срещу Русия и какво ли ще правим, ако войната не свърши скоро.

Голямо, лицемерно кършене на ръце е това, граждани. Също – глупости на търкалета и краставици на колелета, както казвахме в детството ми. Да оставим настрани фактът, че Русия продължава да извлича от продажбата на нефт и газ страхотни печалби, с които финансира войната в Украйна и крепи ударената си от санкции икономика. Стъпките, предприети досега в тази посока, са по-скоро символични, отколкото реални – а тепърва ще видим колко наистина силен ще е ударът срещу продажбата на руския нефт с кораби, каквото решение взе ЕС. Тук дори България получи две години отсрочка, въпреки че – айде нямаше нужда, нали знаем, че влъхвите от „Лукойл“ само лъжат как рафинерията не може да работи без руски петрол.

Така или иначе обаче, има още много какво да се направи, за да се стигне до необходимото пълно скъсване европейската зависимост от руските енергийни суровини. Освен това обаче – може да се наложи пълна забрана за каквато и да било търговия с Русия. Тогава ще стане съвсем лесно и изключването на руските банки от системата SWIFT. Може изцяло да се затворят европейските пристанища за руски кораби, както и сухопътните граници за руски пътници и товари. Може да се спре напълно издаването на европейски визи за руски граждани. Могат, при наличие на специално законодателство, което вече е жизнено необходимо, да се конфискуват всички руски движими и недвижими имущества в Европа, а средствата да се предоставят като помощ за Украйна. Може и трябва да се блокира изцяло руската пропагандна машина – да се забрани разпространението и използването на определени руски символи, да се спре разпространението на руски медии в Свободния свят, да се разследват неруски медии, журналисти и политици, които пропагандират нацистките идеи и визии на Кремъл, да се прекрати участието на руснаци в каквито и да било културни, спортни, научни и други събития.

Сигурно има още поне сто неща, които Западът може и трябва да добави към сегашните санкции, за да е натискът върху Русия много по-ефективен. Ето защо оплакванията, че ни свършват наличните санкции, са заблуда – но не заблуда на Путин, а на самите себе си и всички хората в Европа.

Всъщност крайно време е точно тези хора – особено народите на страни като Германия, Франция, Италия, плюс, разбира се, България, Кипър и други – да видят как техните политически елити ги правят на маймуни, да се погнусят и да вземат нещата в свои ръце.

Само дето не съм сигурен, че така ще стане.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: