De Profundis: НЕ ПУТИН – РУСКИЯТ ИМПЕРИАЛИЗЪМ Е БЯСНОТО КУЧЕ

март 16, 2022 at 11:42 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ne-putin-ruskiyat-imperializam-e-byasnoto-kuche

Не Путин, руският империализъм е един от най-основните проблеми на света, онова бясно куче, на чието размножаване чрез ухапване трябва да се сложи край, за да се успокоят до голяма степен нещата, поне в международната политика.

Отдавна чакам някой мастит западен анализатор да го каже и анализира, щото ми писна да върша тяхната работа, но вече ми се изчака чакалото. А и нормалните хора трябва да знаят, не да си блъскат главите по вторични въпроси като – луд ли е Путин, той ли е виновен за войната в Украйна или него самия са го излъгали, ще го предаде ли обкръжението му или няма да го предаде, като вижда катастрофата, в чиято спирала надолу Русия вече се върти със страшна сила.

Да ви кажа набързо по тези теми и да мислим нататък. Не, Путин не е луд – нито в онзи смисъл, че има нужда от дълга психоанализа, за да се приспособи към нормалния свят, нито в по-крайния, в който беснее сякаш без причина, та има нужда от усмирителна риза и тонове успокоителни. В неговия случай успокоителните няма да помогнат, трябва по-силно лекарство, което се изстрелва в пациента, вместо да му се инжектира. Но луд не е.

Путин е мегаломан, но, еретично казано – не е виновен за това по две причини.

Първо, той е дребен плъх от КГБ, получил изведнъж цялата власт в страна много богата на ресурси, много бедна на свободно мислене, и въоръжена до зъби с ядрени бомби. Част от които ние, Западът, му дадохме, впрочем. Да се сетим как през 1994 убедихме Украйна да „върне“ на Кремъл своя ядрен арсенал, като остане „защитена“ от хартийката на някакъв договор, в който всеки руски император би се изсекнал презрително.    

И второ – Путин се изгради като мегаломан буквално пред очите ни, през 23-те години, когато е на власт. Имаше много време и подходящи поводи градинското джудже да бъде ударено през грабливите ръчички или нахалната уста и да бъде поставено на мястото му. Никой не се нае да го стори, всички западни политици му се мазнеха и лезиха – то не бе „сътрудничество“ за победа над световния тероризъм, в чиято основа всъщност открай време стои точно Руската империя; то не бяха Шрьодеровци и други бедняци да протягат ръка за рубли; то не бяха Германии да подскачат от нетърпение за руски газ по „Северен поток“, то не бяха всякакви чудеса.

А в същото време Путин нахлу в Грузия и в открита реч в Мюнхен предупреди какво следва. В Мюнхен, да – символично място.

Нататък – разбира се, Путин е виновен за войната в Украйна, но не е само той. Да забравим ли безцеремонните лъжци Лавров, Захарова, Песков и останалите? Да забравим ли разни Рябковци, Рогозиновци /ах, Достоевски/, Чибурашки и други високопоставени рашки, които тръпнат да угодят на императора.

Те – или част от тях – го излъгаха, разбира се, особено за истинските съпротивителни сили и настроения сред украинците, но това не е смекчаващо вината обстоятелство, по три причини. Първо, Путин би трябвало да знае, че царедворците така правят – лъжат и се кълчат, за да се харесат на владетеля. Второ – ако наистина са го излъгали по такъв елементарен начин, значи той самият е доста тъп. И трето – като връх на пирамидата, той носи отговорност, независимо от всичко.   

Ще го предаде ли обкръжението му – ами разбира се, че ще го предаде. Част от тъй наречените „руски бизнесмени“, които са на по-безопасно място, вече го предадоха, предстои да го направят и онези, които са най-близо около него.

Те сякаш генетично знаят как се спасяват кожи – спасявали са ги още във времето на „Златната орда“, спасявали са ги при Иван Грозни, при Петър, Екатерина, Николай, Александър и другите номерирани велики, при Ленин и Сталин, при Хрушчов и Брежнев. Та и путинските слуги сега, знаят – обръщаш се в точния момент срещу злодея и, дори ако не успееш да се включиш в новото утрешно управление, поне оставаш жив. Може би. Донякъде.

Така е, отговорите на тези и много други въпроси, свързани със сегашното развитие на нещата, войната в Украйна, стават лесни, ако събитията и фактите се погледнат от подходящ ъгъл, както казах в началото – че не /само/ Путин е проблемът, а самата руска империя.

Това означава обаче нещо много повече дори от управляващата върхушка – като почнеш от Путин и стигнеш до последния началник отдел в кое да е министерство и разсилен в КГБ. Ако беше само до върхушката, империята не би могла да съществува, поне не толкова дълго време. И не би могла да оцелее през толкова мимикрии и пак да остава практически същата – ако голямата маса руснаци не бяха настроени по този начин, не носеха империята в душата си. Включително и много от най-издигнатите умове сред тях.

Не е само споменатият вече Достоевски и други, по-неизвестни. Нека споменем творец като Никита Михалков, който затъна в имперското блато. Или великия Солженицин, който направи на пух и прах комунистическия вариант на империята, но се върна към нейните царски измерения като еманация на „руския дух“, руската „мисия“ и прочие простотии.

Казаното дотук означава нещо много важно – дори утре Путин да падне, наследниците му, глобално погледнато, ще продължат неговото дело. На първо време, те ще се борят със зъби и нокти да изкопчат поне част от онова, което той сега иска. Да речем – поне Крим да остане руски, защото така могат да „оправдаят“ изтеглянето си пред руския народ. Или поне Донецк и Луганск да получат „специален статут“, ако не в реални административни граници, то в сегашния си вид.

Както винаги, наследниците и на този зловещ руски император ще  разчитат, че Западът, в желанието си кошмарът на източната му граница да свърши по-скоро, ще повярва на поредната руска мимикрия, и ще започне да се отнася без необходимата бдителност към Русия, както направи през 90-те. Те, бъдещите руски управляващи, ще покажат известно смекчаване във всички аспекти на живота, докато не дойде времето, когато се почувстват пак достатъчно силни и започнат да демонстрират пак зловещите си апетити.

Колкото и да не ми се иска да го кажа, практически съм сигурен, че дори Алексей Навални в този момент да бъде избран за президент на Русия, нещата ще се развият точно по този сценарий. Това е защото не само той, а и никой друг, не би могъл да извърши бързи и достатъчно радикални реформи в самата имперска тъкан, не само в нейният мозък, но и в нейната душа.

С други думи, за Русия няма да е достатъчно административното превръщане от силно централизирана сатрапия в хлабава конфедерация, както каза в едно интервю писателят Борис Акунин. Да, това е добра стъпка, но мерките ще трябва да са много по-комплексни и дългосрочни, отколкото всички си представят.

Логичен е въпросът какво от тази гледна точка следва да се направи в момента, а не утре, по отношение на конфликта в Украйна.  

На първо място е важно да обърнем изцяло нова страница в отношенията с Русия. Вече трябва не да чакаме да получим поредния руски ултиматум, а ние, страните от свободния свят, да започнем да поставяме ултиматуми.

Например – дори Украйна да капитулира, което изглежда все по-малко вероятно, западните санкции ще останат и ще се затягат, докато Красная армия не напусне както Украйна, включително Крим, така и всички други чужди територии, окупирани от Русия.   

Да се спре всякаква пряка комуникация с официален Кремъл. Да се забравят дългите лични или телефонни разговори на Шолц и Макрон с Путин, да се спрат публичните изявления на Лавров в ООН или където и да било, да се прекъснат „посредническите“ мисии на Турция и Израел. А кой идиот реши, че посредник в конфликта може да бъде дори бившият канцлер Шрьодер, човек от години на руска хранилка, не знам и не искам дори да науча.  

Подобни контакти само легитимират военния престъпник и международен терорист Владимир Путин, заедно с цялата му престъпна шайка, в очите на руснаците и му помагат да се задържи на власт. Вместо това, на Путин трябва да се даде възможност, ако иска да разговаря със Запада за каквото и да било, да натовари с посредническа мисия Алексей Навални например. Или някой друг виден руски дисидент. Гари Каспаров ми се струва подходящ, или споменатия Борис Акунин. 

Трябва да се прекъснат почти докрай дипломатическите контакти с Русия – да бъдат закрити всички руски посолства на Запад, с изключение на едно, и да бъде оставено в Москва едно посолство, Люксембург например, през което може да се контактува. По същия строг, но справедлив начин трябва да се реши и визовият въпрос – една обща колибка на Запада в Москва, която издава визи за руснаци по нови, много строги правила.

Вероятно чрез система от спътници, трябва да се осигури на всички руснаци свободен достъп до Интернет, който да не е зависим от техническите възможности на руските власти да го блокират. Това е много важна стъпка, част от новите огромни усилия в дългосрочен план, които Западът трябва да положи, за да спечели пропагандната война за Украйна. Но и за нещо много повече – да издуха от главите на руснаците мита за тяхната могъща империя, дето всички по света я обичат и на която всички се надпреварват да благодарят.

Дали руснаците, които загиват днес в Украйна заради бъдещето на някаква си имагинерна империя, снощи са сънували розови сънища, в които играят обичани освободители.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: