De Profundis: ИНФЛАЦИЯ – ДУМАТА, КОЯТО ОПРЕДЕЛЯ И ИКОНОМИКАТА, И ПОЛИТИКАТА ПРЕЗ 2021

декември 30, 2021 at 11:34 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-inflatsiya-dumata-koyato-opredelya-i-ikonomikata-i-politikata-prez-2021

Не знам за вас как е, граждани, но за мен думата, която най-добре определя изтичащата 2021 година, е „инфлация“.

И то разбирана не само в чисто икономически план – макар че и в икономически план това коварно животно доста бели ни създава и ще продължи да ни създава.

Имам предвид много показателния съвет, даден от финансиста Стоян Панчев онзи ден – за Бога, братя, не дръжте парите си в банка. Според Панчев, а предполагам, че той добре си е подготвил урока, преди да се яви по телевизията и да говори неща, заради които властите могат да го закопчеят, към ноември на годишна база инфлацията в България е 7.3 на сто, тоест, от всеки 100 кинта в банката, тя е изяла 7.30.

Да ви е честито! Колко кинта е изяла допълнително самата банка с нейните безкрайни и напълно измислени такси, сега няма да коментирам. Ще кажа обаче друго – ако някой доволно потрива ръце, като прави сметката, че на него са му изгорели само 7.30, но на онези с по 1 милион са изядени цели 73 000 лева, нека не се радва, това не са пари, които по социалистически се прехвърлят от един джоб в друг, дори не отиват и в джоба на държавата, това са пари, които просто се изпаряват във въздуха.

Пуф – с труд и пот изкараното национално богатство олеква със 7.3 процента, макар че в бюджета за цялата 2021 година беше предвидено инфлацията „да се ускори до 2.8“. Което е поредното доказателство, че бюджетните прогнози се правят по метода на добре наплюнчения пръст, вдигнат високо, за да се усети откъде и колко силно духа вятърът на бъдещето.

Ама това се дължи на обективни причини и в Америка инфлацията е още по-висока от нашата, направо рекордна, казват. Да, обаче мен какво ме грее, че американците са по-зле, нали знаем, че почти всеки от нас, българите, и в момента би искал да бъде поне толкова зле, колкото са те. Със сигурност – в икономически план, де, защото в политически и там кашата през последните 15-ина години става все по-гъста.

Но да се върнем на нашата си политическа каша, в която инфлацията също катастрофално расте – инфлацията на доверието, инфлацията на реалните стойности, инфлацията на политическите таланти и умствените възможности на онези, които все по-упорито се месят в политиката.  

Колко време, нерви и обществени усилия изядоха протестите от миналата година и какво постигнаха. Добре, свалиха Борисов и ГЕРБ от власт – и толкоз. Но ако направим резонна политическа калкулация, ще видим, че това беше максимум 25 на сто от цялата работа. Къде са останалите 75 на сто? Гадният, но реален отговор е – в свирката. Защото какво и как ще се прави по тези други проценти не беше предвидено, не беше помислено, не беше уточнено отрано.

Какво имам предвид ли? Ами например фактът, че, вместо протестиращите да имат поне относително ясна идея кой взима властта след успеха на протеста, те нямаха никаква ясна идея. А някои дори се гордееха, че нямат, защото идеята им беше просто да бутнат цялата система, без да се интересуват кой и как ще я съгради наново.

Големи революционери, няма що. Затова и в реалността въпросната революция се случи доста по-зле от онова, което стана през 1989, когато, за да се махнат комунистите от власт, все пак предварително беше създадена широко коалиционна формация, наречена СДС, тя имаше някаква, макар мъглява, програма и поне частични визии, макар още по-мъгляви, за това как да я реализира.

Друг е въпросът, че тази коалиция сама по себе си бе неподготвена за промяната ли да кажем, некадърна да я направи ли – много са обясненията, но и в тази посока сега няма да задълбавам. Важното е, че актът сам по себе си беше правилен – като искаш политическата власт, правиш партия или коалиция, излизаш с умни предложения, които народът подкрепя и тогава сваляш управляващите, не обратно. Обратното значи да отвориш широко портата или за някой тиранин, или за купчина лакоми малки тиранчета, събрани заедно от желанието за власт и мъст.

Така де, все пак в България сега се случи именно обратното и то ни докара, първо, безумна поредица от излишни парламентарни избори и второ – управляваща коалиция, която прилича на онази кърпа, дето кучето я дърпа. И, господа честно протестиращи, отворете си очите и вижте каква миризлива китка магданоз се възкачи начело на държавата – Радев, Рашков, Янев, Нинова, Генчовска…..

А какво ще кажете за Гечев като съветник срещу инфлацията – от което, изкушавам се да мисля, тя така се зарадва, че подскочи и порасна още по-стремително. Тасков – съветник по енергетиката, която обаче ще нарасне по-късно, защото сега я спряха с откровено антипазарно решение. Тошко Йорданов като шеф на Комисията по култура и медии в НС.

Ма извинявайте, аз ли съм прост или вие сте прости?

Горкият Велислав Минеков, що ли не умря при Гредитин? Тогава нямаше да му се налага да излезе пред цял народ и да заяви със сълзи в очите: „Завръщането на мафията, преоблечена в кадифе и коприна, не беше желанието на нашия протест“.

А кое беше желанието, това питам през цялото време. Защо това желание – или две, три пет желания – не бяха ясно формулирани предварително.

Добре, де, но всъщност и самото ново управление, партийните и персонални участия в него, са, да речем, още около 25 процента от целите на протеста. А останалите 50?

Ами просто е, останалите 50 се отнасят до истинските дълбоки реформи в българското общество, включително в политическия живот и законодателството, които пак няма да бъдат направени. Да, по начина, по който е структурирана сегашната управляваща коалиция, и като виждаме нейните първи стъпки, спокойно мога да прогнозирам, че тя може и да изкара цял мандат и дори по някакъв фантастичен начин да успее да заобиколи Конституцията и да свали Гешев от поста му – но от това няма да последва нито една сериозна, истинска реформа.

И това не е прогноза, направена с наплюнчен пръст, а обосновано мнение, че истинска инфлация дори по реформите ни е награбила, граждани!

Виж, в това отношение най-добре са си руснаците – при тях няма инфлация, няма дявол, има само каквото каже Путин и неговият пророк Лавров. А напоследък те най-много казват, че Русия няма да напада Украйна. И, подхвърлят, май ще стане точно обратното – въоръжена до зъби от Запада, Украйна ще нападне Русия и ще предизвика руските танкове да стигнат до Атлантика…..Добре, де, Атлантика не го споменават в прав текст, но то се подразбира – стара руска концепция за мирно и свободно развитие на Европа е това, още от другаря Сталин произхожда.

Пък и на Запад май Путин вече има доста приятели, които биха посрещнали с хляб и сол Ванките с танките.

Онзи ден се разбра, че бившият френски премиер Франсоа Фийон е назначен в борда на директорите на руската държавна нефтена компания „Сибур“. Нищо, че е следствен за финансови злоупотреби, на руснаците това не им пречи, според тях корупцията е като инвестициите – истинска свежа кръв на икономическия живот. Частният икономически живот на върхушката, де, за общия икономически живот на мужиците в Русия кой го е грижа? Дори не и самите мужици.

Някой ще възрази – да, ама бившият австрийски канцлер Курц, който също е разследван за злоупотреби, отива на работа в САЩ, какво да кажем за него? Ами нищо няма да кажем, човекът отива на работа в частна компания, Фийон – в държавна. това е голямата разлика, която никога не бива да се забравя.

Франсоа Фийон сам определя политическата си ориентация като „социален голист“ и това пак потвърждава максимата, че никога не е късно да станеш за резил. И „голист“ само да кажеш, пак не е особено добре, означава, че си доста объркан в душата си и мразиш онези, които Дьо Гол с презрение наричаше „англоезични“, нищо, че освободиха Франция 2 пъти с цената на безумни жертви. Какво остава пък, ако към „голист“ добавиш и „социален“. Това веднага ни връща към другата максима, която съм споделял – че десните във Франция са по-леви от левите в Англия.

Както знаем обаче, когато си пазарува западни политици, Путин не придиря дали са леви или десни, важното е да вършат работа. Също като магарето – няма значение мъжко или женско, трябва да е издръжливо и да не се инати чак толкова. По възможност.  

Защо споменавам това в текст, посветен на инфлацията. Ами очевидно е – след Шрьодер и онази магарица, дето като външен министър на Австрия се поклони на Путин до земи, сега с Фийон инфлацията на доверието ми в политиците от водещите европейски страни скочи сериозно. Да кажем, че по личната ми скала е вече над 50 на сто. 

В интерес на истината, очаквах подобно нещо да избие по-скоро пак откъм Германия. Като знаем колко агресивно мама Меркел и нейните политически околности защитаваха руския „Северен поток 2“, дори с цената на откровено погазване на общия европейски интерес, логиката сочеше натам. А то изби Фийон.

Ами наистина – все по-малко вярвам на френско-германското лидерство на ЕС, бих предпочел отпред в Европа да виждам хора с по-малко претенции, повечко здрав разум и не толкова жадни джобове.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: