De Profundis: ХИАЛУРОН ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА – ДАНО ПОМОГНЕ

септември 8, 2021 at 12:03 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-hialuron-za-balgarskata-politika-dano-pomogne

Някои по делата ще ги познаете, други – по рекламите.

И като съдя по рекламите, модерното чудо, което оправя всичко, се нарича „хиалурон“. Този пенкилер се изсипва щедро в козметика и лекарства, за да се ползва максимално широко – от бездните на домакинството, до бездните на Космоса. Както изглежда, той няма проблем да ви заглади и косъма и напуканите пети, да ви опъне бръчките и изчисти от стрии женските дупета, да затвори рани или да отвори мозъци. Четох за един, който патентовал килимче, летящо с тайна горивна смес на основата на хиалурон. И за друг, който смята да спре високата раждаемост сред китайците чрез добавяне на хиалурон за повече удоволствие в гумичките, които те иначе не ползват, въпреки строгите предписания на Китайската комунистическа партия. 

Та ето защо мисля, граждани, че не е лошо да налеем малко хиалурон и в българската политическа система, ей така, експериментално – може пък да се вразумят онези, дето сами се рекламират с гордото име „политици“, а всъщност, като погледнеш делата им, се оказват обикновени задници, независимо дали мъжки или женски. И предлагам да сторим вливането с най-голямата възможна инжекция или по някакъв още по-средновековен метод за повече ефективност.

Иначе се вижда, че каруцата на светлото българско бъдеще съвсем откровено се е насочила към дерето. Ето ви за пример поредната порция разправия между бившия премиер Бойко Борисов и сегашния президент Румен Радев. Всъщност, да има разправии между тях, е нормално – интересите им са различни, позициите им са различни, опитът им в политиката е различен. Различна е обаче и позицията, от който изхождат, и която прави цялата работа крива.

Имам предвид фактът, че Борисов сега е обикновен политик, който може да говори каквото си иска, включително да каже истината, която всички и без това знаят – че президентът създава хаос и напрежение в българския политически живот, за да постигне личните си цели. Примерите са много, но според мен е достатъчно само да напомним героичното му изказване неотдавна в Раковски: „Що се отнася до тревогите на левите хора, които се опасяват да не бъде предадена тяхната надежда, искам да заявя, че не аз съм човекът, който ще ви предаде. За себе си гарантирам!“

О, да, с това очевидно Румен Радев гарантира, че напълно е способен да предаде десните хора, но левите – не, в никакъв случай. А той не беше ли затова президент, за да се занимава с интереса на всички хора в тази страна.

И точно защото президентът всъщност не е политик, а държавник от най-чист вид, той би трябвало да гледа отвисоко на приказки като тези на Бойко Борисов и да се държи достойно. Но не би. Може би би могъл, ако приказките не бяха истина, но в случая,            вместо хладнокръвие, Румен Радев, очевидно вбесен, веднага започна да дрънка големи глупости за това как единствените важни думи на Борисов са онези, които той ще каже пред следващия главен прокурор.

Нерде Ямбол, нерде Стамбул? И още няколко важни неща по темата. Първо, до следващия главен прокурор има да изтече още мандат на този, а дали тогава Радев ще продължава да е президент, та да се наслади отблизо на картинката? Все пак – избори идват и изобщо не е сигурно, че лявата подкрепа ще му стигне.

Второ, ако този главен прокурор не се е задействал срещу Борисов, защо следващият непременно ще се задейства? Ама, казват, Гешев е от борисовото котило, затова няма с пръст да пипне бившия премиер. Да, може да е от борисовото котило, но не е всевластен. Поне по Конституция, ако има достатъчно данни за извършено престъпление, той трябва да задейства хората си. Тоест, стигаме до питането – направил ли си е труда президентът, който при това би трябвало да има много информация, да подаде адекватен сигнал срещу Борисов до сегашния главен прокурор, за да предизвика конкретни действия.

И трето, президентът в случая прави лъжливи внушения, макар прекрасно да знае, че Бойко Борисов няма да отговаря нито пред този, нито пред който и да било от следващите главни прокурори. От една страна, защото в българската политика е в сила принципа „гарван гарвану око не вади“, тоест, има силна традиция да се отправят подобни закани, но не и да се предприемат реални действия. А от друга страна – защото на главните прокурори просто не им е работата да разпитват лично когото и да било, те само координират действията на поверената им прокуратура.

Така или иначе обаче, това е дребен скандал в периферията на политиката. Според мен много по-скандално е изказването на президента Румен Радев вечерта на Съединението в Пловдив. „Ключът е в духа на Съединението, в чувството, че сме един народ. Чувство, което с времето бе ерозирано от идеологически, котерийни, класови и други деления, които днес възпират нашия ход напред“.

Да, на пръв поглед това изказване не се различава много от стандартните глупости, които на всеки подобен празник дрънкат всички български политици – за единство, за силна държава, за сплотеност на народа. Но да разчетем по-внимателно думите на Радев, които всъщност съдържат силно недоволство, ако не и конкретен призив, за промяна на самата демократична система.

Първо, той вероятно лъже, защото би трябвало да знае прекрасно, че конкретната ситуация, в която от доста време се намира българското общество, не е ситуацията като да сме един народ.

Аз например не съм от един народ нито със самия него, нито с Корнелия Нинова, нито със Светлана Шаренкова и много други. Просто не бих могъл да бъда от един народ с хора, за които интересите на Русия стоят по-високо от интересите на България. Също не съм от един народ с онези, които слушат Слави, Азис и цялата чалга кохорта, като друсат кючеци цяла нощ, а после разправят, че мразят турци и цигани, но обичат българската култура. Не съм от един народ с онези, които паркират на тротоара пред гаража си, а после кълнат общината, че не е оправила плочките и се спъват.

И много още типове има, които не са от моя народ, мистър президент! Те и никога няма да станат, няма да изпитам чувство за общност с тях, независимо какви тъпи призиви ще ми отправят политиците.

Още по-интересен обаче е следващият извод, който прави Румен Радев в обединителното си изказване – че чувството за общност е ерозирано от „идеологически, котерийни, класови и други деления“.

Ах, моля ви, голямо престъпление е в демократичното общество да имаме идеологически различия, а не всички като един да се строим зад идеологията на Румен Радев – нещо, което няма как да стане, дори да знаехме каква всъщност е неговата идеология.

Що се отнася до котерийните интереси – техен основен носител тук още от началото на промените, ако приемем това време за някакъв вододел, са хората на БСП и уж бившата Държавна сигурност. Достатъчно е само да погледнем списъка с убитите шефове на противоречащи си групировки и други бандити през всички преходни години, да видим от кои отдели на ДС произхождат и с кои политици от БСП бяха свързани, и ще разберем за какво точно иде реч. Така че, Ел Президенте, айде да не се правим на невинни, след като сме отгледани, издигнати и подкрепени от същото това котило.

Най-смешно обаче ми дойде откритието на Румен Радев за класовото делене като бич за единството на българското общество. Да, истина е, че в света на модерните технологии класовите различия все повече се заглаждат, но това е само в някои отношения, те няма как да изчезнат напълно, защото е естествено състояние за всяко общество да има вътрешни йерархични нива, иначе то се превръща в аморфна маса, послушна на вожда и учителя.

Впрочем, точно на това намирисва цялата работа с въпросното изказване на Румен Радев, то пращи от желание всички да се обединят около него, вожда. Същото искаше и Симеон преди 20 години, но него, донякъде поне, мога да го разбера – внушените му глупости за царственост и прочие, буквално изискват всички да го харесват и следват. Докато в случая с Радев и настояването му за всеобщо обединение се връщаме към идеята да реализираме или нещо нацистко или нещо комунистическо.

Мерси, това вече го живяхме, няма да стане!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: