De Profundis: ИЗБОРИ ДО ДУПКА В МОЗЪЦИТЕ

юли 9, 2021 at 10:12 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-izbori-do-dupka-v-mozatsite

Пак идват избори.

Нещо напоследък взе да ми се гади леко от тях. Но не защото пак идват, а защото има опасност да ни продупчат мозъците.

Иначе изборите са положително явление, те са горивото на демокрацията и дават възможност тя да се движи напред. Поне напред – ако не и нагоре едновременно с това, както по-често става в нормалния свят.

В личен план пък изборите са миг на екзистенциална концентрация. Решението, което трябва да вземеш, може да те подтикне да започнеш да взимаш решения и по други важни въпроси, не само да лежиш на изтръпнала кълка и да викаш – държавата не ме храни. То може също да ти помогне да стигнеш до прозрението, че, за да вземеш решение по каквато и да било тема в живота, трябва да си добре информиран, да разбираш изобщо за какво става дума, иначе работата е като да сънуваш, че героично покоряваш Северния полюс, а като се събудиш, да установяваш, че просто краката ти са отвити.

Казаното означава, че ми се гади не от изборите като такива, а от изборите в България през тази година. И в предишни, де, но в тази особено. Причината е проста – не е налице адекватен избор, който да отключи описаните мисловни процеси.   

Нали знаете, граждани, че ние само условно, за нуждите на всекидневието, наричаме позицията „или-или“ избор. Тя реално не е. Питайте някой осъден на смърт какво предпочита – да го обесят или да го убият на електрическия стол.

Да, на по-ниски нива е сериозна дилема дали да купиш тези хубави обувки или онези хубави обувки, ако подлото ти бедно гадже не може да си позволи и двата чифта. Но ако трябва да избираш между обувки и лекарства за детето, нещата стават други.

По принцип се смята, че трябват поне три опции, за да бъде изборът истински. Парадоксът на вота през тази година в България обаче е, че нямаме опция дори за неистински избор от типа „или-или“. Нямаме нищо, никакъв шанс да се измъкнем от онова, което ще щракне веднага, щом види, че сме паднали в него. Дотам сме се докарали!

Но да разгледаме основните политически играчи, като започнем с опцията ГЕРБ.

Моля? ГЕРБ и „опция“ в едно и също изречение и с положителна конотация между тях? Партията, която изобщо не биваше да се създава, камо ли да идва на власт, а какво остава да стои на върха на политиката 10 години. Писал съм го още когато ГЕРБ беше създадена, писал съм го и когато дойде на власт, писал съм го и когато стоеше там. Не се хваля, само напомням, че това стана благодарение на голяма част от онези, които сега вопият страстно срещу ГЕРБ, те я подкрепяха на избори и участваха в нейни правителства.  

Правеха го, въпреки че е ясно – ГЕРБ доразвива политическата катастрофа, започнала с управлението на Симеон Сакскобургготски. Не, че преди това политиката цъфтеше – но имаше шанс нещата да се подобрят, да се структурира по-силно гражданско общество, партиите да не се разпасват, а с едното око да гледат към политическите принципи, медиите да не затънат в продажност и непрофесионализъм до такава степен…..всичко това накуп и още много. Но не би – и не ни е някой друг виновен, сами си го направихме.  

Помните ли с какъв ентусиазъм „народът посрещна царя“? Д, със същия, с който после избираше Борисов. Така че не извънземните докараха „феномена ГЕРБ“, който бил въвел и издигнал корупцията в България до най-високи върхове.
Глупости на търкалета – системата на корупция в България е заложена още от преди промените, а след това от нея се възползваха всички партии, които управляваха през годините, включително ГЕРБ. Разликата е, че преди това корупцията беше по-споделена, имаше някоя Солунска митница и за опозицията, независимо от нейния цвят.

Луканов постави основите с хартията за в. „Демокрация“, но ярък пример за системата на споделяне са „експертният“ кабинет на Димитър Попов и разбойническото – но в полза на широк кръг интереси – правителство на Любен Беров. За кабинета Виденов не се разбра дали беше изключително некадърен, та забърка батака или просто гледаше да краде само за себе си – но предизвика всички останали заедно да го свалят.

А какво да кажем за управлението на СДС – дали то не делеше контрабандните канали, създадени и поддържани от бившата ДС, с хора на ДС? Разбира се, уникалното ниво на споделена политическа корупция дойде с управлението на тъй наречения „цар“. Първо и той а-ха да посегне само за себе си и бързо да го изритат, но май го посъветваха и скоро сподели благините с БСП и ДПС. А кво повече му трябва на един уважаващ себе си политик в България, освен малко власт и пълен джоб с пари.

На този фон Борисов и ГЕРБ просто отвориха прекалено голяма уста и спряха да дават достъп до ресурс на когото и да било, освен на своите хора. Нещо повече, те посегнаха на бизнеса на разни недосегаеми, което вече пък отвори ада. Да, БСП можеше да кара още години в опозиция и да се руши отвътре, но хора като Божков не могат. 

При всички случаи обаче, за ГЕРБ не може да се гласува. А какво да кажем за втората „сила“, която пак напъва да е първа, макар да се видя, че и за десета не става – ИТН. Ами нищо няма да кажем, няма какво да се каже. Начинът, по който тя изобщо се държи в политическото поле, казва достатъчно. Казва например, че на онзи, който гласува за ИТН, чавка му е изпила акъла. Или чалга беше, не съм сигурен. А в по-теоретичен план, самото съществуване на партията подкрепя философското прозрение, че ако една сложна система съдържа вентилатор, то лайното винаги го уцелва.

БСП като трета политическа сила е смешно явление. Имам предвид – наистина забавно. Те, горките социалисти, имат две опции – или пак да грабнат пушките, да станат шумкари и да крадат кашкавал от мандрите, или да се готвят за четвърто място при следващ вот.

Жалкото е, че не осъзнават това и се пъчат пред обществото, че разширяват влиянието си, докато всъщност правят жалки коалиции със самите себе си. Да, прегръдката между Румен Петков и Корнелия Нинова може да роди много неща – от малки водки до големи дела. Но после като се събудят…..

ДПС – как да гласуваш за тях, това е въпросът. Или пък не е чак толкова хамлетовска дилемата, а доста по-просташка?

Ако човек е истински политически опортюнист, отдавна би трябвало да гласува само за ДПС. Тя е най-стабилната българска партия от три десетилетия насам и ще продължи да бъде, докато Ахмед Доган поиска. Или докато Аллах случайно не му бутне керемида на главата. ДПС е практически вечен балансьор в Парламента, често е във властта, но без да носи пряка отговорност за нея, а, дори в опозиция, държи сериозни икономически канали и осигурява своята върхушка, включително по места.

Само че какво правиш, ако не си истински политически опортюнист, а си падаш малко романтик, как да гласуваш за споменатата върхушка, която е напълно безпринципна и винаги готова да предаде и продаде дори собствения си електорат.

Коалицията „Демократична България“ между какво и какво е коалиция? Това първо. Две перца от тъй наречената „градска десница“ се съешават – смешно и жалко, също като коалицията на БСП със самата себе си.  

Второ, не може Христо Иванов, който е бил министър на Борисов и е пляскан по врата от него, сега да скача срещу Борисов и да вика „дръжте тирана“.

Трето, не може Иванов и Атанасов да лъжат хората, че са десни, а в същото време да плетат кошницата на Румен Радев и дори да декларират, че са готови да влязат в съюз с БСП, само ГЕРБ да бъде смачкан.

И още много други неща не може – обаче очевидно може. Ами така е, щом има кой да им вярва, те пък що да не се възползват.

А какво да кажем за Мая Манолова и нейната формация, чието име подобава повече на комсомолски почин, отколкото на сериозна политическа партия. Помним Мая като първа комунистка да се кланя на червените бандити, които в Жабокрек убиват невъоръжени и болни немски войници. Помним нейната роля в аферата Костинброд. Помним как застана на амбразурата и призна, че е предложила Пеевски за шеф на ДАНС. Какво повече ви трябва, бе, хора, за да спрете да гласувате за нея. Да припомним ли и как невинно посети Васил Божков – да побъбрят по женски, нищо друго. Ами стига, де, съпикясайте се в електоралната си щедрост към подобни политически кокони!

И накрая, но не на последно място, с шанс да влезе в парламента, идва новата коалиция – ВМРО, НФСБ и „Воля“. На тия „патриоти“, както сами се величаят, калта някак отвътре им избива, затова предназначението им е да мътят политическите глави и води. Трябва да признаем, че много години добре се справят.

Който иска – да гласува за тях, но да знае, че след това ще започне да страда от хълцане и нощно напикаване, магарицата му ще роди трикрако пърле, а нивата му ще се превърне в танков полигон на руската армия.

Но ето, като не можем, граждани, на предстоящите избори да гласуваме за всички тези партии, какво ни остава? Две прекрасни опции – партия „Българско лято“ на обвиняемия за 19 тежки престъпления Васил Божков, който се укрива в Дубай или партия „Възраждане на Отечеството“ на обвинения за шпионаж в полза на Русия Николай Малинов, който се укрива в Москва.

Да ни е честита предстоящата победа!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: