De Profundis: БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ СЪС ЗЕЛЕНИ ЧОРАПИ НА ГЛАВАТА

май 19, 2021 at 8:00 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-balgarskata-demokratsiya-sas-zelen-chorap-na-glavata

Антон Кутев, храбър борец за правда от БСП, събул червените чорапи, обул зелените и станал говорител на служебното правителство „Радев“ – това си помислих в първия момент, когато прочетох за назначението му.

После обаче, когато прочетох и първото му интервю като говорител, разбрах голата истина – никакви червени чорапи не е събувал човекът. Те са си там, на краката му. Новото е само, че на главата си е нахлузил зелен камуфлажен чорап с три дупки, две за ушите – да чува какво казва Босът, и една за устата – да свежда волята на Боса до знанието на гражданите. Или на поданиците, в каквито изглежда се канят да ни превърнат скоро.

„Не трябва да отговаряме за всяко назначение. Говореше се, че правителството е на БСП, сега се говори за човек на Васил Божков в МВР. Може и да има човек на Божков, но това не значи, че сме зависими от него или от Дубай“ – най-нагло обяснява Кутев.

В три изречения – три грешки. Или опити за прикриване на истината. Или откровени лъжи.

Например твърдението „не трябва да отговаряме за всяко назначение“ е чиста лъжа. Онзи, който назначава, трябва напълно, цялостно и абсолютно да отговаря за всяко назначение, иначе къде ще му излезе краят – един ще яде и пие на политическата трапеза, а друг ще плаща масрафа.

Не с тоя номер тъп номер, де, вече го знаем наизуст – постоянно го чуваме във варианта „ние не сме виновни за провала на комунизма, лошите империалисти подлъгаха народа да иска демокрация“.

Следва внушение – правителството уж било на БСП, пък сега уж е на Божков, ама тъй като това само се „говореше“, не е вярно първото, значи не е вярно и второто, ерго – ние сме невинни каквото и да правим, вие сте виновни, че говорите какво правим.

Ама, граждани, тоя тип е като улична котка – щом се оближе сам, смята се вече за напълно чист. Не обелва и думичка за собственото си назначение, за това на Янаки Стоилов, за Бойко Рашков, за онези никому неизвестни министри, завършили кой знае какво в Москва, за самия Бос, издигнат за президент от БСП, която вече каза, че ще го подкрепи и за втория мандат.

Не е правителство на БСП ли? Може да не е на Корнелия Нинова лично, но пипалата на червената гмеж отдавна са плъзнали из цялото общество и дори няма нужда заразените от тях мозъци да членуват пряко в партията, за да работят в неин интерес.

Дори Антон Кутев обаче не може дотолкова да си изкриви суратя, че да отрече очевидното – Елена Павлова Фичерова – Караиванова, назначена за началник на политическия кабинет на новия МВР шеф, само преди няколко седмици беше член на ръководството на партията на Васил Божков „Българско лято“. Затова Кутев не отрича, а замазва – може и да има човек на Божков в МВР, но това не значи, че сме зависими от него.

Можело било! Все едно през 1931 говорителят на президента Хувър да каже: „Да, в администрацията май е назначен някакъв човек на Ал Капоне, но това нас не ни притеснява, не трябва да притеснява и вас“.

Айде, бе! Ами тогава благоволете да уволните човека на Божков толкова бързо, колкото го назначихте, да видим дали можете. По-скоро не можете, опасно е, ще вземе Божков да спре с ласкавите оценки за Радев и кабинета му и да насъска кучетата срещу тях.

От друга страна обаче, другарю Кутев, ако не уволните човека на Божков, изправени сте пред другата опасност – да се срине опитът на Румен Радев чрез своя служебен кабинет да докаже, че е лидер на политическата промяна в страната. А оттам – може да не спечели втори мандат и така да провали плановете на кукловодите си.  

Неслучайно самият президент, още няма седмица, откак правителството се закле, също даде напоително интервю, в което побърза да подчертае, че една от основните задачи, поставена от него, е вече изпълнена – българите са разбрали, че в България може да се прави нова политика, базирана на принципи и честност.

Чек! Турихме му чавката, значи – изпълнено!

Колкото и да не е истина казаното обаче, то със сигурност ще бъде лайтмотив на Радев оттук, чак до президентския вот наесен. Не знам колцина ще му се хванат на въдицата, но е лесно да се разбере, че просто опитва да манипулира тълпата. Защото всеки, който се замисли дори малко, ще се сети, че истинското усещане за промяна на цялостната политическа атмосфера не се ражда за два дни. Това е процес дълъг и не е свързан единствено с работата на кой да е министър.

А и като доказателство за подобна промяна, не може да се използва хвалбата новите анти-ГЕРБ министри колко от старите ГЕРБ-служители са уволнили, уволняването всеки го може. Важното е какво и как ще се съгради оттук нататък – в позитивизма, а не в негативизма са истинските доказателства за успех или неуспех. Успех или неуспех от гледна точка на обществото, а не откъм нечии лични или котерийни интереси.

Но ми се струва, граждани, че в този момент не си даваме сметка за огромната опасност, пред която сме изправени – опасност от премахване на демократичната система в България и подмяната ѝ с нещо, измислено от старшината, нещо от сорта например на путиновата система на управление в Русия.

Защо смятам така ли? Ами защото общата ситуация, в която политическото безсилие ражда политическо напрежение, а то генерира още повече безсилие, предразполага към подобни решения. А и вече се чуха гласове, които насочват погледа натам.

За моя изненада, първият глас беше на Огнян Герджиков, юрист, два мандата народен представител, бивш шеф на Парламента, бивш служебен премиер в първия кабинет „Радев“, с други думи – човек, който би трябвало да е привърженик на парламентарната демокрация. Обаче онзи ден той каза нещо изумително: „България има нужда една година да няма Парламент. Той непрестанно произвежда продукция, която постоянно се променя и това е най-големият бич за икономиката ни. Това не знам защо не се осъзнава толкова години, че е пагубно за България“.

Да оставим настрани темата за изискания език на въпросния правен корифей – професорът му по риторика би трябвало в този момент да се върти в гроба като вентилатор. Или дори да излезе оттам и да дръпне ухото на некадърния си студент.

Но важното е друго – чудя се как изобщо някой нормален човек може да измисли такава идиотщина като „почивка“ от парламентарната работа. Нали това означава, че, примерно за година, даваме властта изцяло в ръцете на някаква тъмна, недемократична сила. Да, дори онзи, който ще управлява през това време, да е демократ до мозъка на костите, самата процедура е в пълен разрез с демократичните принципи и го превръща в тъмна сила.

А къде са гаранциите, скъпи ми професоре, че като изтече годината, тази тъмна сила ще върне властта доброволно на суверена?

Като рязка атака към парламентарната демокрация, това изказване на Герджиков има само един аналог в българската политика – идеята на Симеон Сакскобургготски, че няма сини, няма червени, всички трябва да се прегърнем и, начело с царя, да изритаме политическите партии от живота си. За да остане начело царя, естествено.

В началото на века това сложи истинското начало на популизма в България, който напоследък достигна висша фаза. И точно призивът на Герджиков за „парламентарна почивка“ бележи този връх – целта е почти изпълнена, забравете за демокрацията.

Пък в същата посока насочва погледите и един анализ на моя приятел Веско Стойнев, в който той развива идеята как служебното правителство може да стане редовно. Точен анализ, впрочем, обаче за мен – и плашещ.

В общи линии, идеята е, че ако през юли се стигне до същата патова ситуация като през април, вместо да има нови избори и да се нагнетява допълнително напрежение, може да се потърси успокояване на обстановката. За целта партиите – да речем, „партиите на промяната“ плюс БСП – вместо да направят редовен кабинет, могат да припознаят служебния за редовен.

Това няма да е същинска политическа коалиция между тях, защото знаем вече, че те брашно не мелят. Можем да я наречем обаче „дистанционна“, доколкото решенията на тази коалиция няма да се съгласуват пряко помежду им, а ще минават за одобрение през президентът-обединител. За целта той може дори да получи някои допълнителни правомощия, нали, няма лошо.  

Тази идея, която при това е съвсем изпълнима, е нещо като мека форма или техническо уточнение за механизма, по който може да се реализира герджиковата „парламентарна почивка“. Да, защото докато страната се управлява от президента чрез редовно-служебния кабинет, Парламентът ще има по-скоро съветнически и парадни, не реални законодателни функции – а, лишен от тях, той вече не е никакъв Парламент.

Опасявам се, граждани, че оттук нататък ще зачестят изявите на хора, които ровят в тази посока. И нищо чудно един недалечен ден като общество да осъмнем с модата да носим на главите си зелени чорапи с две дупки за ушите – само колкото добре да слушаме.

Е, и може би с удобни за маршируване ботуши на краката. Маршировките също са част от системата за послушание.  

 Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: