De Profundis: СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО ИЛИ О, БОЖЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАХМУРЛУК

май 12, 2021 at 5:45 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-sluzhebno-pravitelstvo-ili-o-bozhe-na-politicheskiya-mahmurluk

О, Боже на политическия махмурлук! Доживяхме, граждани, пак да ни управлява нещо, което е Почти нещо.

Защо помислихте, че говоря за президента Румен Радев? Засега не съм стигнал до него, имам предвид служебното правителство – всяко такова правителство, включително новоназначеното.

Иначе, ако говорех за Радев, щях да кажа че имаме ефрейторско управление. Защото – да, в армейското си битие той може да е цял генерал, но за един цивилен мандат като президент успя да се издигне само от политически редник до политически ефрейтор.

Някога самият Тодор Живков казваше за социализма:“Социализъмът е едно недоносче!“ Е, същото важи и за кое да е служебно правителство. То по принцип е особено политическо животно, което не би трябвало да се въди по нашите земи, ето обаче, че се въди.

Но, за да разберем ясно защо непочтително го наричам „Почти нищо“, да се запитаме – за какво служи то?

По закон, основната задача на служебния кабинет е да подготви предстоящите избори. Но с какво министърът на културата подпомага постигането на тази заветна цел?

Дори да се казва Пабло Пикасо – а в случая се казва само Велислав Минеков – той няма никакво отношение към темата „избори“, така че е просто една фигура с голяма заплата и екстри, които ние, избирателите, му плащаме от джоба си, за да върти по цял ден синджирчето и да щипе разни културни деятелки по баджаците.

Е, добре, де, ако е по-инициативен човек, може например да докара в София Хора на пловдивските момчета, който след всяко заседание на Почти нищото да пее „Осанна“. Но толкоз.

Или с какво г-н министърът на спорта – Андрей Кузманов, дипломиран учител по физическо възпитание – би подпомогнал подготовката на изборите? По тази тема единствената реалистична идея, която ми хрумва, е, че може всяка сутрин да организира ведрина за останалите участници в Почти нищото.

Макар че защо те доброволно биха се включили в подобно нелепо упражнение, акълът ми не стига. Аз например се смятам за нормален човек, включително защото като забавление сутрин от години предпочитам тежкия махмурлук, пред дори най-леката ведрина.

Точно толкова са безполезни за бъдещите избори и огромна част от другите г-да министри – на екологията, на туризма, на отбраната и прочие.

Да не говорим за факта, че изборите пряко се подготвят всъщност от ЦИК, а служебните министри повече дълбокомислено стоят в креслата, гледат и се пулят. Да не говорим и за факта, че, тъй като за служебни министри обикновено се назначават новаци по върховете на държавното управление, те тъкмо започват да учат занаята и – ядец, изтича им двумесечният срок на годност.

Не, че не мога да приема съществуването на служебното правителство като такова, мога – но само като добра възможност по-скоро да дойде и моят ред да стана министър. Иначе изводът е ясен – този политически инструмент за България е напълно излишен, защото е скъп и неефективен.

Има две добри опции да се промени тази практика. Първата е свързана с възможността за силна редукция на министерските постове, когато се наложи да имаме служебен кабинет.

Например министър на финансите трябва да има – държавата не може да затвори за два месеца, все пак трябва да се одобряват различни разходи, включително за изборите. Той обаче, с помощта на заместник-министри, може да поеме още доста ресори – икономика, земеделие, социални въпроси. Министърът на правосъдието пък може да поеме силовите ведомства – отбрана и вътрешни работи. И така нататък.

Тоест, служебното правителство по принцип трябва да се сведе до премиер, плюс 4-5 ключови министри максимум, всичко останало е излишно.

Другата опция за решаване на въпроса е още по-добра според мен – правителството в оставка да изпълнява функцията на служебно и да подготви изборите.

Да, има възражения, че, доколкото познаваме местните политически нрави, кабинетът в оставка ще изкриви подготовката за изборите в своя полза. И ще се развърти да назначава на ключови позиции свои хора, от които следващото управление трябва с години да се чисти. И ще направи други зулуми, за които предварително дори не можем да се сетим.

Е, да, в България всичко е възможно – но същите възражения са напълно валидни и по отношение на всеки служебен кабинет, каква е разликата.

Я да видим с конкретното току-що назначеното правителство на Румен Радев как стоят нещата. Тоест, да си зададем въпроса не „за какво“, а „на какво“ служи то?

Преди всичко и изцяло – на интересите на самия Румен Радев, разбира се.

За разлика от някои други сфери, в политиката напълно е валиден принципът, че който плаща, той поръчва музиката, тоест, който назначава, той фактически управлява. Ако се върнем към началото на този текст, докарали сме се до доста двусмислена политическа ситуация – „Ефрейтор назначава Почти нищо“.

И, независимо от опита чрез биографиите на новите министри да се придаде някаква едва ли не демократична, проевропейска и дори проамериканска визия на кабинета на Стефан Янев, много трудно някой ще повярва на тази мимикрия. Защото веднага, щом започне да действа това правителство, по делата им ще познаем…..не, не толкова самите министри, а президента Румен Радев. 

Но нали знаем със сигурност, че този човек не е проевопейски и проамерикански ориентиран, дори не е политически неутрален, а нагласата му е изцяло проруска – лично го доказа много пъти през първия си мандат. И когато кабинетът Янев заработи, това отново ще лъсне, както ще лъснат и много други работи.

За доказателства няма нужда да ходим далеч, да се връщаме към генезиса на политика Румен Радев, за който бабуваха КГБ чрез генерал Решетников отвън, плюс БСП и другарката Корнелия Нинова отвътре.

Достатъчно е да си спомним как през годините на върха президентът Радев се биеше срещу ГЕРБ, дори с цената на това да се излага като кифладжия чрез думи и действия, които противоречат на самата същност на президентската институция. А понякога и на българските национални интереси – като желанието му да се признае Крим за руски например.
Освен това, още миналата седмица, когато стана окончателно ясно, че топката минава в неговите ръце, Радев без колебания заяви, че ще покани в правителството си хора от левицата. Нищо, че левите „експерти“ в България по принцип са провалени, а и левият път в момента изобщо не е подходящ за това страната да се промъкне невредима през предизвикателствата, които се вихрят наоколо.

Но, както виждаме от състава на новия кабинет – нареди ги като червени матрьошки един до друг, макар да се опитва да ги смеси и поприкрие с „десни“ лица като Минеков.

Още нещо важно обаче – след като Радев отложи амбициите си за нов политически проект, той се ориентира към президентската надпревара за втори мандат. А общата ситуация в страната е такава, че, за да спечели поста отново, той има нужда хаосът да продължи. Не само защото на този фон по-лесно може да минава пред публиката за стълб на стабилност и спасител на нацията, но и защото на последните избори вече практически видя, че в мътната вода наистина успява да налови повече подкрепа от различни страни.

Както видяхме в последното Народно събрание, става дума за 4 от 6 партии, които са с него. Сметката е проста – техните гласове, плюс гласовете на онези промосковци, които останаха отвън, плюс допълнително заблудените избиратели, ще му стигнат да спечели президентския пост. Затова от гледна точка на Румен Радев е добре хаосът да продължи до есента – а какъв по-добър инструмент за поддържането на хаоса от служебен кабинет, последван от пореден парламентарен провал – и още един служебен кабинет.   

Още ли някой мисли, че правителството на Стефан Янев ще подготви честни избори, които ще дадат резултат, полезен за България като цяло, а не за отделни политически котерии, в частност – за интереса на прекия му политически бос Радев?

Ако има такъв наивник – да се ритне сам отзад, защото дори О, Боже на политическия махмурлук не може да ходи и да рита всеки малоумник поотделно!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: