De Profundis: ЕХ, МАНДАТ, ТИ РОДЕН, НАШ ИЛИ ПРИКАЗКА ЗА НЕПОЛИТИКАТА В ПОЛИТИКАТА

април 29, 2021 at 6:22 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-eh-mandat-ti-roden-nash-ili-prikazka-za-nepolitikata-v-politikata

Както се очакваше, граждани, тази година предизборният цирк в България не беше много интересен, но за сметка на това прерасна в огромен следизборен цирк. И, закономерно, няма и месец след вота, политическата публика е вече с увиснало чене – знак за истински шок от безумните изпълнения, които вижда да се разиграват по арената.

В момента мандатът за съставяне на правителство е като някакъв летящ холандец, осъден да се прехвърля навеки от ръка на ръка, защото няма кой да го вземе и реализира. В цялата работа обаче има нещо още по-важно – че ситуацията е патова, се знаеше предварително, не се знаеше обаче, че онези уж политически субекти, които сами се гюмчат в гърдите като „партии на промяната“, ще се държат чак толкова политически безотговорно и морално недостойно.

Добре, ГЕРБ получиха мандата и представиха правителство. Аз лично не бих казал, че присъствието в него на Любен Дилов – син, който понякога е зелен, а друг път червен, е особено достойнство. Даже напротив. Нито пък бих одобрил номинацията на Красимир Вълчев като нов стар шеф на образованието, защото този човек подлуди цялата държава с идеите си как онези ученици, дето ще учат в къщи, са само половината от онези, дето ще ходят на училище, обаче в сряда, петък и събота едните ще сменят другите. Но ако някой междувременно удари сто тояги на голо на министъра, всички ще си стоят в къщи, а само дните от седмицата ще се сменят.  

Така или иначе обаче, дали хубаво или лошо беше това правителство като цяло, сега вече никой не може да каже, защото бе бламирано, още преди да се обсъди не само персоналния му състав, но и още по-важни неща като програма, приоритети, идеи за реформи и т.н.

Строго политологически погледнато, голословното отрицание изобщо не беше умен ход от страна на ДБ и ИТН. Тези две партии имаха шанс да се докажат пред избирателя като сериозни и диалогични формации, които взимат информирани решения и правят всичко възможно, за да не потъне страната в разруха. Достатъчно беше само да проведат една среща с преговорния екип на ГЕРБ, след която пак да кажат своето „не“, но вече с аргументи и обосновки под ръка. И с благообразното обяснение – ето, направихме усилие, но не стана работата. Това е част от отговорното поведение, което хората очакват в тази мътна и кървава ситуация – очакват да знаят какво всъщност става и защо.

Не би! Няма кой да е умен, трябва всички да сме революционери – да желаем промяна на правилата, въпреки че не знаем със сигурност какви са те. И въпреки, че имаме на ум само нещо бълбукащо по въпроса с какво да ги заменим.

Но, да речем – добре, това лайно вече беше настъпено и клоуните продължиха да джапат нататък из политическия манеж с патъци номер 85. Веднага, след като ГЕРБ върнаха предсрочно мандата, Тошко сценаристът, запитан какво ще предприеме втората партия – ИТН, отвърна велемъдро и тайнствено: „Ще направим това, което трябва да направим, в момента, в който ни дадат мандата“.

С което човекът веднага влезе като номер две в личния ми списък на българските царски особи – досега само Симеон имаше право и задължение да ръси подобни простотии. Ама на него това му е присъщо заради вродената неспособност да се изразява смислено, плюс нежеланието му да казва истината за каквото и да било. А при Тошко…..

А, чакайте, бе, граждани, да не би и при Тошко основанията да са същите, въпреки славата му на печен сценарист и въпреки заявките на ИТН за необходимостта от честна и открита политика?

Все пак, заявката на подпредседателя, че мълчанието на ИТН ще продължи, и този път доказа само валидността на елементарния принцип, че казаното от втория човек в дадена партия е винаги предпоследно, защото последната дума е винаги на шефа. Така че ето ви го самият председател Слави да се изявява по темата „мандат и к`во правим, ако случайно ни се натика в ръцете“.

Ще отминем с мълчание заслужаващия ирония факт, че по-рано Слави се подиграваше с коронавируса, но това несъществуващо изведнъж го докопа, заради което и не можа да се зарадва както трябва на политическата си победа – с чалга на корем и кючеци по масите. Народните маси.

Друг е въпросът, че той и без това нямаше как да се зарадва на политическата си победа, първо защото не е политик, и второ – защото на главата му се струпаха отговорности, които дори не си е представял, че съществуват. Например – защо ми е мажоритарен вот, ако няма да избират само мен? Или – колко сценаристи трябват, за да се сътвори добър проектобюджет? Такива ми ти работи.

Та излиза Слави изведнъж и уточнява, че партия ИТН ще назначи за премиер някоя си Антоанета Стефанова, шахматистка, която обаче, веднага щом получи мандата, ще го върне.

Колко малко думи, колко много информация, граждани!

Първо, публиката разбира със сигурност нещо, което отдавна подозира – че партия ИТН не може и не иска да прави политика, а само да си играе политически игрички. Или да свири подпури от политически хитове. Второ, че партия ИТН всъщност е тайният клон на партия „Българско лято“, доколкото шахматистката Стефанова, както поне БТВ информира, през годините е получавала солидни субсидии от дубайския бизнесмен и политик с български прокурорски обвинения. Трето, научаваме, че шахът не е работа за всеки, но политиката, както и подозирахме, е. Поне в България. Четвърто, вече е сигурно, че ще има предсрочни избори, защото в тази ситуация никоя от останалите партии не може да реализира мандат, колкото и самоотвержено Хаджигенов да го иска. И пето, видяхме с очите си как отказът на ИТН накара всички да се разбръмчат като разтревожен кошер – не само пчеличката Мая.

Благодаря, Слави, не знаех, че един прост отказ от мандат е толкова полезно упражнение за изясняване на общата ситуация в страната, кой кой е в нея и за какво се бори.

Закономерен е въпросът – какво става оттук нататък. Защото изборите са ясни, но в Парламента има хора, които знаят, че вероятно никога пак няма да попаднат в него, така че продължават да правят сметки. Например споменатият Хаджигенов, който вече и по този въпрос влезе в противоречие с Мая. Тя вика – неприлично е най-малката партия да вземе мандата и зад нейния гръб да се крият по-големите, а той вика – е, щем, не щем, нали сме отговорни хора, ще го вземем.

Добре, де, дори Радев да им го даде и да го вземат, с мандат в ръката те са способни точно толкова да съставят правителство, колкото и без мандат в ръката, тоест – хич.

Мисля си обаче, че Румен Радев може да се окаже по-хитър, отколкото е, като с един куршум удари два заека – да избегне капаните по пътя на мандата и да си осигури нов ресурс за президентските избори. За целта е достатъчно само третия път да го даде на ДБ. Аз поне така бих направил – но да не давам повече акъл, че току-виж и тази глупост се реализира.

С глупости или без, предсрочните избори все пак изглеждат неизбежни и всички „партии на промяната“, особено ИТН, вече смятат как ще спечелят повече гласове. Истината обаче ще ги наскърби – в ситуация като тази, по-голям шанс да вдигнат подкрепата си, имат партиите на статуквото.

Първо, те имат по-големи твърди ядра и повече възможности да привличат периферия, отколкото реализираха на 4 април. Второ, като цяло избирателите по света са еднакви – те предпочитат стабилност пред хаос, по-добър живот пред по-лош. Трето, не може да се откажеш от властта, дадена ти от избирателите, да профукаш този шанс, и веднага да поискаш втори. Това си е чист волунтаризъм, много революционно очакване, но в политиката нещата не стават така.

Това са основните причини да съм скептичен към възможността след предсрочни избори да имаме „по-добър“ резултат, тоест, парламентарна конфигурация, по-подходяща за съставяне на чисто и свято правителство, отколкото сегашната.

Лошата новина в случая е, че ако тръгнем по този път, не се знае колко дълго може да се задържи политическият хаос и кой колко риба ще налови в мътната вода. А още по-лошата новина е, че всичко зависи от банда некадърни политически клоуни, на които вече и децата от публиката не се смеят.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: