De Profundis: ПОЛИТИЧЕСКА ЩРЪКЛИЦА МАЙ Е УХАПАЛА РУМЕН РАДЕВ

февруари 3, 2021 at 8:50 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-politicheska-shtraklitsa-may-e-uhapala-rumen-radev

Лицето Румен Георгиев Радев ще се кандидатира за втори президентски мандат.

Why, бе, джанъм, както биха попитали в някои интелектуално по-издигнати среди на пловдивската „Аджисан ма`ала“.

Те вероятно не знаят, че цитират най-кратката театрална рецензия в света, дело на Бърнард Шоу. Нейното заглавие е дълго и информира, че снощи еди-коя си пиеса на еди-кой си автор се игра в еди-кой си театър. А текстът на самата статия е кратък и гласи: „Защо?“

Лицето Радев вероятно също не знае, че е обект на подобна съдържателна и изчерпателна критика. Той май е ухапан от политическата щръклица, която напоследък вилнее по целия свят, включително в България, та е побеснял за нова власт, макар да не знае какво и как да прави със старата. А може и да е защото през цялото време си вярва за всичко, което мисли и прави, до самото дъно на душата си вярва.

Нищо чудно това да е болестта – лековерието в себе си, като си спомням как Радев си вярваше през целия мандат, независимо какви нелепици ръсеше.

Например, че Крим по същество е руски и е нормално руснаците да си го вземат от Украйна, независимо от принципите и правилата на международното право. Дълбоко си вярваше, когато в Полша опита да кандърдиса страните от бившата Източна Европа за бунт против европейските санкции срещу Москва. Вярваше си и когато пред портите на българското президентство по най-грозен партизански маниер размаха юмрук срещу вразите, докато беше добре защитен от гардовете на УБО и биячите на Костя Копейкин в ролята на всенародна любов към президента.

Вярваше си, когато цяло лято призоваваше хаотичната тълпа от интереси на площада да разруши напълно поне донякъде демократичната система в страната, на чиито връх, като президент, всъщност стои самият той. Вярваше си, дори когато издигна лозунга „Мутри – вън!“, макар че с него самоотвержено, освен за себе си, свърши черната политическа работа и за всички онези мутри, които и без това се крият извън страната от българското правосъдие, каквото и да е то.

Напълно си вярваше обаче Румен Радев и после, когато в даден момент видя – или му подшушнаха – че вече няма време за реален ход, при който да стане лидер на нов политически проект и наесен чрез него да докопа изпълнителната власт, затова по-добре да запази президентската. И той обърна палачинката – събрал максималното възможно количество любов на площада, изостави публичния протест и заработи в тайно за подготовка на втория си президентски мандат. До онзи ден, когато си призна срамната тайна, макар че – мерси, айде нямаше нужда, всички и без това отдавна знаят какво гласи текстът на прочетената книга Румен Радев.  

Друг въпрос е, че душичката на този човек очевидно си е доста плитка, щом той успява така лесно и бързо да стигне до нейното дъно чрез вярата в собствената си правота. Не, че нещо му пречи да го прави, де. Вероятно още като ефрейтор, както гласи класическата приказка, той е носил маршалския жезъл в раницата и е изградил живота си около това да го спечели. За целта обаче се е лишил от някои неща, иначе много важни за нормалните хора, които искат да стават политици – способност за реална самооценка, познаване на политическите правила, принципи и граници, малко елементарен морал или поне далечно усещане за това как се държат истинските джентълмени в обществото.

Тц! Този тип ми прилича на един циганин по черни долни гащи, който в страхотен слънчев ден бърка в подмолите на реката да лови риба с голи ръце, а дисагите му висят през единия крачол и лениво се плакнат във водата.

Да, картинката е комично-гадна, но не съм я съчинил аз, как ли бих могъл. Просто съм я виждал преди много години, затова се включи асоциативното ми мислене. Бях на гости при един приятел, доктор на село, та той изпрати местния циганин да лови риба, докато ние го гледахме отдалече и пиехме студена гроздова ракия с доматена салата. А после ядохме най-вкусната пържена речна риба в живота си.

Обаче в случая с Румен Радев ние, публиката, няма да ядем риба, обратно – сами сме в ролята на рибите, които той опитва да лови в подмолите на политическата река.

Винаги ми е много смешно, когато някой, който не знае какво говори, вземе да говори.

И с Радев така – колчем зине да каже нещо и аз не само го виждам като прероден от портрет на Тато, но и го чувам да използва Татовия стил за редене на мъдри мисли. А понякога дори и самите Татови мъдри мисли.

Какво ще кажете например за последната му тирада: „В тази турбулентна година, президентската институция продължава да отстоява интересите на българите. Да бъде коректив и последна бариера срещу беззаконието и лобизма. Да задава дневен ред по всички важни теми, да обединява около значими каузи.“

Чета и препрочитам като обикновен любопитен читател, дори без да пускам 40 години тренираното си редакторско око, но виждам, че единствените думи тук, които се опират на някаква реалност, са тези, че годината е „турбулентна“. Всичко друго е пълна плява – или надробена на едро доматена салата, както ви харесва.

Ако накараме Румен Радев със свои думи да обясни кои точно интереси на нас, българите, е успяла да отстои през последната година президентската институция, пред кого ги е тя отстояла и какъв е резултатът от това, той няма да може, гаранция. И аз не мога, макар че си гледам бележките в опит да си спомня, за да му помогна.

Още по-малко пък ще може да обясни как така, без по Конституция да притежава каквито и да било инструменти от арсенала на изпълнителната и правораздавателната власт, той е успял да се превърне в коректив и  последна бариера срещу беззаконието и лобизма. Освен ако брои в своя полза историята около закупуването на новите, неруски изтребители за крещящите вече нужди българската авиация, но тя е малко като с компютрите и компотите. Доколкото помня, точно Румен Радев и неговите хора се явиха като ярки лобисти в полза на шведските самолети „Грипен“, а не се бореха срещу лобизма.

Или са се борили срещу лобизма по марксистки – чрез повече лобизъм? А може пък да са се борили тайно, някак вътре в душата си? Защото другата опция, която ми идва на ум, е да са се борили за размера на комисионата – но не вярвам, де, такива честни хора…..

Вярвам обаче, граждани, че досега вече и сами се запитахте кои ли пък са споменатите „важни теми“ и „значими каузи“, около които ви е обединил напоследък българският президент. Жаждате отговор, но съм сигурен, че, също като мен, нямате.

Не може мен например Румен Радев да ме е обединил за откритата война, която води  срещу правителството и лично срещу Бойко Борисов, защото аз тази война я водя далеч преди него, още от самото създаване на ГЕРБ. Включително и през всички онези години, когато военният Радев отривисто козируваше на цивилния Борисов.

Не може да ме е обединил около нещо, свързано с руските интереси, за които българският президент самоотвержено се застъпва винаги, защото смятам тези интереси и защитата им от разни знайни и незнайни българи за пагубни, за може би най-главният проблем, който пречи за развитието на България.

Не може да ме е обединил Радев и около призивите си да се обединим, за да се очистим от мръсотията и да тръгнем напред, защото това е демагогия и тоталитарен лозунг в стил Путин. В истинската европейска и демократична политика правилният път минава не през безпринципно обединение на всички, а през изясняване на наличните противоречиви интереси, които се съгласуват чрез диалог и в дух на толерантност. 

А поради всичко казано дотук и още много, няма как да ме обедини Румен Радев около себе си и като бъдещ президент. И изобщо не ме вълнува, че, май ухапан от зловредното насекомо, той е пощръклял да ни натрапва физиономията си чак до 2026.

Абе, граждани, аз толкова дълго няма да издържа да гледам дори себе си в огледалото, а Румен Радев иска на неговата физиономия да се наслаждавам. И на глупавата му пиеса. Защо?

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар