De Profundis: КГБ СРЕЩУ НАВАЛНИ – ОБОСРАЛИСЬ ТА ДО РАМЕНЕТЕ ЧАК

декември 24, 2020 at 9:57 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-kgb-sreshtu-navalni-obosralisy-ta-do-ramenete-chak

Обосрались!

Чрез тази прекрасна и безмилостна руска дума е най-подходящо да се опише ситуацията с Алексей Навални, в която великите убийци от руското ФСБ /КГБ/, начело с вдъхновителя си – руския император Путин, сами се накиснаха.

Обосрались, та до раменете чак!

След като клоуните от ГРУ се провалиха практически във всички операции, които извършиха през последните години в „близката на Русия“ чужбина, тоест, по целия нормален свят, и бяха разкрити в Англия, Германия, Черна гора, Швейцария, Холандия, САЩ, къде ли не, че дори и в България, сега дойде ред на другите велики шпиони – тези от КГБ. Те пък се провалиха с гръм и трясък в самата Русия.

Оказаха се достатъчни малко нови технологии и умното им използване, за да се разкрият имената на групата убийци, „придружавали“ Навални при всичките му пътувания през последните няколко години. Придружавали го не за друго, а само за да следят контактите му с хора от западните специални служби, моля ви се. В Томск, Омск или на Хънта-Мънта-Русийск, където околната среда направо бъка от такива западни представители. И опозиционерът ходи там специално, за да си прави срещи и да води много тайни разговори против властта, да получава инструкции и пари, да подготвя преврати. Но те, КГБ, само го следят, де, защото така е редно, нали, иначе с пръст не го пипат.   

Колкото и да е тъпо това обяснение, така излиза, от знаменития отговор, който шефовете на ФСБ/КГБ дадоха, след като се появиха имената и снимките на хората от екипа, участвал в опита за отравяне на Навални. Стигна се дотам, че чак самият Путин реши да се пробва в терена на лъжата, прикрита като ирония и сарказъм срещу онези, които несправедливо наричат горката Русия за убиец и лъжец, а всъщност разполагат само с нещо несъществено – данни, изсмукани от пръстите на американските разузнавателни служби. Но и на Путин не му се получи глухата защита – и то по няколко причини.

Първо, лицето на този тип е вече така натъпкано с ботокс, гипс или нещо друго подобно, че той не може да си отваря устата и да направи дори най-обикновена гримаса нормално, да не говорим да се усмихне иронично. Като восъчна кукла е и направо отсега ми се вижда готов за мавзолея – но, аз поне, на восъчни кукли не вярвам, особено руски.

Второ, в опита си за ирония, Путин произнесе думи, които звучат така нагло, неморално и угнетяващо, че според мен и най-големият путинофил, ако му е останала само капчица мозък и човещина, би трябвало сериозно да се замисли. Мавзолейният Путин, в отговор на уж журналистически въпрос, заяви: „Ако искахме да го отровим, щяхме да свършим работата!“

От една страна, тук той сам, доброволно и недвусмислено, се идентифицира с разкритите вече убийци от КГБ и това няма как да е иначе – в края на краищата, човекът не само е израснал ментално и духовно под крилото на службата, но през 1998 беше и неин шеф, а тя го пази и през цялото време като президент от попълзновенията на разни Политковски, Немцови, Скрипали, Литвиненковци, Навалнита и други смутители на височайшето спокойствие.

Казаното означава обаче не само, че Путин чувства хората от КГБ близки, а и че би трябвало да носи точно толкова отговорност пред кой да е нормален съд, колкото и конкретните извършители на опита за убийство срещу Навални.

От друга страна, вслушайте се как кухо звучи внушението му – ако искахме, щяхме, от което се очаква в мозъка на слушателя трябва да прозвучи: но, щом не сме, значи не сме искали. Това не е сгрешена логика, това е нарочно изкривена логика, именно за да се направи невярно внушение, без да се изрича пряка лъжа.

Като се замисли малко обаче, кой да е човек ще схване, че второто не е пряко следствие от първото, защото има и друга опция – щом не сме, значи не сме могли. Опитали сме се, но – ядец, нещо се е провалило. Пак. Което всъщност много по-добре пасва на общата картина – и на първичните хипотези, а вече и на все по-солидните доказателства, които се трупат покрай цялостното развитие на ситуацията с Навални.

И от трета страна, в думите на Путин, с които той опитва да отхвърли всяка отговорност от себе си и руските власти за отровната атака срещу Навални, присъства така типичното отношение на наемния убиец към жертвата – свършихме работата. В случая – щяхме да свършим работата, стига да искахме.

Морал ли? Закон ли? Най-елементарна човещина ли? Не, чисто и просто – психология на палача.

Нали се сещате – после човекът си взима плика със заплатата и бонуса вътре, купува пътьом кукли за подаръци на дъщерите, прибира се вкъщи, мие си ръцете, сяда да вечеря със семейството и се радва на любов и топла атмосфера. Убитият – убит, работата е свършена, забравете, дори западняците няма да ни разкрият, нали носим качулка.

Това е въпрос на манталитет, на същност. На мен например никога няма да ми хрумне да се изразя по този начин, аз не бих могъл да формулирам подобно изречение, освен ако не пиша книга със зловещ герой и опитам да се въплътя в неговия образ.

Това отношение към хората и живота като нещо, което не струва пет пари, е дълбоко вкоренено в душата на руския император Путин, то му личи и в други случаи, но сега е налице поредното силно доказателство, че човечеството си има работа с доказан убиец, за когото няма нищо свято, освен притежанието на властта.

Следователно този човек е непосредствено опасен, луд за връзване и трябва да бъдат взети мерки, за да бъде озаптен, а не да му се препоръчват либерални хапчета, като се разчита, че сам ще си ги пие.

И третата причина, поради която на Путин не му се получи глухата защита по време на виртуалната му пресконференция, е, че часове по-късно Алексей Навални лично успя да говори по телефона с един човек от екипа на своите убийци, а онзи с гръм и трясък издаде четата. Киха, кашля, пърдя – но я издаде. Много любопитен разговор, граждани, има го навсякъде в нет-а, с образователна цел изобщо не е зле да се гледа и слуша.

Този троскот от КГБ, с когото Навални разговаря, е тъй нареченият „чистач“ – човекът, който замита следите, независимо дали „работата“ е свършена или не. И той разказва как лично отива в Омск, за да „почисти“ дрехите на отровения опозиционен политик от всички възможни следи. Прави го дори два пъти, в различни дни – за по-сигурно, че наистина никакво доказателство за зловещата отрова на КГБ не е останало.

А къде се намират въпросните дрехи ли? Ами в местното полицейско управление, там са ги сложили в кутия и ги съхраняват. Тъй като това са евентуални доказателства за евентуално разследване, би трябвало никакви външни хора да нямат достъп до тях. Само че „кагебишниците“ се появяват, разпореждат се и местната полиция тутакси забравя всичко онова, което дори в Русия би трябвало да минава за закон или професионална чест – дава им свободен достъп да затрият доказателствата.

Горкият глупак – имаше една книга на Ърскин Колдуел. Чак ми стана жал за този велик разузнавач, който обосрался най-пряко чрез разговора с Навални. Службата надали ще му прости гафа, който сътвори – да дрънка за работата си по телефона; да потвърди имена на други хора от екипа, които вече бяха известни, но и яростно отричани от руските власти; да разкрие дори ново име на човек, за когото досега не се знаеше, че е участвал в операцията; да обясни къде точно в дрехите е била сложена отровата, та на това място той трябвало да обърне особено внимание при почистването…..Горкият глупак, ще му се стъжни животът.

Но пък и той, както и всички останали участници в операцията – от най-малкия, та до върха на Кремъл, си заслужават всичко да им се стъжни. Лошото е, че върхът, самият Путин, пак ще се измъкне сух и ще му остане само едното унижение пред света. 

То нали пачавра леке не хваща, та и Путин така. Той ако хващаше, досега щеше да е като болен от едра шарка и да се оттегли в манастир, за да изкупи греховете си.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар