De Profundis: УТРЕ ЩЕ Е КЪСНО ЗА МЕРКИ СРЕЩУ СЪЮЗА „ИСЛЯМСКИ ТЕРОРИЗЪМ – ЧЕРЕН РАСИЗЪМ“

октомври 26, 2020 at 1:37 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Някакво говедо в Париж закла учителя по история Самюел Пати.

Страшната вина на Пати е, че показва на класа карикатура на пророка Мохамед, докато се опитва да обясни на стадото що е то свободна мисъл и други фундаментални за западната демокрация принципи.

А тъпото животно решава, че не може то да позволи разни свободни мислители току така да му се мотаят в краката и да обиждат оня, дето вее в главата между ушите му. Затова вади ножа.

В тази история има много и много пластове.  

Първо, убиецът е чеченец, чието семейство е във Франция с легален бежански статут, тоест, най-вероятно родителите му са намерили там спасение от руските зверства в Чечня. Получили са помощ като хора в трудно положение. И вместо да се държат внимателно, като гости в чужда къща, те веднага се разпищолват и започват със сила и кръв да налагат своите правила на домакините. Това е напълно неприемливо и недопустимо.

Второ, семейството на убиеца е силно ислямистко, става ясно. С други думи, още тук се подготвя почвата за публичната „защита“ на иначе добрия младеж, дето чинно поздравява възрастните хора в квартала и се учи добре. Неговата история отсега придобива лигавия привкус на свръхлибералното оплакване за „горкото дете с крехка психика“, дето „някой друг“ му е промил мозъкът.

Трето, още по-великата идиотщина обаче е, че според същия свръхлиберализъм, всъщност не може да бъде обвиняван за цялата работа „някой друг“ – например бащата или имама от  джамията, тъй като в демократичното общество вината не може да е колективна, само индивидуална. Тези хора просто са си такива, а ние трябва да уважаваме тяхното право да бъдат, каквито са, дори да им помагаме в това начинание.

Четвърто, вече виждам как адвокати, направили състояния от свръхлибералната си готовност да защитават подобни типове до смърт – имам предвид смъртта на самата демократична правосъдна система, а и на демокрацията изобщо – потриват доволно ръце. Освен, че ще им донесе пари, подобен шумен процес ще държи имената им високо в медиите, а това значи нови клиенти, независимо от резултата.

Пето, въпреки заканите на Макрон и други френски политици, че ей този път нещата вече няма да се разминат така лесно, имам усещането, че пак ще се разминат.

Какво се случи след поредицата подобни закани около трагедията в „Шарли Ебдо“? Нищо. Поиграхме си на Je suis Charlie, купихме си тениски с актуалния надпис и се разходихме с тях групово по улиците на Париж, за да ни видят всички колко смело протестираме срещу насилието.

Със същия успех можехме да протестираме и срещу смъртоносните цунамита в Океания, само дето не се сетихме.

Е, да, Жерар Дармаден, френският министър на вътрешните работи заяви, че „ще поиска екстрадирането на 231 чужденци, заподозрени в екстремизъм“. Става дума за нелегални имигранти, които са във Франция без документи, 180 от тях са вече в затвора, а останалите 51 се издирват, за да бъдат арестувани. 

Добре, де, Дармаден ще поиска да ги екстрадира – обаче дали ще получи разрешение.

Или гореспоменатите адвокати вече на рояци пишат речите си за свещеното право на всеки свободен човек да бъде във френски, а не в руски или марокански пандиз за своите престъпления.

А съществува и въпросът – защо тези типове досега не са екстрадирани, след като са добре известни на полицията и тя знае, че са сериозна заплаха за законността, живота и здравето на гражданите.

Нали помним как Франция шумно ни връщаше българи, извършили престъпления там, а не си ги държеше на топло в нейните затвори, хем са европейски граждани. Защо същото обществено внимание не се оказва и спрямо арабите или изобщо хората с мюсюлманско вероизповедание. Нещата изглеждат така, сякаш във Франция те определено имат някакви привилегии, на които ние, останалите европейци, не се радваме.

Пришки ми излязоха на устата да повтарям, но няма кой да чуе, че от 2001 година, с атаките срещу двете кули в Ню Йорк, нашата западна цивилизация, същата тази – на демокрацията, човешкото достойнство и човешките права, на разума и просперитета – е атакувана и се намира в състояние на принудителна война. Войната е със сили, които, каквито и оправдания да им измисляме, включително че преди 8 века сме ги наранили душевно с кръстоносните си походи, са еманация на злото. Те не просто надъхват, а и буквално учат децата си да стават убийци, искат не просто да променят нашите либерални общества, а ако може – напълно да ги унищожат. И за целта са готови да използват всички средства, независимо колко крайно или дори невероятно звучат те.

За да оцелеем, ние трябва да им се противопоставим. Реално – а не с тениски  Je suis Charlie.

Това означава, според мен, включително да се върнем към някои много по-строги законодателни мерки, които изглеждат крайни, но работят. И да се върнем към някои идеи за наказанието, а не за превъзпитанието като цел на местата за изтърпяване на наказания. Това не значи да влошим условията в тях, за да накажем по този начин осъдените, а значи да не си правим илюзии, че някой изобщо се занимава с превъзпитание в затворите и че това има някакъв ефект. 

Още нещо, колкото и еретично да звучи – смятам, че трябва да се възстанови смъртното наказание за подобни крайни случаи като заколване на учител по най-нагъл и безпардонен начин заради тъпи предразсъдъци, независимо дали ислямски, християнски или атеистични, дали изобщо верски или само расови.

До преди време не приемах смъртното наказание, но, колкото повече размислям, толкова повече виждам основанията то да съществува, поне докато не се справим с тероризма.  

Какво, смятате, че като влезе в затвора за 20 години и излезе след 10 за „примерно поведение“, този вироглав мюсюлмански убиец ще бъде превъзпитан ли? Колкото е превъзпитан норвежкият масов убиец Брайвик, когото, впрочем, вече наистина се канят да освободят, доколкото чух. 

Ако наистина така смятате, това е израз на изключително глупави либерални илюзии. И на нежелание, ако не и на пълна неспособност, да се погледне реалността в очите.

В затвора подобни говеда не стават човек, а влизат в стадо, което изповядва същите принципи като тях и вярата им в правотата на безумието само укрепва. Те се научават да мразят допълнително околния свят, който е различен от тях, тоест, да мразят нас – и само чакат удобен момент да го покажат. Пак. И пак. С мачете или с обикновен нож.

Виждали ли сте как се коли човек? Аз веднъж видях в репортаж на сегашния   комунистически български евродепутат Елена Йончева и си изповръщах червата. А някои го могат на живо…..
Да, а после се прибират в къщи, лягат си с чиста съвест и само се молят полицията да не ги залови, а ако ги залови, адвокатите да ги защитят перфектно. Това не ви е Достоевски с историята за бедния Разколников, дето убива една дърта баба с топоришката, а после го мъчи съвестта като за световно. Това са нови времена, нови хора, нови изроди.

Да кажа също, че очаквам в най-скоро време да се стигне до една много лоша за демократичния и цивилизован свят симбиоза – между ислямските терористи и черните расисти от тъй нареченото движение BLM, Black lives matter, тоест, Само черните имат значение.

Някой ще каже, че те самите не са расисти, а се борят против расизма и са за расово равенство. Да сте чули или чели някой от техните лидери да казва нещо подобно? Аз не съм, въпреки че се интересувам.

Всичко, което научавам, е, че самоотвержено бутат статуи на Линкълн и Рузвелт в Портланд, че правят безредици тук и там, като вилнеят по улиците, стрелят и грабят магазини, но ако полицията се опита да ги спре, пищят до Бога, че им се нарушават правата.

Тези хора няма как да не се сдушат с ислямските терористи, защото очевидно имат еднакво мислене и светоусещане с тях, а то опира до следното – всички останали, освен нас самите, нямат значение, затова могат да бъдат избивани и тормозени от нас, независимо от демократичните закони. Но ако някой дори само си помисли, че не сме прави и нещата не бива да се правят по този начин, значи ни тормози и трябва да бъде наказан с цялата строгост на същите тези демократични закони.

Не знам защо, граждани, но дълбоко в себе си още вярвам, че демократичното общество не може да е толкова тъпо, та да се остави в ръцете на подобно изродено мислене и действие. То трябва да се противопостави, за да оцелее и да се развива, а времето за това беше вчера. И днес не е съвсем късно, обаче утре вече ще бъде.

Първа и втора част от поредицата на Пламен Асенов „Великите европейци” можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.еюhttps://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: