De Profundis: КАТО СИ ТРЪГНАЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОТЕСТ, ЩЕ ИГРАЕШ ПОЛИТИЧЕСКАТА ИГРА

август 19, 2020 at 8:37 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-kato-si-tragnal-na-politicheski-protest-shte-igraesh-politicheskata-igra

Знаете ли, граждани, че вие, дето си седите кротко в къщи и четете това писание, май вече не сте граждани?

Или поне така смятат титаните на прогресивната мисъл и революционно действие от тъй нареченото „отровно трио“. Колко пъти вече чувам по микрофона, че истинските граждани са при тях, на площада, а всички останали или ги е страх, или не мислят правилно, или са откровени гербераци, герберони, гербогъзи – но не и истински граждани.

Да, всички, които не сме на площада, непременно сме виновни по някакъв особен, герберски или поне – гербероподобен начин. А вината ни е, че упорито не искаме да подкрепим великите идеи за промяна на трите черни тарантули, гражданските усуквания на Майчето Костинбродска – Пеевска, както и откровената немощ на Румен Радев, тоз титан на политическата наука, измислил цял нов клон в нея – държавният глава води революцията против държавната власт.

Почти като в прочутата картина „Революцията води народа“ на Йожен Дьолакроа, но без голите цици.

Не, пичове, силно се надявам този път да не мине елементарният номер, който веднъж вече ни спретнаха тъй наречените „обединени патриоти“. Те сами си викаха, ли викаха „патриоти“, докато и ние, като тълпа папагали, взехме да ги наричаме с този горд титул. Но помислете логично и ще разберете какво излезе от цялата работа – щом те са „патриотите“ на тази страна, а ние не ги подкрепяме политически, значи сме непатриоти, антипатриоти, псевдопатриоти или нещо още по-лошо.

Сега тия, дето се пишат „граждани“, опитват да ни изработят по същия начин, затова – внимавайте! Най-малкото помнете, че в демократичното общество никой не може да държи монопол над подобни понятия – само Конституцията.

Като казах Конституцията, та се сетих за Бойко Борисов и номера, който извъртя с внезапното си предложение – да се махне от премиерския пост веднага, щом Парламентът вземе решение за свикване на ВНС и промяна на Основния закон.

Забравете приказките на Радев и другите „критици“, че човек, дето е прочел само една книга в живота си и то – читанката за първи клас, няма право да сменя Конституцията.

Не съм проучил Радев колко книги е прочел, щото и той ми се вижда доста съмнителен, но по принцип това е вярно. То обаче важи и за превръщането на даден човек изобщо в политик, да не говорим за политик, който, законно избран, управлява цели три мандата.

А как управлява е тема, силно свързана с въпроса – как си го избрахте, бе?

Така че честните и умни протестиращи /в случая го казвам без капка ирония, защото сред тях наистина има такива – б.а./ трябва да се сърдят на собствения си прост народ, който си харесва Борисов и си го подкрепя. Но също и на себе си, защото години наред някои изсред тях, по една или друга причина, също гласуваха за него, правеха му мили очи, мазниха му се, ставаха му депутати и министри – и гледаха разсеяно в тавана, когато им се обясняваше, че тази тяхна работа не е читава.

В този смисъл, дрънканиците, че Борисов сега няма право да сменя Конституцията, като цяло са манипулативни глупости. Също както и дрънканиците, че Борисов ще сменя Конституцията.

При съществуващите правила, подобни промени могат да станат само с огромно мнозинство, такова, което никоя партия досега не е имала, няма в момента и няма да има в бъдещите парламенти. Тоест, за да се стигне до реални конституционни промени, ще трябват яки преговори и от сегашните предложения на ГЕРБ може да не остане дума върху дума.

Но не самите промени ми се ще да коментирам тук, а начинът, по който в момента се води цялата игра между Улицата и Кабинета.

Улицата се опитва да се представи за граждански проект и да стои далеч от „политиката“ и „политическото“, понятия, към които сякаш се отнася с известно отвращение, защото ги намира за мръсни.

Това е изключително тъпо от страна на Улицата поне по две причини.

Първо, протестът щеше да е наистина граждански, ако имаше социални, финансови или други подобни искания, включително оставка на някой министър заради конкретно несправяне с конкретна работа.

Когато искаш оставка на правителството обаче, кое да е правителство, това само по себе си е политически акт и трябва да си готов да играеш политическата игра, не да се измъкваш от отговорност. И не да се изненадваш, когато срещу теб заиграят политически.

Второ, протестът всъщност не е граждански, това е лъжа или самозаблуда.

И с просто око е видно, че хората на Улицата едно към едно изпълняват политическата програма на президента Радев за битка срещу правителството. А, щях да забравя – и с главния прокурор, който имả неблагоразумието да спипа по бели гащи неговите най-близки съветници, оплетени в руски връзки. Може би и някакви негови спонсори, но това вече не го знаем, само го гадаем.

И все пак – прочетете призивите и лозунгите, с които честният бизнесмен Васил Божков захранва протеста от далечен Дубай. Погледнете неговата политическа платформа, наречена „Българско лято 2020“, с която той, както сам заявява, ще участва на бъдещите избори. Ами в този текст са записани нещата, които и протестът иска, сякаш си играем на „копи – пейст“.

Кое е първичното обаче? Ами сетете се, аз знам, защото съм проследил нещата отпреди да започнат, но няма да ви дъвча всичко.

И сега, като си мисля за Божков и неговите политически амбиции, веднага се сещам и за един приятелски иначе глас, който ми нашепва в ухото, че само да падне правителството и в следващия парламент веднага влизат най-умните, най-честните, най-некорумпираните и най-праведните българи, които тутакси ще направят най-желанието от протеста промени. А ако не стане, пак ще се протестира.

И така – до дупка!

Айде, няма нужда чак до дупка – вече и без това сме в дупка!

Но има едно просто правило – като си тръгнал на политически протест, ще играеш политическата игра.

Точно това направи Бойко Борисов с хода се за ВНС и новата Конституция. Той подаде топка в полето на политиката – и неслучайно протестът, който не просто не иска, а и не е способен да играе там, защото се мота по трибуните на стадиона, беше неприятно изненадан.

И точно затова пък президентът, който играе „там“, на терена, макар да дава вид, че играе „тук“, по трибуните, скочи като ужилен и тръгна по Варна да се обяснява в любов на протестиращите. А може би и да получи инструкции на живо, руският Крим ей го къде е – по вятъра, по вятъра и готово…..

Да, Борисов може да не е чел много книги, но е типичен, гъвкав популист и за тези вече доста години в политиката показа, че се е научил на кое-що. Той никога не е бил стратегически играч, но в случая направи нещо интересно – използва стратегическа цел като примамка в тактическата игра.

По този начин успя да свърши няколко изключително полезни за себе си неща.

Първо, иззе политическата инициатива от президента, направо му дръпна килимчето изпод нозете. Второ, малко или много, раздвои вниманието на протеста, като пренасочи част от него към Парламента. И към въпроси, на които Улицата не може да отговори, без да се сбие помежду си. Трето, удовлетвори коалиционните си партньори в тяхното искане да не подава оставка, поне не веднага. Четвърто, до голяма степен вероятно успя да консолидира партията си, като постави ясен политически хоризонт пред нея и така премахна страха от неизвестното. И пето, даде сигнал към европейските партньори на България, че като премиер е готов за решаване на проблемите чрез диалог – единственото нещо, от което Европа разбира и което иска да чуе във всяка по-напрегната ситуация.

Дали тези печалби за Борисов са печалби и за България?

Не смятам!

Но пък смятам, че още по-малко печалби за България носи неспособността на „протеста“ да води истинска политическа битка, неспособност, срамежливо прикрита като нежелание да го прави.

Не разбирате защо казах „срамежливо ли? Ето ви картинка за размисъл – в късните революционни времена, около комунистическия метеж в Париж през 1871, в кабарето „Фоли Бержер“ в Париж, девойките, както си му е ред, танцуват прочутия кан-кан на Офенбах без кюлоти.

Ние сега го танцуваме с кюлоти.

А, стига, бе!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: