В БЪЛГАРИЯ НЕ САМО НИЩО НЕ Е НАРЕД, НО И СКОРО НЯМА ДА БЪДЕ

август 7, 2020 at 6:16 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България – 6-7 партии ще са в Парламента, ако изборите са сега, сочи последно проучване. На фона на продължаващите протести, спада доверието към управляващите, но те не подават оставка. Може ли да има предсрочни избори – обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, доверието в правителството, според проучване на „Алфа рисърч“ от началото на август, се руши. Означава ли това, че наистина може да се стигне до предсрочни избори?

– В такава ситуация всичко е възможно, Фили. Преди месец повече хора подкрепяха правителството. Колкото и спорни да бяха неговите мерки срещу коронавируса, те, поне отначало, бяха ефективни и управлението спечели доверие. После обаче, сякаш от нищото, избухна протестът и ситуацията се усложни. Сега агенция „Алфа рисърч“ отчита, че 60 на сто от българите подкрепят протестите, макар повече отстрани, без да се включват така масово в тях. Нещо повече, премиерът Борисов, чиито личен рейтинг винаги е бил доста висок, падна до 49.3 на сто, а това е нещо, с което той не е свикнал. Така че недоволството явно расте и, макар още да не се излива яростно по площадите, може и дотам да се стигне, особено с началото на новия политически сезон през септември.

– Някои казват, че предсрочни избори са безсмислени, след като редовните са след 8 месеца, но протестиращите не са съгласни. Защо?

– Технологията сочи, Фили, че ако правителството подаде оставка през септември, следва период на опити за ново правителство в рамките на този парламент. Те може да са кратки, но може и да продължат 2-3 месеца, ако управляващите решат да бавят топката. Нещо повече, тъй като партиите знаят, че не са готови за предсрочни избори, може да се стигне до някакъв „експертен“ или „програмен“ кабинет, за да спечелят време за подготовка. При провал обаче, парламентът се разпуска, а президентът назначава служебен кабинет, който трябва до три месеца да подготви и проведе избори. Тоест, те ще са месец-два преди редовните. Наблюдатели казват – това е ненужно, държавният бюджет не може да се приеме без работещ парламент, а служебното правителство е с ограничен ресурс да се справи с очакваната през есента нова криза с коронавируса. Но протестиращите отговарят – няма значение, важното е правителството да си ходи веднага, пък тогава – каквото стане. А ако пак не стане така, както искаме, продължаваме с протестите – добавят.

– Реалистично ли е това?

– Реалистично е да се очаква, че никое развитие  няма да се хареса на никого. Протестът не е единен, в него има пластове хора, които се борят за различни неща. Да, обединява ги лозунга за оставка на премиера и главния прокурор, но оттам нататък всеки си представя светлото бъдеще по различен начин. Неслучайно социолозите отчитат, че ако изборите са днес, в парламента ще има поне 6-7 партии. Вероятно така ще стане и на реалните избори, независимо предсрочни или редовни. Това означава, че никой няма да има мнозинство за самостоятелно правителство, а всички вече са така настръхнали едни срещу други, та ще е много трудно да се сглоби и някаква коалиция. С други думи – заради липсата на алтернатива, възможно е страната да влезе в цикъл от чести избори и смяна на властта, съпроводени с постоянни протести и напрежение.

– Прави впечатление, че протестиращите не поставят социални и икономически искания, само политически. Толкова ли е добра ситуацията на хората в страната?

– Трудно е да се охарактеризира като добра или лоша, Фили, зависи за кого конкретно говорим. Според профила на протестиращите в София например, известна част са тъй наречените „нови млади“, които имат пари – от собствен бизнес, от мама и татко или другаде. Това им позволява да протестират и да си правят селфита с маркови дрешки, които струват колкото месечен доход на мнозина други българи. Както сочи последното изследване на КНСБ, средната месечна издръжка на 4 членно семейство с две деца е над 2 500 лева, тоест, доходът на всеки трябва да е 626 лева, или на двамата родители – по 1 252. Няма такъв среден доход в страната, а се отчита, че 67 на сто от хората живеят под този минимум. От друга страна обаче, положението, макар бавно, се подобрява. През 2018 процентът на хората под минимума е бил 71.5, през 2019 – 71.0, а сега – 67. Така че нещата са двусмислени и явно наистина не тежкото икономическо положение е в основата на протестите. То може би втъкава в тях още един пласт искания, но те не са на преден план.

– Но все пак се отчита, че над 2 милиона души в България карат с общ доход на човек под 363 лева, колкото е официалната граница на бедност…..

– Да, и още близо 2 800 000 са в границата между бедността и минималната издръжка. Това се отчита, Фили, но аз съм леко скептичен. Да оставим настрани качеството на данните от националната статистика, темата за сивата и черната икономика, които се вихрят тук, но не подлежат на никакви отчети, да забравим и онези доста над милиард евро, изпращани всяка година от българите в чужбина, които се отчитат само като глобална сума, но не и като индивидуален доход. Само фактът, че в Пловдив, при около 400 000 души население, има близо 300 000 автомобила, които постоянно са в движение, е достатъчно показателен. Или ако видим как, при уж тежката икономическа криза заради коронавируса, хората хукнаха към българското и гръцкото море да почиват. Какво да ти кажа, това се нарича статистика, Фили – мои приятели ходят вече два пъти в Гърция, аз не съм бил никъде, но средно се получава, че всички сме почивали. Докато протестираме между почивките, разбира се. Мен обаче ме тревожи нещо друго, една моя лична статистика, която ми се наби на очи тези дни. Изведнъж си дадох сметка, че в радиус примерно километър от дома ми, който е в район „Централен“ на Пловдив, има поне 5-6 казина, което говори за реални психически проблеми на нацията; има 5-6 аптеки, тоест, здравето ни е болно; има 5-6 банки и фирми за бързи кредити, тоест, и икономическото ни здраве не е наред; има два големи стадиона, пълни с „фенове“, въпреки скъпите билети. А „бедните“ фенове пък, като връх на цинизма, бяха официално подпомогнати със сумата от 30 000 лева от самия пловдивски общински съвет. Това последното е свързано с темата за умственото ни и морално здраве. В същото време отчитам, че в квартала ми няма нито една книжарница, галерия или друг културен институт. А това е знак, Фили, че в България не само нищо не е наред, но и скоро няма да бъде.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: