ПРОТЕСТЪТ ОТСЛАБВА И ИМА ЗАЩО

юли 24, 2020 at 9:43 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

 /Фили/ След две седмици протести в България, енергията им сякаш отслабва, докато управлението преживя пети вот на недоверие и направи две важни европейски стъпки. Сега ГЕРБ обещава ремонт на кабинета, но не и исканата от протестиращите оставка. Какви са очакванията за развитие на ситуацията – обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, протестът обеща ескалация, но май става обратното – сякаш отслабва. Колко време още хората могат да изкарат на улицата и да искат оставки?

– През 2013 протестите продължиха месеци, Фили, така че не времето е главен фактор. Да, умора се трупа, хората имат работа, ангажименти. А и лозунгът „Оставка” не е много вдъхновяващ сам по себе си, освен ако ножът не е до кокала, както беше с тежката икономическа криза при Луканов и Виденов през 90-те. И все пак, оставката трябва да дойде в относително кратък срок, иначе енергията залинява. Пък и сега дори икономическа криза няма, въпреки известни сътресения от коронавируса. Магазините са пълни, а бедните българи прескачат до Гърция за морски уикенд всяка седмица.

– Защо лозунгът за оставка да не е много вдъхновяващ сам по себе си, както каза?

– Това е само половината лозунг. Всеки човек, след дълго викане „оставка”, ще се замисли – какво после. И емоцията му ще спадне, ако не знае. Или ако се сети, че оставката не значи автоматично, че идва по-добро бъдеще. Така, впрочем, стана с протестите срещу Орешарски. Протестиращите бяха упорити, постигнаха своето, но какво дойде после – Бойко Борисов и ГЕРБ. И то избрани за втори и трети мандат, нищо,  че още от първия беше ясно – те не могат и не бива да управляват. Но просто нямаше кой – алтернативата беше току-що свалената БСП. Сега, впрочем, ситуацията е същата – реална политическа алтернатива няма.

– Но някои смятат, че на следващите избори в парламента ще влезе партията „Да, България” на Христо Иванов, един от лидерите на протеста, и тя ще прави реформи.

– И какво като влезе? С колко души ще влезе – пет, десет, колко? Тя е просто една от няколкото малки формация на разпокъсаната „градска десница” и, дори да ги обедини, няма да има решаваща сила. Как ще прави реформи? И с кого ще се съюзи в бъдещия парламент, за да прави реформи, дори като младши партньор?

– Ами зависи от това кои други партии ще влязат…..

– Основните са ясни, Фили, няма какво да си правим илюзии, те са ГЕРБ, БСП и ДПС. Дори да има други, те ща са с по един файтон депутати и няма да са решаващи. С кого тогава, пак питам, ще партнира градската десница – с ГЕРБ, чиято оставка сега иска? С БСП, която изначално не понася? С ДПС, които са трън в очите на всички? Съжалявам, но просто няма алтернатива, такива са фактите.

– И това също допринася за известното затихване на протеста, така ли?

– Да, а допринася и все по-силното му разслояване. Самият протест не е еднороден, а исканията и идеите му май започнаха далеч да надхвърлят възможностите. Онзи ден например, когато се каза, че ще има ескалация на протеста, те не успяха да обсадят дори Парламента, където се дискутираше петият вот на недоверие срещу ГЕРБ, внесен от БСП. Да, затвориха за известно време „Цар Освободител”, но това беше всичко. Вижда се също, че има разпиляване на исканията – към оставките на правителството и главния прокурор, сега се добавиха шефа на БНТ, Съвета за електронни медии, Висшия съдебен съвет и други. А и в самия протест противоречията са все по-силни. Във Варна например проевропейски протестиращи едва не се сблъскаха с проруски. За единството не помагат и анализаторите, които вече започнаха да редят евентуалния служебен кабинет. Това внася смут, защото протестиращите чуват имена на хора като Даниела Бобева или Цветлин Йовчев, които ще бъдат посрещнати на нож от градската десница. Стигна се и до парадокси. Например лявата група „Че Гевара” в Пловдив поиска президентът да сложи начело на евентуалния служебен кабинет бившия премиер от БСП Жан Виденов, докарал страната до просешка тояга през 90-те.

– Пламен, а как се държат управляващите в тази ситуация?

– За разлика от 2013, сега премиерът Борисов изглежда по-твърд в намерението да не се поддава на уличен натиск. Той вече е и доста по-обигран, така че за последните две седмици, независимо от протестите, отчита успехи. Първо, вотът на недоверие, искан от БСП по темата „корупция”, не мина. Второ – България стана официално член на ERM, европейския валутен механизъм или тъй наречената „чакалня на еврозоната”. Това е наистина огромно постижение, сравнимо с членството в ЕС и НАТО. Означава, че, при добро развитие, през 2013 страната може да премине към разплащане в евро, макар че това е само върхът на айсберга, под чиято повърхност са огромните скрити ползи. Другата важна стъпка е от тази седмица – постигнатото от ЕС споразумение за парите, които държавите ще получат за справяне с последиците от коронавируса. За България са предвидени 29 милиарда евро, с един милиард повече от очакваното. Получаването им обаче е обвързано не само с национална програма и засилени механизми за контрол, а и с особено актуалното за нас изискване за върховенство на закона. Това означава – ако например Холандия сметне, че България има проблеми с прилагането на закона, Амстердам ще може да блокира получаването на средствата. Така че, Фили, това са обективни, видими успехи на властта, които също разколебават част от протестиращите, поне онези, които сега ще си кажат – ами нямам време за протести, трябва да сядам да пиша проект, за да получа безвъзмездни европейски пари.

– Доколко реален е такъв ефект?

– Като се знае демографския профил на протестиращите – доста реален. Може би този ефект няма да се реализира веднага – но това е просто пореден пример как различни обстоятелства от различни страни се трупат, смесват и, в крайна сметка, ерозират протеста.Колкото и да отричат лидерите на протестиращите, вероятно такава роля ще изиграе и очакваният ремонт на кабинета с евентуалната смяна на поне трима ключови министри – на финансите, на вътрешните работи и на икономиката. Как точно ще се развият нещата като цяло обаче, още не може да се каже. Ситуацията е опасна, може да се взриви от непремислена дума, жест или дребна провокация, така че предлагам да не бързаме с категоричните прогнози.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: