De Profundis: ПУТИН ГОТВИ НОВА АГРЕСИЯ – И ВЪПРОСЪТ Е ВЕЧЕ НЕ ДАЛИ, А КОГА

юли 2, 2020 at 8:02 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-putin-gotvi-nova-agresiya-i-vaprosat-e-veche-ne-dali-a-koga

„Путин готви агресия” – предупреждават анализатори.

Логично – много аргументи в полза на подобна хипотеза се натрупаха за малко дни. Първо дойде неговата „историческа” статия за Втората световна война, публикувана в американското списание „The National Interest”. Много ми е интересно чии точно „национален интерес” защитава въпросното списание, като дава трибуна на доказан лъжец и международен престъпник, но това е тема за друг разговор.

А иначе германският историк Карл Шльогел прекрасно охарактеризира статията само с едно изречение: „Там има неща, от които ти се изправя косата”.

Да, като прочете текста, кой да е истински и честен историк, пък бил той дори руснак, ако там са останали такива, наистина има от какво да се натаралежи. Ама трябва и всички ние, обикновените обитатели на историята да се натаралежим, не само историците.

Какво да кажем например за твърдението на мистър Путин, че присъединяването на Балтийските републики към великия Съветски съюз на Сталин е станало „законно и съгласно международното право”. Или по-добре нищо да не казваме. Както, впрочем, самият Путин не е казал нито думичка в текста си за руската окупация на Северна Буковина, за натиска срещу България, за наглата руската агресия срещу Финландия и грабежа на част от Карелия…..

И така нататък, много са конкретните неща в статията, които нагледно демонстрират желание да се пренапише историята на войната от руска гледна точка. И да се наложи тази гледна точка на всички, да стане нещо като международен еталон при разглеждане на темата. Това е важен елемент в пропагандаторските усилия на руския самодържец, да не забравяме. Щото ако той си говори, а никой не му вярва, усилията му ще са абсолютно напразни.

За да постигне тази цел, в статията Путин взема на въоръжение няколко познати инструменти на комунистическата пропаганда – гръмки, макари често нелепи, обвинения срещу всички останали, за да се измести фокуса на вниманието от нас към тях, премълчаване на неугодните за нас факти, колкото и всеизвестни да са те, изкривяване на вредната за нас истина до полезна за нас лъжа, дори когато авторът се позовава на „архиви” и „документи”.

Тази статия обаче в много отношения копира и начина, по който Хитлер „обяснява” реалността, създадена след Първата война в Европа, и заявява претенциите на Германия за възстановяване на нейното величие за сметка на всички останали – което всъщност е реалната стъпка към Втората война.

Подобна е и главната прицелна точка на Путин. Чрез налагане на руската „истина” за ВСВ и резултатите от нея, той заявява претенциите на Русия да бъде правоприемник не само на греховете и провалите на бившия Съветски съюз, а и на неговото „величие” и „сила”, на видното му място в световната политика.

Това видно място е чиста путинова фантазия. Нито СССР, а още по-малко пък сегашна Русия, са велики сили по икономическа тежест, по политическо влияние, по военни възможности, по радост на гражданите им да живеят там. Единственото, по което може Москва реално да се брои за Велика, е способността да докарва до пълна разруха всяко нещо, до което се докосне.

На Путин от това обаче не му пука, той пищи и настоява да не го махат от Клуба на големите. Затова неслучайно – макар да изглежда леко ни в клин, ни в ръкав – финалът на съчинението му е посветен на ООН и необходимостта да се запази правото на вето за петте страни–постоянни членки на Съвета за сигурност. Щото ако този инструмент да тормози света се отнеме от мръсните ръчички на Русия, тя ще лъсне в цялото си величие на треторазредна политическа фигура, с която почти никой не се съобразява в международните дела.

Второто изявление, което с право навежда на мисълта, че Путин готви нова агресия, е свързано с внезапно изникналата претенция към околните на Русия страни, които бяха част от бившия Съветски съюз.

На знаковата за Русия дата 22 юни, по телевизия „Русия 1”, самодържецът заяви, че „при създаването на Съветския съюз, много от републиките, влезли в състава му, са получили огромни количества руски земи и традиционни руски исторически територии”. И когато са си тръгвали оттам, всяка от тези републики „е трябвало да си тръгне с каквото е дошла, а не да завлича със себе си подаръците от руския народ”.

Това е изумително по наглостта си и количеството лъжи изказване, но по-важното е друго – тези думи на Путин са директна проява на реваншизъм. Те съдържат явна претенция към съседите да „върнат” въпросните, уж подарени им руски земи, както и нескрита заплаха, че ако това не се случи, Русия ще приложи сила, за да си ги вземе обратно.

Добре, де, може и по най-мирен начин да стане работата. Просто Кремъл изпраща своите опитни вече в подобни дела малки зелени човечета, те организират съвсем мирен референдум, на който местното население категорично заявява желанието си да се върне в руското лоно.

Засега не е ясно към кои точно страни са насочени руските претенции, тоест, къде може да се очаква новата агресивна проява на кремълския режим. По всичко личи обаче, че нещата за това вече не са само на етап думи, а има и конкретни планове. Подсказва го съобщението за оперативното съвещание, проведено от Путин с постоянните членове на руския Съвет за сигурност. Те, както съобщава ТАСС „са обсъдили въпроси от вътрешната и външната политика, както и интеграционните процеси на постсъветското пространство”.

Интеграционни процеси ли?

И части от кого ще интегрираме този път – Беларус, че Лукашенко много взе да вири нос? А може би нещо като Казахстан, Туркменистан и останалите диктаторски „станове” в Средния Изток. Или пък безстрашно ще лапнем парче от Латвия за проба – да видим готово ли е НАТО да изпълни член 5 от базисния си Договор и да защити колективно един свой съюзник.

Да, ние не знаем, но плановете в Кремъл очевидно вече са направени. И защо не, моментът е толкова подходящ, че няма накъде повече.

Първо, целият Запад е зает да предпазва гражданите си от смъртоносен вирус. И да се тревожи за негативните икономически последици от това.

Второ, САЩ основно, но и другите страни от демократичния свят, са под силен натиск от страна на черните расисти и белите левичари, които, съвсем по путински, се представят за антирасисти и искат да забранят шаха, защото винаги играта започва с ход на бяла фигура.

Трето, насред това безумие, Европа пък специално е под постоянната заплаха и от нова, силна мигрантска вълна. Която винаги може да ѝ бъде специално уредена, ако Брюксел прекалено много мърда или говори срещу руската агресия.

Четвърто, Китай си се занимава с китайски работи и няма да гъкне срещу каквато и да било атака на Москва, срещу когото и да било. Освен ако Путин не се зъби да откъсне части от самия Китай или да присъедини Монголия например – безумия, които той няма да направи.

И пето, във вътрешен план, с референдума за новите си правомощия, Путин си гарантира доживотното управление. Той трябва да се отблагодари с нещо значимо на храбрия руски народ, който го подкрепя така безрезервно. И тъй като не може да осигури на поданиците си икономическо благосъстояние, ще им осигури допълнителна порция имперско величие и гордост.

Да, това е времето на Путин. А въпросът е не дали, а кога. Изобщо не бих се учудил, ако още до края на лятото имаме: Щрак, Марийке – нова карта на света.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: