БЪЛГАРИТЕ СА ЗА СИЛНА РЪКА? А БОЙ?

юни 27, 2020 at 7:39 am (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ 35 на сто от българите искат демократичен модел с многопартийна система и парламентарни избори, но цели 45 на сто предпочитат авторитарен модел със силен лидер, който управлява с твърда ръка – сочи проучване на института Глобсек. Какво означава това и къде стои България сред 10-те държави от Централна и Източна Европа, обхванати от проучването – коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, сякаш за първи път от 30 години насам склонността на българите към авторитарно управление се заявява толкова категорично. Какво следва от това?

– Всъщност не мисля, че следва нещо, Фили, струва ми се, че в случая резултатът върви не пред, а след събитията. В България вече от доста години, почти три пълни мандата, хората избират точно онова, което, както се разбира от проучването на Глобсек, иска мнозинството – човек с твърда ръка в лицето на Бойко Борисов. Друг е въпросът, че Борисов не е точно човек с твърда ръка, ако съдим по постоянното му отмятане от едно или друго уж категорично решение, податливостта му на натиск, зависимостите – стари и нови – в които живее лично и които неизбежно се пренасят в самото управление. Но истината е, че Борисов изначално, още с появата си в общественото полезрение през 2001, започна да си изгражда публичен образ на „силен човек”. Той продължава да поддържа тази илюзия и досега – а мнозина продължават да му вярват.

– Да, но Борисов не е авторитарен лидер в същинския смисъл. Все пак в България има многопартийна система, функционира Парламентът, не всичко е в неговите ръце…..

– Това е доста относително. Например, в Русия официално също има многопартийна система и избираем Парламент, но Путин на практика управлява еднолично.

– Е, нещата в България не са стигнали чак толкова далече, нали?

– Не, по няколко причини – членове сме на ЕС и НАТО, законодателството ни до голяма степен е хармонизирано с европейското, а и в българското гражданско общество все пак има останали някакви съпротивителни сили, колкото и малки да са. Но това не означава, че демокрацията тук не е вече до голяма степен фасадна, а управлението ни е странна смес от политически популизъм, олигархически интереси и лични амбиции. И виждаме, че този модел води точно до очакваните поражения върху демокрацията. Например пред очите ни многопартийната система се превръща в нещо дифузно, атомизира се и не може да роди никаква реална алтернатива на статуквото. Съответно, Парламентът е до голяма степен като куклен театър, в който мнозинството днес гласува каквото каже лидерът, а утре – пак каквото каже лидерът, макар то да е обратно на казаното днес. Опозицията пък е напълно безгласна буква, но не защото някой я стиска за гушата институционално и не ѝ дава да говори, а защото е напълно безсилна да роди нови идеи и да намери пътищата за промяна. Така че, Фили, изобщо не се учудвам на резултатите от проучването на Глобсек, които показват превес на тежненията към авторитаризъм в България и неглижирането на реалния демократичен модел.

– А виждат ли хората възможност за промяна?

– По-скоро не – и декларираното недоверие ми прилича на истинско отчаяние. Цели 59 на сто от анкетираните българи смятат, че който и да дойде на власт, промяна няма да има, че промяната е невъзможна. И това всъщност доста точно отразява актуалната политическа ситуация в страната.

– Пламен, а как стои България сред другите 10 страни, където е проведено проучването?

– Идеята за „силната ръка” е доста популярна поне в още 3 източно-европейски държави – Латвия, Словакия и Румъния. Никъде обаче процентът на онези, които предпочитат авторитарния пред демократичния модел, не преобладава, както е у нас. На другия полюс са Австрия, Унгария, Полша и Естония, където подкрепата за демокрацията е от 65 до над 90 на сто. Ние сме и най-недоверчиви по отношение на възможностите за евентуална промяна.

– А ясно ли е в името на какво хората са готови да се откажат от демократичния избор?

– 50 на сто биха се отказали от своите права и свободи заради финансова изгода, Фили. Това откровение ме изуми и дори не искам да го коментирам. Друго откровение – 54 процента от хората биха подкрепили авторитарен проект, за да запазят „традиционните ценности в страната”. Е, аз поне не знам какво означава това. Дали идеята е да запазим потурите и трънския фолклор, дали варенето на ракия и яденето на имамбаялдъ, дали пък традиционна ценност, която трябва да съхраним, не е онази соц. система от „връзки”, днес преобразена в „демократична” корупционна паяжина. Не знам, не разбирам – но 54 на сто от българите явно знаят и разбират за какво иде реч. Третото основание за доброволен отказ от демократични права и свободи, изглежда малко по-разбираемо – постигането на повече сигурност. Готовност за това изразяват 57 на сто от анкетираните. За масовото съзнание, разбира се, няма никакво значение фактът, че права връзка между двете неща не съществува, обратно, че липсата на свобода сама по себе си е основна заплаха за човешкия живот и повод за огромна несигурност. Това обаче са сложни философии, върху които хората май не искат да се замислят. А като гледам резултатите в останалите страни, Фили, по тези три основания отношението на българите е много сходно, практически съвпада, с това на чехите. Във всички други страни онези, които са готови да заменят свободата и демократичните си права срещу каквото и да било, са значително по-малко.

– Пламен, а как стои въпроса с отношението на българите към ЕС и НАТО?

– Тук отново сме шампиони, Фили. 31 на сто от българите смятат, че начинът ни на живот е застрашен и заплахата идва от…..Европейския съюз, а според 43 на сто – от Съединените щати. Това означава само едно – наличието на масова вяра в призраци и конспиративни теории. Казвам това неслучайно, темата присъства и в коментар от авторите на проучването. Както отбелязва Катарина Клингова, изследовател от Глобсек: „Словаците и българите са най-склонни да вярват на конспиративни теории и дезинформация. А хората, които вярват в това, са по-склонни да предпочитат лидер със силна ръка и да се откажат от свободите си в замяна на социални и финансови изгоди”.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: