Малки истории за велики европейци – ХХ век: ЖОАН МИРО С УРОЦИ ПО РИСУВАНЕ НА ЖИВОТА

април 23, 2020 at 5:51 am (Публицистика) (, , , , , , , )

По време на коронавирус хората май по-малко се интересуват от странните приключения и вдъхновяващите животи на великите европейци. Или пък повече се интересуват – докато с чаша вино в ръка чешат котарака по коремчето.

Така или иначе, поредицата „Великите европейци” е вече и в „Свободна Европа”. Да, в малко по-различен формат – текстовете са по-кратки и се представят хора само от 20 век. Но цветът и ароматът на писанията не са загубени, информацията и забавлението продължават да вървят ръка за ръка. Така че влизайте, четете, споделяйте с приятели – https://www.svobodnaevropa.bg/a/30570293.html 

Пламен АсеновСвободна Европа 

„Маркизата излезе в пет”.

Ако сте писател и искате да минете за истински сюрреалист, никога не пишете това изречение в роман. Аз мога да си го позволя, защото съм прост журналист. Но то е пряко заклеймено като недопустимо в първия манифест на сюрреализма, който Андре Бретон издава през 1924.

За сметка на това трябва да пишете: „Звезди във формата на охлювени гениталии”. И други подобни словесни красоти.

Не се насилвайте да познаете автора на тези истински сюрреалистични стихове, трудно е, защото той е известен повече като поет на цвета и формата, отколкото на словото. Името му е Жоан Миро-и-Фера. Жив е от 1893 до 1983 година. Родно място – Барселона, Испания, истинска родина – планетата Земя.

Отивам далеч в обобщението по простата и много сложна причина, че Жоан Миро е наистина един от най-великите световни художници. И не само защото творбите му отдавна са сред най-скъпо продаваните по света или защото на изложбите му се тълпят тълпи, които ги гледат жадно и им се радват, понякога по съвсем сюрреалистичен начин. Не, просто в изкуството си Миро може да направи нещо, което малцина, ако не и никой друг, не е успял – с три, дори понякога само с две мазки на четката по платното, да изгради Вселена, която говори на разбираем език и казва на хората важни неща за него, художника. И за тях самите.

Да говориш обикновени неща понякога също е велико изкуство. Както и да живееш обикновен живот, макар да си сред най-прочутите творци. И макар да си от поколението, създало едно от култовите места на световната култура – Париж между двете световни войни. И макар да си преживял тези две войни, плюс кървавата Гражданска война в собствената си родина.

„Това, което търся, е неподвижното движение, еквивалентът на израза „красноречието на тишината”, нещото, което Сан Хуан от Кръста описва като „мълчаливата музика” – обяснява Жоан Миро.

И мнозина смятат, че понякога той успява да намери търсеното.

Творбите му са лесно разпознаваеми, с уникален стил, при който ярките цветове мирно съжителстват със странни форми, сякаш рисувани от дете. През 70-те стилът му се изчиства до крайност и Миро изгражда вълшебните си цветни вселени само с няколко щриха. Сам той казва за рисуването си: „Трудно ми е да говоря за моята живопис, понеже тя е винаги родена в едно халюцинационно състояние, предизвикано от някакъв обективен или субективен шок, за който аз съм напълно неотговорен“.

В контраст с картините си обаче, той е отговорен, скромен, сериозен, саможив и затворен човек, който предпочита строгите костюми и здравата работа. И твърди, че, за да рисува така, както рисува, освен четките, боите и другите пособия, му трябват само още три неща – музика, сънища и поезия.

Миро слуша всякаква музика, но предпочита Моцарт, Бах и модерния джаз. Сънува на етапи – в ранния си период халюцинира от глад, в средния сънищата му имат сюрреалистичен смисъл, в третия от тях се раждат енигматичните заглавия на картините му.

Що се отнася до поезията, Миро винаги има под ръка някое и друго томче, подарено от приятел. А и сам си пише, каквото иска да чете: розово листенце салата …/ облякло/розово кисело мляко/… жаба/непорочна-девица-прислужница-свята-и-непорочна/сяда до проводник./Просяк взима/сини монети от тротоара/и гола танцьорка с червена коса/търчи след виолетова риба/в дълбоката синя Сена./Това, мой човек, е животът.

Но ето, сега като разбрах вече що е животът, единственото, което мога да кажа, е, че маркизата все пак излезе в пет.

Макар никой да не е наясно нито откъде излезе, нито къде отиде, нито защо. Не е ясно също кога е пет. А още по-малко – коя е маркизата и какво общо има тя с великия каталунски художник Жоан Миро.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: