De Profundis: ЗАЩИТА НА „БЪЛГАРСКОТО“ ЗНАЧИ ДА ПРЕВЪРНЕМ ПАЗАРА В АНТИПАЗАР

април 16, 2020 at 1:17 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-zashtita-na-balgarskoto-znachi-da-prevarnem-pazara-v-antipazar

Представям си как подготвям някаква антология на световната поезия и ми се обажда министърът на културата. „Слушай, пич – вика – имаме постановление, според което половината от представените в книгата поети, без значение от нивото на поезията им, задължително трябва да бъдат българи!”

Какво смятате, че ще му отговоря аз?

Познахте, първо ще му обясня кротко, че качеството на поезията не зависи от националност, етнос, религия или пол. Второ, че той не е министър, за да командва българската култура, а да служи на културата на българите. И трето, че така ограничава не мен, а всички българи в достъпа им до поетични имена и думи, които може би не са чували и чели досега, като вместо това им пробутва за поети пълни лаици, повечето от които дарени със скромен талантец и провинциално мислене.

Чак след това ще тегля на министъра и едно вековно, красиво българско сквернословие, взето директно от съкровищницата на народната памет.

Не се заблуждавайте обаче, казаното тук за поезията се отнася и до всеки друг продукт на пазара, включително доматите и краставиците. Затова идеята на земеделското министерство 50 на сто от всяка група стоки, предлагани в големите търговски вериги, да бъде задължително българско производство, наистина заслужава да се окачестви като напълно идиотска.

Как това ще се реализира за групата стоки „цитрусови плодове” например, акълът ми не стига. Или за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

Малки истории за велики европейци 20 век: КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ И СЪВЪРШЕНСТВОТО, КОЕТО СЕ ПОСТИГА САМО В СМЪРТТА

април 16, 2020 at 7:48 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

По време на коронавирус хората май по-малко се интересуват от странните приключения и вдъхновяващите животи на великите европейци. Или пък повече се интересуват – докато с чаша вино в ръка чешат котарака по коремчето.

Така или иначе, „Великите европейци” вече е и в „Свободна Европа”. Да, в малко по-различен формат – текстовете са по-кратки и се представят хора само от 20 век. Но цветът и ароматът на писанията не са загубени, информацията и забавлението продължават да вървят ръка за ръка. Така че влизайте, четете, споделяйте с приятели – https://www.svobodnaevropa.bg/a/30555845.html

Пламен Асенов, Свободна Европа 

„Удивен съм, разочарован съм, но и съм доволен от себе си. Аз съм тревожен, потиснат и възторжен. Аз съм всичко това едновременно и не мога да пресметна сумата. Не съм в състояние точно да определя ценното или неценното; нямам преценка за себе си и за моя живот. В нищо не съм напълно сигурен. Нямам определени убеждения – за ни­що, наистина. Знам само, че съм роден и съществувам, и ми се струва, че съм бил направляван. Съществувам по силата на нещо, което не познавам. И, въпреки цялата несигурност, усещам някаква опора под всичко съществу­ващо и приемственост в моя начин на съществуване.”

„Не мога да пресметна сумата…..” – тези думи великият швейцарски психиатър, философ и мистик Карл Густав Юнг пише през 1959, около две години преди смъртта си. И наистина е трудно да се пресметне сумата от величията и паденията в един живот, надарен с толкова разум и страст, с толкова мостове и катастрофи между „аз” и „аз”.

„Моя душа, къде си? Чуваш ли ме? Аз ти говоря, аз те викам, тук ли си?” Това е молитвата, с която на късни години Юнг се обръща към душата си – най-важният персонаж не само в неговата наука, но и в неговото собствено битие и мислене.

„Аз наричам външната нагласа, външният характер, персона, а вътрешната нагласа – анима, душа” – уточнява Юнг в „Психологически типове”. А в „Архетипове и колективното несъзнавано”, разгръща идеята за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар