БИТКАТА СРЕЩУ COVID 19 – ДА РЪКОПЛЯСКАМЕ И НА УЧИТЕЛИТЕ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Само за седмица, официално заразените от коронавирус в България нараснаха от 7 на над 100 души, има и трима починали. Страната е в извънредно положение, засега предвидено да продължи до 13 април. Ситуацията обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, спазва ли се извънредното положение, ти например стоиш ли в къщи?
– Аз не съм много типичен пример, Фили. И досега прекарвах много време у дома, зает с четене и писане, тоест, свикнал съм на социална изолация, която мъчи нормалните хора. Е, някои неща ми липсват. Във вторник например беше денят на Свети Патрик, а не изпих дори един истински наливен Гинес заради затворените заведения. Затворени са също МОЛ-ове, дискотеки, магазини, туристически и други фирми, ски курортите, след като се оказа, че Банско е център на зараза. Страната официално вече не приема граждани на 16 държави, включително няколко европейски. Животът е доста замрял, дори кошмарният автомобилен трафик в Пловдив го няма. На мнозина им се стягат душите от тази принудителна изолация, но ми се струва, че не е лошо да поседим малко в къщи и да размислим за себе си, Вселената и всичко останало. Дори можем да го правим с надежда, доколкото българските власти май прилагат все пак реални мерки за справяне с кризата. Не ни лекуват като в Беларус, където президентът Лукашенко съвсем сериозно призова гражданите изобщо да не се притесняват от коронавируса, защото работата с трактор на полето, парната баня и пиенето на водка го убиват.
– А какви са настроенията сред хората в България, как оценяват случващото се? Имаше отначало признаци за паника, те засилват ли се или затихнаха?
– Да, особено след въвеждане на извънредното положение миналата седмица, хората сякаш скочиха да се запасяват с хранителни и други продукти. Това обаче предизвика не само реакция на властите, които казаха, че храни има достатъчно за няколко години, а и търговията няма да спира, но и в социалните мрежи. Голям хит стана необяснимата страст на българина към тоалетната хартия. Оказа се обаче, че това не е само български патент. По свидетелство на приятел от Австрия, там е същото – кой знае защо, купуват се огромни количества тоалетна хартия, сякаш ще се бием със стомашен, а не с белодробен вирус. Това хем е смешно, хем е сериозен знак за объркването, което цари в умовете и душите. Тук обаче всичко обаче се размина за ден-два и в момента човек може да пазарува на практика спокойно в магазините. Работят също банки, аптеки, държавни институции. А като цяло българите, както отчита всеки ден и кризисният щаб, се държат все по-дисциплинирано. Аз обаче ще отида и далеч отвъд това, Фили. Според мен вече имаме един изключително положителен, направо вдъхновавящ, пример за това как българското общество успява да се събуди и да реагира изключително адекватно в тази тежка криза.
– Изненадваш ме, защото винаги си бил критичен, дори откровено скептичен, точно към способността на българите и гражданското общество да се организират…..
– Да, критикувал съм и смятам – с право, но сега с право съм въодушевен от обратното. Става дума за шеметния начин, по който българското училище, българските учители, се справиха със заложената кризисна мярка обучението на децата да премине изцяло онлайн до изтичане срока на извънредното положение. Да, това направи българската учителска общност, често критикувана като не особено способна, застаряваща, не докрай адекватна на новите времена и какви ли не още. Само за два дни обаче, при това в събота и неделя, тези достойни хора в цялата страна успяха да организират всичко и в понеделник наистина започнаха дистанционните учебни занятия. Наистина, не на шега. Това е демонстрация на страхотен човешки дух, Фили, не преувеличавам. Само си представям какво щеше да се случи, ако не в извънредна, а в нормална ситуация, българското Министерство на образованието беше решило да въведе дистанционно обучение във всички училища. То щеше да бъде мислене, назначаване на комисии, обсъждане, унифициране на софтуери, търгове и съдебни спорове за резултатите от тях, проби и грешки, спускане на указания, които скоро се заменят с нови указания, харчене на пари. Вероятно процедурата щеше да отнеме години, а накрая идеята щеше да се провали. Така би било, ако администрацията се беше захванала с подобен проект. Когато той бе оставен изцяло в ръцете на хората обаче, те се справиха само за два дни. Това ме кара да мисля, че в България наистина има огромна човешка енергия, която никой досега не съумява да отключи, защото не прави най-важното – да остави хората да се развиват наистина свободно. Всички досегашни управления от комунистическо време насам, третират българите като група, да не кажа – стадо, което трябва да се държи изкъсо и води със здрава ръка – но това е, защото политиците са загрижени за своите позиции, мандати и дребни ежби, всъщност, за парите и властта си. В случая обаче виждаме жив пример как, ако хората решават и създават свободно, се справят прекрасно. Е, да, съмнявам се, че подобен подход към реформата би бил ефективен в съдебната система, полицията и специалните служби, но това е тема за друг разговор.
– Пламен, а какво стана с недостига на защитни материали, за който говорихме миналата седмица, решен ли е вече проблемът?
– Не напълно, Фили. Сякаш вече се усеща известно подобряване на положението, но още маски и ръкавици няма свободно в аптеките, а от липсата на елементарни защитни средства се оплакват дори лекари, което е доста тревожно. Нещата са задействани на правителствено ниво, шивашките фабрики в България, повечето от които и без това са засегнати от кризата, както и различни специализирани предприятия, имат възложени държавни поръчки, но изглежда имат и нужда от още време, за да изработят достатъчно количества маски, ръкавици, защитни облекла, дезинфектанти за вътрешните нужди. Правителството предвижда дори да пристъпи към износ за други европейски страни, но,у както каза премиерът Бойко Борисов- това ще стане само, след като нашите нужди бъдат задоволени 1000 процента. Остава проблемът с обдишващите апарати. Засега се знае, че в страната има около 1 500 от тях, но те са концентрирани главно в големите болници, а в по-малките липсват. Това може да е фатално, особено ако епидемията се разшири и задълбочи сериозно. Все пак, поне на този етап, въпросът с апаратите не стои пряко и остро – огромната част от заразените са в състояние от леко до средно тежко и не се обдишват. Освен това, България засега остава и в ниските нива на смъртност – от порядъка на 3 процента. Не знам дали това е добра новина, но ако да, надявам се другата седмица истинските добри новини оттук да са повече, не по-малко.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 
Вашият коментар