МИГРАНТИТЕ СА ПРОБЛЕМ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ЩЕ МИНАТ ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ ИЛИ НЕ

март 6, 2020 at 9:42 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Нова мигрантска вълна, този път стимулирана изцяло от Турция, заплашва да залее Европейския съюз, като започне от Гърция и България. Могат ли двете страни да се справят с тежкото предизвикателство и какви развития следва да се очакват в близките дни и седмици – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, нелегални мигранти вече от седмица атакуват гръцката граница от турска страна. Има ли струпване и на българската граница?

– Засега не, Фили, но може би това е само въпрос на време. Да, част от идеята на турския президент Ердоган е акцията да бъде своеобразно наказание срещу Гърция конкретно, затова мигрантите от турска страна буквално се насочват именно към гръцката граница. Има сведения, че те са прилъгвани изобщо да тръгнат с лъжата, че Европа отново е отворена за тях. И неслучайно гръцкият премиер Мицотакис онзи ден на среща по темата в Брюксел каза, че Турция е станала „трафикант на мигранти”. Засега обаче България остава суха. Премиерът Бойко Борисов отначало се чу, а после отиде лично в Турция и се срещна с Реджеп Ердоган. С тази дипломатическа активност той опита да осигури относително спокойствие за България и да направи нещо, за да подпомогне решаването на проблемите между Турция и ЕС. Първото засега му се отдава, второто – не, доколкото Брюксел на бърза ръка предложи на Ердоган нови пари, за да задържи мигрантите, но той отказа с аргумента, че иска не пари, а подкрепа – например за политиката си в Сирия. Някои анализатори наричат това политика на изнудване или дори смятат, че Ердоган просто иска да накаже Европа.

– Всъщност за какво трябва да я накаже, какъв е проблемът?

– Проблемите са много се трупат през последните години. След голямата мигрантска криза през 2015, Европа се споразумя с Турция, която е основна транзитна държава, да подпомага финансово страната, за да издържа тя бежанските лагери и да задържи мигрантите на своя територия, като ги пропуска към ЕС само при определени условия. Този договор после беше  подновен, но постоянно имаше проблеми с плащанията, което все повече настройваше Ердоган негативно. Междувременно обаче се случиха и ред събития, които изостриха отношенията. Първо дойде бързото сближаване между Турция и Русия, което вгорчи допълнително турските отношения с Евросъюза и се стигна до пълно замразяване на предприсъединителния процес за Анкара. После се изостриха чувствително отношенията между Гърция и Турция по повод сондаж за нефт и газ, който Анкара започна в акваторията на Кипър, която е обект на териториален спор, доколкото тъй наречената Северно-кипърска турска република не е призната от никой, освен от Анкара. И когато всичко изглеждаше на ръба едва ли не на конфликт, в който Европа, естествено, подкрепи членовете си Гърция и Кипър, нещата се влошиха още повече с турската военна операция в Сирия. Там турците се сблъскаха не само с кюрдската съпротива и остатъците от ИДИЛ, но и с правителствените сили на Асад, подкрепени пряко от руснаците. В резултат именно на руски въздушни удари, Турция загуби 33 войници и призова на помощ Европа, САЩ и НАТО. Засега обаче тя май не получава очакваната подкрепа, така че Ердоган извади коза с мигрантите.

– Пламен, казваш, че засега няма мигрантски натиск по българската граница – но каква е готовността на страната да се справи с пободен проблем?

– Засега сякаш всички сили се съсредоточават върху това мигрантите да не бъдат допуснати на българска територия, Фили, ако все пак тръгнат насам. Не съм чул да се подготвя нещо специално във връзка с тяхното посрещане и настаняване, нито да се обсъжда въпроса какво правим оттам нататък. Колко души може да приеме България, колко време може да ги издържа и храни, ще ги задържи ли на своя територия или ще ги препрати към вътрешността на Европа – това са неясни неща.

– Какво показа горчивият опит в това отношение от голямата вълна през 2015 година?

– Показа, че България е не само най-бедната, но и най-неспособната да се справи с мигрантския проблеми европейска страна. Всъщност това сякаш е добре известно вече на самите мигранти и то е другият фактор, който ги държи настрани. Те знаят, че тук властите ще ги изолират, че ще протакат уреждането на правните и техническите въпроси, че може и да изядат някоя полицейска палка, ако са твърде настоятелни в търсенето на правата си, че населението не е отзивчиво и добронамерено спрямо тях. Но ето как и лошата слава понякога може да работи в твоя полза – България в момента остава спокойна. Проблемът обаче изобщо не е в самата пряка заплаха от нахлуването на голям брой мигранти през българската граница. Дори да приемем, че прочутата телена „българска стена” по границата с Турция бъде преодоляна, този път много повече европейски страни ще помагат с пари, хора и техника, за да се реши проблемът на място. Огромната опасност идва обаче с въпроса какво става оттук нататък, например когато мигрантите, вече успели да преодолеят турско-гръцката граница, започнат да търсят пътища към сърцето на Европа. Някои от тях могат да тръгнат и да влязат в България съвсем безконтролно, през изцяло отворената ни дълга граница с Гърция. Други, вероятно по-голямата част, ще натиснат Македония и Сърбия да отворят границите си и да ги пропуснат. Там обаче може да се получи огромен чувал с усложнения. На картата ясно се вижда – Сърбия всъщност няма накъде да ги пропусне, освен към Хърватия и Унгария, две държави, които обаче са категорични, че не приемат мигранти и са доказали, че умеят да използват доста крайни мерки срещу тях.

– Пламен, говорим за мигранти, а не са ли хората, които идват сега, истински бежанци от Сирия, след като там конфликтът се усложни с влизането и на турската армия?

– По наличните данни, Фили, сред онези, които щурмуват гръцката граница, бежанците от Сирия са малко, сочат се от 1-2 до 20-тина процента. Останалите са хора от Афганистан, Ирак и африкански държави – същата картинка, впрочем, която гледахме и при първата голяма мигрантска криза през 2015. Добрата новина е, че междувременно Брюксел си взе бележка и сега се държи по-консервативно по темата, за да не допусне мигрантският проблем отново да се превърне в заплаха за целостта на самия ЕС. Дали обаче има и силата да реализира практически тази своя политика, предстои да видим съвсем скоро.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: