Малки истории за велики европейци: ЛЕХ ВАЛЕНСА – ТОЙ, НАРОДЪТ

декември 29, 2019 at 8:12 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов

„Ние, народът…..” – така през 1989 в Конгреса на САЩ започва реч на Лех Валенса, полският електротехник, който с помощта на Бог, папа Йоан-Павел II, Рейгън и Тачър, прати Желязната завеса на боклука на историята.

Той благодари на американците за тяхната подкрепа на демокрацията от името на поляците, сбрани тогава в една огромна „Солидарност”. Лех Валенса е роден през 1943, Полша е окупирана, баща му е в концлагер, осем деца са на ръцете на майката. Лех завършва за електротехник и през 1967 е в Гданск. Истински католик и закърмен с дух на съпротива, той се проявява още във вълненията през 1968. През 1970 режимът на Гомулка вдига цените и в Гданск започва стачка, потушена безмилостно – убити поне 30, около 1 000 ранени, над 3 000 арестувани. 27-годишният Валенса отървава кожата и се забърква в нелегални дела. Но тайната полиция не спи, през 1976 е уволнен и стои без работа, с Данута и техните 8 деца често гладуват. Но когато през 1980 в Гданск започва стачка, Валенса прескача оградата на завода и е сред лидерите на протеста. Властта подписва черно на бяло ред отстъпки, а Координационният комитет на стачката става ръководно тяло на новия независим профсъюз „Солидарност”.

10 милиона души от 40 милионна Полша се записват. Но на комунистите им писва да гледат как губят властта и на 13 декември 1981 Войчех Ярузелски обявява извънредно положение. Хунтата въвежда ред забрани, включително на „Солидарност”. Валенса и активистите са арестувани, той е интерниран за 11 месеца, а после върнат в Гданск. Там през 1983 го заварва новината, че получава Нобелова награда за мир. За Стокхолм заминава Данута, а в речта, която чете от негово име, се казва: „На този тържествен ден моето място е с тези, сред които израснах и на които принадлежа – работниците от Гданск.” После в Москва идва Горбачов, мъртвата хватка малко отслабва, но съветската система се руши. На кръгла маса през април 1989 се договарят първите истински промени в Полша. Тадеуш Мазовиецки прави кабинет, Балцерович започва „шокова терапия” и извежда страната от блатото. Валенса, който трудно издържа в Парламента повече от час, печели президентските избори през 1990 със слогана: „Не го искам, но нямам избор”. Ето как описва времето, когато екипът му управлява: „Половината ден вземахме решения, а през другата половина излизахме на улицата да протестираме срещу тях”. Трудностите на прехода подриват популярността му, след мандата той вече не се връща в активната политика, но продължава да си е чешит и да внася смут. Първо, не мина без дебат бил ли е сътрудник на комунистически тайни служби. Второ, прочу се с позиция против абортите и гейовете. После заяви, че Турция трябва да е член на ЕС, а ЕС да е държава с централно управление. Най-шокираща е идеята му, Полша да се обедини с Германия. Колкото и противоречив да е сега образът му обаче, мястото на Лех Валенса в човешката история на ХХ век отдавна е запазено.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: