Малки истории за велики европейци: МИКЕЛАНДЖЕЛО АНТОНИОНИ – ЛЮБОВ ПРЕДИ ФИНАЛНИТЕ НАДПИСИ

декември 19, 2019 at 2:40 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов

Докато гледат филми на Микеланджело Антониони, мнозина настръхват – разбират ли нещо и има ли нещо за разбиране. Е, маестрото казва, че във филмите му няма смисъл, освен онзи, който зрителят влага. Но проблемът е как с думи да се представи темата за великата тишина, централна за цялото му творчество.

„Фотоувеличение” е безспорният шедьовър на Антониони. Признава го дори Бергман, според когото другите му филми отегчават. Трябва да си Бергман, за да го кажеш и ироничен Господ, за да накараш Бергман и Антониони да умрат в един ден – 30 юли 2007, края на великата епоха на режисьорското кино. „Фотоувеличение”докосва теми, които наистина ме интересуваха – отношението между реалността и нейните проявления” – казва Антониони. В основата му „Лигите на дявола”, разказ на Хулио Кортасар, с който филмът няма нищо общо. Но това няма значение. „Няма значение” – казва Антониони на актрисата, която го пита дали актьорът, с когото има любовна сцена, във филма е неин съпруг или любовник. Няма значение. И няма значение дали фотографът Томас наистина снима в парка мъж с пистолет, насочен срещу друг мъж, когото после, върнал се да провери, намира мъртъв. Няма значение, важното е дали онова, което мислим, че преживяваме, онова, което чувстваме, че преживяваме и онова, което преживяваме в действителност, са едно и също нещо. Българският превод на заглавието – „Фотоувеличение”, не дава пълна представа за смисловата му натовареност.

Оригиналът, Blow up, е с широк обхват. Използва се за фотографска светкавица, за изстрел, за оргазъм – все значими пластове от филма. В края на краищата, blow up носи и връзка с взрива на представата за реалност у зрителя, с която е изпълнена финалната сцена. Пак в парка, Томас вижда не само, че труп липсва, но и среща мимове, които играят тенис. Играят тържествено, но без топка, нея зрителят само я чува като пулс на сърце, застанало пред загадките на света. Творбите на италианския майстор са изградени по схема, която в Холивуд не понасят. Филмите уж започват с история, но щом зрителят се събуди от хипнозата, разбира, че история няма, а само усещане за докоснат смисъл, без реалният докоснат смисъл. Микеланджело Антониони е роден във Ферара и цял живот се занимава с кино. С документалния „Хората от По” открива италианския неореализъм две години преди италианският неореализъм да открие себе си. Първия си игрален филм снима през 50-та, когато е на 38, а последния – „Отвъд облаците”, през 1995-та, когато е на 83. Но и вселенската игра на цифри няма значение. Важното е, че накрая, след  голямото прекъсване заради инсулта, почти парализиран и ням, той все пак снима. Една от идеите на Микеланджело Антониони по темата какво да правим изобщо, е да правим любов. Не само любов вместо война, не само любов вместо пари, а любов като форма на живот, като непрекъсната изненада от живота, преди да текнат финалните надписи.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: