De Profundis: НОРМАНДСКАТА ЧЕТВОРКА В ПАРИЖ – НИЩО ЗА КРИМ, ПОЧТИ НИЩО ЗА ДОНБАС, МНОГО ЗА ПУТИН

декември 12, 2019 at 9:50 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-normandskata-chetvorka-v-parizh-nishto-za-krim-pochti-nishto-za-donbas-mnogo-za-putin

Ако не броим, че украинският президент Зеленски все пак се опази от това да направи огромни отстъпки на Путин, договорката за „пълно и цялостно въвеждане на примирие в Източна Украйна до края на годината” е единствената добра новина от срещата в Париж на страните от тъй наречения „Нормандски формат” – Украйна, Русия, Германия и Франция.

Е, добра ще бъде, ако примирието се реализира, разбира се.

Защото договорките с Русия имат специална особеност – не могат да бъдат взаимно изгодни, а трябва да са изгодни само за Кремъл, иначе управляващите кагебисти ги смятат за парцал, с който да си бършат…..така, де, който ползват вместо тоалетна хартия. Щото тя в Русия продължава да е кът, справка – тоалетната хартия, клозетните чинии другите предмети на разкоша, които руснаците ограбиха от арестуваните и после върнати на Украйна кораби.
Да, примирието, тоест, да не се избиват хора за интересите на оня в Кремъл, дето клати международния мир, е хубаво нещо, но думата трябва да се превърне в дело.

Обаче договорката между Путин и Зеленски да се отворят допълнителни гранични пунктове между Украйна и руските сепаратистки територии Донецк и Луганск, не е особено читава. Това значи нови възможности Москва да инфилтрира хора за хибридни операции В Украйна. Защото истинската посока на движение през новите пунктове ще е на смели кагебисти и все по-прочутите напоследък некадърници от ГРУ към Киев, но обратно – движение на законност, човешки права, свободни медии и други лиготии  руснаците няма да допуснат да се движат от Киев към Донбас. Щото тогава може хората там да поумнеят и да се откажат от сепаратизма ли – би попитал някой? Не, те ще си бъдат вечни сепаратистки райони, защото така искат не нормалните хора с повече или по-малко здрав разум, а руските интереси, които стоят с автомати и пазят сепаратизма, който им е изгоден. Вижте примера с тъй наречената Приднестровска република, която руснаците откъснаха от малката Молдова.

В България този пример отдавна сме го загърбили, но трябва да го помним, защото е пред очите ни вече 30 години. Също – насъскването на Абхазия срещу Грузия, на Армения срещу Азербейджан и обратно, плюс много други примери.

Но най-добре ще разберем ставащото в Украйна чрез друг пример. Да си представим, както открай време внушава ченгеджийската пропаганда в България, че турците в Кърджали, подтиквани от Анкара, се обявят за отделна република и хванат да стрелят срещу българската армия, която законно се опитва да опази националната територия. Те имат подкрепа от турски командоси, които обучават и командват сепаратистите, а също от транспорти с оръжие и…..да не продължавам, картинката е ясна.

Извинявам се за аналогията, тя можеше да бъде с македонците в Пиринска Македония или с добруджанците в Добруджа – все едно, защото е само с учебна цел. Да, нашите турци са нормални, а не ненормални хора, та да направят подобни идиотщини. Но точно такава е ситуацията с тъй наречените Донецка и Луганска рапублика в Украйна, чието сепариране бе изцяло инспирирано от Русия. Е, кой нормален българин би проявил двоен стандарт, като застане зад Донецк и Луганск, и каже – ми там живеят предимно руснаци, така че тези територии са си руски. След като и тук, в Кърджали, живеят предимно турци, тези територии турски ли са?
Но знаете ли защо още се сетих за тази аналогия? Защото виждам, че някои български медии описват ситуацията така: „Путин, който представлява проруските бунтовници в Донбас и Зеленски…..”

Първо, да наричаш „бунтовници” откровените донбаски терористи, обучени, насъскани и подкрепяни пряко от Москва с военна сила и техника, си е връх на политическия и журналистическия цинизъм и няма нужда изобщо от коментар. И второ – защо точно Путин представлява сепаратистите в Нормандската четворка, като Русия официално твърди, че няма нищо общо със случващото се в Източна Украйна. Нещо повече, след като Русия грубо и безцеремонно погази международното споразумение, наречено Меморандум от Будапеща и подписано през декември 1994 от Русия, САЩ и Великобритания. То предвижда в замяна на това, че Украйна доброволно предаде на Кремъл всичките си ядрени оръжия, тя да получи закрила от трите велики сили, които стават гаранти за мира и териториалната цялост на страната.

Е, стават, ама не стават. Гарантът Путин нагло превзе Крим, чрез малки зелени човечета с автомати, под чиито дула хората проведоха напълно доброволен референдум и избраха да се присъединят към Русия. Да-а-а, впрочем, знаете ли, че Наполеон става император на Франция чрез допитване, на което получава одобрение от 99 процента. Ама, ха – той може, Путин – не!

Така че въпросът продължава да виси – защо, след като Путин наруши тотално Меморандума от Будапеща, е допуснат в друг международен формат – пак да участва в решаването на украинската съдба. Защо изобщо се водят разговори с него и се чака императорското му благоволение.

Отговорът, че Русия е избрана от самите сепаратисти да ги представлява, оглушително дрънчи на кухо. Все едно малкото ми братче да ме избере за защитник на сладоледа.

Другият отговор – че Кремъл е загрижен за съдбата на хората в региона, заплашени от бандеровци и други украински фашисти, та затова се ангажира, е още по-лицемерен и откровена подигравка с интелигентността на публиката по света.

Истинският отговор е – Путин участва в нормандската четворка, за да пази своето. Е, не точно своето, а откраднатото, заграбено чуждо, което вече счита за свое.

За какво са му на Путин тези две размирни малки територии, той трябва да ги храни и въоръжава, да харчи пари и усилия да ги подкрепя, да губи авторитет в международен план, за какво са му – ще попита някой невинен гражданин. Отговорът е, че те не му трябват сами по себе си, а като буфер между Русия и Запада. Докато в източната част на Украйна има точки на военен конфликт, страната няма шанс да стане член на ЕС и НАТО, както Киев иска. Пак ви връщам към примера с Приднестровието.

Така или иначе, лошите новини от срещата на нормандската четворка в Париж обаче са много.

Първо, изобщо не е добре, че тя се проведе точно в дните, когато в международен план се засилва натискът срещу Кремъл. Общото събрание на ООН призова за пълно изтегляне на руските войски от Украйна, Конгресът на САЩ официално забрани военното сътрудничество с Русия и, въпреки кандърмите и предупрежденията, руските власти не спряха да тъпчат руските спортисти с дроги, затова заслужено бяха изхвърлени от всякакви големи спортни форуми.

А европейските лидери в Париж легитимират режима.

С руснаците, особено с Путин и кагебистката мафия начело на страната, не може да се сътрудничи нормално, бе, хора. Не го ли разбраха Германия и Франция, та се правят на умрели лисици и заблуждават света как ей сега ще постигнат най-добро споразумение. Само ние да почакаме още малко, докато те, Меркел, Макрон и всякакви други, четкат императора, чак докато стигнат до Наполеончето в него.

Втората лоша новина е неяснотата по въпроса за специалния статут на Донбас. Според цитираното изказване в Париж на президента Зеленски, то се продължава за още една година. Според ТАСС обаче, в комюникето от срещата се казва, че Украйна е съгласна Донбас да има постоянен специален статут. Като Крим или не точно, а?

Третата новина – и то не лоша, а направо отвратителна – е, че никой по време на срещата не повдигна изобщо въпроса за статута на Крим и необходимостта Русия да се махне оттам и да върне полуострова на законния му собственик – Украйна. И какво излиза – преди 10 дни кремълското кречетало Дмитрий Песков откровено и нагло предупреди света, че темата Крим вече е закрита и по нея Русия няма да води никакви разговори с никого.

Ами голям началник – и ние веднага му уйдисахме на гайдата.

Добре, да оставим украинския президент Зеленски настрани и да не го питаме защо премълча темата Крим. Вероятно беше изплашен да не предизвика Путин и онзи да си тръгне, без дори да се постигне сегашната минимална договореност за примирие. Или пък защото момчето е аджамия в международните дела – макар че тогава защо е станал президент…..

Да помислим обаче, защо Меркел и Макрон също не обелиха зъб за крещящия проблем Крим, с който международната демократична общност е ангажирана толкова години. Да не подразнят и те лъва ли? Или защото такова пораженческо поведение чакаме от тях ние, стотиците милиони европейски граждани, които подкрепят териториалната цялост на Украйна и санкционните мерки срещу агресивната Русия?

Съглашателската политика с тирана и е абсолютно противопоказна за здравето на демократичните общества и международния мир. Ако не вярвате на мен, питайте Чембърлейн и Даладие, които през 1938 в Мюнхен се споразумяха с Хитлер и Мусолини, като развързаха ръцете на диктаторите да запалят най-страшния военен конфликт на света.

Какво да ви кажа, граждани, с такива склонни към постоянно съглашателство „лидери” начело, Европа може би наистина нищо добро не я чака. Само че Берлин и Париж пак ще се оправят – да му мислят Варшава и София. И Пловдив.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: