Малки истории за велики европейци: РИХАРД ЩРАУС, ВЕЛИЧЕСТВЕНОТО ЗВУЧЕНЕ НА ЖИВОТА

декември 8, 2019 at 6:19 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

„Аз може и да не съм композитор от първи ранг, но със сигурност съм първокласен композитор от втори ранг” – казва Рихард Щраус. Има предвид, че е пръв измежду всички останали след Вагнер, тоест – всички останали.

Щраус е роден през 1864 в Мюнхен, създава първата си композиция на 6, взима уроци по музикална теория и оркестрация, на 8 учи цигулка в кралското музикално училище, а на 10 чува за първи път Вагнер. На 18 представя първия си цигулков концерт във Виена, учи в Мюнхен и Берлин, но зарязва ученето и става помощник-диригент на Ханс фон Бюлов. Голямата слава идва след женитбата с Полин Мария де Ана, дама от еврейски произход, известно сопрано, прочут сноб със склонност да доминира, раздразнителна, ексцентрична и прекалено пряма жена. Сам Щраус я описва така: „Много сложна, много женствена, леко перверзна, леко кокетна, никога не е като себе си, всяка минута се различава от това, което е била миг преди”. Изненадващо, но семейство Щраус има прекрасен брак, в който Полин е вдъхновение за Рихард. Ако любовта му към хорната е наследство от баща му, то афинитета към сопранни партии е от жена му. Точно за нея той пише и прочутите „Четири последни песни”, композирани няколко месеца преди смъртта му, сред руините на победена Германия. „На залез” се казва четвъртата от тях, тази наистина най-последна творба на Рихард Щраус с невероятна дълбочина и разтърсваща сила. Но какво да каже човек повече – любимата страна е разрушена от злото, което сама е родила, а музикалната слава не помага да останеш жив, щом си на 85 и всичко е свършило, с изключение на някаква душа, която едва диша. „Пред Щраус, композиторът, аз свалям шапка, пред Щраус човекът си я слагам отново” – така обаче диригентът Артуро Тосканини описва отношението, което поражда поведението на Щраус по време на нацизма. Той официално сътрудничи на режима, поне в началото, от друга страна пише и говори за негативното си отношение към него, а от трета – използва връзките си с висши нацисти, за да отърве сина си и доведената си дъщеря от концлагер. Не знам, предпочитам да не го съдим, а да помним, че пътищата божии са неведоми. Щраус умира четири години след края на войната и е погребан в имението си в Гармиш-Партенкирхен. Георг Солти, нает да дирижира оркестъра за 85-я рожден ден на великия композитор, дирижира на погребението. Част от хористите не издържат и се разплакват, но пеят. След 20 години Стенли Кубрик създава филма „2001-ва, една одисея в Космоса”, по романа на Артър Кларк. Музиката към него е записана от оркестър с диригент Херберт фон Караян, а заглавието е „Тъй рече Заратустра” – есе на Фридрих Ницше, превърнато в симфонична поема от Рихард Щраус. Не знам дали животът е красиво нещо, както се твърди, но, обгърнат от тази музика, със сигурност знам, че звучи величествено.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: