Малки истории за велики европейци: ВАЦЛАВ ХАВЕЛ, МЯРКАТА ЗА МОРАЛЕН АВТОРИТЕТ

ноември 30, 2019 at 8:33 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов

Пражкото летище се казва „Вацлав Хавел”. Ако Чехия имаше космодрум – и той щеше да носи името на прочутия драматург, дисидент, затворник на комунистическия режим, демократ по натура, президент на Чехия по съдба и нормален човек с любов в сърцето.

Детството на Вацлав е пълно с любов, която после става самота: „Оттам идва чувството ми за абсурд, за отстраненост от света и малко страх от неизвестното.“ Когато е на 8, идват комунистите. Юношата учи вечерно, после е сценичен работник и кара задочно театрален факултет. През 1953 „Градинско парти” е поставена в поредица за театъра на абсурда, през 68-ма „Меморандум” е в The Public Theater в Ню Йорк – славата на Хавел по света расте, но пиесите му са забранени в родината. „Длъжни сме да опитваме да променим нещата, тези, които казват, че отделният човек не може да промени нищо, само си търсят извинение” – смята Хавел. През 68-ма е изхвърлен от театъра, става хамалин в пивоварна и там се ражда пиесата ”Аудиенция”. Работник и началник се напиват до синьо и началникът признава, че трябва да пише доноси за работника. Абсурдът е, когато той предлага работникът сам да си пише доносите. Някои живяхме в това, Хавел го описа истински. Пражката пролет на 1968 доказа, че социализъм с човешко лице е непостижим. Изоставени от Запада и смазани от руските танкове, много чехи емигрират. „Не може всички да си тръгнем и да оставим страната празна” – отговаря по-късно Хавел, когато го питат защо остана. Той е сред лидерите на чешката опозиция, а през 1977, създава прочутата Харта 77. „Ние никога не сме решавали да сме дисиденти – пише по-късно. – Просто вървяхме напред и правехме нещата, които се чувствахме длъжни да правим и които изглеждаха достойни”. Харта 77 описва лошото състояние на човешките права в Чехословакия. Причината – пълното подчинение на живота в страната на волята на комунистическата партия. Авторът е вкаран в затвора – три пъти за пет години. Но комунистите си отиват след Нежната революция през 1989, а затворникът Хавел е избран за президент. Управлението му не е скучно. „Когато за първи път влязохме в „Храдчани”, той напомняше замъка на Кафка” – спомня си Ева Кризеова. Но нещата бързо се променят, живият дух на двореца и цяла Чехословакия, се връща. На гости в Прага идват знаменитости – от Мик Джагър, до Далай Лама, Хавел води страната към членство в Европейския съюз и НАТО. Той подкрепя ударите срещу Милошевич и Саддам. „Не бива просто да наблюдаваме диктаторите” – аргументира се прочутият пацифист. Най-голямото му разочарование е разделянето на Чехия и Словакия, но и голямото му постижение е, че това става мирно. През 2011 Вацлав Хавел, човекът, изпушил тонове цигари, си отиде, покосен от рак на белия дроб. Сега чакаме да видим колко време ще му трябва, за да напише Небесната Харта за правата на човека и да реализира Нежната революция там, горе.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: