De Profundis: СТРАТЕГИЧЕСКОТО ПАРТНЬОРСТВО СЪС САЩ – ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ, ДА ВИДИМ РЕАЛИЗАЦИЯТА

ноември 27, 2019 at 10:31 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-strategicheskoto-partnyorstvo-sas-sasht-dobri-namereniya-da-vidim-realizatsiyata

Доналд Тръмп и Бойко Борисов се срещнаха в Белия дом. Засега имаме подписан съвместен документ с пожелания и разпространена от посолството на САЩ „Рамка за стратегическо партньорство с България”, която на практика повтаря в по-стегната форма съдържанието на документа от срещата.

Като цяло нещата изглеждат добре, доколкото в документите са набелязани мерки, които всеки нормален българин би искал да види реализирани, за да се събуди заспалият напоследък напредък на страната ни в посока на нейното собствено демократично развитие и съюзническата активност в рамките на ЕС и НАТО.

Какво става ясно засега? Казвам „засега”, защото истинската яснота ще дойде в близък и средносрочен план, като видим реалните действия и от двете страни, които стоят зад декларираните намерения.

Аз лично бих искал да видя наистина повече ангажимент – както изглежда, че се предвижда – от страна на Съединените щати към развитията в България, защото в продължение на дълги години, поне от 2001 насам, нещата в това отношение бяха оставени малко или много на самотек. И така се стигна до някои неразумни политически прояви от наша страна – например да се държим, сякаш сме не пълноправен член на Северно-атлантическия алианс, а някаква неутрална балканска Швейцария, на която не ѝ пука нито за НАТО, нито от Русия. Не е правилно така, бе, граждани!

Бих искал също да видя и повече ангажимент от страна на самата България в посока на евро-атлантическото партньорство – в национален план особено, но и в рамките на ЕС. Тази необходимост става все по-остра. Тя произтича от факта, че с излизането на Великобритания от Съюза, виждаме как Франция все повече използва колебанията и слабостта на Германия в момента и се връща към голистката политика за скъсване с НАТО, за конфронтация с американците и към ефимерните фантазии за френска доминация в Европа. О-о, да – плюс Русия за стратегически партньор, наистина най-тъпата френска фантазия. България няма интерес от това, напротив, българският интерес е точно обратен – запазване и развитие на НАТО. Пък било то дори и с цената на това Франция да го напусне.

Но да не се отклонявам и да кажа, че, както аз разчитам заложеното в документите след срещата на премиера Бойко Борисов с президента Доналд Тръмп, би трябвало да се очакват по-сериозни развития в няколко важни направления.

Първо, да се засили сътрудничеството в рамките на НАТО, включително да бъдат поети – и изпълнени – допълнителни ангажименти от страна на България в Черноморския регион, което ще заздрави юго-източния фланг на Алианса. Това до голяма степен контрастира със заявката на премиера Бойко Борисов още в самолета на път към Вашингтон, че той няма да позволи разполагането на черноморска база на НАТО в България.

Тези думи сами по себе си съдържат огромен изначален абсурд, доколкото българските военно-морски бази, в края на краищата, са и натовски, нали? Или не са? Но дори някак да не са, Русия ги смята за такива и от територията на окупирания Крим вече е насочила към тях ракети.

Друг е въпросът за количествата и качествата на нашия флот, дали и какво той е в състояние да противопостави на агресивната руска политика в региона, доколко изобщо може да е от помощ на нашите съюзници в труден момент…..

В същото време обаче съобщението, че България предлага във Варна да се изгради военно-морски координационен център на НАТО, определено е добра стъпка. Защото това не означава веднъж годишно да посрещаме натовските генерали и да ги водим на плаж в Евксиноград, а да се създаде, развива и поддържа съответната база и инфраструктура с постоянен персонал и всички други последствия.

Но като си мисля по темата, да предупредя – много трябва да внимават партньори ни от НАТО със сигурността на въпросния координационния център. Нали точно Варна е известна като главен български център на руската агентура и българските русофилски кръгове, та да не стане някой сакатлък – например обслужващият НАТО персонал да се окаже изцяло от руски шпиони.

И да се налага после да ги гоним, пък те да не си тръгват. Или обратно – съдебно да им забраняваме напускането на страната, пък те да се оказват в Москва при Путин.

Втората важна тема, която се откроява от документите, свързани с посещението на Борисов в САЩ, е необходимостта от реална, а не пропагандна диверсификация на енергийните доставки. В тази посока специално се споменава нуждата България да активизира работата по вече древния и отдавна брадясал интерконектор с Гърция, както и да се включи в изграждането на гръцките мощности за получаване на евтин американски втечнен газ.

Това вероятно ще изисква сериозни усилия от страна на българското правителство, което ще трябва да се пребори със здраво окопалите се в енергийната общност влиятелни руски хрантутници. Но пък, от друга страна, тяхното разчистване от топлите им и важни местенца може значително да подобри показателите на страната във връзка със старата ни болежка – борбата с корупцията и организираната престъпност. Надали, ама – а, дано!

Говори се също за необходимостта руският газов поток от Турция за Сърбия да не бъде оставен само руски, а да се предоставят възможности за достъп до него и на други доставчици, както, впрочем, и без това изискват правилата на ЕС. Това не е записано точно с тези думи в документите, появили се след срещата, но смисълът е такъв. А и логиката на българското развитие като нормална, демократична и евро-атлантическа страна сочи в тази посока.

В документите се залага също възможност за реализация на по-голям американски интерес по отношение на ядрената енергетика и затова в съвместното изявление на Тръмп и Борисов е записано едно към едно нещо много важно: „Споделяме виждането за разработване само на енергийни проекти, които имат ясна икономическа основа или търговска необходимост”.

Не знам за вас, граждани, но като прочетох това изречение, аз веднага се сетих за АЕЦ „Белене” и пълната липса на необходимост, нещо повече – обоснованата вреда, която следва за България от изграждането на този пореден саркофаг на руската политико-енергийна експанзия. Ще очаквам като се върне в България, Борисов да обясни визията си по тази точка.

Като говорим за отношенията между България и САЩ в енергийната сфера обаче, трябва да се каже, че тук става дума дори не само за конкретни проекти, а за принципи, за нещо изключително важно, което България вече толкова години всъщност само маркира, че прави. В „Рамката за стратегическо партньорство с България” то е описано в едно изречение: „Пътят за запазване на енергийната сигурност на България и намаляване на цените в енергетиката минава през реална пазарна либерализация и реформи”.

Е, ние тук отдавна си знаем, че нямаме такава либерализация и си играем на реформи – затова Русия, освен с оръжие и черна пропаганда, заплашва независимостта ни и с практически сто процентния си монопол върху българската енергетика. А цените, по които купуваме руските енергийни суровини са в пъти над цените, които Кремъл постига с развитите, реформирани и диверсифицирани европейски държави.
Знаем си всичко това, но се правим на улави. А сега стратегическите ни американски съюзници ни напомнят, че те също добре го знаят и най-после е дошло време да се вземем в ръце – за което могат и да ни помогнат.

Реално погледнато, още много добри възможности за развитието на двустранното сътрудничество между България и САЩ са заложени в това посещение на Бойко Борисов. И не е въпросът само до отпадането на визите, за което аз не съм толкова голям оптимист, колкото се показа премиерът.

Борбата с корупцията, развитието на медийната свобода, съвместните икономически проекти, сътрудничеството за предпазване от наглите опити за намеса във вътрешните ни дела и създаване на хаос от страна на Русия – това са все сфери, в които България има чувствителна нужда от американска помощ и то не само финансова.

Очаквам да видим на живо обаче колко от декларираните сега добри намерения ще се реализират и колко ще се провалят или забравят. Както и по чия вина ще се провалят провалените и забравят забравените. 

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: