Малки истории за велики европейци: ГЕОРГИОС СЕФЕРИС, НАЙ-ПОЕТИЧНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ

ноември 25, 2019 at 7:12 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

„Чувствам, че самият аз съм едно противоречие” – с тези думи през 1963 Георгиос Сеферис получава Нобел за литература. „Сега, когато никой не знае вече/кого ще убие и как ще свърши,/вземи със себе си детето, което видя светлината/под листите на онзи там чинар,/и научи го да изучава внимателно дърветата”.

Това е „Астианакс” в превод на Стефан Гечев. А нобеловата реч на Сеферис е озаглавена „Езикът и чудовището” и в нея той посочва онова, което е едновременно извън и вътре тези две страховити реалии: „Трябва да търсим човека, където и да се намира той.” Човекът, да, човекът е нещото. Пък и кой ли друг може да се обърне към Бога с думи като тези: „Мечтите ни/като игличките на пиниите след вчерашния дъжд/събрани пред вратата на къщата, излишни,/искат да изградят една кула, която се руши”. Йоргос Сифериадис е роден през 1900 година край Смирна /Измир/ – близо до местата, където се развиват много от онези митологии, за които поетът пише цял живот. Това е на хвърлей от Троя, на пътя, по който минават корабите на Одисей, това е сърцето на свят, изтъкан от лазурно небе, лазурно море и лазурни хора, в който Сеферис, като истински Одисей, успява да се върне много по-късно. Първо семейството се мести в Атина, после той учи в Сорбоната, а гръцко-турската война от 1922 отрязва пътя към дома задълго. Сеферис цял живот работи като дипломат – Албания, Турция, арабски страни, Лондон. Първата му стихосбирка – „Завой”, излиза през 1931, последната – „Три тайни поеми”, през 1966. Междувременно чете не толкова известния тогава Константинос Кавафис, превежда книги от Пол Валери, Езра Паунд, Пол Елюар и, разбира се, Томас Елиът. В началото на ВСВ се жени за Мария Зану, а войната прекарва в изгнание с гръцкото правителство и се мести – Крит, Египет, Южна Африка, Италия. После продължава дипломатическата кариера. Някъде в тази пролука се раждат стиховете за Матиас Паскалис сред розите: „Дали ще срещна старата жена, тъй както слизам?” Георгиос Сеферис не само пише за митология, но и сам донякъде става митологичен герой, когато се противопоставя на тъй наречения „режим на черните полковници”, който през 1967 ограничава демократичните свободи и въвежда елементи на диктатура в Гърция. По ВВС Сеферис чете декларация против режима „Това е състояние на силно вцепенение, при което духовните ценности, които успяхме да опазим с труд и агония, са на път да потънат в блатисти, застояли води. Както се знае, нещата с диктаторските режими в началото може да изглеждат лесни, но в края неизбежно чака една трагедия.” И припомня древния припев на Есхил: „Колкото по-дълго аномалията остава, толкова повече злото расте”. През 1971 великият гръцки поет Георгиос Сеферис умира в Атина. Погребението му се превръща в огромна демонстрация – против диктатурата и за демокрацията, която по-късно наистина се връща. Но Сеферис вече го няма.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: