ПРЕХОД ЛИ? ЧЕ ТО БИЛО МНОГО ТРУДНО

ноември 15, 2019 at 6:36 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Без да фокусира голямо обществено внимание в България, отмина 10 ноември, ден, в който преди 30 години започна прехода от тоталитаризъм към демокрация. Дали обаче трябва изобщо да се помни този ден, какво донесе промяната и какво самите ние свършихме в дългия преход – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, някои казват, че преходът е свършил, други – че продължава, а трети – че всъщност никога няма да свърши…..къде според теб е истината?

– И трите твърдения са верни, Фили, колкото и да звучи парадоксално. Ако погледнем глобално, можем да сметнем, че преходът е свършил. В края на краищата – какво още искаме: в България има многопартийна система, разделение на властите, свобода на словото и другите фундаментални права, член сме на ЕС и НАТО, пътуваме без визи в Европа, икономическата инициатива се развива свободно и ред още неща, заради които всъщност искахме промяна. От друг аспект обаче, промяната не е чак толкова голяма, спънките, които човек среща сега, са други, но не по-малко, а в някои сфери – дори повече, отколкото в тоталитарното време. Да, можеш да правиш свободно бизнес, но административните процедури са ужасни, а мафията е заела ключови позиции и не те оставя на мира, ако те види с апетитна хапка в устата. Да, имаш свобода на словото, но няма как да я ползваш заради ужасната медийна среда. Да не изброявам всичко, но е ясно, че докато се блъска във всекидневните спънки, няма как човек да се радва на глобалните постижения. Това е сред причините в България да е видимо засилването на носталгията по времето на соца. И третият план, от който можем да погледнем прехода, е чисто философски и гласи – преходът никога няма да свърши, защото ако не се променяме постоянно, значи не сме живи.

– Добре, но да поговорим повече за ножицата между реалностите на глобалната и тези на всекидневната промяна. Защо в България тя е така широко разтворена?

– Заради тъй наречените „грешки на прехода”. Да, някои са грешки в същинския смисъл, други са съзнателно заложени капани пред българското общество, но ефектът е еднакъв – създават се излишни трудности, чието героично преодоляване буквално изтощава и всеки човек поотделно, и обществото като цяло. Това ясно се вижда, когато се сравнят преходите в България и Румъния, с тези на Полша, Чехия и Унгария.

– Какви са разликите?

– Ето само най-основните. Първо, преди 30 години там обществата бяха по-готови да отхвърлят тоталитарната система. Второ, елитите им бяха по-готови да се справят с предизвикателствата на прехода и в политически, и в икономически план. Трето, в тези страни бившите комунисти не останаха начело на прехода чрез обикновена мимикрия, както при нас. Там комунистическите партии се разпаднаха бързо, част от членовете им оформиха реални социалдемократически платформи, а останалите се маргинализираха и практически изчезнаха от политиката. Четвърто, във водещите източно-европейски страни навреме и ефективно беше решен въпросът с архивите на силовите структури. Те не само станаха достъпни за обществена употреба, а паралелно се въведоха и лустрационни мерки за бившите служители с разбирането, че човек, дори да не е вършил явни престъпления, има нужда от пречистване, след като е обслужвал една престъпна система. В това отношение особено важно беше общественото разбиране и подкрепа за тези мерки. Сега ако в Полша се окаже, че даден политик е скрил своите отношения със службите, избухва страхотен скандал. А как е в България? Например, преди избори Комисията по досиетата публикува имената на кандидатите, които са били служители или доносници на ДС. Но това сякаш е без значение – партиите, с малки изключения, не ги сменят, а част от избирателите гласуват за тези хора и им тикат властта в ръцете. А после се чудят защо преходът е изкривен.

– Пламен, каза, че проблемите на българския преход са свързани и със съзнателно заложени капани. Какви са най-съществените примери за това?

– Да, казах го, за да се схване по-лесно основната идея, но в много отношение нещата са относителни и динамиката между двете е твърде интересна, Фили. Например силното инфилтриране от самото начало на крехката българска опозиция с хора на предишната власт, които успяха да нанесат сериозни поражения на демократичния преход, си беше от една страна съзнателен капан, заложен от бившата ДС, а от друга – грешка на самата опозиция. Друг важен проблем, който продължава да тормози българското общество, са заложените от бившата комунистическа партия в Конституцията недобри баланси между властите. Затова вече толкова години България се бори с пълната безнаказаност на фигури като главния прокурор, затова продължава европейският мониторинг и слушаме оценките на Брюксел, че нещата в съдебната система не са както трябва – но реални промени никога не стават. Дори ако има политическа воля за промяна на дадена управляваща партия, реформата минава през изменение на Конституцията, а нужното за такава цел мнозинство от две трети никога не може да се събере, каквато и да е конфигурацията в Парламента. По същия начин стои въпросът за невъзможната реална реформа в МВР и специалните служби. Пак оттук идват и силните напрежения между премиер и президент, независимо дали са от една и съща или от различни политически сили. Така че, Фили, много от нещастията на българския преход са заложени в самата Конституция, други в законодателството, което често е противоречиво до абсурд или обслужва частни лобистки интереси в разрез с обществените. Има огромен дял от неудачите ни, които са свързани пряко и с националния ни характер – но това е толкова огромна тема, че по-добре сега да не я отваряме. Така или иначе, ще кажа само, че когато на 10 ноември 1989 осъмнахме без комунистическия диктатор Тодор Живков начело на държавата, мнозина мислеха, че преходът ще е бърз – малка държава, лесна за управление, защо не. Малцина предупреждаваха все пак, че нищо чудно да се наложи поне 40 години да се влачим през пустинята като евреите начело с Мойсей – но това бе посрещано с недоверие. Е, като гледам как се движи процесът, бих казал, Фили, че дори тогавашната песимистична прогноза за края на българския преход е твърде оптимистична. Няма да ни стигнат и 40, и 50 години, за да закрепим покрива, който постоянно ни пада на главите. Не знам, може би трябва да го съборим пак и да го изградим изцяло наново. 

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: