Малки истории за велики европейци: ПАБЛО ПИКАСО, КОЙТО ВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ПИЕ /част първа/

ноември 14, 2019 at 7:42 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

Той живя 92 години, но не успя да нарисува целия свят, въпреки че много искаше. Името му е дълго като живота – Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрицио Руис и Пикасо.

През 1901-ва двадесетгодишният Пабло е за първи път в Париж, а импресионизмът още не е достигнала апогея си. Импресионистите рисуват онова, което виждат, но Пикасо вече е отвъд тях. „Аз не рисувам, което виждам, а което мисля” – казва той. Тази позиция му носи глад, студ и други липси. На моменти гори картини, за да се топли. Според някои, Синият му период се ражда, защото има под ръка само синя боя. Тя свършва, има розова – и периодът става Розов. Истината е по-различна. Синият период е пълен с тъга и меланхолия заради самоубийството на близък приятел на Пабло. Розовият период пък отразява самотата на художника в град, прочут с тълпи по улиците и шумни компании по кръчмите. През 1907-ма, с „Госпожиците от Авиньон”, Пикасо полага основите на течението, известно като „кубизъм”, развито после от него и Жорж Брак като аналитичен кубизъм и синтетичен кубизъм. Пикасо вече не е най-бедният художник и живее като истински парижки бохем, отдаден на рисуване, кръчми и много любов. Пабло Пикасо е роден през 1881 в Малага. Отрано иска да рисува и баща му, художник с консервативен подход, го кара да копира класически скици и да прави етюди. Маниерът на преподаване в Кралската академия за изящни изкуства не му допада и той я зарязва, за сметка на музея „Прадо”, където учи направо от великите – Веласкес, Гоя, Сурбаран, Ел Греко. Отива в Париж завършен художник, стъпил на достатъчно здрава основа, за да се впусне в търсения. Добре, че не е жив да ме чуе. „Аз не търся, аз намирам” – категоричен е Пикасо. И това не е само егоцентризъм, наистина е така – несекващ извор на идеи и възможности е този дребен, грозноват испанец с дълбоки, поразителни очи, по който жените са наистина луди, цял живот и до живот. Жените обичат Пикасо, Пикасо обича жените. Още на 14 той ги среща в бардаците на Барселона, отнася лош венерически спомен и отношението му остава двусмислено – харесва ги, обожава ги, увековечава ги в безсмъртни платна, но и се пази, страхува се да не отмъкнат таланта и душата му, трудно живее дълго време в нещо, което дори прилича на семейство. В Париж Пикасо среща Фернанда Оливие, млада красавица, женена за луд скулптор. Тя идва при Пабло и 8 години е с него – без брак, но като главна героиня на Розовия период. Веднъж обаче той води в ателието си модела Марсел Хумберт и ревнивата Фернанда го напуска. Пикасо прекръства Марсел на Ева и живее с нея три години, докато тя умира от туберкулоза. Той е вцепенен и спира да рисува. Влюбва се отново обаче, когато Жан Кокто го води зад кулисите на балета на Дягилев.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: