Малки истории за велики европейци: ОВИДИЙ, ПЕВЕЦЪТ

ноември 12, 2019 at 12:04 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

„Тегли духът ми да пея как в нови тела се превръщат/формите. О, богове – та нали ги превръщате вие –/почина мой вдъхновете, водете стиха ми неспирен/до настоящите дни от самото световно начало.” Има много начини да се започне разказ за Овидий, но с началото на неговите „Метаморфози” е най-добрият. Да, животът на поетите не може да се преразкаже със свои думи, защото животът на поетите е самата поезия.

Много истории „как в нови тела се превръщат формите” разказва певецът в „Метаморфози”, включително онази за Нарцис, който умира от любов по себе си. Сам Публий Овидий Назон е известен като своеобразен Нарцис. Според критиците, от всички древноримски автори, той пише най-много за собствения си живот. Но се харесва с право – поезията му е страхотна и му осигурява безсмъртие. Овидий е роден през 43 г. пр. н. е. в семейство на конници. Учи риторика в Рим, но зарязва училището и обикаля големите културни центрове – Атина, гръцките градове в Анатолия, Сицилия. После в Рим се отдава се изцяло на поезията. Има богати и влиятелни приятели, включително Гай Меценат – приятел и съветник на император Август, нещо като културен министър, който се занимава с благоденствието на императорския поетичен кръг. На 18 Овидий постига голям успех при първото си публично поетично четене и оттогава поетичната му слава непрекъснато расте. Той попада и в кръга на патрона Маркус Корвинус, известен разкрепостеното си, дори за тогавашен Рим, отношение към жените и секса – а това влияе върху творческата и житейска съдба на Овидий. На 30 той е вече разведен два пъти и женен три. Като поет става известен първо с еротични стихове в три книги. „Героини” е най-старата запазена, стиховете са под формата на писма на митологични жени до техните любими. В „Любовни елегии” Овидий се връща в съвремието си, като пише еротични поеми за девойка на име Корина. Когато е на 45, той публикува книгата си „Любовното изкуство”, чиито сюжет пародийно разказва как човек може да намери и съблазни жени в Рим. Но пародийната форма не го спасява от гнева на Август, който се бори за повече морал и ред в империята. Без съд и дебат в Сената, Овидий е заточен на Черно море, в Томис /Констанца/. Като причина се сочи разпуснатата му поезия и, макар това да е съмнително, той реално е захвърлен в далечния край на империята – място без библиотеки, с агресивни варварски племена и безсмислен живот. Овидий току-що е завършил най-великата си творба – „Метаморфози”, а не може да се наслади на успеха. Преди да замине за Томис, той прави опит да изгори ръкописа, но не успява. В годините край неприветливо Черно море пише „Писма от Понта”, „Фасти” и „Ибис”. Те дооформят поетичната му слава, но не му носят завръщане в Рим. Императорът е безмълвен за всички молби. Овидий умира край Черно море и е погребан там някъде. Последните думи от знаменитите му „Метаморфози” са: „Аз ще живея”.  

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: