Малки истории за велики европейци: ФРИТЬОФ НАНСЕН, КОЙТО ПЪТУВА, БЕЗ ДА СЕ ДВИЖИ

ноември 9, 2019 at 7:25 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

Сега е лесно да си с ледоразбивач в Северния океан, трудно е през 1893, когато „Фрам”, дървеният кораб на норвежкия учен Фритьоф Нансен, тръгва към полюса. Момчето Фритьоф на 2 се качва на ски, на 18 чупи световния рекорд за бягане на 1 миля и 12 пъти е норвежки шампион по крос кънтри.

Учи зоология, а през 1882 се ражда идеята да прекоси Гренландия на ски. Докато пресича острова и седем месеца преживява с лов и риболов, Нансен съставя карта на южната му част, изучава релефа, климата, леда, флората и фауната, бита на инуитите. В Христиания е посрещнат като поп звезда. Вече има план за покоряване на Северния полюс, но първо реализира плана за сватба с Ева Сарс – красавица, пионер в норвежките женски ски и прочуто мецосопрано. Малко след сватбата, Нансен разкрива плановете за експедиция до полюса пред Норвежкото географско общество и подготовката започва. Събират се пари за изграждане на кораба, а той сам измисля част от екипировката. „Фрам”, което значи „напред”, е проектиран „да е толкова малък и здрав, че да не може да бъде унищожен от леда”. И Нансен го описва в дневника: „Тук е топло и уютно. Ние не ползваме печката, мисля да я хвърля, само пречи.” Печката пречи, моля ви!  И то когато корабът е на 660 километра от Северния  полюс. Някъде там Нансен спира машините, но пътуването не приключва, а току-що започва. Гениалната му идея е догадка. Той смята, че, заради смесването на солена вода със сладка от крайбрежието, големи ледени пластове дрейфуват към полюса. „Фрам” планирано замръзва, но продължава да плува с около миля на ден. Как по-гениално да се постигне една мечта, освен с кораб, който пътува, без да се движи? Но експедицията се проточва и Нансен продължава с кучешки впряг. На 14 март 1895 потегля, но храната намалява, компасите се развалят и се оказва сред „хаос от ледени блокове до хоризонта”. Идва денят, когато смелият, но разумен пътешественик, пише: „Все повече се убеждавам, че трябва да се върнем, преди времето ни да изтече”. Качен на айсберг, той стига до остров, от който се връща в родината. Задълго е посветен на науката – пише книги, става професор, директор на Международната лаборатория за Северно море, участва в експедиции. После обаче се включва в политиката – създава норвежки клон на Обществото на народите /ОН/, през 1921 е Върховен комисар по бежанците и вижда, че най-големият проблем е липсата на документи. Създава известния Нансенов паспорт, признат от над 50 държави и така спасява хиляди хора, за което през 1922 г. получава Нобелова награда за мир. През 1930, на 69, великият норвежки учен, изследовател, дипломат и хуманист, умира от инфаркт. Тялото му е кремирано, а прахът – заровен под дърво в градината. „Нямаше речи, само музика” – пише дъщеря му Лив. Изпълнява се „Смъртта и момичето”, романсът на Шуберт, който Ева Сарс често му пее приживе. 

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: