De Profundis: РУМЕН РАДЕВ В НЮ ЙОРК – ПРЕСТИЖНИЯТ И ЗАБАВЕН СПОРТ НА ПРАЗНОТО ДРЪНКАНЕ

септември 25, 2019 at 9:49 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-rumen-radev-v-nyu-york-prestizhniyat-i-zabaven-sport-na-praznoto-drankane

Обикновено аз, като нямам какво важно да кажа по даден въпрос, граждани – мълча. И тъй като често мълча, дори когато другите говорят с мен, мнозина ме смятат за темерут. Не е ласкателно, особено днес, когато празното дрънкане е нещо като престижен и забавен спорт, но пък имам утехата, че не съгрешавам против светостта на мисълта и словото. Поне не често и не много.

Но президентът Румен Радев няма подобни скрупули, напротив, той явно смята, че като е сложен начело на държава от празнодрънкащи, трябва да се впише подобаващо в средата. Или просто си е такъв по природа – изберете сами.

Е, хубаво, да дрънкаш в България, иди-дойди, обръгнали сме. Но да отидеш в Ню Йорк за сесия на ООН, междувременно да отъркаш стола на форум за религиозните свободи и след това да се разпищолиш словесно, както Радев стори тези дни, е проява на политически непукизъм. Което значи, че си пълен политически невежа, но не ти пука от това.

Другият вариант е дрънкането му да е защитна тактика. От страх някой местен журналист с изнервящо пълна свобода на словото да не го запита за странната му любов към режима на Путин и подкрепата за хибридната война на Русия срещу България, Радев изстрелва рояк глупости за отклоняване на вниманието. Ако не знаете, така е в авиацията – пуска се облак метални лентички да отклони вражеската ракета от истинската цел.

Не, че някой наистина ще пита Радев за нещо, де, това е само фигуративно казано.

Но като четете българските медии за президентските словесни авантюри в Ню Йорк, граждани, май ще останете с погрешно впечатление – че той е там на някакво си „посещение”, едва ли не по покана на Тръмп, че не просто участва на въпросните форуми, но и се изказва на тях, като просвещава заблудената световна общественост.

Нищо подобно, на форумите Радев седи в стола като кукла, а после подхвърля нещо мъдро на случаен български кореспондент, който се навърта наоколо. А ако няма и такъв – президентският прессекретариат самоотвержено сам ни осведомява за великите президентски идеи.

Ето как звучи товаа: „Румен Радев призова за по-голяма толерантност към разбирането на културните кодове на различните общности”.

Ба ма-а му! Ще се изприщя, докато разгадая тоя сложен код. А как ли пък самият Радев ще ни даде пример, като разбере и разясни пред нас, българите, културния код на някоя ромска шаманка, да речем?
Но, още по-важното – откъде тук изскочи думичката „призова”. Кого призова, как така го призова, да не би на Радев да са му дали думата на форума, но това велико събитие да се премълчава от скромност?

Все въпроси с ясен отговор, който гласи: „Призовал – дръжки!”

Това е просто една манипулативна дума, зад която се крие горчивата истина – на никой нормален човек по света не му пука за празните дрънканици на българския президент, те са изцяло насочени тук, към нас, за вътрешна консумация.

Доказва го и следващата тема, самоотвержено засегната от Радев на американска земя – визите. Според него „не следва да има ограничение за визите на български граждани”.

Да, лесно се разчита сюжетът на тази ПР акция – добрият български президент и лошите американци, дето не го слушат какво следва и какво не следва те да правят. Подтекст: Направо са ни заробили, граждани – вече толкова години се мъчим тук да си налагаме пустата тяхна демокрация, а те още не щат да пуснат нашите Сульо и Пульо да вършеят из улиците им. Вместо това – крадат мозъците ни, като им плащат дебели зелени пачки, а нас оставят все повече да оглупяваме в собствен сос.

Дори по думите на президента ни това личи, нали…..

„Проблемите на климата вече не са спор между учени, политици и корпорации” – заяви Румен Радев пред – забележете – български журналисти, след срещата в ООН за климатичните промени.

Ето че и той, барабар Петко с мъжете, да каже нещо. Нищо, че всъщност пак не каза нищо.

Защото просто не е вярно, че има някакво съгласие по въпроса – споровете за климатичните промени продължават, научните изследвания продължават да доказват ту едно, ту друго – често пъти едновременно и двете, неяснотата и хаосът продължават да се използват от политици популисти, които разгарят страхове, за да печелят пари и власт.

В тази именно роля опитва да се впише и Румен Радев, още повече след като добавя и любимото ми – „младите хора” от цял свят, които носят протестна и конструктивна енергия, искат бързи и решителни промени по отношение на климата, за да могат да живеят спокойно в бъдещето.

Дрън-дрън, та пляс!

Да попитам първо – кои са младите хора. Кой точно е млад човек според президента и  какво значение има възрастта, когато говорим за опазване на планетата и нас самите от евентуална катастрофа. Или изобщо – когато говорим за взимането и реализацията на умни, трудни и скъпи решения.

Второ – откъде Румен Радев има информация и как така лесно обобщава настроенията на „младите хора по цял свят”? А какво би казал за младите палестински терористи – те дали болеят за климата или не им пука.

И дали в любимата на президента ни Русия младите хора правят истински стъпки за опазване на околната среда или спокойно гледат как диктаторите им я унищожават най-безмилостно с ядрени, химически и други военни експерименти. Плюс че се тъпчат гушите на висшите бизнес-мафиоти с допълнителни печалби – онези пари, които те не плащат за екология, както правят западните им колеги.

Виси със страшна сила и другият въпрос – младите хора, които уж толкова настояват за бързи и ефективни решения, готови ли са да платят цената за тях? Може би например да не карат колите си или да купуват бензин по 10 лева литъра, не по 2, да не ядат телешки бургери, за да намалим броя на кравите, чиито газове са основна причина за изтъняването на озоновия слой, да махнат климатиците и парното, като се оборудват изцяло със слънчеви панели и ред още.

Така или иначе обаче, и тази атака на темата „климат” явно не задоволи напълно егото на президента Радев в даването на акъл на някой, който не го иска. Затова в Ню Йорк той проведе и цели две политически срещи на високо ниво.

Е-ех, мъка, на някои се падат за събеседници президентите на Германия, Франция или поне Канада, а нашият човек пак изтегли късата клечка, срещна се с колегите си от Молдова и Ирак. Но – нейсе, винаги има начин човек да стане за резил, дори условията да не са най-подходящи.

Така и се случи. След двете си знаменити срещи, президентът Румен Радев, цитиран от БНТ, изтърси, че „страната ни трябва да води много по-агресивна политика и да се завръща там, където в миналото е имала силни позиции”.

Къде е мястото тук на думата „агресивна”, умът ми не го побира – но вероятно умът на Радев е достатъчно просторен. Щом го заявява така отговорно, човекът.

Освен това, какво значи „да се връщаме към предишните си силни позиции”.

Първо, кога е преди? Но да речем, че това го разгадаваме – по времето на тоталитарния режим. Второ – дали и доколко тогава наистина сме имали силни позиции някъде или това е поредната заблуда за красотите на социализма. И трето, наистина ли искаме пак да пращаме медицински сестри в Либия, КИНТЕКС да продава оръжие в Алжир и Никарагуа, да строим нещо в Африка, от което да краднем като за световно, да продаваме компютри на Япония или козметика и компоти на Русия.

Светът вече е съвършено друг, бе, господин Радев! И ние сме други – трябва да вървим напред, не назад. Има една основна причина за това – назад не може. Исторически не може, политически не може, психологически не може, никак не може.

Е, може, де, но само в главата на някои напълно неспособни за перспективни визии политици.

Обаче защо ни е онзи свят, към който ни тегли президентът, щом си имаме Европейски съюз, в който изобщо не сме се вписали както трябва и както бихме могли, щом си имаме нови, от наша гледна точка – безкрайни, възможности за развитие на отношенията с най-богатите и демократични страни на света, щом опитваме да сме цивилизовани хора, а не нация от мутри и тъпани. Въпросът е – защо ни е да се бутаме пак в калта.

Но не, ние, българите, трябва да сме агресивни в страни като Молдова и Ирак. При това защото Ирак, представете си, „има нужда от подкрепа” според нашия президент. Кусур им е нашата подкрепа, горките…..

Да, знам, не съм и очаквал друго от Румен Радев на попрището международно.

Но все пак винаги, когато най-лошите ми съмнения се претворяват в истина, косата ми настръхва и започвам да я скубя в отчаяние. 

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею:

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: