Малки истории за велики европейци: ТЕОДОР ЖЕРИКО – УДИВИТЕЛНИЯТ

септември 16, 2019 at 6:44 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

През 1816 малък флот тръгва за Сенегал да закара новия губернатор, но попада в буря. Корабът „Медуза” е разбит, капитанът и губернаторът сядат в спасителните лодки, а екипажът сковава сал. Идеята е да го теглят, но височайшите особи се паникьосват, режат въжетата и 149 души изпадат в ужасно положение – падат зад борда, бият се за по-безопасните места в средата, идва и канибализмът. Накрая оцеляват 15. Сюжетът става скандално известен във Франция, а когато младият и талантлив художник Теодор Жерико го рисува на платно, става и безсмъртен.

Скандалите всъщност са няколко. Първо, властта е гузна за случая с „Медуза”, не иска той да се помни, затова картината е изложена като „Сцена от корабокрушение”. Второ, сам Жерико е огорчен не от официозната критика, а от ръкоплясканията на либералите – заради темата на платното, те виждат в него революция. Но революция против властта, не в изкуството – а с тази картина Жерико всъщност поставя началото на романтизма във френската живопис. Третият скандал е, че мастити фигури от властващия неокласицизъм питат – може ли да се рисуват грозни сцени и това да се нарича изкуство. Романтиците отговарят – може, и развиват теорията за грозното като иманентна естетическа категория. Теодор Жерико е роден в Руан през 1791, учи художество при различни майстори, но истинският му учител е музеят Лувр. Дебютът му е през 1812 с голямо платно, в което безцеремонно нарушава каноните на неокласицизма, като придава дълбочина на плоската повърхност и използва такива цветови контрасти, че самият Давид пита: „Какво е това? Защо аз не познавам тази четка?” Четката на Жерико е все по-уверена, но животът го притиска. Депресиран от края на Наполеон и гоненията срещу привържениците му във Франция, както и от вероятността да е забъркан в любовна афера с леля си, Жерико отива в Италия, където изучава Микеланджело. Част от наученото личи в „Салът на Медуза” – картина с романтична обстановка и колорит, но с хора, изобразени сякаш в скулптурни групи. В следващите години Жерико рисува коне и портрети на психично болни. Но истинските коне не са като нарисуваните. В края на 1822 един кон го хвърля върху купчина камъни и след дълги мъки, той умира, без да навърши 35, а приятелят му Делакроа пише: „Сред най-големите нещастия, които можеше да понесе изкуството на нашата епоха, трябва да се отнесе смъртта на удивителния Жерико”.

Книгата „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в:

Блогът на Пламен Асенов

https://asenov2007.wordpress.com/

Фейсбук страницата на Фондация ПРО ЛИБРИС

https://www.facebook.com/Pro-libris-331618307220817/

Фейсбук страницата на Галерия Цвета

https://www.facebook.com/галерия-Цветаart-gallery-Flower-1047724198650931/

Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: