Малки истории за велики европейци: ИМЕТО НА УМБЕРТО ЕКО

септември 1, 2019 at 5:57 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

Философът Кант, освен да мисли, е можел и да говори. Нямаме негов запис, но имаме запис на птицечовка. Но какво е общото? Нищо, освен че през 1997 Умберто Еко издаде „Кант и птицечовката: есета върху езика и познанието”, в която разглежда разни аспекти на знанието, включително за самия себе си. И пише: „Кант не е знаел нищо за птицечовката – и в това няма лошо – но птицечовката, за да преодолее кризата на своята идентичност, би трябвало да знае поне нещо за Кант.” А вие знаете ли нещо за Кант? Или поне за Умберто Еко?

Може би знаете „Името на розата”, средновековната му криминална драма, така типична за писателя Еко – проста, ако знаеш колкото него за книгите и Средновековието, сложна, ако чакаш от него да научиш, което не знаеш. Но типична и за мислителя Еко, който казва – чети и ще се спасиш сам. Преди „Името на розата” всички познаваха Еко само като философ, медиевист и семиотик. Философ, защото мисли за най-важните неща, медиевист, защото разбира от средновековни дела и събития, семиотик, защото изследва знаците и тяхното значение. Вероятно той е сред малцината, които имат отговор на въпроса: какво се случва, ако означиш един знак с друг знак, после, за да запазиш тайната само за шепа посветени, означиш и двата знака с трети, подобен обаче на някакъв четвърти от древността, но останал само в свещената книга на хималайско племе и случайно отбелязан в стар тефтер, намерен на тавана на граф Дракула, но после загубен в мазето на Лувър? Да ви прилича на Дан Браун? Със сигурност, но нещата са обратни – не Еко прилича на Браун, а Браун опитва да прилича на Еко. Не успява, липсва му ековското – идентификацията на човека, който винаги знае какво говори, но никога сам не си вярва до край. Когато навърши 80, Умберто Еко отказа цигарите и напълня, но духът и мисълта му останаха подвижни. Приживе той се произнесе по много теми, не пропусна любовта и омразата. „Ние продължаваме да мислим, че главната страст, която движи човека, е любовта. Не е истина. Любовта е много избирателна…..Докато омразата е щедра. Тя е навсякъде. Ти можеш постоянно да си сред хора, които мразят други хора…..Ние сме мразещи хора”. Така Умберто Еко ни предизвиква да спорим. Но как се спори с човек, в чиято библиотека има 50 хиляди тома? Ами не се спори. И се изпълнява съвета му – чети и ще се спасиш сам. 

Книгата „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в:

Блогът на Пламен Асенов

https://asenov2007.wordpress.com/

Фейсбук страницата на Фондация ПРО ЛИБРИС

https://www.facebook.com/Pro-libris-331618307220817/

Фейсбук страницата на Галерия Цвета

https://www.facebook.com/галерия-Цветаart-gallery-Flower-1047724198650931/

Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: