Малки истории за велики европейци: МИСЛЯ, СЛЕДОВАТЕЛНО РЕНЕ ДЕКАРТ СЪЩЕСТВУВА

август 29, 2019 at 10:12 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

Рене Декарт, мъртъв отдавна, съществува в живота ни. Следователно мислим за него. Cogito ergo sum – „мисля, следователно съществувам”. Но да мислиш повече, значи ли да съществуваш повече? Къде отива мисълта, когато вече не си? Или откъде идва, преди да си? А дали ако спреш да мислиш – изчезваш? Не ме питайте, не съм Декарт и не знам.

През 1619, по време на 30-годишната война в Европа, младият Рене заспива войник от армията на Максимилиан І, а се събужда завършен учен – философ, физик, математик, астроном, рационалистът с главно Р, чиито метод роди модерната наука, човекът, понесъл Европа от Ренесанса към Просвещението. Според католикът Декарт, Бог е свързващо звено между протяжната и мислещата субстанция и придава движение на тази двойна система. Субстанцията е вещ, която, за да съществува, се нуждае само от самата себе си, следователно субстанция е само Бог. Разпространено е мнението, че Ватиканът преследва Декарт, но писанията му са включени сред забранените книги чак 13 години след смъртта му и то защото физиката му е несъвместима с доктрината за евхаристията. А иначе той живее в протестантска Нидерландия, защото атмосферата там е по-свободна, отколкото в Париж. След присъдата на Галилей, Декарт не бърза със своя провокативен „Трактат за света”. Пуска обаче три части от него, плюс великото „Разсъждение за метода”. То е насока за развитието на рационализма и основа на модерната наука. По-късно публикува и „Принципи на философията”. Въоръжен с тях, смята, че знанието вече лежи на здрава основа. Но, тъй като не е господар на страстите, забравя страстите. През 1649 все пак издава „Страстите на душата”, епистоларна книга на етични и психологически теми. Името му е прочуто и кралица Кристина го кани в Стокхолм. Там той умира от пневмония, предизвикана от лош климат, лоша храна и капризите на кралицата. Дали е спасена душата на Рене Декарт, не е ясно. Сигурно е обаче, че тялото му почива в парижкия Пантеон, а безсмъртната му мисъл ни помага да съществуваме, следователно да мислим. Е, май нищо друго няма значение.

Книгата „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в:

Блогът на Пламен Асенов

https://asenov2007.wordpress.com/

Фейсбук страницата на Фондация ПРО ЛИБРИС

https://www.facebook.com/Pro-libris-331618307220817/

Фейсбук страницата на Галерия Цвета

https://www.facebook.com/галерия-Цветаart-gallery-Flower-1047724198650931/

Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: