Малки истории за велики европейци: НЕВЪЗМОЖНАТА МЕЧТА НА МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС СААВЕДРА
Пламен Асенов
Една дата наистина може да се нарече най-трагична в историята на европейската и световна литература – 23 април 1616 г. Денят е събота, времето – пролетно, когато умират едновременно двама от най-великите писатели на този свят – англичанинът Уйлям Шекспир и испанецът Мигел де Сервантес.
Мигел де Сервантес Сааведра е прочут най-вече с онази книга, в която един малко лудичък испанец от ХVІ век на име Дон Кихот се вживява в ролята на средновековен рицар, яхнал знаменития си кон Росинант. Заедно с прагматичния си, но не по-малко лудичък оръженосец Санчо Панса, от своя страна яхнал магаре, Дон Кихот преживява ред телесни и умствени авантюри в района на Ла Манча, малко на юг от Мадрид.
„Дон Кихот” се счита за първия съвременен европейски роман и придобива огромна
световна слава. Автор и герой в тази оплетена типично по испански история наистина е трудно да се разделят. Твърди го великият испански философ и писател Мигел де Унамуно в есето си за Дон Кихот. Според Унамуно, както Флобер се идентифицира с Ема Бовари, така и Сервантес може да каже: „Дон Кихот, това съм аз”.
„Дон Кихот, твърди Унамуно, олицетворява душата на Испания и носи характерното за испанеца трагично чувство за живота”. Но същото се отнася и за Сервантес. „Испания ли е създала Сервантес или Сервантес е създал Испания – такава, каквато съществува и днес в културното съзнание на света?”
Сервантес смята да създаде пародия на средновековните рицарски романи, родена от напрежението между старите идеали и новата действителност. После обаче всичко тръгва обратно и книгата става пародия на съвременната на писателя действителност, родена от напрежението между истинските и фалшивите идеали в нея. Така за Дон Мигел, както и за героя му, Дон Кихот, мечтата за истински, нормален и зрял човешки живот, за свят, достоен да се живее в него, се оказа наистина невъзможна.
Той опита оттук-оттам, но на 69 замина да търси по подходящо място. Погребан е в женския манастир на ордена „Света Троица” в Мадрид, но орденът се мести, костите изчезват и досега не се знае къде почиват. А може би не почиват, ами, съвсем по испански, са отдавна пръснати като реликви между всички нас, читателите, завинаги влюбени в безумния мъдрец Дон Кихот, захласнати по наивната гениалност на Санчо Панса, изгарящи по прелестния идеал за жена, на име Дулсинея.
Книгата „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, освен тук, в блога, можете да поръчате чрез лично съобщение във:
Фейсбук страницата на Фондация ПРО ЛИБРИС
https://www.facebook.com/Pro-libris-331618307220817/
Фейсбук страницата на Галерия Цвета
https://www.facebook.com/галерия-Цветаart-gallery-Flower-1047724198650931/
Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 
Вашият коментар