De Profundis: ПОРЕДНИТЕ РУСКИ МАНИПУЛАЦИИ ИЛИ ЗАЩО ЛУДИТЕ У НАС СЕ СЧИТАТ ЗА СВЕСТНИ

юни 26, 2019 at 10:44 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-porednite-ruski-manipulatsii-ili-zashto-ludite-u-nas-se-schitat-za-svestni

Познавам един човек, който, ако живеехме в нормална държава, граждани, отдавна щеше да е или в затвора, или в психиатрията. Макар че затворът е по-реалистичният вариант – доколкото той изобщо не е луд, а съзнателно и целенасочено играе ролята на луд.

Като актьор е слаб и на 4-ти километър трудно би заблудил докторите. Но целта му не е да заблуди тях, а идиотите, избуяли в китка по много на всеки километър из милата ни родина. Нали помните Ботев: „Свестните у нас считат за луди!” Е, сегашното българско общество явно се е засрамило от думите на мъртвия си поет и с ентусиазъм прави обратното – лудите счита за свестни. И, разбираемо – като намират такава добра почва тук, „новите свестни” се роят в геометрична прогресия, включително сред „водещите” ни политици и всички останали Джаберуокита.

Не знам дали след казаното има нужда от примери, но да ви дам един за всеки случай. Той се казва Волен Сидеров и онзи ден окончателно изби рибата, не, по-скоро – зъбите, на българското обществено мнение, като вдруг и неочаквано се застъпи за силно сближаване на България с Турция.

Точно Сидеров, човекът, който през всичките си политически години досега клеймеше Турция и громеше великотурската имперска политика, плюс частно-българо-турската такава на ДПС; човекът, който и посред нощ да го събудиш, бе готов веднага да ти докара от девет дерета вода, за да докаже, че Анкара емен емен е готова с парашутен десант да си вземе Кърджали и само той, Сидеров, крепи нещата, застанал на амбразурата с изпъчени пилешки гърди и храбри думи на уста; човекът, който мразеше тирана така, както и турчин не го е мразил и пращаше шпицкомандите си да нападат молещите се мюсюлмани пред джамията в София…..та същият този…..

Направо не мога да повярвам, граждани. Какво политическо перде трябва да си, та след всичко това изведнъж да обърнеш пушката и да започнеш да викаш и стреляш по онези, които говорят и правят всичко това, което ти си говорил и правил до вчера.

На този човек явно изобщо не му пука за честна дума, за политически морал, принципи, патриотизъм и разни други обществени и частни заблуди.

Е, да, трябва да му се признае на товарищ Неволен, че все пак обърна политическата резба в полза на Турция не веднага. Първо изчака известно време да види дали братската дружба между Путин и Ердоган наистина ще се задълбочи до границите на истинската мъжка любов и чак след това, като един истински руски патриот, който се представя за настоящий български патриот, предприе словесна офанзива, като заяви: „Знам, че много хора ще подскочат сега от моите думи, но трябва да се гледа геополитически. Турция започва да играе самостоятелна игра, тя заговори за излизане от НАТО, купува руски установки. Тя е непослушният член на НАТО, който казва – ние си гледаме своя интерес. България все още не смее да го каже”.

Подскочиха, подскочиха много хора, ама не заради величието на тези думи, а защото май никой не можеше да си представи, че като политик Сидеров е способен да падне още по-ниско и да се поставя в още по-жалка ситуация от онези, в които вече сме го виждали.

Така че да разясним същността на някои важни елементи от изказването му – и започваме в обратен ред, за да си дойдат нещата на място.

Първо, България вече 15 години точно това казва – ние си гледаме своя интерес, а той е да бъдем в НАТО. Това е истинският български интерес, съзнателно или инстинктивно, хората тук го знаят, затова на избори българските руски патриоти получават шамари, ако не и ритници.

А руските шушумиги пък точно това – че гледаме българския си интерес, не руския – много ги боли. Затова те настояват да излезем от Алианса, да излезем даже от ЕС – и да се впуснем в странни евразийски приключения, гушнати с феодалните, комунистически и посткомунистически диктатури от Русия, Беларус, Туркменистан, Узбекистан и някои други червенотиквеничковчета, които останаха плътно в руската сфера.

Е, да не забравяме гушкането, което ни предстои тогава и с други отдавна катастрофирали световни приятели на госпожа Евразия Московска – Куба, Венецуела, Северна Корея, Иран и Сирия. Страхотна кохорта съюзници, няма що – отбор престъпни режими, които държат народите си гладни и по голи задници, но обединени от две неща – непомерни апетити да ядат от чуждото и непомерно желание да бъдат обичани, щото са най-готините и великите на света.

Второто необходимо уточнение по отношение изявлението на Волен Сидеров е, че да се купуват руски установки от страна на Турция, една от водещите държави в НАТО, не е форма на героизъм, а форма на простотия, при това временна. Тя ще продължи да властва още малко – докато от власт падне Путин и Русия встъпи в типичния си период на полуразпад, или докато от власт падне Ердоган и Турция се върне към нормалната си политика на нормална демократична държава, силно свързана със Запада и все по-отчетливо ориентирана към западните ценности.

Трето, може би не толкова важен, но също интересен ми се струва въпросът каква част от джаджите в тези установки, които Турция сега купува, са наистина руска направа и каква част – западна. Щото да не се окаже, че работата е като с прочутите руски „Катюши” от ВСВ, които и досега щяха да си останат обикновени метални тръби за скрап, ако не бяха качени на камиони „Студебейкър”, подарък на Сталин от американските му съюзници.

Четвърто, призивът да сме „непослушни” в НАТО си е руска опорна точка, не само измислена в Кремъл, но и отдавна лансирана от руската пропаганда, сега Сидеров само претопля манджата и я ползва в нов контекст – може пък този път да проработи.

А иначе да си „непослушен член на НАТО” или на каквото и да било, само по себе си не е някакво достойно поведение, това е поведение, което обикновено вреди както на околните, така и на теб самия. Точно както става, впрочем, с непослушните ученици в училище – те просто си остават прости завинаги. Не, че от това им пука, де, защото в България простите пък най-често стават политици или обикновени милионери, но това е друга тема.

И пето – ако някой в Турция говори за излизане от НАТО, това е въпрос на /гео/ политически игри от онзи вид, който Сидеров не разбира, нищо, че призовава да ги играем. А не разбира, защото, когато си пионка в подобна игра, няма как да видиш общата картина и да разсъждаваш трезво за нея.

Така или иначе обаче, идеята на Сидеров и кукловодите му в случая не е да се постигне някакъв конкретен ефект с подобно изявление, а просто да се трови и трови постоянно атмосферата на българския политически и обществен живот. За целта прекрасна работа вършат странните завои, необичайните сюжетни обрати, поддържането на съспенса, а в тази посока – какво по-драматично от една „внезапно” идея за по-близко конущисване на България с Турция. В същата отровна посока е ориентиран и дебатът, за който Волен Сидеров настоя почти веднага след това – за или против абортите.

Нали се сещате – изконните русофили са против абортите, значи те са откъм страната на добрите, загрижени са за демографското бъдеще на нацията, а вероятно и за нейната расова чистота. Оттам нататък – всички останали, които смятат, че всеки човек има право на собствено решение по темата и може да обсъжда въпроса единствено с лекаря си, са врагове на нацията и трябва да бъдат смачкани.

Класика в жанра – предлагат ти да застанеш зад фалшива, но привидно „добра” и „правилна” кауза, а ако не – внушават ти страх, задето не го правиш.

Разбира се, темата за абортите няма нищо общо с реалния дневен ред на българското общество в момента. Но и тя е достатъчно драматична, също както темата за Турция, може да привлече общественото внимание, покрай нея може да се вдигне толкова шум, че да се отклоним от темата за руската намеса в България и на Балканите например. И да не забележим все по-агресивната роля в тази игра на подкокоросваната от Русия Сърбия.

Можем също да не обърнем внимание на процесите в ЕС и дори да не разберем, че в момента се избира следващият председател на Европейската комисия, човекът, който е нещо като премиер на Европа.

Естествено, покрай всичко това могат да се закачат на руската въдица и още някои от онези луди, дето тук упорито си ги считаме за свестни и ни в затвор ги вкарваме, ни в психиатрия.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: