АЛБАНИЯ И СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ – НОВИ ЕВРОПЕЙЦИ ИЛИ СТАРИ БАЛКАНЦИ

юни 22, 2019 at 1:13 pm (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ ЕС потвърди европейската перспектива за Албания и Северна Македония, но отложи за есента решението кога ще стартират преговорите за тяхното присъединяване. Какво означава това и какви са възможните последици – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, очакваше се в сряда в Люксембург Албания и Северна Македония да получат дата за започване на преговори за присъединяване към ЕС, но това не стана. Защо?

– Както поне аз разбрах от всички сложни уговорки и дипломатически формулировки, съпътстващи темата, Фили – защото и двете страни не са готови за старт на преговорите.

– Като казваш „и двете страни”, имаш предвид Албания и Северна Македония, така ли?

– Не, имам предвид Албания и Северна Македония от една страна, а ЕС от друга. Както се разбра, формален повод за отлагането даде Германия. Броени дни преди срещата в Люксембург, канцлерът Меркел заяви, че Бундестагът не е имал време да се запознае с докладите за напредъка на Албания и Северна Македония и съответно – да одобри решение за старт на същинските преговори с тях. Това може да стане в началото на есента, дайте да отложим темата за октомври. Разбира се, ще обявим гръмогласно нашата подкрепа за двете малки балкански държави и ще препотвърдим ангажимента си към тях, поет миналата година на срещата в София, но засега – толкова. Това, в общи линии, е смисълът на германската позиция, Фили. Зад тази уж техническа обосновка на отлагането обаче стоят колебанията, дори откровеното нежелание на по-големите и по-богати европейски държави, да се предприема разширяване изобщо или в този точно момент. Макар това да не се афишира, става дума за съществуващите дълбинни процеси и сложни вътрешни проблеми, пред които е изправен самият ЕС.

– Имаш предвид неяснотите около бъдещето на Евросъюза и въпросът накъде върви той – към по-голяма централизация или към Европа на националните държави?

– Да, въпросът е важен и затова например Франция казва по повод разширяването на съюза изобщо: „ЕС трябва първо да се реформира, после да се разширява”. В това има логика, доколкото все още не са ясни параметрите на Брекзит и пораженията, които ще нанесе той. Все-по-ясно се очертават вътрешните европейски граници на сблъсък по темата за централизацията и децентрализацията. Ред по-малки страни, сред които и много източно-европейските държави, начело с Вишеградската четворка, искат повече самостоятелност и повече независимост от Брюксел, докато моторите на съюза – Франция и Германия, искат засилване на централизацията. Тяхното мнение тежи не само политически, а и финансово, защото те са най-големите донори на средства, но в крайна сметка, поне официално, решенията в съюза се взимат с консенсус на принципа – една държава, един глас, а не според големината или им финансовата тежест. И точно в случая виждаме ясно проявление на тази вътрешна разделителна линия, доколкото 13 държави, начело с Полша, официално се застъпват за незабавно стартиране на преговорите с Албания и Северна Македония. Единствена от най-големите и богати държави обаче сред тях е само Италия, всички останали имат едно или друго съображение против.

– А какви са съображенията против членството на двете балкански държави?   

– Холандия, Дания и някои други държат на стриктното изпълнение на всички предприсъединителни критерии. Холандците дават пример с негативите, последвали от прибързаното присъединяване на България и Румъния. И напомнят, че вече 12 години оттогава, двете страни още подлежат на европейски мониторинг заради проблемите, които имат – най-вече в правосъдната система, борбата с корупцията и организираната престъпност. Подобна забележка за нас, българите, може да звучи болезнено, обаче е справедлива – защото като член на общността, нашите проблеми не си остават само наши, а се превръщат и в проблеми на цяла Европа. Но примерът е подходящ и затова, защото правосъдната система, корупцията и борбата с престъпността са основните точки, по които и Албания, и Северна Македония, имат реални проблеми и не могат да се справят пълноценно, въпреки положените усилия.

– Те не успяха за години, едва ли ще успеят в месеците до октомври. И какво тогава, пак ли няма да получат обещаната дата за начало на същинския присъединителен процес?

– Има такава възможност, Фили. Подобно развитие е изключително неблагоприятно, най-вече за двете балкански страни, но и за целите Балкани, а оттам – и за ЕС. Всички са наясно, че, както в случая с България и Румъния, присъединяването на Албания и Северна Македония е въпрос повече на геополитика, не толкова на стриктни критерии – макар и в това отношение да се полагат огромни усилия. Целта по принцип е да се ограничат възможностите на агресивната руска политика тук, на Балканите – а поредно отлагане би било изключително лош знак за хората в двете страни и се очаква да засили антиевропейските и проруски настроения в региона.

– Какъв е изходът от тази сложна ситуация?

– Единият вариант, както казах – най-неблагоприятният, но може би и най-малко вероятният, е отлагане изобщо. Другият вариант, който в момента също изглежда не много възможен, е през октомври двете страни в пакет да получат дата за начало на преговорите. В това отношение по-слабото звено е Албания, която – да, стана член на НАТО още през 2009, но трудно напредва със законовите реформи и справянето с организираната престъпност, която е емблематична за страната. Третият вариант, според мен в момента най-вероятен, е покана за започване на преговорите да получи Северна Македония, а Албания да бъде оставена за още известно време във фризера. Не че аз предпочитам така, просто има два важни фактора, които определят подобно разделяне. Първо, проблемите на Македония по отношение на престъпността са много по-малки, отколкото тези в Албания. И второ – страната надмогна себе си, положи огромни усилия да преодолее спора за името с Гърция, а успя да подпише и договор за приятелство с България, това не може да остане незабелязано. Да, подобно разделяне на Северна Македония от Албания е технически неудобно, защото преговорите ще се водят на различни нива, но пък има символичен смисъл – от една страна се дава ясен знак, че ЕС изпълнява обещанията си и ще продължи да се разширява, а от друга – че са необходими още усилия за реформи. Разбира се, ситуацията е много динамична, затова трябва да потърпим до октомври, за да разберем кога и по какъв начин наистина ще започне да се реализира европейската перспектива за двете малки балкански държави.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: