De Profundis: КОРНЕЛИЯ НИНОВА И СТРАХЪТ ОТ СОБСТВЕНАТА Ѝ ПОЛИТИЧЕСКА СЯНКА

юни 20, 2019 at 11:27 am (Публицистика) (, )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-korneliya-ninova-i-strahat-ot-sobstvenata-politicheska-syanka

Както знаете, граждани, аз много обичам гении. Особено политически.

За съжаление обаче, до онзи ден не подозирах, че и Корнелия Нинова играе в тоя отбор – мислех я просто за самобитен крушовенски талант, прескочил оградата на селото и стигнал до София пеш, с напукани пети, но окрилена от вътрешната си свръхенергийна комбинация от амбиция и проклетия.

Когато обаче Нинова предприе гениалния ход да не подаде пред конгреса на БСП вече подадената след изборите и потвърдена пред пленума оставка, разбрах, че тук имаме работа с по-особено същество.

Това е същество, което обитава най-висшите сфери на политическото мислене и морал, което не се страхува да за…бе принципите и правилата, щом те не са му изгодни, на което не му пука за лиготии като чест, достойнство, обществено мнение и проч. Така че, господа офицери – оркестърът да свири туш всеки път, щом другарката Нинова се появи на манежа в българския политически цирк. А публиката да внимава дали тя не носи заредена пушка, за да гръмне големия лайнян балон, който виси над главите на всички.

Сега, след като толкова умело се върна на партийния връх, Корнелия Нинова стига до следващата изключително важна политическа задача – да загуби с гръм и трясък и предстоящите през есента местни избори, за да заздрави още повече положението си в БСП.

Ако това ви звучи парадоксално – помислете. БСП като партия вече е във фазата, при която нейната позиция на българската политическа карта до голяма степен не зависи от нея самата, а от силата, разположението и маневрите на другите партии. Тоест, за да остане изобщо в играта, социалистите са принудени постоянно да втвърдяват твърдото си ядро.

С което Нинова очевидно се справя, поне донякъде. Прави го, като смесва откровена носталгия по комунизма, едва прикрита с дрънканици за нейната собствена  абсурдна измислица, наречена „социалистически консерватизъм”, плюс настървена защита на Русия и руския интерес, защита, която в България, кой знае защо, минава за „истински български национализъм”. А всички тези глупави думи другарката Нинова обвива и крепи заедно чрез агресивната безпардонност на делата си.

Това е точно рецептата, която се харесва на най-твърдото партийно ядро – то иска да знае, че лидерът наистина е „от наште” и да е сигурно, че „каквото сме взели с кръв, без кръв няма да го дадем” – ако си спомняте тази знаменита комунистическа фраза, която украсяваше началото на прехода преди 30 години.

Тези усилия и методи на Корнелия Нинова за сплотяване на твърдото партийно ядро обаче са в абсолютно противоречие с усилията и методите, необходими за овладяване на каквато и да било периферия, да не говорим за привличането на нови симпатизанти сред младите българи. Само че тя и не иска това. Тя иска да е на върха тук и сега, начело на тази именно БСП, независимо колко малка става тя и независимо колко години ще ѝ се наложи да стои в опозиция.

Корнелия Нинова прекрасно знае нещо друго много важно, за което май никой в тази страна не се сеща или поне не говори – лидерите на БСП си отиват, когато се опитат да управляват и съответно се провалят. Те си отиват задължително от външен за партията, а не под вътрешно-партиен натиск. Вътрешния успяват да овладеят, имат механизми за това, но външния – не.

Спомнете си всички собствени на БСП премиери от началото на прехода и ще видите – Луканов загуби огромното си партийно влияние и потегли към куршума, след като на два пъти се провали като премиер. Виденов сдаде лидерския си пост в БСП със сгромолясването на неговото правителство. Станишев също си отиде от партийния връх след улични протести срещу глупостите, които направи протежето му Орешарски като премиер.

Затова другарката Нинова, независимо дали разбира това на съзнателно ниво или само подсъзнателно го усеща с хищническия си инстинкт, няма нужда да управлява страната, тя реално не иска това, защото знае, че ще се провали и то ще е краят на нейната политическа кариера изобщо.

И сега, естествено, ще се намери умен гражданин, който да каже – ами откъде си сигурен, че тя би се провалила като премиер?

Разбира се, че съм сигурен – не само Нинова, в тази ситуация който и от БСП да дойде на власт, провалът му е в кърпа вързан. Той е заложен в самия характер на тази партия, която всъщност се състои от няколко мафиотски структури, прикрити под шапката на общ политически проект. Винаги, щом БСП стъпи във властта, вътрешно-партийните кланове разгръщат лакомията си до край, разпищолват се, забравят всякакво приличие и много бързо вбесяват хората.

На всичкото отгоре, клановете нямат дори прилична управленска експертиза, нямат идеи за реформи, а само за консумиране, нямат и желание да свършат нещо друго, освен да си уредят далаверата, защото знаят, че, така или иначе, са за малко. До следващия път – който ще бъде кой знае кога.

Но не само характерът на партията, а и характерът на политическата ситуация в страната гарантират управленски провал на БСП. В раздробеното българско политическо пространство социалистите не могат да получат стабилно самостоятелно мнозинство и тогава възниква въпроса – кой ще ги крепи. Те няма да могат да направят коалиция с ГЕРБ, няма да искат с ДПС, така че ще останат сирачета или ще се гушнат с маргиналите на Волен по руска линия. Или нещо такова. Но това едва ли ще е достатъчно.

И пак гласът на същия умен гражданин – ами не може да се твърди, че БСП априори се проваля, правителството на Сергей Станишев например изкара пълен мандат и не бе свалено под уличен натиск?

Първо, това не беше правителство на БСП, а Станишев управляваше с мандат на ДПС. Второ, комбинацията се допълваше със специалното участие на НДСВ, в съотношение 3:5:8 управляваше тъй наречената Тройна коалиция. Тя държеше общо 169 депутатски места в Парламента – не мнозинство, а подавляващо мнозинство, което крепеше властта, независимо от всичките нейни огромни провали. Да си спомним само спрените еврофондове, учителската стачка, страхливото поведение на официална София около атентата на летище Сарафово…..

И трето, в страната тогава нямаше абсолютно никаква политическа алтернатива – СДС беше вече във фазата на пълен разпад, закъдето се е запътила сега БСП, ДСБ беше твърде слаба отломка от бившата Синя партия, а ГЕРБ все още се структурираше и набираше сили.

Така че никакви лични управленски заслуги няма Станишев за това, че не се срина от властта и в държавата, и в партията тогава. Неслучайно после, през 2013, той не рискува сам да поеме властта, а я даде на сламения си човек Пламен Орешарски. Е, и това не му помогна, но важното е друго – май и Корнелия Нинова сега си дава сметка за реалностите.

Тя няма да загуби местните избори наесен, защото, както каза Румен Овчаров, в партията няма настроение. То настроение лесно се създава. Особено ако след местния вот бързо се стигне и до пресрочен парламентарен.

Но – не, Корнелия Нинова ще загуби местния вот и ще продължи да губи наред, защото не е лидер, който иска да спечели властта – знае, че това ще е истински срив за нея в личен план. От друга страна, тя дори не може да сложи свой сламен човек начело на евентуално правителство на БСП, като го контролира изотзад по партийна линия.

Нинова твърде добре познава себе си и съпартийците си, тя няма доверие на никого. И с право – след като сама изработи цялата партия с подадената неподадена оставка, нормално е да се страхува дори от това как ще я изработи собствената ѝ политическа сянка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: