Малки истории за велики европейци: БЕЗСМИСЛЕНИЯТ МОСТ И СМИСЛЕНИЯТ РАЗУМ НА ТОМАС ПЕЙН

юни 17, 2019 at 5:56 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

Хрумвало ли ви е да построите нещо напълно безсмислено – например мост, който свързва две точки насред полето, без река под тях? Е, великият англичанин Томас Пейн го прави през 18 век, наричан още Векът на разума – а това разкрива много за неговия характер и идеи.

Том Пейн е роден през 1737 г. в Англия. Учи само начално училище, но става инженер, учен, философ, писател, революционер, пияница и мърморко. В Лондон той разкрива голяма корупционна схема, но когато скандалът гръмва, е на път за Ню Йорк, където се набърква в американската революция. Като установява, че никой не предвижда САЩ да се откъснат от опеката на краля, верноподаният само на свободната мисъл Пейн пише памфлета, озаглавен „Common Sense”, „Здравият разум”, който, според Джордж Вашингтон, извършва преврат в умовете.

Пейн се връща в Англия, но започва Френската революция и той пише есето „Правата на човека”, в което твърди, че революцията е задължителна, когато правителството не се грижи за народа, потъпква естествените права на хората и националните интереси. Съдят го за обида към краля, но той е вече в Париж. Не знае и дума френски, обаче е избран за депутат от жирондистите. Макар убеден антимонархист, Пейн настоява за изгнание, а не екзекуция на краля, за да не се развалят добрите отношения със САЩ, където Луи ХVІ е популярен. На власт обаче идват якобинците и не само гилотинират краля, а осъждат на смърт и хвърлят в затвора Пейн като негов защитник.

В затвора той пише есето „Векът на разума”, в което напада църквата за заблудите, които внася в обществото. Буквално по чудодеен начин се спасява от екзекуцията, якобинците падат от власт и той е освободен. Президентът Джеферсън изпраща специален кораб да вземе Пейн, но в Щатите човекът, за когото разумът е най-важното нещо, започва да губи своя. Той прекарва остатъка от живота си самотен, отчаян, вмирисан като скитник, пропит от вино и мизантропия. Накрая неспокойната му душа обаче се смирява. „Умирам спокойно, като се надявам на милосърдието на създателя” – прошепва Томас Пейн, преди да издъхне. И издъхва.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: